Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (12) (А могат ли жените да ги променят)

Девета глава
Да остана или да си тръгна веднага?

Преди време беше имал любовна афера и се отчуждихме много един от друг. Обзе ме депресия, а после и аз му изневерих. Да, знам, че постъпих глупаво. Когато съпругът ми разбра, беше опустошен, направо съсипан, беше готов да се самоубие, да извърши убийство. А аз се чувствах отвратително. Не прояви и капка милост към мен. Никога не ми позволи да забравя за станалото, непрекъснато ми натякваше и говореше вулгарно какво съм правила с другия мъж. Нещата продължиха в същия дух месеци наред, докато един ден узнах, че отново се вижда с онази жена и че през цялото това време е продължавал да се вижда с нея! Сега просто не знам какво да правя.

Катрин, тридесет и девет годишна,

адвокатка

Напълно очевидно е, че ранното откриване на разрушителния тип мъже и бягството от тях като от чума, е най-добрият начин да се справите с проблема. И все така, много от вас, читателките на тази книга, вероятно вече са обвързани с такъв мъж. За вас решението да останете ли с него, или да го напуснете, е много по-трудно, особено ако връзката ви продължава от години или имате деца. От значение е също и да определите към кой тип отровни мъже принадлежи партньорът ви и да го тестувате, но това трябва да стане по различен начин. Освен това е важно да разберете, че причините, които задържат жените да живеят с трудни мъже значително се отличават от това, което първоначално ги е подвело да се обвържат с тях.

Тази глава е предназначена за онези жени, които са изправени пред дилемата дали да продължат да живеят със своя проблемен мъж, или да го напуснат. Напълно ясно е, че положението им е трудно и деликатно. Започваме обсъждането му с кратък преглед на всички въпроси, свързани с тази изнурителна, но изключително важна вътрешна борба. После ще се постараем да определим доколко лош е мъжът: какво е променил до настоящия момент, доколко по-добър има вероятност да стане и някои от причините, поради които сте останали досега с него. Всичко това има за цел да ви подготви да вземете решението дали да останете, или да си тръгнете.

„Бебешки стъпки“

Вероятно някои от вас си спомнят филма „Та какво за Боб?“. В него Бил Мъри изпълнява ролята на чалнатия пациент на един прочут и високомерен психиатър, пресъздаден от Ричард Дрейфус. Психиатърът е написал книга, озаглавена „Бебешки стъпки“. Една от най-смешните сцени във филма е, когато героят на Бил Мъри осъществява буквално съветите на психиатъра. И макар че не ви съветваме и вие да започнете да ходите като бебета, все пак подходете към въпроса бавно и спокойно. Вероятно решението, което трябва да вземете, е най-кардиналното в целия ви живот. Много неща зависят от него. Процесът, чрез който ще стигнете до решението, е трудна и сериозна вътрешна борба, която обаче ви предлага и възможност за дълбока промяна. Необходимо е да подходите внимателно и без да прибързвате към вземането на решението, защото от това зависи дали през следващите години ще можете да живеете спокойно и необременени с последиците от него.

За да сте сигурни, че взетото решение е наистина умно, трябва да изминете целия процес стъпка по стъпка. Нашият човешки мозък проявява напълно естествена склонност да иска да надникне в бъдещето. Още докато се опитвате да определите дали живеете с мръсник, ще започнете да се тревожите готови ли сте да го напуснете, ако се окаже, че наистина е такъв. А страхът ви от напускането на връзката или раздвоението ви по този въпрос, може да ви накара да пренебрегнете първата си задача, а именно да определите дали той наистина е задник. Ако се окаже, че е такъв, чак тогава започнете да решавате дали да останете с него, или да го напуснете. Не е речено, че непременно трябва да напуснете партньора си само защото сте разпознали в негово лице някой от описаните в тази книга мъже. Много от вас сигурно ще изберат да останат, затова и отделяме няколко глави на въпроса как да се справяте по-успешно с проблемните си мъже.

Също така е важно да не бъркате вземането на решението с неговото изпълняване. Много жени се плашат, че ако решат да напуснат, няма да им стигне куражът действително да го направят. Или пък започват да си представят колко ще им е трудно да приведат решението си в действие и десетките начини, по които мъжът ще се опита да утежни и влоши още повече положението. Когато отлагат вземането на решение, те всъщност отбягват или поне поотдалечават във времето тези неизбежни притеснения и неприятни изживявания.

