Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (14) (А могат ли жените да ги променят)

Единайсета глава
Директният подход (и защо той обикновено се проваля)

Колкото повече се променят нещата,

толкова повече си остават все същите.

Френска поговорка

А сега се подгответе за обсъждане на нелекия въпрос как може да се справите с един отровен мъж. Следващите няколко глави са разработени въз основа на две изходни положения: първо, изяснили сте си, че интимният ви партньор отговаря на посочените от нас критерии за човек, с когото е по-добре да не се обвързвате; и второ, въпреки това обаче сте решили да останете с него. Много жени избират втората възможност, а ние в никакъв случай не настояваме, че тя е непременно лоша и недопустима. Защото, колкото и да ви прозвучи не по холивудски, но в истинския живот, освен любов и дори просто добро взаиморазбирателство, интимните взаимоотношения включват и още много други, най-различни компоненти.

И нещо повече, има огромна разлика между това да сте безпомощно уловени в капана на една безизходна връзка с отровен мъж и съзнателния избор да останете с такъв партньор, след като внимателно сте обмислили и преценили собственото си положение. Защото във втория случай, ако получите някаква нова информация, винаги може да преразгледате решението си и да го напуснете. Дори самото решение да останете може да ви вдъхне много сила. То може да ви помогне да преориентирате живота си, като съсредоточите усилията си към вас самите, като ги насочите към подобряване на собственото си положение във връзката и намалите отрицателния стрес, натрупан във вас поради манипулирането от страна на партньора ви.

Но ви молим, докато четете следващите глави, да не забравяте и първото изходно положение. Защото в тях не обсъждаме начини за общуване с разумни, зрели и уравновесени мъже. Напротив, говорим за това как да се справяте с проблемите, създавани от неразумни, незрели и лъжливи типове. Завоалираните, манипулативни, потайни методи не са най-подходящият начин за общуване с интимния партньор. Но често именно към тях трябва да прибегнете и да се придържате, когато си имате работа със задник.

И все пак, директните и разумни подходи към този тип мъже не са непременно обречени на провал, особено пък ако не сте ги използвали до този момент и освен ако не сте ги приложили както трябва. Отстояването на собствените права, преговорите за постигане на компромис и определянето на стриктни граници между приемливо и неприемливо поведение са три успешни начина за подход към трудни партньори. При два от тях — отстояването на собствените права и определянето на стриктни граници — не ви е необходимо съучастието на мъжа, за да опитате да ги приложите. Колкото до третия — знайте, че и най-проблемните мъже са склонни да преговарят, ако са наясно, че има какво да спечелят (или да загубят). Гледайте на тези три подхода като на експеримент. Ако доведат до положителни резултати — чудесно. Ако ли не — е, има и други подходящи стратегии.

Отстояване на собствените права

Вече от доста години насам, жените постепенно се учат, че им е необходимо да отстояват по-настоятелно собствените си права. И те го правят. Възправяйки се в защита на самите себе си и откровено изказвайки мнението си по различните проблеми, жените се изтръгват от оковите на плахата покорност. И все пак, когато им се налага да общуват с мъже, като описаните в тази книга, това невинаги води до очакваните резултати.

При взаимоотношения с проблемни интимни партньори отстояването на собствените права става по три начина: настоявате да получите това, което искате; отказвате това, което не искате; показвате му как се чувствате, когато той прави определени, нежелани от вас неща. И чрез трите начина вие всъщност му казвате: „Ето, това ме кара да се чувствам добре и ме прави щастлива, а това ме кара да се чувствам неудобно и ме прави нещастна“. Няма никакви гаранции, че така ще го накарате непременно да прави онова, което желаете, но поне ще му осигурите възможност да го направи, давайки му ясно да разбере вашето отношение и мнение по въпроса. Ако този подход не доведе до положителен резултат, това означава или че за партньора ви е изключително важно да прави всичко така, както той си е наумил, и/или че вие и връзката ви не са приоритет за него. Но независимо от всичко, откритото поставяне на въпроса поне ще ви покаже как точно стоят нещата между двама ви.

