Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (13) (А могат ли жените да ги променят)

Десета глава
Как да се разделите

Който иска да пее,

винаги ще си намери песен.

Шведска поговорка

Несъмнено, много от вас вече и сами са открили, че решението за прекъсване на дадена интимна връзка и успешното осъществяване на това решение са две коренно различни неща. Има ред причини, които възпират жените да си тръгнат и правят напускането трудно за тях, въпреки дълбокото им убеждение, че именно така трябва да постъпят. Започваме тази глава с кратък преглед на пречките, поради които жените се въздържат от прекъсване на интимните си връзки.

Веднъж щом си изясните какво ви задържа и как може да се справите със съответното препятствие, следващата крачка е да решите как именно да напуснете. Звучи простичко и неотвратимо, но, естествено, обикновено не е така. Ще ви се наложи да мобилизирате всичките си сили и да преодолеете вътрешните си задръжки (не всеки може да бъде праволинеен, самоуверен и решителен), а евентуално и да се преборите с опитите на мъжа да попречи на напускането ви.

И най-сетне, щом вече сте напуснали връзката, сигурно ще искате да удържите, а не да се върнете обратно и после да трябва пак да си тръгвате. Но знайте, че понякога това може да бъде много трудно. Вероятно ще изпитвате различни смесени чувства. Преходните състояния са винаги тежки, а и мъжът сигурно ще предприеме редица стъпки, за да ви задържи и върне. Не се поддавайте на изкушението. Много жени споделят, че повторното напускане (или дори третото, четвъртото) е много по-трудно, а не по-лесно, от първото.

Какво ви задържа?

В предишната глава разгледахме реалните, практичните фактори, с които трябва да се съобразите, когато решавате дали да прекъснете интимната си връзка. Тук ще се спрем на някои изцяло нерационални, непрактични причини, поради които жените остават в съжителства, с пълното съзнание, че те са неблагоприятни и дори вредни за тях.

Страх от самотата. Когато в продължение на години сте споделяли дните и нощите си с някой непоносим негодник, идеята да останете сами вероятно ви се струва привлекателна. Но колкото повече наближава моментът да я осъществите, толкова повече тази перспектива губи съблазнителността си. Започват да ви идват на ум всички онези оплаквания на вашите самотни приятелки от потискащата ги самотност, на които преди сте съчувствали, без обаче да го приемате лично. Много жени се обвързват и/или остават обвързани, просто защото перспективата да живеят, все едно с кого, им се вижда много по-благоприятна от ужасяващата престава за живот в тотална самота. Когато наближи моментът да напуснете връзката, може неволно да започнете да си спомняте всички самотни вечери и нощи от преди появата на мъжа в живота ви.

Дори ако съумеете да скъсате и да напуснете, това не означава, че сте се измъкнали. Въображаемата ви самота става напълно реална. Първоначално е възможно дори да ви донесе облекчение. Но повечето жени нямат изградена така наречената „мрежа за подкрепа“ от близки и приятели, които да са готови да запълнят зейналата празнота и да са на разположение, когато жената има желание да се види с хора. За изграждането на подобна мрежа е необходимо време (което обаче в повечето случаи жената е отдавала изцяло на мъжа и на дома си), а липсата й в труден преходен период увеличава още повече мъките на самотата и създава усещането, че така ще бъде вечно. Имайте предвид, че в този момент сте силно уязвими и податливи за помирение с мъжа, когото сте напуснали, без за тази ваша склонност да се върнете, да има каквато и да било друга причина, освен желанието ви да облекчите моментите си усещания за самотност и изоставеност.

Най-ефикасните оръжия за борба с този страх са перспективата и подкрепата. Направете всичко възможно да видите положението си в перспектива. На моменти наистина ще се чувствате самотни и ще копнеете за компания, за каквато и да било компания. Но невинаги ще бъдете самотни. Дори ако в живота ви не се появи скоро друг мъж (ако предположим, че поради някаква причина го искате), може да подновите контактите си с приятели и роднини, а също и да върнете към живот интересите си, които през изминалите години сигурно сте напъхали в килера. Като имате предвид всичко това, започнете да изграждате мрежата си за подкрепа (ако изобщо ви е възможно) още преди да сте напуснали проблемния си партньор. Подновете занемарените приятелства. Сближете се отново с роднините си. Започнете да правите неща, които винаги сте искали да правите, но все сте отлагали. Жени, минали по този път, често са ни казвали, че най-противопоказното за справянето със самотата е да си позволиш и оставиш свободно от занимания време, защото тогава започваш да я усещаш и да мислиш за нея.