Предприемайте нещата едно по едно. Това, че сте решили да напуснете, не означава, че трябва да го сторите незабавно, или по някакъв точно определен начин. И по-късно може да помислите кога ще е най-подходящо да го направите и как да стане, така че да ви е най-лесно на вас. Всичко това може да ви звучи напълно очевидно, но именно припрените действия и опитите да видят какво ги чака в бъдеще, на следващия етап от процеса на раздялата, са най-често срещаната причина, поради която жените остават приковани към неблагополучната си интимна връзка.

Доколко лош е той?

След като сте били с някой мъж известно време, вече имате доста ясна представа дали той е мръсник, или не. Ако е мръсник, трябва да определите доколко е лош и по възможност най-реалистично да си отговорите какво искате и какво може да направите по отношение на положението, в което се намирате. Добре е, докато преценявате ситуацията, да осмислите и собствените си слаби и чувствителни места, защото е възможно да сте склонни към самозаблуда. Сега вече трябва да се съобразявате и с редица неща, за които не се е налагало да мислите в ранните стадии от интимната връзка с проблемния мъж — децата, финансовите въпроси, пропиляното време и плетеницата от ред други фактори. И по ирония на съдбата, точно когато имате най-силна необходимост от обективното мнение на роднини и приятели, ще ви е най-трудно да го получите. През изминалите години на съвместен живот с проблемния мъж, те вероятно неведнъж са ви намеквали за някои неща или дори направо са се изказвали по-меко или по-остро отрицателно, но вие или не сте им обръщали внимание, или сте ги опровергавали по всякакви начини. Затова е много вероятно точно в този момент най-близките ви хора да замълчат. Не само защото всичките им досегашни опити да се намесят и да ви предпазят са били напълно безуспешни, но и понеже в конкретната ситуация се боят да не би да се отчуждите от тях, ако кажат лоши неща за партньора ви, а вие въпреки всичко решите да останете и занапред с него.

И все пак, мнението на най-близките ви хора е наистина неоценимо. Вие самите сте живели толкова дълго време в едно твърде ненормално съжителство, че вече не сте напълно сигурни дали може да се доверявате, или не, на собствените си усещания и интуиция. Затова се опитайте да се подготвите да изслушате и най-лошите неща, които приятелите и роднините ви биха казали, като в никакъв случай не допускайте чутото да ви отдалечи от тях. Подберете няколко души, на чиято преценка се доверявате най-много, и се постарайте да ги убедите, че най-сетне сте готови да чуете честното им, откровено и по никакъв начин неукрасено и несмекчено мнение за партньора ви. Оттук именно ще почерпите ключовите факти, които ще ви помогнат да решите доколко лош е той и към кой тип и разновидност на негодниците принадлежи.

Друг извор на информация е да си припомните и да преосмислите начините му на действие и реакции при различни ситуации през изминалите години. Вероятно до този момент вече познавате целия му репертоар. Но е възможно да сте си затваряли очите, за да не виждате нещата такива, каквито наистина са били. Преминете към този етап от процеса на раздялата, когато сте напълно спокойни. Както гневът, така и съжаленията, горчивината и мрачните опасения могат да ви подведат към изводи, които от една страна е възможно и да не са съвсем точни, а от друга — по-късно да се окаже, че би ви било трудно да се придържате към тях. Когато се почувствате напълно готови, прегледайте отново ключовите предупредителни знаци, описани в осма глава. Отбележете си онези от тях, които смятате, че се наблюдават при него, и си припомнете различните ситуации от миналото ви, когато той е имал възможността да ги прояви или да не ги прояви. После си задайте въпросите, посочени в осма глава. Доколко деспотичен (безотговорен и т.н.) е той? Дали поведението и държанието му са проблемни през повечето време или само понякога? Дали тези негови отрицателни качества са основният тест на личността му, или се появяват по-скоро като бележки под линия?

И най-сетне, за да не забравяте, че притежаването на черти на „з“ не е ситуация от рода на „или да, или не“, а по-скоро процес, предлагаме ви да подберете няколко души, които ви се струват подходящи, и да сравните партньора си с тях по основните характерни черти. Вгледайте се в хора, от които се възхищавате, в други, които презирате, и в трети, намиращи се някъде по средата. Като се облягате на напълно субективната си и лична преценка, решете къде именно сред тях (г-н Страхотен мъж, средностатистическия мъж от улицата и абсолютния задник) се намира партньорът ви.

