Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (18) (А могат ли жените да ги променят)

Петнайсета глава
Никога вече Питър Пан

Въпроси, по които бихме искали да се позамислят несъзрелите мъже:

• Реакцията на жената, когато се прибират пияни в четири сутринта

• Бащинството: то не свършва с оплождането

• „Почивен ден“ и „спорт“ не са синоними

• Романтичността: други идеи, освен секс

• Мъжките тайфи: нека приятелите си останат по домовете

• Предварителната любовна игра: откарването с колата не се зачита

 

 

След известно време несъзрелите задници стават твърде уморителни. Рано или късно, повечето жени виждат да проблясва предупредителната лампичка и ги зарязват. И все пак, ако сте решили да останете и да живеете и занапред с подобен мъж, с надеждата, че той все някога ще порасне, в настоящата глава ще ви запознаем с някои методи, чиято цел е да ви помогнат да се справяте с тези момчета, които така и никога няма да станат мъже. Но преди да навлезем в подробностите относно отделните подвидове на този тип мъже, ще обсъдим още един мит за интимните взаимоотношения, който може да възпрепятства успешното ви справяне с вашите несъзрели партньори.

Мит №3: Думите на мъжа са тясно свързани с делата му

Нашето поведение издава ясно и недвусмислено истинските ни чувства по отношение на интимната ни връзка. Особен интерес представляват ситуациите, когато посланията на думите и тези на поведението се разминават. Припомнете си Дон Жуан от предишната глава, който казва „обичам те“, но в същото време върти любов с още няколко жени. Е, кое от двете послания отразява истината? Кое издава истинските му чувства спрямо интимната връзка и интимната партньорка?

Много жени остават в разрушителни за самите тях интимни връзки, защото вярват (или обръщат внимание) на думите, а не на поведението на мъжа, когато посланията в тях се разминават. Но това не бива да ни учудва, тъй като живеем в общество, което отдава изключително голямо значение на словото. „Стойността на човека се определя от неговата дума.“ „Говори каквото мислиш, и мисли, каквото говориш.“ На тези две всепризнати мъдрости можем да отвърнем с „Делата говорят по-ясно от думите“, но истината е, че повечето от нас не притежават необходимите умения и опит да „слушат“ поведението на околните. Независимо от това, че всички ние сме съвсем наясно с факта, че човек може да говори едно, а да върши съвсем друго, мнозина от нас все още вярват, че делата на хората са в съзвучие с техните думи.

За да не попаднете и вие в капана на думите, трябва да полагате съзнателни усилия да обръщате внимание повече на постъпките на партньора си, отколкото на това какво говори. Обикновено поведението на човека дава много по-ясна и смислена представа за убежденията и ценностната му система, отколкото думите. Но, разбира се, много по-лесно е нещо да бъде казано, отколкото направено. Когато чуем някой политически лидер да възхвалява и да се кълне в първостепенната значимост на семейните ценности, а после го видим забъркан в сексскандал, всички ние много добре знаем на какво да вярваме и ни най-малко не се чувстваме объркани. Но картинката е много по-мътна в интимните ни взаимоотношения, в които сме преки участници, а не само странични наблюдатели и където са замесени най-съкровените ни същностни нужди и чувства.

За жалост, наистина много голям брой жени слушат най-вече какво им говори мъжът, докато в същото време неговото поведение е много по-показателно за степента му на преданост към интимната партньорка и за стойността, която отдава на тяхната връзка. Съвсем неразумно жените се оставят да станат жертва на собственото си убеждение, че думите на мъжа са тясно свързани с делата му. Но веднъж щом възприемете идеята, че думите в никакъв случай не отразяват вярно и точно истинските намерения на мъжа, за вас също ще стане напълно очевидно, че това, което действително има значение, е неговото държание. Поведението на мъжа издава истинските му намерения.

Как да откажете Маминото синче от номерата му

Мамините синчета са карикатури на мъжката непригодност. Ако живеете с мъж от този тип и ви се наложи да заминете за ден-два извън града по работа, ще трябва да му оставите двадесет и пет страници инструкции — като тези, които се дават на пациентите с болестта на Алцхаймер — или пък направо да наемете някой да се погрижи за децата, домакинството и… съпруга ви във ваше отсъствие. Този тип мъже са отживелица от петдесетте години и сякаш нямат нищо общо със съвременните обитатели на планетата. Те свято вярват в разделението на трудовите задължения на „мъжка“ и „женска“ работа, при това разграничени до най-малки подробности, като 95% от задълженията лежат, естествено, върху плещите на жената. Тяхната непригодност за поемане на каквито и да било отговорности по отношение на домакинството и децата им позволява щастливо да се оставят на грижите на жени, които са родени домакини, детегледачки и болногледачки и освен това не са склонни да поемат риска всичко да бъде обърнато с главата надолу, като поверят някоя задача на Маминото синче.

Джун и Дони: Случаят „Да заживея отново“

Припомнете си Джун и Дони. Хроничната безотговорност на Дони, вечният пълен хаос в личните му работи и дела, както и егоистичната му зависимост от Джун, я карат да почне да се съмнява в собствените си сили, тъй като е поела върху плещите си целия товар на ежедневието.