Чувство за безполезност. Може би сте били подценявани толкова дълго и толкова често, че сте повярвали в отрицателните неща, които партньорът ви е казвал за вас (глупачка, плашило, кучка). Просто защото сте живели дълго време с мъж, който се е държал лошо към вас, вие сте си втълпили, че явно не заслужавате нищо по-добро. Заслужавате ли наистина да бъдете щастливи? И дали изобщо някой ще поиска да бъде с вас, дори само като приятел?

Колкото по-скоро се обградите с хора, които ви ценят, като междувременно започнете да се отнасяте по-добре към самите себе си и активно да отпъждате отрицателните внушения за личностните си качества и достойнства, без да забравяте да си повтаряте вашата нова мантра — „Той е задникът, не аз“ — толкова по-бързо ще преодолеете тази пречка към нормалния живот.

Чувство на отговорност за него. Независимо от факта, че той се е държал деспотично с вас, че ви е лъгал, изневерявал ви е и/или ви е използвал и е злоупотребявал с вас финансово, сексуално и емоционално, вие пак се притеснявате дали няма да му е трудно и дали всичко с него ще е наред. Мнозина биха нарекли тази тенденция с многофункционалната модна дума „съзависимост“. Терминът е точен дотолкова, доколкото показва, че вие сте съсредоточили целия си живот, желанията и решенията си около щастието и удобството на друг човек.

Несъмнено, подобно нещо ви звучи невъзможно и смятате, че е израз на пълна безхарактерност, но знайте, че тази тенденция е широко разпространена. Затова е добре да се подготвите и за такива чувства. Сигурно фактът, че ви губи, наранява мъжа, но не е болка за умирачка. Пък и напускането ви е пряко последствие от неговото поведение, а не просто жесток и безчувствен акт от ваша страна. Той е голямо момче. Може да се грижи и сам за себе си (независимо че в някои случаи се е показвал напълно безпомощен, докато сте били заедно). Ако ли пък не може, има голяма вероятност много скоро да си намери друга, която да поеме вашите задължения.

Чувство за вина. Чувството за вина се явява като страничен ефект на свръхотговорността. Възможно е да ви се струва, че правите нещо лошо спрямо него и затова заслужавате да страдате. Дори много добре да знаете, че подобни чувства са нерационални, това с нищо не променя нещата. До известна степен може да си помогнете да запазите верния си поглед към ситуацията, като си напомняте, че повечето хора се чувстват виновни не поради нещо, което са направили или не са направили, а просто защото са свръхотговорни и това чувство им се отдава с лекота. Изключително важно е да съумеете да разграничите болката и неудобството, които ви причинява това чувство, от нуждата да изкупите въображаемата си вина (като се върнете, не отстоявате докрай интересите си при развода, продължавате да се виждате с него след раздялата). Ако не успеете да прогоните това чувство от душата си, то поне на всяка цена се опитайте да го овладеете и не му позволявайте да предопределя действията и решенията ви. Постепенно то ще отзвучи от само себе си. А ако ви измъчва твърде силно или ви се струва, че продължава твърде дълго, може да потърсите специализирана помощ. И не забравяйте, че ако останете с мъжа, ще се чувствате все по-потиснати и все по-зле.

Инертност. Колкото и лошо да е дадено положение, винаги е по-лесно човек да го понася, живеейки ден за ден, отколкото да предприема активни действия, за да го промени. Движите се сякаш по утъпкан коловоз, където времето тече по свои си закони и който се самоподдържа. И за да промените нещата, ще са ви нужни усилия, решимост и способност да устоявате на опитите на инертността да ви накара да се откажете. А ако вече сте депресирани, изпепелени и изтощени до крайност, начинанието може да ви се струва просто невъзможно.

Но не изпускайте от погледа си наградата, която ви очаква в края на пътя. Напредвайте стъпка по стъпка. Днес направете каквото можете, пък за утре ще се тревожите утре. (Дали не забравяме някое друго клише?) Знайте, че ви е необходимо предварително да се подготвите за сблъсъка с това препятствие, да се настроите и мобилизирате за упорита ежедневна битка с него, като освен това си набележите награди и начини за окуражаване, с които междувременно сами да повдигате собствените си дух и борбеност.