Естествено, целият този процес на преценки не е строго научен, нито пък има такива цели. Съжденията ви неминуемо ще бъдат обагрени от чувствата ви към вашия партньор, от натрупания опит с него, от съвместните ви изживявания, а също и от личностния ви стил (дали сте прощаваща, великодушна или критична натура). Има жени, които колкото по-дълго живеят с някой мъж, толкова по-толерантни стават към неговите недостатъци, поради това, че са вложили твърде много във връзката. Други с течение на времето стават все по-гневни, негодуващи и нетолерантни.

Това към кой край на спектъра принадлежите вие самите като личност е поне толкова важно, колкото и мястото, на което сте поставили партньора си. Изборът ви дали да останете завинаги, или да напуснете окончателно връзката трябва да бъде направен в контекста на реалистично преценената ви способност да толерирате проявите на партньора си. И не забравяйте, че дали дадено поведение ще бъде проблемно или не, зависи до голяма степен от това как вие самите го възприемате. Например, мъж, определен като среден или малко над средния мръсник, може да е направо непоносим за някоя жена, която е избухлива, склонна да се ядосва и възпитана да не толерира чуждите недостатъци, като за нея всеки миг, прекаран с него, ще налива масло в огъня на нетърпимостта и обидата й. От друга страна, някоя прощаваща жена с лек характер може да продължи да живее и с най-големия мръсник, особено ако оставането й с него е мотивирано от фактори като наличие на деца в семейството, финансови съображения или лична ценностна система относно брака.

Променил ли се е?

През целия си живот хората продължават да израстват и да се развиват (или може би да регресират), ето защо би било грешка да оценявате сегашното държание на партньора си, без да отчитате какви промени са настъпили в него за времето, през което сте били заедно. Едно добро начало е да си начертаете времева линия на върховете и спадовете в поведението му по време на връзката ви (като използвате показателите, които определихте, докато отговаряхте на въпроса доколко е лош партньорът ви). Нанесете върху линията месеците и годините на съвместния ви живот. После си припомнете какво е било поведението му на различните етапи от живота ви. Бихте могли да си начертаете и графика или да опишете с думи как се е държал той към вас през изминалите месеци и години.

Добре е да си отбележите и ключовите събития (сватба, раждане на дете, смяна на квартирата, нова работа), както за да освежите паметта си, така и за да проследите каква е била реакцията му при различните промени в обстоятелствата. Ето например как би изглеждал един типичен случай: първите шест месеца — най-добро поведение; следващата година — постепенно влошаване; след година и половина съвместен живот — поведението му е на възможно най-ниската точка; леко се подобрява, когато сте го заплашили, че ще го напуснете; после отново се влошава и се запазва горе-долу на това положение до настоящия момент.

— По дяволите, Гуендолин, ти много добре знаеше като се заженихме, че аз мога да се придвижвам само от квадратче на квадратче.

Най-същественият момент в този процес на преценка е да проследите движението на поведението на партньора ви. То може да се прояви по няколко начина:

1. Напредък. Дали в началото поведението му е било ужасно, но постепенно се е подобрило? Продължава ли и днес това подобрение?

2. Срив. Дали в началото всичко е било чудесно, но после поведението му е започнало все повече и повече да се влошава? Стигнал ли е вече дъното?

3. Ритъм. Промените резки ли са или постепенни? Дали той става по-лош бавно и постъпателно, променя се към по-добро бързо, но за кратко, а после отново бавно става още по-лош?

4. Върхове и спадове. Ако се забелязва ясно определена системност в поведението му, при която се редуват добрите и лошите периоди, дали качеството на граничното му поведение се е влошило? Възможно е подобни колебания да привнасят известен живец, вълнение и страст във взаимоотношенията ви, като същевременно обаче забулват постепенния срив на начина, по който се държи с вас.

Докато преценявате как са се променяли и променили нещата, вгледайте се също така и в себе си, а не само в него. Изяснете си какво реално сте способни да толерирате, но не си въобразявайте, че нивото ви на толерантност си остава неизменно едно и също. Отговорете си на следните няколко въпроса: Как се чувствате, когато сте разделени? Променило ли се е това ваше усещане и защо? Дотолкова ли сте свикнали с неговите номера, че те наистина вече не ви правят впечатление? Или сега вече имате чувството, че той всеки ден сякаш опъва до скъсване и последния ви нерв?