Историята на Джун

Още от съвсем малка, през целия си живот съм искала да се омъжа, да имам деца и да работя като медицинска сестра. Но изобщо не съм и предполагала, че да имаш съпруг и да имаш деца е едно и също. Нищо не може да вразуми мъжа ми. Не че е лош човек или нещо подобно. Той просто е пълна нула — никаква инициативност, нито амбиция, да не говорим пък за реалистично възприемане на света. Никога не мисли за бъдещето, нито го е грижа за каквото и да било. Единственият човек, който може да го постресне малко, съм аз. Нарича ме най-голямата кучка в цялата вселена. Предполагам, че понякога наистина се държа като такава. На моменти се улавям, че се въртя около него като някоя тиранична мамичка. Вървя след него и му прибирам разхвърляните дрехи, дори повече, отколкото на децата — за малко да кажа „на другите деца“! Но той просто не разбира от дума.

Когато има нещо да се върши, или се хващам и го свършвам сама, или го моля и увещавам той да го направи. При нас и дума не може да става за партньорство. А аз имам нужда от мъж, не от още едно дете. Искам да имам до себе си човек, с когото да си делим отговорностите и задълженията в живота, а не просто още едно хлапе, за което да се грижа.

Какво няма ефект

Обикновено жените си служат с две основни стратегии, когато става дума за партньор Мамино синче. Първо, открито и направо му изтъкват собствената му непригодност за семеен живот. До смърт са уморени от неговото детинско и безотговорно поведение и му го заявяват ясно и недвусмислено. И как мислите, че отговаря той на това? Точно така, както би го направило някое пораснало на ръст, но не и на акъл, единадесетгодишно момченце. Цупи се и се муси с часове, тропа с крака и крещи, че му опявате и че се заяждате дребнаво с него, и/или на приливи и отливи от пасивност и агресивност ви „натрива носа“, като не изпълнява това, за което сте го помолили.

В друг вариант на тази стратегия, жената дава на мъжа да забележи до какви разрушителни ефекти я води постоянната й свръхнатовареност. Тя казва и показва на своето Мамино синче, че е преуморена до смърт, че е направо болна от недоспиване и притеснения, като се надява, че той ще схване намека, ще се поразмърда и ще започне да й помага. Е, няма да го направи. Случаят е напълно безнадежден, тъй като той е убеден, че вие сте длъжни да страдате и да се жертвате за него. Та нали в крайна сметка майка му цял живот го е правила и не е умряла от това.

Второ, Джун и жените като нея приемат веднъж завинаги, че Маминото синче е дете и се отнасят към него като към дете. Примиряват се и се товарят с все повече и повече работа. Пък и какво ли друго могат да направят? Чувстват се нещастни, недоволни, изпълнени с неприязън, но въпреки това продължават да се грижат за децата, къщата, семейните финанси и тъй нататък, и тъй нататък. Просто се отказват от всякакви опити да се справят с Маминото синче, като често си мислят, че нещата могат да бъдат и далеч по-лоши. Той поне не кръшка, не бие, не й държи сметка за всичко, не… (попълнете по избор). Жените, които живеят с някое Мамино синче, често се самообвиняват, че не успяват да се справят с всичко, опитват се да организират по-ефикасно времето и безбройните си задължения. За жалост, подобен начин на мислене прави жената по-уязвима и податлива на депресия и преумора. Освен това я превръща и в лесна плячка за Дон Жуан, който й носи временно облекчение и изглежда — поне отстрани — много по-независим и отговорен.

Какво има ефект

Има три подходящи стратегии, които биха ви помогнали да организирате по-добре живота си с някое Мамино синче. Първата е да изместите фокуса. Същността й е да го свалите от трона, където се е настанил като властелин на вашата вселена и господар на вашето щастие, и да издигнете самите себе си до ранга на кралица — в името на промяната. Като употребяваме израза „в името на промяната“, имаме предвид две цели. Първо, това да се възкачите на трона е нещо, което едва ли сте правили до този момент. И второ, като поставите себе си в центъра на сцената, в светлината на прожекторите, така неминуемо ще предизвикате и известни промени във връзката ви. Спомнете си какво говорихме за взаимозависимостта на отделните части в една система.

Изместването на фокуса от Маминото синче към самите вас може да доведе до различни положителни резултати. Първо, чувствително намалява напрежението между двама ви, тъй като вие вече не му натяквате непрекъснато за неговата непригодност. Свалянето на напрежението позволява на хората да задействат вродените си способности за промяна. Като фокусирате вниманието си върху собствените си сили и върху онези области, върху които имате контрол, това обикновено ще повиши самочувствието и себеуважението ви. Усещането, че владеете положението, и доброто самочувствие ще увеличат и способността ви да откривате нови решения за проблемите.

Изместването на фокуса означава съзнателно да отклоните вниманието от Маминото синче и неговите проблеми и да го насочите към себе си и собствените си интереси. Защото е повече от вероятно чувството ви за отговорност по отношение на интимната ви връзка да ви е накарало да се откажете от стремежа си да постигнете някои свои цели в сферата на личностното израстване, както и от редица свои увлечения.