Настоявате да получите това, което искате. Този аспект на отстояването на собствените права е наистина толкова простичък, колкото и изглежда. Независимо дали става дума за най-обикновени неща — например какво искате за вечеря или къде искате да прекарате ваканцията — или за съществени за вас въпроси — например какво очаквате да получите от емоционална гледна точка при взаимоотношенията с партньора ви — дори със самото открито изразяване на своите искания, вие вече отстоявате собствените си права. Изразявайте се ясно и недвусмислено. Не се старайте да щадите чувствата му. Не се опитвайте да направите нещата по-безопасни за вас, ако се боите, че ще се почувствате наранени при евентуално отхвърляне на желанията ви от негова страна.

Изкажете исканията си простичко, не преигравайте, не правете сложни постановки. Както ще видите и по-нататък, колкото повече се обяснявате и изяснявате, толкова по-голяма власт давате на партньора си (защото в такъв случай сякаш се извинявате за това, че изобщо имате някакви искания и желания или сякаш е наложително да има основателна причина, за да изпитвате и изразявате чувства). Ето няколко примера, които биха били подходящи за някои от описаните по-рано ситуации:

„Искам да се съветваш по-често с мен относно решенията, които вземаш.“

„Искам да си намериш постоянна работа на пълен работен ден, а не непрекъснато да започваш някакъв нов бизнес.“

„Искам да прекарваш повече време вкъщи, с мен и децата, и по-малко да излизаш с приятелите си.“

Подобни желания звучат почти глупаво, толкова очевидно необходими за връзката са изказаните в тях искания. И все пак, те често остават премълчани. Причините? Вероятно не желаете да признаете, дори пред себе си, доколко лоши всъщност са нещата между вас двамата, или не искате да чуете отрицателния му отговор или несъстоятелните му обяснения.

Едва ли би могло да се каже нещо повече по този въпрос. Ако поради една или друга причина, все още не сте казали на партньора си какво точно искате, определено си струва да опитате. Направете го ясно, недвусмислено и без каквито и да било обяснения. Най-лошото, което може да ви сполети, е да получите потвърждение на страховете си (че на него не му пука за вашите желания, че не може или не иска да се промени или че ще се съгласи с вашите искания, но после ще си кара постарому).

Отказвате това, което не искате. Този начин за отстояване на собствените права също е безкрайно простичък — е, поне на теория.

Той: Искам да напусна работата си, да изтегля парите от пенсионния ни фонд и да купя бар.

Вие: Не.

Той: Аз решавам как да се харчат и разпределят парите.

Вие: Не.

Той: Ти нищо не разбираш от тези неща и просто не знаеш какво говориш. Ще стане както аз кажа.

Вие: Не.

Не се обяснявайте. Не изтъквайте доводи. Не се извинявайте за несъгласието си. Не капитулирайте в името на семейния мир. Не си мислете, че ви е „позволено“ да казвате „не“, само когато имате основателни причини (или такива, които той би възприел). Имате пълното право да отказвате и край, точка по въпроса.

Помнете, че той спокойно може и да не се съгласи с вашия отказ или с желанията ви. Възможно е да откажете нещо, но той въпреки всичко да постъпи както си е наумил. Но поне и двамата ще сте наясно какво е вашето становище по въпроса. Така по-късно няма да съжалявате, че не сте изказали мнението си относно едно или друго негово решение, а и той няма да има възможността да се оправдава с това, че и вие сте били съгласни да постъпи по един или друг начин.

Ясно изразявате какво ви харесва или не ви харесва. Някои жени смятат, че когато двама души се обичат, те просто трябва да си четат взаимно мислите. Други се боят, че ще наранят чувствата на партньора си, ако изкажат собствените си чувства. Каквото и оправдание да сте си измислили за пред самите себе си, за да премълчавате това, което изпитвате, знайте, че просто не може да си позволите подобно поведение, ако сте обвързани с мъж, който ви използва или който не се досеща и няма рецептори за вашите чувства.