Опитайте се да прецените и до каква степен отхвърляте общуването с него. Налага ли ви се да преиначавате или да отричате пред самите себе си това, което виждате в него и поведението му, за да може да останете в съжителството? Опитвате ли се да прекарвате все повече и повече време по-далеч от него, за да понамалите напрежението и неудобството си? Принудени ли сте да стъпвате все по „на пръсти“, само и само да предизвиквате колкото се може по-малко изблиците му на отвратително държание?

И пак ще кажем, че само ще ви е от полза, ако си запишете всичко това. Първо си направете списък с нещата, които харесвате, искате и очаквате от една интимна връзка. Имайте предвид, че е много по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Често много по-лесно можем да кажем какво не харесваме; толкова сме затънали в собствените си оплаквания, че дори не помисляме какво би било, ако ги нямаше. А после сравнете този ваш списък с онова, което реално получавате.

Помислете си и определете какво е отношението ви спрямо начините, по които е трябвало да се нагодите към партньора си. Горди ли сте от себе се, че сте се научили да се справяте по-успешно в трудни положения? Или може би себеуважението ви все повече се изпарява, като виждате, че ви се налага да преглъщате все нови и нови неща, въпреки че ги намирате за недопустими?

И най-сетне — но това е и най-трудното — опитайте се да предвидите какъв е реалният потенциал на партньора ви за промяна в бъдеще. Наистина забележителна е способността на жените да виждат океани от положителен потенциал във възможно най-неподходящите кандидати. Независимо дали това се дължи на един оптимистичен възглед за природата на човешкия род като цяло, на мотивирана от желанията самозаблуда, на страх от промяната или на податливост към кухите обещания на партньора за настъпващите по-добри времена — сигурни сме, че не искате и вие да попаднете в този всеобщ капан.

Вгледайте се в някои специфични фактори, така че предвижданията ви да стъпят върху известни конкретни доказателства. Първо, припомнете си в каква най-добра светлина сте виждали някога партньора си. Съвсем разумно може да предположите, че най-доброто му поведение в бъдеще ще прилича на най-доброто му поведение в миналото. Ако очаквате от него нещо повече, то вашият случай доста напомня вица за пациента, попитал хирурга, който му оперирал ръката: „Докторе, с тази ръка ще мога ли някога да свиря на цигулка?“. Лекарят отговаря: „Да, убеден съм, че ще можете“. „Чудна работа — казва пациентът, — никога преди не съм могъл.“ Ако партньорът ви никога преди не е свирил на цигулка, не очаквайте от него да започне сега, само защото ви е обещал да се научи.

Втори фактор, който трябва да обмислите, е мотивацията. Дали той иска да се промени или само вие искате той да се промени? А ако той изразява желание да се поправи, дали то е продиктувано от неприязън към собственото му поведение или от страх, че ще го напуснете? Чували ли сте го и преди да изразява подобни желания и ако да, какво е направил тогава?

Друг аспект, на който трябва да обърнете внимание, когато преценявате потенциала на партньора си за промяна, е неговата готовност да приема помощ (от семейството, приятелите, от терапевт). Дали в миналото вече не е отхвърлял предложението ви да потърси помощ? И не ви ли е казвал, че няма нужда от никаква помощ, защото може и сам да се справи? Ако е така, то това намалява твърде много вероятността да можете да му вярвате, а също и шанса наистина да се промени.

Много жени са ни казвали, че им е било изключително трудно да преценят партньорите си. Поради ред причини, жените притежават направо свръхестествената способност да виждат в своите мъже добродетели и скрити заложби, които са не само невидими за другите хора, но и изобщо не съществуват. Ако изминете описания процес стъпка по стъпка, последователно и неотклонно, това ще ви помогне да видите и прецените партньора си такъв, какъвто наистина е и вероятно ще бъде, а също и да отсъдите кое ще е най-доброто решение за вас самите.

Защо оставате?