Въпреки че звучи съвсем простичко — и по принцип наистина е така, в действителност изместването на фокуса е доста трудно осъществимо. За целта се налага да се откажете от всякакви преки опити за предизвикване на промяна в поведението на партньора ви и вместо това да съсредоточите всичките си усилия към личностното ви израстване. Може например да продължите образованието си, да си изберете някакво хоби, да се присъедините активно към някоя организация или да се хвърлите в политическа дейност. Няма значение какво ще правите, стига да го правите за себе си. Чрез това свое поведение ще докажете на Маминото синче (а и на самите себе си), че и вие също заслужавате да ви бъдат посветени известно време и внимание.

Изместването на фокуса подготвя сцената за прилагането на втората стратегия за справяне с Маминото синче. Нейната същност е в това „да му отпуснете края“, тоест да оставите партньора си сам да се оправя с ежедневните задачи, докато вие сте някъде навън и полагате грижи за себе си. По този начин вие всъщност ще му осигурите нещо, което той никога не е получил в родния си дом — възможност и тренировка, за да порасне и най-сетне стане възрастен човек. Наясно сме, че тази идея може да е доста стряскаща за вас, защото известно време ще ви се наложи да живеете сред предизвиканата от него тотална бъркотия. Но единственият начин да му помогнете да порасне, е като го закалите в огън.

Според тази тактика, вие вече ще сте твърде много заети с новите си занимания, за да правите и занапред всичко, което сте правили до този момент. Така на Маминото синче ще му се наложи да поеме част от домакинските задължения, понеже вие безусловно ще престанете да вършите някои неща. Нито стачкувате, нито си отмъщавате, а просто сте твърде заангажирани с личностното си израстване, за да продължавате и занапред да мъкнете всичко на гърба си. Това определено няма да се хареса на Маминото синче, защото за първи път от него ще се очаква, освен в службата, да действа като възрастен и в останалите сфери на живота — нещо наистина немислимо досега.

Ако погледнем на нещата от малко по-друг ъгъл, ще видим, че Маминото синче е наистина достойно за съжаление. Поради начина, по който са били отгледани и възпитавани, този тип мъже всъщност са били лишени от възможността да съзреят за живота на възрастни хора. Следователно вие всъщност правите на партньора си наистина неоценима услуга. Например тъй като няколко вечери седмично сте заети извън дома, вие го дарявате с привилегията да помогне на децата да си подготвят домашните за училище, да ги изкъпе, нахрани и сложи да спят — с една дума, да се изяви като родител. В много отношения тази стратегия на закаляване в огън означава, че вие наистина приемате Маминото синче за това, което е — едно дете — и предприемате косвени стъпки, за да му помогнете да натрупа житейски опит, да се развие и съзрее като възрастен човек. Този подход ви позволява да бъдете за него „майка“, без обаче да се товарите с всички съпътстващи задължения и отговорности, което пък ще даде на Маминото синче възможност да се изяви самостоятелно и независимо от вас.

И най-сетне, последната подходяща стратегия всъщност вече ви е позната — става дума за „само на десерти“ (от раздела „Уволнете Шефа“ в 13 гл.). Във вашия случай тя ще ви помогне да се разтоварите от чувствата си на яд и недоволство по един ползотворен начин. Прилагането й изисква да спрете всякакви опити да убедите Маминото синче, че трябва да се промени (и например да почне да си прибира нещата на място). Просто мимоходом, кротко и безобидно му отправяте молба да откликне на необходимостта да свърши едно или друго („Наистина ще ми бъде много приятно и високо ще го оценя, ако си прибираш дрехите на място“). А когато той не се отзове на така отправената молба, му приложете „само на десерти“ (например изперете му всичките дрехи, но „забравете“ да ги изсушите, така че да няма какво да облече).

Успехът на Джун

Ако не друго, то поне най-сетне излязох извън къщата и се опитах „да заживея отново“. Записах се на курс по компютри и заниманията там са ми страшно забавни. Открих в Интернет много интересни медицински страници и това наистина ми помага да отклоня вниманието си от опитите ми да променя Дони. Атмосферата вкъщи вече не е толкова напрегната. Освен в случаите, когато той се цупи, защото излизам, за да ходя на курса, или се ровя по-дълго в Интернет, двамата всъщност вече се разбираме доста по-добре. Изобщо не се е променил що се отнася до безотговорното му отношение към бъдещето и пълната липса на амбиция, но вече се занимава много повече с децата като баща и родител. Мисля си, че и аз вероятно съм го задържала до известна степен в „развитието“ му, тъй като вършех прекалено много неща, които той охотно ми прехвърляше. Сега, когато две вечери седмично ме няма вкъщи, на него му се наложи да поеме част от семейните задължения. Отначало той каза, че нямало да бъде „бавачка“ на децата, на което му отговорих, че ако реши, може да се обади, да наеме и лично да плати на някоя детегледачка за вечерите, когато ме няма, и че това си е негов проблем, не мой. Първите няколко пъти ги води при майка си, но после видя, че оставането им да спят там е доста притеснително и неудобно. Така че започна сам да се оправя с децата вкъщи и ми се струва, че е доста горд от себе си. Той, разбира се, си мисли, че заслужава медал за тези две вечери — нещо, което за мен е част от ежедневието години наред. Но няма значение, доволна съм и на тази помощ от негова страна.