Всички пречки, с които се сблъсквате, след като решите да напуснете връзката, се основават върху изградените навици за междуличностно общуване между вас и партньора ви, установени и утвърдили се по време на дълговременното ви съжителство. Често именно тези навици определят същината на интимната ви връзка. И двамата възприемате определени роли — грижовник, подчинен, спасител — от които често е много трудно да се отърсите (най-вече защото сте ги усвоили още в детството си, в родното си семейство), колкото и неблагодарни да са те в крайна сметка. Чувствате, че се справяте добре с тази си привична роля и не сте сигурни, че ще можете ефективно да изпълнявате някаква друга.

Ще се спрем само накратко върху различните начини, по които бихте могли да противодействате на пречките по пътя ви към прекъсване на връзката, но с това не искаме да омаловажаваме тяхната сила, нито пък да опростяваме методите за ефективното им преодоляване. Но ако решим да ги разгледаме толкова подробно, колкото заслужават, вероятно ще се наложи да напишем друга книга. Докато това, което се надяваме да постигнем сега, е да ви отворим очите за капаните, които започват да изникват пред вас, когато решите да напуснете интимната връзка. Защото, веднъж осъзнали какво ви очаква, вие ще може да мобилизирате всичките си защитни и борбени сили, за да преодолеете пречките. Няколкото варианта за справяне с препятствията, които ви предлагаме, са само изходни точки, които да ви дадат представа как да започнете да се опълчвате и да противодействате на капаните, още при появата им. И знайте, че терапията, групите за подкрепа, приятелите и роднините могат да ви помогнат да облекчите бремето при борбата с една, с няколко или дори с всички пречки.

Как да се измъкнете

Мнозина от нас получават първите си представи за интимните взаимоотношения опосредствено, чрез книги, филми и музика. Особено силно е влиянието на попмузиката, тъй като голяма част от ранните ни романтични изживявания (танци, купони в нечия стая в общежитие) минават под звуците на музика. Естествено, попмузиката се променя от поколение на поколение, но голяма част от разработваните от творците й теми са вечни. За жалост, повечето от тях изграждат в нас нереални представи относно същината на интимните взаимоотношения. В този тип песни: хората се влюбват от пръв поглед; момчетата са страхотни, макар и прикрити, романтици, които предано чакат да се появи момичето на техния живот; любовта е единственото нещо на този свят, което има значение и без съмнение ще я познаете веднага щом я срещнете. Малко по-реалистичен поглед към това, което става между момчетата и момичетата, дават песните, посветени на раздялата. Ето например някои показателни заглавия на хитове на попмузиката от шестдесетте и началото на седемдесетте години: „Хващай пътя, Джак“ („Hit the Road, Jack“), „Просто си тръгни, Рени“ („Just Walk Away, Renee“), „Върви, не поглеждай назад“ („Keep on Walking, Don’t Look Back“) и „Ако ще си тръгваш, по-добре тръгни веднага“ („If You Gotta Go, You Better Go Now“).

Да, разбира се, това са все неща простички и доста повърхностни. Но пък именно простичкият и лесен начин най-добре ще ви помогне да се измъкнете и да не затънете обратно. Просто си тръгнете, не поглеждайте назад, направете го, когато се почувствате готови за това и ясно дайте на мъжа да разбере, че всичко между вас е свършено — ето, това са ключовите моменти, които ще ви позволят да изпълните намерението си по най-добрия за вас начин.

Първото, което трябва да направите, е да осъзнаете какво ви задържа. Преценете кои от вероятно многото причини са най-важни за вас и направете всичко необходимо — осъзнаване на същината им, подкрепа от страна на приятели и роднини, помощ от терапевт — за да разкъсате оковите, които ви задържат.

Дори ако не можете или пък не знаете как именно наистина да решите всички проблеми, ако си тръгнете по най-простичкия и лесен за вас, но окончателен начин, това ще компенсира неумението и незнанието ви и ще ви помогне да се измъкнете, въпреки самите себе си.