След като сте преминали през процеса на тестовете и преценките и вече сте наясно, че партньорът ви е един от видовете мъже, описани в тази книга (или дори сам по себе си заслужава да му бъде посветена отделна глава), то логичният извод очевидно би следвало да е, че трябва да го напуснете. Но, разбира се, нещата никак не са толкова прости. Има редица напълно основателни фактори, които се налага да обмислите и с които да се съобразите, преди да се решите да напуснете някое дълговременно съжителство, а фактът, че той покрива нашите критерии за „з“, не означава автоматично, че ако останете при него сте глупачки. Тъкмо обратното, има ред причини, поради които бихте били глупачки, ако напуснете. Както вече казахме, решението да останете или да напуснете, е сложно и болезнено. То засяга буквално всичко и всеки в живота ви и не бива да бъде взето с лека ръка. Ето някои от прагматичните фактори, които задържат жените при техните отровни мъже:

Децата. Когато става въпрос за вземане на такова решение, наличието на деца — рожби на връзката ви с партньора, когото се готвите да напуснете, безспорно е най-очевидното, най-сложното и най-болезненото усложнение. Едва ли има по-мъчително чувство от родителското чувство за вина. Естествено, за детето е най-добре да живее с двамата си родители, които се обичат един друг (обичат и детето си) и се отнасят добре един към друг. Когато обаче нещата не стоят така, всичко става много по-смущаващо и по-трудно. Ако в дома има чести скандали и караници пред детето или малтретиране и насилие над жената и/или детето, то това улеснява вземането на решение, защото едва ли има две мнения по въпроса, че в такива случаи за детето е далеч по-добре родителите да се разделят.

Нещата са доста по-сложни в случаите, когато сте решили да стискате зъби и всички (и детето, и възрастните) си мислят, че нещата вървят нормално, но вие си знаете, че това е само маска. И тук изникват редица нелеки въпроси. Вашите притеснения и нещастието ви достатъчно основателна причина ли са, за да разрушите семейството? Дали психиката на детето няма да бъде увредена незабелязано от живота с хора, които се преструват и чието междуличностно напрежение може да бъде предадено и на него?

На тези въпроси не може да бъде даден ясен и еднозначен отговор. Резултатите от редица проведени изследвания показват, че детето на разведени родители се справя много добре и няма никакви проблеми, освен ако: единият от родителите (особено този, при когото остава детето) буквално рухне след развода (изпада в депресия, не продължава нормалния ход на живота си); единият от родителите изчезне напълно от хоризонта, като по този начин детето изцяло губи единия си родител; между родителите се установи и поддържа постоянна враждебност, на която детето става свидетел. И все пак, независимо какво решение ще вземете, то трябва да се основава на индивидуалната ви ценностна система и личното ви усещане за създалото се положение. Ето още няколко фактора, с които трябва да се съобразите, когато от връзката ви има дете:

• Вие сте роля — модел за вашето дете. Дали искате, когато порасне, синът или дъщеря ви също като вас да продължава да живее в някое свое явно нещастно и мъчително съжителство, „в името на децата“?

• Оставайки, има вероятност подсъзнателно да научите детето си, че трябва да понася неприятностите пасивно, без да реагира.

• Като пренебрегвате собственото си щастие и личните си нужди, вие негласно предавате на детето посланието да слага другите на първо място (което, естествено, може да бъде и ценно качество, но също така и извор на незатихващо чувство за вина и на склонност да се поддава на манипулиране).

Финансите. Много от вас вероятно са избрали едно от следните две житейски решения: или са останали вкъщи да се грижат за децата си, или са пожертвали кариерата си в името на професионалното развитие на своя съпруг. Ако обаче настъпи време, когато обмисляте възможността да напуснете съжителството, обикновено откривате, че финансовото ви положение е твърде незавидно, независимо кой от тези два житейски варианта сте избрали.

Ако наистина искате да напуснете съжителството, но основното ви притеснение са финансите, потърсете точна и достоверна информация от адвокат какъв вид издръжка може да получите. Често се срещат мъже, които заплашват, че ако ги напуснете, няма да видите и пукната пара от тях. Но те не са нито юристи, нито съдии. Обикновено тези заплахи са просто още един начин да налагат контрол над вас. Но при все това, трябва да гледате реалистично на нещата. Дали партньорът ви е дотолкова огорчен, че наистина да откаже всякаква издръжка? Дали е толкова подъл, че да напусне работата си, просто за да ви навреди на вас?

Дори ако раздялата е финансово осъществима, трябва да сте наясно, че почти винаги тя води до рязко понижаване нивото ви на живот (а също и това на децата). Може да ви прозвучи жалко или повърхностно, но вие вероятно сте пожертвали много неща, за да стигнете там, където сте, и затова отказването от всичко това невинаги е лесно, нито пък в някои случаи е най-доброто решение. Нека си го кажем направо — парите са нещо много важно, а да се твърди, че не са, е романтична безсмислица.