Приложих му и „само на десерти“ — на няколко пъти, когато наистина ме изкара от кожата ми. Ужасно се дразня, когато си оставя мръсните чинии в мивката, вместо да ги пооплакне и да ги сложи в съдомиялната. От време на време в кухнята се появяват мравки — нещо, което ненавиждам, затова как ли не го молих да не оставя неизмити съдове. Като видях, че няма резултат, спрях да му мърморя, просто съвсем кротичко го помолих да си ги измива. А после всеки път, когато ги заварвах мръсни, го „наказвах“. Веднъж ядох твърди ронливи бисквити в неговата част на леглото. Друг път откачих кабелната антена, точно преди съботния му футболен ритуал. Чувствах се толкова великолепно, че почти ме загриза съвестта. Но само почти. Веднъж чух в един филм Долорес Клейборн да казва, че за да оцелее, всяка жена трябва от време на време да се държи като кучка. Точно така!

Знам, че това далеч не решава всичките ми проблеми. Но определено ми помогна да се справям по-добре с тях, както и да добия по-ясна представа дали нещата между мен и Дони имат бъдеще. Двамата все още сме на светлинни години разстояние един от друг по отношение на много въпроси и ми е ясно, че „порастването“ му като възрастен ще е доста бавно, но мисля, че съм на правилен път.

 

 

Предложихме ви три стратегии, чрез които да се справите с Маминото синче:

1. Изместете фокуса. Избутайте Маминото синче някъде по-встрани, извън центъра на вашата вселена. Започнете да се грижите за собствените си интереси и личностно израстване.

2. Закаляване в огън. Режисирайте ситуации, когато да ви се налага да отсъствате от дома и така дайте на Маминото синче нелеката възможност най-сетне да порасне и да се превърне в отговорен възрастен мъж.

3. Само на десерти. Накажете Маминото синче заради онези неща, които наистина ви късат нервите.

Как да стегнете Вечния пубер

Докато мъжът от типа на Маминото синче се държи като дете и изглежда застинал в развитието си на около единадесетгодишна възраст, Вечният пубер е окончателно зациклил на един много по-агресивен и опасен етап от развитието си. Стикерите, които лепи по колата си, са много показателни за неговото отношение към света и жените: „Лайняна работа“, „Ако ти кажа, че имаш страхотно тяло, ще ми го начукаш ли?“. Или с други думи, щом искате да сте с мъж от този тип — не се оплаквайте. Приемете го такъв, какъвто е, и се научете да гледате на себе си като на негова декоративна играчка за удоволствие и забава.

Тами и Чад: Случаят „Просто обожавам приятелите ти“

След известно време животът с Вечния пубер все повече и повече започва да заприличва на ставащото във филма „Животинска ферма“. Припомнете си Тами и Чад. Чад много го бивало да говори за спортсменски игри по правилата, но също и да изтиква интимната си връзка с Тами на заден план.

Историята на Тами

Защо става така, че всеки път, щом нещата потръгнат както ми се иска, покривът се срутва над главата ми? Всичко с Чад беше страхотно — е, не съвършено, но пък и нямаше нищо, което да не мога да понеса. Той непрекъснато ходеше по разни купони, но не мисля, че е алкохолик. Просто такъв си му е стилът на живот. На мен също ми харесва да се забавлявам, но от време на време човек трябва и да напуска въртележката на безкрайния празник, за да се погрижи за по-сериозни неща. Идва момент, когато трябва да преминеш към следващия етап от живота. А Чад просто не знае кога да спре. Прекарва три-четири вечери седмично с приятелите си. Страхотно се забавлява, когато е с тях, понякога и на мен също ми е много гот. Но аз искам и нещо повече от вечен купон. Искам дом и семейство. За Чад обаче това не са неща от първостепенна важност. Казва, че все някога щяло да му дойде времето да мисли и за тях. А сега просто искал да се наслаждава на живота. И непрекъснато цитира лафа от онази тъпа реклама: „Животът е спорт. Изпий го!“.

Не искам да се разделяме — поне все още не. Обичам Чад и наистина вярвам, че дълбоко в себе си, зад това негово вечно поведение в стила на „Куфей, майна!“, той също ме обича. Но пък ми тежи да бъда все някъде към края на неговите приоритети. А приятелите му направо ми лазят по нервите, но Бог да ми е на помощ, ако кажа нещо отрицателно за който и да било от тях. Те са наистина забранена територия, строго охранявана зона. В Чад сякаш живеят двама коренно различни души. Когато е с приятелите си, той е вулгарен, мъжкар, който презира и се отнася цинично към жените. Когато е насаме с мен, е невероятно мил и внимателен. Проблемът е, че ние с него всъщност никога не сме сами — освен, слава богу, когато правим любов. Никога и не разговаряме за нещо смислено, най-малкото пък за нашата връзка. Един от приятелите на Чад е женен и жена му е наистина невероятно толерантна спрямо тайфата им. Но пък и тя също е купонджийка. Докато аз просто не съм устроена така. И не знам какво да правя. На няколко пъти се опитвах да поговоря сериозно с него, но после се отказах. Безсмислено е. Винаги става все едно и също. Той ми казва точно това, което най-малкото искам да чуя — че още не бил готов да улегне и нямал никакво желание да позволи да му подрежат крилцата, но че когато му дойдело времето, искал да живее с мен. Наистина ми се ще да оставаме малко повече само двамата, за да мога да видя дали от цялата работа може да излезе нещо стойностно.