Не сте длъжни първо „да поговорите за това“ с него. Неизвестно защо, но наистина голям брой жени са сковани от безсмисленото убеждение, че първо трябва да изяснят нещата с партньора си, да бъдат прями и откровени относно намеренията си, да му обяснят защо точно го напускат. Често обаче това е не само ненужна, но и много вредна идея. Защото ако му кажете какво именно от неговото държание ви е просто невъзможно повече да търпите, той вероятно най-тържествено ще ви се закълне, че ще го промени. Ако му обясните причините, поради които го напускате, това предполага, че ако тези причини изчезнат и той съумее да ви го докаже, ще ви се наложи да останете.

Не искаме да кажем, че трябва да се измъквате на пръсти под прикритието на нощта, а просто, че е добре, ако държите той да узнае причините за настъпилия разрив, да му ги съобщите ясно и недвусмислено, без да позволявате това да става повод за обсъждането им. Пък и подобен разговор и без това е напълно безсмислен, ако той самият не се е досетил до този момент защо го напускате.

От друга страна, има много случаи, когато на жените действително им се налага да напуснат мъжа колкото се може по-потайно. Защото ако той разбере какво се готви да направи жената и кога точно смята да го стори, това би му дало възможност да се опита да й попречи (физически, финансово, правно). Вие най-добре познавате мъжа, с когото живеете. Дали „ще играе честно“ с предоставената му информация? Ако смятате или дори ако се съмнявате, че не — по-добре изобщо не му я давайте. Не забравяйте, че той самият с лека ръка е проиграл всички шансове, които е имал до този момент, да подобри взаимоотношенията ви.

Не е необходимо и той „да се подпише“ под вашето решение. Много жени са ни казвали за един друг проблем, който възниква при задълбоченото обсъждане с мъжа на взетото от тях решение да го напуснат, а именно когато единият от тях, или и двамата, е убеден, че трябва да бъде постигнато съгласие, че прекъсването на връзката им е добра идея. Глупости. Може и да не си давате сметка, но когато му разяснявате всички причини, поради които го напускате, вие саботирате самите себе си. Защото ако той откаже да се съгласи или да признае тяхната основателност, това ще ви парализира. Затова ако той не се съгласява с вашите възгледи за състоянието на взаимоотношенията ви — чудесно. Не спорете. Просто си тръгнете, пък той после нека си мисли, че всичко е станало по ваша вина.

Открийте си „прозорчета за нови възможности“. Дори вече да сте взели решението, може да изчакате, докато настъпи по-подходящ момент, когато ще ви е по-лесно да напуснете. Възможно е да чувствате необходимост да видите още една проява на това, което не можете да понасяте във взаимоотношенията ви, за да се убедите за сетен път в правилността на решението си и да съберете сили да напуснете мъжа. Отлагането на момента може да е продиктувано от намерението ви да се закрепите на подходяща за вас работа, да си разработите мрежа за подкрепа от роднини и приятели или просто да свиквате с мисълта, че ще се разделите с партньора си, а ако наистина направите всички тези неща, те също ще ви вдъхнат кураж и сила да напуснете. Има жени, на които им е необходимо поне един от тези фактори да е налице, за да се почувстват готови да прекъснат връзката.

В други случаи са необходими по-различен вид „прозорчета“. Някои жени чакат, докато той замине извън града или отиде на работа. Други отлагат напускането, докато мъжът получи очакваното повишение в службата, така че издръжката за децата да е по-добра. Трети изчакват, докато се обвържат с нов партньор, още преди да напуснат стария. Въпреки че не подкрепяме последната стратегия, нито пък ви я препоръчваме, ние всъщност не я и осъждаме. Вие може би сте такъв тип жена, която изпитва остра нужда от „меко място за приземяване“, преди да скочи от високата кула. Здравият разум (пък и мнозина терапевти) говори, че прибързаното „рикоширане“ в нова интимна връзка не е сред най-добрите идеи, а често дори си е направо лошо решение. Но това невинаги е истина. Понякога действително е така, но пък сме виждали и много жени, които години наред живеят щастливо с мъжа, заради когото са напуснали предишния си партньор.