Разковничето за този тип отстояване на собствените права е в поемането на отговорност за това, как се чувствате лично вие. И то не с фрази от рода на „Не би следвало да излизаш всяка вечер с приятелите си. Не е честно“ или дори „Наистина ми писна всяка вечер да не се прибираш след работа“. Да отстоявате правата си и да поемете отговорност за собствените си чувства означава да кажете, например, „Когато не се прибираш всяка вечер, аз се чувствам наранена и се ядосвам, защото по такъв начин ти ми показваш, че не означавам нищо за теб“.

Възможно е тази фраза да ви звучи мекушаво, но в действителност не е така. Чрез нея вие му казвате ясно и недвусмислено как се чувствате и защо. Не поставяте на обсъждане дали това, което прави е правилно или не, а просто му давате да разбере съвършено точно как ви се отразяват неговите постъпки. В другите случаи той може да оспорва вашето мнение по въпроса („Не би следвало да правиш така. Не е честно.“) или усещанията ви („Вече не те е грижа за мен.“). Докато в този случай той просто няма как да оспорва чувствата ви. Ако се чувствате наранени, или ядосани, или тъжни — само и единствено вие имате думата по въпроса. На него може и да не му пука, но ако му дадете ясно и недвусмислено да разбере какво изпитвате, той поне има възможност да промени държанието си, така че да не ви наранява. Ако мъжът е задник, по всяка вероятност изобщо няма да се възползва от предоставената му възможност, но поне ще знаете, че го прави съзнателно, а не поради незнание.

Преговори за постигане на компромис

Когато партньорите предприемат заедно консултации по междуличностните взаимоотношения в двойката — освен при остра криза (например любовна афера) или при сериозни проблеми на единия от тях (например алкохолизъм, хронични лъжи) — едно от основните неща, на които се учат, е как да водят един с друг преговори за постигане на компромис. Това е умение, което всички двойки трябва да притежават, а за жалост повечето не го владеят. Но за да се преговаря ефективно са необходими две страни. Ето защо, ако проблемният мъж не желае да преговаря, този подход се обезсмисля напълно. И все пак, това че той е доказан задник не означава непременно, че е неспособен да се опита да прояви добра воля и да положи усилия за подобряване на взаимоотношенията с партньорката си. В действителност, проявата на подобна добра воля от страна на такъв мъж е нещо доста невероятно, но пък може и да се случи.

Преговарянето за постигане на компромис е процес, който дава възможност на двойката да преодолее различията между двамата партньори, като в крайна сметка позволява на всеки от тях да се почувства удовлетворен от резултата, постигнат благодарение на договорените взаимни отстъпки и компромиси. Тоест, при процеса на преговаряне не става дума за победа или загуба, нито за това единият от партньорите да успее да убеди другия в правилността на своята позиция. Преговарянето е процес, при който се предприемат серия последователни стъпки, за да бъде постигнат желаният резултат. Ето кои са тези шест етапа на преговорите за постигане на компромис.

1. Определяне и поставяне на проблема. До голяма степен както беше и при обсъждания преди процес за вземане на решение, преговарянето за постигане на компромис също трябва да започне с изясняване на предмета на преговорите. Обикновено, единият от партньорите има проблем и именно той трябва да го постави за обсъждане на „масата за преговори“. Например възможно е вашият проблем да е физическите наказания, които прилага съпругът ви при възпитаването на децата. Първата стъпка за започване на преговори с него по този проблем е да му го кажете.

2. Излагане на собствената позиция по проблема. Може, например, да кажете: „Смятам, че твърде често и твърде лошо биеш децата и те започват да се страхуват от теб“. На това той може да отговори: „Те трябва да са наясно, че непослушанието води до неприятни последици. Ти си прекалено мека с тях. А на тях изобщо не им пука какво им приказваш. Докато добрият пердах от време на време им прави впечатление“.

Понякога преговорите приключват още на това ниво. Ако единият от вас не е напълно убеден в правотата на своята позиция или пък просто не е наясно с чувствата на другия по въпроса, това ще е втората и последна стъпка от процеса на преговаряне. И за да продължим с вече взетия пример, мъжът би могъл да отговори, да речем, така: „Не знаех, че възприемаш нещата по този начин. Родителите ми бяха привърженици на суровите физически наказания и не бих казал, че това ми се е отразило зле. Но пък нямам нищо против да опитам и други възпитателни методи“. В действителност, подобен отговор е по-вероятен при някои по-незначителни разногласия, но все пак е възможен.