Какво няма ефект

Както почти всички жени, за които говорим в тази книга, и Тами също се опитала да сподели откровено с Чад тревогите и притесненията си. И, за жалост, си въобразявала, че ако поговори с него открито за това, което я безпокои, той ще положи усилия, за да се промени и нещата между тях да потръгнат по-успешно. Вместо това обаче на Тами й се наложило с горчивина да разбере къде точно е нейното място в йерархията на приоритетите на Чад — далеч по-назад от неговите приятели и общите им забавления, точно преди сърфа, но доста след колата му.

Друга често използвана техника, която обаче никога не решава проблемите, е опитите да бъдат отблъснати приятелите му и непрекъснатото изтъкване на техни недостатъци и слабости. Огромна грешка. Та това са неговите приятели, човече. Братлетата му по пиячка. Просто няма начин те да имат някакъв недостатък, защото нещата, за които вие ги критикувате, са същите, заради които той ги боготвори! Жената примерно казва: „Боб пие прекалено много“. Вечният пубер отвръща: „Ама страхотно носи!“. Жената казва: „Франк е вулгарен, сваля ми се и това ме обижда“. Той отговаря: „Франк е страхотен мъжкар, а ти си прекалено чувствителна“. Ясно ви е за какво става дума и къде ви е мястото, нали? Вечният пубер винаги ще намира извинения и оправдания за приятелите си, най-често за ваша сметка. В цялата тази работа вие сте лесно заменим предмет, докато те са жизненоважни и незаменими. Пък и никоя жена няма правото да застава между него и наперените му аверчета.

Друга стратегия, до която често прибягват жени като Тами, е да показват колко зле се чувстват в резултат на създалото се положение. Те си мислят, съзнателно или не, че ако Вечният пубер види колко силно ги наранява с поведението си, чувството за вина ще го подтикне да се промени и да започне да им отделя повече внимание. Нищо подобно. Първо, мъжете от този тип не са кой знае колко способни да изпитват чувство за вина. Я си помислете, колко момчета във възрастта на пубертета познавате, които откликват с готовност на желанията на родителите си, когато видят, че са наранили чувствата им със своето поведение? Не забравяйте, че и в този случай си имате работа с пубертетски манталитет. Второ, дори ако вашият Вечен пубер е загрижен за чувствата ви, когато сте двамата заедно, тази негова загриженост много бързо се изпарява веднага щом се събере с приятелчетата си и умът му бъде погълнат от колективното им неандерталско съзнание.

Какво има ефект

Първо, трябва да отделите известно време за преосмисляне и преоценка на взаимоотношенията ви, което би довело до благоприятна възможност за промяна. Така че, дайте му каквото иска — дори свръх (погледнете раздела „Как да откриете истинския цвят на Хамелеона“ в 14 гл.). Във вашия случай това означава да споделите временно неговите възгледи относно същността на връзката ви, за да видите дали има някакви надежди Вечният пубер да порасне и да започне да възприема нещата по на сериозно.

Второ, предизвикайте онова, от което се боите. В този случай ви се налага да се обърнете на сто и осемдесет градуса и не само да се примирите, а дори да подтиквате вашия Вечен пубер да прекарва повече време с тайфата си. Освен това, наложително е да използвате всеки удобен случай, за да хвалите и четкате другарчетата му. Особено възторжено трябва да се изказвате за техните положителни качества. Като одобрявате гласно приятелите на Вечния пубер, вие всъщност неутрализирате неговата типично пубертетска реакция да ви прави напук и да се мотае още повече с тях само защото знае, че това не ви е приятно.

Трето, подобно на случая с Маминото синче, и вие също трябва да изместите фокуса на вниманието от партньора си към вашето личностно израстване и развитие. Подхванете някакви занимания и дейности, които биха ви позволили от време на време да отклонявате поканите му да бъдете заедно, особено в случаите, когато знаете, че предвижда и участие на приятелите си. Това съвсем очевидно ще намали контактите на Вечния пубер с вас и ще му даде по-голяма свобода на избора как да прекарва времето си. Но трябва да сте готови да приемете този негов избор, какъвто и да е той, така че да не му оказвате натиск за едно или друго. Защото ако усети, че се опитвате да му налагате нещо, той ще реагира както и всеки опърничав хлапак в пубертета — ще започне да прави точно обратното на онова, което се иска от него.

Ако дадете на Вечния пубер свобода на избора, без да роптаете срещу приятелите му, това вероятно ще бъде абсолютно ново и непознато изживяване за него. Защото дотогавашният му опит в сферата на интимните връзки е бил в следните две посоки: или жената се уморява от неговия хлапашки начин на живот и го напуска; или на него му писва от вечните й натяквания, че непрекъснато се мотае с тайфата неандерталци, и си намира друга „мацка“.