Разберете какви са правата ви и какво може да очаквате, когато напуснете. При раздяла на омъжени или безбрачно съжителстващи двойки, заплахи от рода на „Никога няма да видиш и пукната пара от мен“ и „Ще докажа, че не си никаква майка и ще ти взема децата“ са по-скоро правило, отколкото изключение. Затова предварително се посъветвайте с адвокат. Проверете какви са правата ви и какво може да очаквате в смисъл на издръжка за вас и децата, родителски права и правото на мъжа да се вижда с децата. На много от вас този съвет ще се стори излишен, защото това е нещо напълно очевидно, но голям брой жени изобщо не го правят, а позволяват партньорът им да ги наплаши с подобни заплахи. Като знаете какво да очаквате, ще може едновременно и да се подготвите предварително, и да противодействате на опитите на партньора си да ви манипулира с безпочвени закани — нещо, което е наистина изключително популярно сред мъжете.

Тези няколко съвета далеч не изчерпват всички аспекти на темата „напускане по най-лесния начин“. С тях просто искахме да ви покажем, че няма смисъл да се опитвате да го правите „така, както трябва“. Ако играете честно, правите това, което „би следвало да се направи“ и оставате безизкусно открити, честни и прями, вие всъщност разчитате партньорът ви или да постъпи по същия начин, или ако не, то поне да не се възползва от вашата почтеност във ваш (и на децата) ущърб. Събудете се! Тук говорим за лъжци, измамници и безотговорни типове. За мъже, на които им е присъщо да манипулират, да извличат изгода, да постъпват егоистично и да не играят по правилата. Ако последвате нашите съвети, това съвсем не означава, че ще направите компромис със съвестта или с моралните си устои — а просто, че ще постъпите разумно и реалистично (и щадящо спрямо самите вас). Мнозина от тези мъже вярват, че колкото по-дълго ви убеждават да останете, противопоставят се на развода/раздялата или правят всичко възможно, за да превърнат живота ви в ад, след като вече сте се разделили, толкова по-голям шанс има да се върнете при тях. Понякога са прави. Затова направете напускането колкото се може по-лесно за вас самите. И не се връщайте обратно.

Не го правете на два пъти

Да размислите и да промените решението си, щом веднъж вече сте напуснали мъжа, пак да се върнете при него, а после отново да почувствате и осъзнаете, че ви е невъзможно да живеете така и че просто трябва да го напуснете — това си е жив кошмар. И все пак е изключително често срещано явление — дотолкова често, че ние предварително предупреждаваме нашите клиентки, които са в процес на раздяла с партньора си, за вероятността да изпитат подобно изкушение и за последиците от него, ако му се поддадат. Има няколко най-често срещани причини, които са валидни за болшинството подобни случаи (напускане, връщане обратно, опит за повторно напускане):

Смесени чувства. Наистина много малко жени са способни да вземат решение за напускане на интимната връзка, без при това да изпитват смесени чувства. Тяхната амбивалентност се изостря още повече, когато решението вече е взето и осъществено. Смесените чувства са един вид вътрешен спор, който водите със самите вас. Нещо ви говори за предимствата на оставането, друго — за предимствата на напускането. Колкото и силно емоционален да е този вътрешен спор, той остава интелектуален и хипотетичен, докато едната страна не „победи“ и в разглеждания понастоящем случай, вие не се разделите с партньора си.

Сега вече темата — обект на вътрешния ви спор става пределно реална. Онази част от вас, която е изгубила битката и иска да остане, набира сили. Междувременно ви се налага да се справяте „на живо“ с последиците от взетото и осъществено решение, което невинаги протича гладко и безпроблемно, затова и изкушението да се откажете и да се върнете обратно при партньора си е наистина огромно.

Всъщност, вътрешните съмнения и „лашкането“ на ума насам-натам са често срещано явление във всяка ситуация, когато е било взето и осъществено наистина мъчително решение. Най-трудното е да не губите представа за перспективата пред вас. И помнете, че ако решите да останете — и останете — с партньора си, пак ще имате вътрешни съмнения, които обаче в този случай ще ви подтикват да го напуснете. Каквото и решение да вземете, има голяма вероятност да ви измъчват угризения на съвестта. Постарайте се да останете поне до известна степен емоционално отчуждени от тези изживявания и да ги приемате за това, което са — естествена част от неудобствата на прехода, която ще отзвучи от само себе си. Ако решите да облекчите тези свои неприятни изживявания като се сдобрите с партньора си, пак ще изпитвате емоционален дискомфорт и болка, породени този път от безнадеждността на завръщането ви в една неудовлетворителна и нещастна интимна връзка.