Друг сценарий, при който това може да се окаже и последната стъпка в процеса на преговорите, е когато позициите на двама ви всъщност не се различават особено много. Ако майката от нашия случай по принцип не е изцяло против физическите наказания, а бащата от своя страна е готов да ги посмекчи, то преговорите ще приключат на това ниво.

3. Обмисляне на отстъпките, които всеки от вас е готов да направи за сближаване на позициите. Ако проблемът не е решен на втория етап от преговорите, то се постарайте наистина да разберете позицията на партньора си и обмислете какви стъпки сте склонни да предприемете, за да доближите вашата собствена позиция към неговата (като това не бива да ви изпълва с чувството, че правите нещо, което не искате да правите). Но, естествено, от него се изисква да положи същото усилие. Започнете открит диалог в тази насока и се постарайте да приближите колкото е възможно повече позициите си. В нашия пример съпругата би могла да каже например: „Готова съм да бъда по-строга към децата и да им налагам повече наказания, така че да разбират последиците от постъпките си, ако ти се откажеш от физическите наказания“.

Не заемайте отбранителна позиция, ако партньорът ви не хареса или не приеме направеното от вас предложение. Помнете, че на този етап основното е да си предлагате и да обсъждате различни варианти. Ако един от тях не удовлетворява някой от вас, карайте нататък. Опитайте друг вариант. Ако съумеете да запазите спокоен тон на диалога, този етап на последователни предложения в крайна сметка ще доведе до удовлетворително и за двама ви решение.

Много често процесът на преговорите се проваля на втория или на третия си етап, ако единият от партньорите се заинати и не иска да отстъпи нито крачка от собствената си позиция, като същевременно всячески се опитва да пречупи другия и да го принуди да отстъпи. Ето защо е важно да изложите своята позиция кратко и ясно, да не се впускате в защитни тиради, нито да я преразглеждате, а спокойно и добронамерено да търсите и предлагате приемливи за вас начини за приближаването й към позицията на партньора си (като очаквате и изисквате и от него същото).

4. Раздвижване на мозъка. Ако до този момент не сте съумели да постигнете приемливо и за двама ви решение, налага се да раздвижите мозъците си. Това е процес, при който и двамата се стараете да сложите на масата за преговори колкото се може повече идеи за решаване на възникналото между вас противоречие. Правилата са следните: количество, не качество (не си налагайте никаква автоцензура — може да стане така, че именно някоя идея, която ви се е струвала „глупава“ или „откачена“, да даде ключа за постигане на желаното решение); никакви спорове или критични разисквания на индивидуалните идеи по време на този процес (защото това ще спре творческия полет на мисълта ви и ще породи караници); освободете мозъците си от всякакви задръжки и бъдете колкото се може по-изобретателни.

След като сте изчерпали докрай творческия си капацитет и сте нахвърляли всички хрумнали ви идеи, започнете — всеки поотделно — да измъквате от общия куп онези от тях, в които ви се струва, че има хляб (правете комбинации от две или повече различни идеи), а после сравнете и внимателно огледайте така съставените два списъка. И пак ще кажем: не се вкопчвайте сляпо в собствените си идеи. Стремете се към широта на погледа.

5. Quid pro quo. Quid pro quo означава (приблизително) „едно за друго“. Ако първите четири етапа не са довели до желаното споразумение, опитайте да го постигнете чрез тази алтернатива. Възможно е единият от вас да е готов да се „предаде“ и охотно да отстъпи от позицията си по този проблемен въпрос, ако за сметка на това получи нещо в замяна, в някоя друга област на взаимоотношенията ви. Например, за да продължим с нашия пример, съпругът може с готовност да се откаже от физическите наказания на децата, ако съпругата му е съгласна да наема по-често детегледачка на час, така че двамата да излизат по-често заедно. Възможно е двата въпроса — обект на „размяната“ изобщо да нямат никакви допирни точки, стига само никой от вас да не се чувства измамен или „победен“.