Емоционалните връзки. Това, че даден мъж е негодник, съвсем не означава, че вие не го обичате. Или че не го съжалявате. Или че не изпитвате пристъпи на ревност при представата, че може да е с някоя друга жена. Възможно е да сте много близки с неговите роднини — връзки, които една по-груба раздяла навярно би разкъсала.

Инвестираното време. Много от вас са вложили безценни години във връзката, чието бъдеще обсъждаме сега. Лесно е да се каже, но невинаги е лесно да се приеме, че оставането е равносилно да хвърляте бели пари на вятъра и да погубвате още по-ценни години от живота си. Съществува и възможността, вместо да го напускате, да започнете малко по малко да се учите как да противодействате и да се справяте с отрицателните страни на поведението му, така че постепенно да се почувствате разумно доволни от съжителството ви, което все пак е за предпочитане, вместо да се отказвате напълно от инвестираното време.

Страхът. Тук става въпрос за това, което той би могъл да направи, ако го напуснете. Способен ли е да прояви насилие спрямо вас? Очаквате ли, че може натрапчиво да ви преследва и притеснява? Би ли пожертвал интереса и спокойствието на децата си, за да ви навреди на вас? Не е речено, че всичко това ще се случи, но пък от друга страна, много филми с подобни истории са правени по истински случаи.

Неспособността да напуснат. Редица фактори, както лични (чувство за вина, страх или боязън от самотата), така и междуличностни (манипулиране от негова страна, затъване в рутината на определена роля, от която ви е трудно да се отърсите) често парализират жените, решили да напуснат съжителството. В следващата глава ще се спрем по-подробно на тези въпроси.

Как да вземете решение

На пръв поглед не е трудно да се сравнят и преценят всички „за“ и „против“ при вземане на решението дали да останете, или да напуснете. На едното блюдо на везните поставяте всичките му лоши черти и постъпки, а на другото — факторите, които ви задържат при него, като вземете под внимание и промените, които са настъпили в поведението му (положителни или отрицателни).

На съзнателно ниво това е всичко, необходимо, за да бъде взето решение за бъдещето на връзката ви. И все пак, най-важната променлива вероятно ще бъде и най-малко рационална — а именно, как се чувствате. Следващата глава е посветена на ситуацията, когато разумът ви казва да напуснете мъжа, но вие просто не можете да го направите. Но представете си сега точно обратното положение. И от тук нататък изхождайте единствено от него. Разгледали сте и внимателно сте преценили всички фактори и сте взели решение, че за вас е най-добре да останете, но откривате, че този извод ви обезверява, потиска духа ви и ви кара да се чувствате не на мястото си.

Ако това наистина е валидно за вас, имайте предвид, че нашият съзнателен и рационален разум има силно ограничена способност да взема превес над нашите не толкова съзнателни, предпазливи, обмислени и рационални чувства. Ако опитате да вървите против чувствата си, може да се окажете толкова потиснати емоционално и неспособни за каквото и да било действие, че от това ще страдате и вие самите, и семейството ви, и в крайна сметка ще се убедите, че сте взели погрешно решение и че не бива да оставате при мъжа.

И така, прибавете емоционалната променлива към уравнението, като „изпробвате“ решението си да останете. Известно време се наблюдавайте как се чувствате, живеейки с това решение наум, но не прибързвайте да го обявявате на другите, нито да давате обети на самите себе си, че ще го спазите. Възможно е чувството ви за потиснатост да отзвучи и наистина да сте способни да останете, без особен риск за душевното ви здраве. Но пък е възможно и да се задълбочи, да вземе надмощие над всичко останало и да ви тласне към тотална депресия.

Един по-специфичен начин „да премерите как ви стои“ взетото решение е да използвате така наречения „ритуал за редуване на решението по четни/нечетни дни“. Този метод ви позволява да опитате и сравните емоционалните последствия от двете алтернативни решения, преди окончателно да се спрете на някое от тях. Той е особено полезен в случаите, когато способността ви за рационално вземане на решения сякаш е стигнала до задънена улица или когато всичките „за“ и „против“ напускането на съжителството ви се струват напълно равностойни. В такъв момент вземането на едното или на другото решение е все едно да избирате как да умрете — обесени или разстреляни.