Натиск да се върнете. Както вече казахме и преди, сега той ще направи всичко възможно, за да ви спре. Ако знае, че сте склонни да изпитвате чувство за вина, ще дърпа тази струна. Ако смята, че може да ви накара да се засрамите, именно това и ще се опита да направи. Орязване на парите, намесване на децата в личните ви взаимоотношения, каквото и да било, което би ви накарало горчиво да съжалявате за решението си и да се върнете при него — всичко ще е все „игра по правилата“. Ситуация, в която мнозина мъже успяват да постигнат своето. Ако подобни обстоятелства ви накарат да се върнете при него, то знайте, че причините да го сторите са определено неоснователни.

Емоционално страдание. По ред причини ще ви болят и душата, и сърцето, а евентуалното сдобряване с партньора ви несъмнено ще облекчи непосредствената болка — но само за съвсем кратко време. Много скоро отново ще се върнат ужасното чувство и унилостта, с които сте живели години наред — но пък вие толкова много сте свикнали с наличието им, че ще ви изглежда много по-лесно да продължите да се справяте постарому с тях, отколкото с новите предизвикателства, с които сте се сблъскали, живеейки отделно.

Винаги, когато някоя наша клиентка напусне отровния си партньор, ние й казваме: „Ако решиш да се сдобряваш с него, първо поговори с мен. Аз няма да те унижавам, нито пък ще те изоставя и ще подкрепя всяко твое решение, защото в крайна сметка ти най-добре знаеш какво е най-доброто за теб самата. Но просто бих искал да ти напомня защо напусна мъжа си и какво те чака, ако отново се върнеш при него“.

Тази молба звучи доста разумно, но има жени, които се връщат при партньорите си, без да я изпълнят. Дълбоко в себе си те знаят, че връщането си е направо казано лоша идея, но същевременно им се иска да приключат с двоумението относно правилността на постъпката си, с натиска, упражняван от страна на мъжа и със собственото си чувство за вина. Обикновено се озовават пак там, откъдето са започнали (като освен това се чувстват и пълни глупачки, задето са прахосали толкова много време, усилия и емоции, за да постигнат едното нищо). Но има и случаи, когато настъпва истински ад.

Когато напуснала Били, Ени била абсолютно сигурна, че постъпва правилно. Съпругът й непрекъснато я нагрубявал, не откликвал на чувствата й и оставял на нея всичките грижи по дома и децата (въпреки че нейният работен ден бил по-дълъг от неговия). Дори собствените му роднини винаги й повтаряли, че той е пълен задник. Всъщност, още в навечерието на сватбата им, сестра му позвънила на Ени и я посъветвала да го зареже.

Когато казала на Били, че иска да се разделят, той направо обезумял. Заклел й се, че ще спре да пие и че ще се отнася добре с нея. Но тя държала на взетото решение. За нейна изненада, той уважил желанието й. Изнесъл се от дома им, редовно плащал издръжката за двете им деца, посещавал ги и бил много любезен и внимателен към нея. Станал член на „Анонимни алкохолици“ и сякаш наистина се бил взел в ръце. С една дума, всячески се опитвал да поправи стореното, с което преди разрушил връзката им. Не бил отчужден и затворен, споделял с нея чувствата и изживяванията си. За първи път го видяла и да плаче.

След един месец Ени го приела обратно. След още три разбрала, че е бременна. След година нещата били по-лоши от когато и да било преди раздялата им. Когато най-малкото дете навършило две годинки, тя отново му казала, че иска да се разделят. Но този път реакцията му била съвършено различна. Отказал да се изнесе. Нагрубявал още повече и нея самата, и двете им по-големи деца. Вече било нещо обикновено да я удря, а на няколко пъти я пребивал, дори пред децата. А веднъж дори насочил към нея пушка, докато тя събирала багажа, за да го напусне.

Най-сетне го напуснала — след още една година, много побоища и полицейска заповед срещу него да се въздържа от малтретиране, с която той обикновено се съобразявал (защото вече на два пъти го били вкарвали в затвора, когато не я спазил и пребил жена си от бой). Но се озовала с децата на улицата, без пари, без къща и, естествено, без човек, с когото да споделя родителските отговорности и задължения.

Това, разбира се, е краен, но пък не и необичаен случай. Когато един мъж реши да попречи на жената да го напусне, като превърне живота й в ад, той определено може да го направи. Късметът бил на страната на Ени, когато първия път успяла толкова безпроблемно да напусне съпруга си. Но я изоставил втория път. А в повечето случаи го няма никакъв дори веднъж.