6. Приложете на практика постигнатото споразумение и проследете какви ще са резултатите. Ако по време на който и да е от предишните пет етапа на преговорите постигнете компромисно решение на проблема, остава да се разберете от кога именно да започнете да го прилагате. Възможно е да ви се струва елементарно, но много често недоразуменията относно това дали новата програма трябва да започне незабавно и изведнъж, или ще бъде разсрочена в рамките на няколко седмици може да минират и в крайна сметка да провалят постигнатото дотук. Ето защо е необходимо да се договорите за твърди срокове и редовно да обсъждате как протича на практика планът ви. Възможно е на единия от вас да му се струва, че сега вече всичко е тип-топ, докато другият да е разочарован и обладан от чувство за провал. Помнете, че новият ви план е един експеримент и се постарайте той да се възприема като успешен и от двама ви.

Разбира се, този етап невинаги ще протича гладко, пък и невинаги ще доведе до удовлетворителни резултати. Възможно е да има области на силни и напълно допустими разминавания между ценностните системи и приоритетите ви и именно те да се окажат непреодолими. Целият процес се проваля най-често, защото не е бил проведен правилно (в тази насока специалист терапевт би могъл много да ви помогне) или защото някой от вас двамата всъщност не полага никакви усилия (странно, кой ли?).

Определяне на стриктни граници (и строгото им съблюдаване)

Определянето на границите между приемливо и неприемливо поведение е нещо много различно от отстояването на собствените права. Когато отстоявате самите себе си, вие изказвате ясно и открито на партньора си чувствата и мислите си относно поведението му. Давате му възможност да промени държанието си, така че да ви направи по-щастливи и да ви накара да се чувствате по-уютно в интимната връзка. Но не се опитвате да контролирате поведението му активно и агресивно.

Когато обаче определяте границите между приемливо и неприемливо поведение, вие се държите именно така. Казвате: „Трябва да направиш еди-какво си, ако ли не — аз ще направя еди-какво си“. По този начин бихте постъпили с някой по-необуздан подрастващ или с непослушно дете. Прибягвайки към определяне на граници, вие всъщност си признавате пред самите себе си, че не можете да се справяте ефективно с партньора си и да общувате с него като възрастен с възрастен. Той или е неспособен да води разумен разговор, да обсъжда проблемите и да преговаря за постигане на компромиси, или не може да му се вярва, че ще изпълни своята част от споразумението (освен ако не бъде сплашен с неприятни последствия, в случай че не го спази). Тъжно е да си принуден да приемеш подобно нещо за интимния си партньор. Но пък ще бъде направо съсипващо за връзката ви — а и за вас самите, ако си затваряте очите за очевидното и се преструвате, че насреща си имате разумен, грижовен и отговорен човек.

Когато определяте стриктните граници между приемливо и неприемливо поведение, трябва внимателно да обмислите своите приоритети и всичките си ходове. Ако се опитвате да наложите контрол върху твърде много неща едновременно, това в крайна сметка ще размие влиянието ви и ще се окаже, че всъщност нищо не контролирате. Спрете се върху един или два поведенчески навика на партньора си — онези, които са абсолютно неприемливи за вас, а всички останали оставете настрани. Проблемите, върху които сте решили да наложите стриктни граници, трябва да са едновременно и значими, и специфични (така че и двамата да сте наясно дали той се променя или не в резултат на поставените от вас условия) — например физическо или словесно малтретиране на вас и/или децата, интимна връзка с друга жена, отсъствията му от дома, харченето на пари. Списъкът на вероятни проблеми е наистина безкраен, но ви е ясно какво имаме предвид.