Стратегиите, които ви предлагаме, позволяват на Вечния пубер сам да стигне до извода, че е добре да се попромени малко. Чрез тях вие му давате възможност да преосмисли интимната ви връзка въз основа на чувствата, които изпитва към вас, а не да реагира първосигнално и с неприязън спрямо това, че заставате между него и приятелите му. За него подобно изживяване може да се окаже различно и вълнуващо, защото ще му позволи да усети, макар и бегло, какво е да си възрастен и отговорен мъж.

Общуването с Вечния пубер налага и съвсем ясно да знаете кога да кажете край, като си определите изпитателен срок за преоценка на взаимоотношенията ви — въпрос, който сме обсъждали и преди. Ако в края на този изпитателен срок се окаже, че Вечният пубер не отговаря дори на минималните ви изисквания относно времето, което ще прекарвате заедно, и степента на взаимно обвързване, ще знаете, че е дошъл моментът да скъсате и да го напуснете. Към края на този период може също така да започнете да излизате от време на време и с други мъже, но не от желание да му отмъщавате или да му „натривате носа“, а за да дадете допълнителна възможност и на двама ви за преоценка на интимните ви взаимоотношения и за вземане на решение.

Успехът на Тами

Все още съм в процес на преосмисляне на взаимоотношенията ни с Чад, но вече не се чувствам толкова ужасно. Като начало престанах да се оплаквам от малкото време, което прекарваме само двамата, и от неговото вечно мотаене с приятелите му. Освен това престанах да ги критикувам и да му изтъквам всичките глупости, които правят. Опитах се наистина да открия по нещо положително във всеки, което да ми помогне да се разбирам по-добре с тях. Започнах често-често да повтарям на Чад, че просто обожавам приятелите му. Той май започна дори малко да ревнува. И ми беше невероятно забавно да чуя Чад да се кара на един от тях и да му нарежда да спре да ми говори вулгарно. За първи път проявяваше закрилническо отношение към мен.

Започнах да ходя повече на фитнес, а също и по-често да посещавам родителите си — както беше допреди да се запозная с Чад. Така с чиста съвест можех да му отговарям, че съм заета и да му отказвам от време на време да излизам с него и с тайфата му. А това ми даде възможност и да престана да правя неща, които никога не са ми доставяли кой знае какво удоволствие, например да ходя на боулинг с тях или на сърф. И много внимавах да не ми личи, че съм ядосана или разочарована. Реакцията на Чад беше твърде любопитна. Невинаги, но на няколко пъти той промени плановете си, така че да прекара вечерта с мен, а не с приятелите си. Откакто прекратих опитите си да го накарам да се държи така, както аз искам, вече прекарваме повече време само двамата. Забелязвам, че в доста случаи той съвсем съзнателно избира да бъде с мен, а не с тайфата си. Те, естествено, се майтапят с него и му викат, че е под чехъл, но пък подобно държание всъщност е нещо обичайно за тях. А аз самата вече възприемам много по-леко цялата ситуация.

Все още не ми е направил предложение или нещо подобно и мисля, че още не е напълно сигурен какво точно иска. Но не му оказвам натиск. Споменах му, че имам намерение да започна да излизам и с други мъже, като го окуражих и той да направи същото. Отначало Чад ужасно се ядоса, после се натъжи и дори се разплака. Бях ужасно изненадана, когато горещо ме помоли да поизчакам малко с осъществяването на това мое намерение. Съгласих се да не го правя в продължение на два месеца, но когато те изтекоха, започнах да ходя по срещи с други момчета. Той се примири, но си личи, че това ужасно много не му харесва. Все още не съм срещнала някой по-добър от Чад и все още се виждам с него. Той се държи много добре с мен, пък и вече не се чувствам длъжна да участвам в забавленията на тайфата му, когато не искам да бъда с тях. Мисля, че Чад порасна малко, но не и достатъчно. Е, това положение на нещата ме устройва, докато не срещна някой, който да отговаря в по-голяма степен на изискванията ми.

 

 

Предложихме ви четири стратегии, за да се справяте с Вечния пубер:

1. Дайте му каквото иска — дори свръх. Приемете временно неговата представа за интимна ви връзка, което ще ви даде възможност да прецените неговия потенциал за промяна.

2. Предизвикайте онова, от което се боите. Подтиквайте го да се вижда по-често с приятелите си и спрете да ги критикувате. Напротив, започнете да ги хвалите.

3. Изместете фокуса. Отделяйте повече време за личностното си израстване и собствените си интереси. Дайте на Вечния пубер възможност да направи свободен избор (без да му оказвате натиск), така че да може да преосмисли какво действително иска, а не да отреагира първосигнално, както преди, и просто да ви прави напук.

4. Знайте кога да кажете край. Определете си изпитателен срок за връзката, което ще ви позволи да имате контрол над ситуацията.

Как да детронирате Колебливия

Колебливите задници са вероятно най-разочароващият тип мъже, с които би ви се наложило да се справяте, тъй като те вдъхват на жените големи надежди, но много скоро, щом ги обземе чувството за раздвоеност, сякаш ги заливат със студена вода. В много телевизионни сериали и филми за големия екран откриваме изключително точно охарактеризирани типажи на колебливи мъже. Обикновено описват Колебливия като тръпнещ от страх дори само при мисълта за поемане на отговорност по отношение на стабилна връзка и брак. Но този страх не може да извини или оправдае поведението им. Защото това тяхно държание съсипва жените, които може и цял живот напразно да чакат Колебливия да порасне и да реши какво иска.