Освен съветите, които вече ви дадохме (да се мобилизирате; да призовете на помощ роднините и приятелите си; да се подготвите за това, че известно време ще се чувствате зле; да го направите по най-лесния за вас начин), сега ви предлагаме още два съвета, с чиято помощ бихте могли да се предпазите от повторно затъване, за да не ви се налага пак да се измъквате:

Сведете контактите с него само до минимално наложителното. Ако той беше свестен мъж, вероятно бихте могли да останете приятели и след раздялата си. Но вие вече сте установили, че той не е свестен мъж. Пък и вероятно никога не сте били истински приятели, защото едва ли по собствена воля бихте си избрали за приятел човек с такива качества и с такова поведение, каквито той ви е демонстрирал по време на съвместния ви живот. Всеки контакт с него ще ви държи повече или по-малко свързани. Дори ако го отпъждате с ругатни и напомняния какъв мръсник е, това пак ще ви обвързва с него, защото ще събужда във вас известни чувства. А то е опасно поради две причини: първо, възможно е той да тълкува дори най-отрицателните ви изявления като един вид доказателство, че не сте го отрязали окончателно, и това да го накара да храни известни надежди за сдобряване (и да упорства с преследванията си); и второ, вие всъщност продължавате да му играете по гайдата, вместо веднъж завинаги да му тръшнете вратата под носа и да продължите живота си необезпокоявани.

Ако нямате деца, решително ви препоръчваме изобщо да прекъснете всякакви контакти с него. Ако ви се обажда по телефона — затваряйте още щом чуете гласа му. Ако звъни на вратата — кажете му да се маха, но без да му отваряте. Ако не си тръгне или ако дойде отново — обадете се в полицията. Това може да ви се стори твърде крайно, но разберете, че той трябва да схване посланието ви веднъж завинаги: „Свърших с теб. Окончателно“.

Ако имате деца обаче, нещата са по-сложни. Трябва, естествено, да се държите възпитано, не го оплювайте пред децата, а когато се виждате, разговаряйте само и единствено по въпроси, свързани с тях, с финансовата им издръжка или с графика на посещенията му. Не обсъждайте предишните си взаимоотношения, не споделяйте нищо от сегашния си личен живот и изобщо отбягвайте всякакви теми, освен вече споменатите три.

Всеки контакт с бившия партньор ви прави уязвими. Много жени казват, че им е трудно да бъдат толкова „подли“, та да последват тези два съвета. Но ако се съобразите с тях, това съвсем не означава, че постъпвате ПОДЛО, а просто, че твърдо отстоявате своето решение и желаете да има пълна яснота по въпроса. Съвсем сигурно е, че бившият ви партньор няма да разбере друг тип поведение и ще изтълкува любезността ви като намек, че му давате още един шанс.

Ако наистина смятате, че се е променил, наблюдавайте го отдалече доста дълго време, преди отново да се помирите с него. Ако действително се е променил, тази промяна няма да е от ден до пладне, а ще се запази, както биха се запазили и чувствата ви един към друг. Една година изпитателен срок звучи разумно, докато шест месеца вероятно са твърде малко. Междувременно продължавайте да вървите по избрания от вас път и да устройвате новия си живот, като поддържате колкото е възможно по-малко контакти с него. Той сигурно ще се опитва да ви убеди, че няма как да разберете дали се е променил, ако не прекарвате поне известно време заедно. Може и така да е, но дори да е истина, връщането обратно е твърде рисковано решение. За вас не е кой знае каква загуба това, че сте далеч от него. Ако имате деца, той ще им липсва, но затова пък ще наблюдавате промените в него посредством държанието му към тях (времето, което им посвещава, финансовата му помощ, начинът му на общуване с тях). Ако в разстояние на година и повече той неотклонно показва чрез децата, че вече е много по-различен от преди, тогава и вие може да започнете да се виждате от време на време с него, за да разберете дали и с вас ще се държи поновому.

Като ограничите до минимум контактите и изисквате от него нееднократно да доказва, че действително се е променил, това са два наистина добри начина да си спестите повторното преминаване през целия процес на раздялата. А подобни мъчителни изживявания си струва да бъдат избегнати.