При този метод разделяте седмицата на четни и нечетни дни. На нечетните (първи, трети, пети, седми) живеете така, сякаш сте решили да напуснете. На четните (втори, четвърти, шести) изпълнявате дневните си задачи така, сякаш сте решили да останете.

Идеята е да проверите как ще ви се отрази емоционално всяко от двете възможни решения, като живеете според наложената от него ежедневна рутина в поведението. На нечетните дни не правете нищо съвместно с мъжа или свързано с него, като се постарайте да се вмествате в рамките на необвързания с друг човек начин на живот (а ако имате деца, това налага да поемете и ролята на самотен родител). На четните дни се потопете изцяло в съвместния живот и се дръжте така, както би трябвало да се държи една наистина добра партньорка. Наблюдавайте какви чувства ще събуди във вас всеки от тези два сценария. Оценявайте и сравнявайте по десетобалната система дневните нива на енергичност, жизнелюбие, удовлетворение и самочувствие. Ако своевременно обърнете внимание и се подготвите за емоционалните последици от дадено решение, това може да ви предпази от допускане на огромна грешка.

И все пак, не започвайте да проверявате как ще ви се отрази емоционално дадено решение, преди да сте изминали всички предварителни етапи по подготовката за вземането му. Помнете, че ако междувременно си мислите и си представяте колко ще ви е трудно да осъществите решението си (на практика и емоционално), то съществува голяма вероятност да подтикнете сами себе си да отбягвате или отлагате вземането на решение и да позволите на установеното положение да продължава до безкрай. Вие сте в правото си да решите да останете, дори ако мъжът притежава всички качества на истински „з“, а ако изберете да го напуснете, спокойно може да поизчакате, докато дойде най-удобното за вас самите време да го направите (при това по възможно най-лесния за вас начин, без значение какъв ще е той).

Самият процес на вземане на решението протича по следния начин:

Определете точно какво решение ще вземате. Какво точно искате да решите — дали да останете, или да напуснете? Или вече знаете, че искате да си тръгнете и сега трябва да решите как по-добре да се подготвите, за да го направите? Макар да ви се струва очевидно, че трябва да сте наясно какво решение ще вземате преди да го вземете, хората всъщност често объркват сами себе си, пренебрегвайки този етап от процеса.

Преценете и съизмерете свързаните с решението фактори. Определете доколко лош е мъжът. Обърнете внимание на промените в него (и в себе си). Вгледайте се отблизо и обективно във всички онези неща, които ви карат да обмисляте възможността да останете. Проверете емоционалния си пулс. Обичате ли го? В състояние ли сте да понасяте всичко и занапред? После сравнете променливите величини съобразно собствената си ценностна система (щастие/стабилност, лично самоосъществяване/задължения), а също и съобразно познанието, което имате за самите себе си (разумът може да ви говори високо в полза на стабилността, но чувствата да ви подсказват, че просто не сте в състояние да останете).

Вгледайте се в така преценените „за“ и „против“ и решете какво ще правите. Звучи просто и наистина може да бъде просто. Тежката работа вече е свършена на предишния етап от процеса. Тук от вас се изисква да имате смелостта да видите до какви заключения сте стигнали и да приемете резултатите.

Определете си как и кога ще изпълните взетото решение. Ако сте взели решение да напуснете, готови ли сте вече да го направите? Или изпитвате необходимост от известно време, за да се подготвите емоционално и финансово за осъществяването на взетото решение, а може би искате да изчакате да свърши учебната година на децата? А ако сте решили да останете, може би искате известно време да оставите мъжа „да се пържи в собствения си сос“, чудейки се дали ще го напуснете, или не (а по този начин вероятно и да го стимулирате за промяна)? Накратко, преценете различните начини, по които може да осъществите решението си и изберете този от тях, който едновременно и отговаря на нуждите ви, и е най-удобният за вас самите.

Придържайте се към взетото решение. Вярвайте в себе си. Трудно е, но не си позволявайте да размислите. Просто поемете по пътя. Крачка по крачка, ден след ден. Ако напускате, помнете, че всяко преходно състояние е тежко (дори ако ви носи облекчение) и не тълкувайте болката от прехода като резултат от погрешно взето решете. Ако сте решили да напуснете връзката, бъдете наясно, че пътят към осъществяване на решението ви е осеян с доста капани. В следващата глава ще ги разгледаме по-подробно, както и начините, по които може да ги избегнете.