Ейприл и Дан: Случаят „Обича ме, не ме обича“

Припомнете си Ейприл и Дан. Дан буквално зашеметил Ейприл с настойчивото си ухажване и с всичките звезди, които й свалял от небето, докато най-сетне не я „хванал“. После обаче започнал да се вглежда все по-дребнаво и по-дребнаво в нещата и започнал да открива във връзката им несъвършенство след несъвършенство, докато в един момент не решил, че повече не може да търпи. И напуснал Ейприл. Но скоро след това разбрал, че още я обича, и отново започнал да я сваля, докато не подновили връзката си. След което пак започнал да открива недостатъци и тъй нататък, и тъй нататък, до безкрай. В някои случаи Колебливите са женени — нещастно, разбира се — и все не могат да решат дали да сложат край на брака си или не. С когото и да са, те са вечно и неизменно нещастни и непрекъснато търсят някой друг, който да ги направи щастливи.

Историята на Ейприл

Дан е пълен задник! Просто не знам защо все още го търпя, но пък всичко е толкова хубаво, докато не изпадне в тези негови колебливи настроения. Тогава буквално за секунди може да се превърне от страхотен тип в ужасен негодник. Например онази вечер: бях останала при него и просто си седяхме и гледахме някакъв филм, когато той най-неочаквано се нахвърли срещу мен с напълно неоснователни обвинения, че съм ходела с един колега от службата. Бях като поразена от гръм и просто не знаех какво да кажа (както обикновено). Той се горещеше все повече и повече, докато най-сетне не ме изхвърли като мръсно коте от апартамента си, а на другия ден ми изпрати по куриер всичките ми лични вещи, които бяха при него. Струва ми се, че той съвсем съзнателно си измисля нещо, което уж не е наред, за да има за какво да ме обвини и да сложи край на връзката ни. При това може да бъде наистина жесток. Когато между нас се породи някакво напрежение, той започва да говори лошо за връзката ни и твърди, че по начало тя не струвала и нямала никакво бъдеще.

Той много добре знае, че страшно много искам нещата между нас да се оправят, и ми се струва, че го използва срещу мен. Освен това знае, че тези наши раздели направо ме подлудяват, но за нищо на света не скланя да ми облекчи живота като ми каже за колко време се разделяме този път или какво иска да променя, за да се оправят нещата. Просто след известно време се обажда и казва, че иска пак да се съберем. Ако му се стори, че не съм особено възторжена от идеята, започва да ме нагрубява и ми трясва слушалката. Иска да се виждаме и да правим секс, все едно че нищо не е било. А когато отново се съберем, зорко дебне всяка моя стъпка и щом забележи, че съм потисната, пак започва с обвиненията и цялата история се повтаря отново. Особено гадно се държи около празниците, защото знае колко важни са те за мен.

Странното е, че извън тези негови мрачни периоди на недоволство, ние всъщност си прекарваме много добре и имаме до голяма степен еднакви разбирания за стойностите в живота. Имам чувството, че нещата се влошават, когато станем особено близки — мисля, че той просто се бои от интимност и обвързване. Опитвам се да проявявам разбиране и да разговарям с него за това, но той не обича много-много да обсъжда в градивен план връзката ни и никога не чете книгите по проблемите на междуличностните взаимоотношения, които му препоръчвам. Май само аз искам и се опитвам да подобря нещата между нас двамата.

Какво няма ефект

Както и при всички останали случаи, описани в тази книга, вие също се опитвате стоически да понасяте съществуващото положение във взаимоотношенията с партньора ви, като и при вас това е най-сигурният път към задънена улица и успешна рецепта за пълното ви отчаяние. Жените, изпаднали в ситуацията, в която е и Ейприл, се опитват да се справят с проблема по един разумен и целенасочен начин. Разговарят със своя Колеблив и откровено му заявяват какво очакват от интимната връзка и колко болезнено възприемат неговия стил „всичко или нищо“. Въпреки това Колебливият не само че не поема отговорност за поведението си, но и заема отбранителна позиция и дори става нападателен: ако тя не била направила еди-какво си (попълнете по избор), той нямало да прекъсне връзката им. Наранените ви чувства и мъката ви нямат абсолютно никакво значение за него. От значение са само и единствено неговите собствени изживявания.

Друга широко прилагана стратегия при връзка с мъж от типа на Колебливия е жената да се опитва да бъде съвършена във всяко едно отношение. Обикновено това предполага пълно подчиняване на личния й живот на капризите, желанията и очакванията на нейния партньор. Но желанието да бъдете съвършени поражда изключително силно напрежение и всъщност е идеал, напълно непостижим на практика. Опитите ви да се трудите още по-усилено, да играете още по-бързо по гайдата на партньора си и да стъпвате още по-леко върху нажежената жарава са невероятно изтощителни стратегии и в крайна сметка се обръщат срещу вас самите. Една жена например започнала всекидневно да оставя оригинални любовни послания на телефонния секретар на своя Колеблив. Когато обаче й се случело да пропусне някой ден, той превръщал живота й в ад, защото го възприемал като знак, че тя се отдръпва от беззаветната си преданост към връзката им.