Колкото до самия момент, когато ще осведомите партньора си за определените от вас граници, подберете го така, че и двамата да сте напълно спокойни и разумно мислещи. Не поставяйте на партньора си ултиматум в разгара на някоя кавга или точно когато сте го хванали „на местопрестъплението“. Изчакайте, докато и двамата се поуспокоите. После му изложете решението си направо, ясно и категорично: „Ако продължаваш (да ме обиждаш пред децата, да ме лъжеш къде ходиш и какво правиш, да се връщаш посред нощите пиян…) аз ще…“. Номерът е какво именно „ще…“. Не го заплашвайте, че ще сложите край на връзката ви, освен ако не сте твърдо решени и не сте напълно подготвени да го сторите. Всякакви други възможни варианти не са толкова кардинални и значими, затова е необходимо внимателно да ги обмислите и подберете. Постарайте се да бъде нещо, което действително е важно за партньора ви (например да разделите финансите, да не го придружавате в обществото). Ако това, което сте подбрали като граница, би трябвало да е от значение за него, но в действителност изобщо не го засяга, то е напълно очевидно, че този подход става безсмислен и няма да доведе до никакво подобрение. По принцип, ние не препоръчваме лишаване на партньора от секс или наказване с мълчание. Но пък от друга страна, ако той се държи зле, вашето нежелание за сексуален контакт, за разговор или за каквато и да е форма на общуване с него е напълно естествено.

Защо директният подход не помага: Те не играят по правилата

В повечето случаи това, което препоръчват книгите за самопомощ в областта на междуличностните взаимоотношения в интимната двойка, са различни начини за директен и открит подход към проблема до голяма степен подобни на тези, които разгледахме току-що. Съществува голямо разнообразие от методи за директен подход и всички те са изпитани и доказано ефективни — но само в случаите, когато човекът отсреща е поне до известна степен открит, прям, мотивиран за промяна и освен това не е безразличен към вашето отношение към съвместния ви живот. Но мъжете, за които говорим в тази книга, изобщо не са такива.

Когато имате насреща си партньор, който е загрижен за вас и връзката ви, то тогава директният подход ще му покаже как да ви направи щастливи и удовлетворени. Но приложен към мъж, който се интересува единствено от това как да ви контролира и тиранизира, как да се измъква безнаказано от отговорност или как да удовлетворява само своите лични нужди, същият директен подход няма да има никакъв друг ефект, освен да му разкрие допълнителни начини да ви наранява, манипулира и контролира.

При взаимоотношения с разумен мъж, това че ще му покажете как се чувствате и какво е от значение за вас е все едно да дадете на партньора си по бридж да разбере какви карти държите. Защото сте в един отбор и това познание ще е от полза и за двама ви. Когато обаче става дума за отровен мъж, то е все едно да покажете картите си на своя противник в игра на покер, преди да си направите залога. В този случай двамата сте противници и подобна информация ще е от полза за него, а на вас ще се отрази доста зле. Затова е необходимо да бъдете крайно внимателни, когато прилагате някой директен подход — например отстояването на собствените права — към отровен мъж. Защото той може не само да не ви помогне, но и чувствително да влоши нещата за вас.

Нека подчертаем задължителните условия, при които има някакъв шанс методите за директен подход да доведат до положителен резултат:

• Ако мъжът се бои да не ви изгуби и цени връзката ви (или поне има нужда от нея).

• Ако това, което предприемате, е наистина коренно различно от всичко до този момент.

• Ако неотклонно и стриктно прилагате избраните стратегии и ги спазвате независимо от последствията, до които биха довели.

• Ако сте толкова спокойни и невъзмутими, доколкото изобщо ви е възможно, когато прилагате избраните методи за директен подход. (Емоционалната реакция от ваша страна кара околните да възприемат нещата като временно хрумване или като опит да спечелите спора).

Но дори ако всички тези условия са налице, има голяма вероятност методите за директен подход по-скоро да се провалят или да окажат само кратковременен ефект (страхът, че ще ви изгуби отзвучава, а старите навици трудно умират). И все пак, нищо не губите да опитате да ги приложите, стига само вие самите да ги възприемате като експеримент, а не като панацея, и да сте подготвени за евентуален ответен огън от страна на проблемния мъж. Когато говорим за „експеримент“ и „подготвеност“, имаме предвид, че трябва да съзнавате, че на ваше разположение има и други, не толкова директни методи, и освен това да имате желанието и да сте способни да ги използвате. Нека сега обсъдим накратко защо е разумно да си послужите с тези не толкова директни методи за подход към отровния мъж.