Каквото и да правите, колкото и да се стараете, никога нищо няма да е достатъчно за този тип мъже. Те ежедневно подлагат любовта ви на тест за издръжливост — който обаче просто няма начин да издържите, затова и неизменно ви обвиняват, че сте се провалили. Следването на подобни стратегии или ще ви изтощи до краен предел, или ще ви накара да намразите до смърт своя Колеблив. В действителност, той до голяма степен е убеден, че ако наистина сте чак толкова добри, то просто не бихте били с него. И си поставя за цел да открие всичките ви евентуални несъвършенства, които да му послужат като оправдание, за да се оттегли в зоната на своите мрачни колебания. От друга страна, вторачването му във всеки ваш жест му позволява да изстиска и последната капчица от усилията, които сте готови да положите, за да спасите връзката ви.

Възможно е вие лично да нямате нищо против да подчините целия си живот на неговия. Но подобно решение рядко води до положителни резултати. Обикновено Колебливият открива в този ваш избор редица послания, в които не му е никак трудно да повярва: че вашият живот е много по-малко важен от неговия; че вашите нужди нямат никакво значение, за разлика от неговите; че сте готови да понесете всичко, само и само за да бъдете с него; и че отчаяно желаете да поддържате и занапред интимната си връзка с него. А това са именно онези послания, които позволяват на Колебливия да съсипе живота ви.

И последната губеща стратегия — за която всъщност вече сме говорили и преди — е да се опитвате да откриете и да проявявате разбиране към мотивите, обуславящи неговото поведение. Изключително саморазрушителна стратегия. На този проблем има посветени стотици книги. Ейприл ги била изчела всичките. Така че имала пълната информация и била най-подробно запозната със същината на положението си. Но и тя също — както, впрочем, и всички други жени, с които сме говорили по въпроса в течение на дългогодишната ни практика — не успяла да убеди своя Колеблив да прочете поне една от тези книги, камо ли пък да възприеме някои от изказаните в тях тълкувания за неговата личност.

Какво има ефект

Първо, както вече казахме и преди, съсредоточете вниманието си към постъпките, а не към думите на партньора си. Той ви казва, че това е краят на връзката ви, но в действителност изобщо не скъсва с вас. Този тип мъже за нищо на света няма да прекъснат за ваше добро връзката ви. Ще ви се наложи да минете през ада, за да накарате Колебливия да напусне живота ви. Ако вие сложите край на отношенията ви, знайте, че той принадлежи към типа мъже, които ще ви притесняват и преследват месеци наред след това. Опитайте се да извлечете полза от тази информация. Ако осъзнаете и се научите да цените неговата зависимост от вас и неговото отчаяно желание връзката ви да продължи, ще държите повече козове в ръцете си и ще имате възможност да проявите по-голяма изобретателност при решаване на проблемите.

Следващата стратегия, наречена „скръб и мрак“ също може да ви е от полза. Същността й се състои в това да приемете с готовност неговото отрицателно отношение спрямо интимните ви взаимоотношения и връзката ви. Не се опитвайте да повдигате духа му като отвръщате с оптимистични реплики на всичките му вкиснати забележки. Защото по този начин му давате възможност да се измъкне и да стовари върху вас цялата отговорност за развоя на нещата. Чрез тази губеща стратегия върху вас ляга принудата да го убеждавате, че връзката ви има и добри страни, което пък неминуемо ви принуждава да се стараете още повече да му угодите и да играете още по-ревностно по гайдата му. Ето защо е много по-добре на неговото изявление „От тази наша връзка нищо няма да излезе“ да отвърнете не с обичайното „О, миличко, не говори така, знаеш колко много те обичам, а и между нас има толкова силна привързаност“, а да кажете „Сигурно си прав. Доста премеждия ни се струпаха на главата и всичко изглежда твърде мрачно. Но се надявам все пак с общи усилия да оправим нещата“. Не му позволявайте да се откачи от кукичката. Приемете неговата гледна точка и я отразете като с огледало обратно в лицето му.

Освен това не се оправдавайте и обяснявайте пред него. Не забравяйте, че проблемът е в него, не във вас. Ако започне да ви отправя несъстоятелни обвинения и явно си търси повод за кавга, не му се хващайте на въдицата. Вие лично не сте направили нищо лошо. Не му дължите никакви обяснения и оправдания.

„Дайте му каквото иска — дори свръх“ също е подходяща стратегия за справяне с Колебливия, като може да я прилагате по начин, подобен на този при Хамелеона. Когато ви изхвърли от дома си или обяви, че слага край на връзката си, не се опитвайте да го разубеждавате. Тъкмо обратното, дайте му дори повече време и свобода, отколкото иска. Прилагането на тази стратегия често може да ви се стори трудно. Когато той ви се обади и започне да ви увещава да се съберете отново, положете максимум усилия да се въздържите и да не се втурнете с разтворени обятия към него, както е било винаги преди. Когато ви се обади, не приемайте да отивате в дома му и не му позволявайте да се държи така, сякаш нищо не е било. По-добре си определете среща за вечеря или нещо такова, но на неутрален терен и в никакъв случай не още за същия ден, когато ви е позвънил. Накарайте го да почака повече, отколкото е предполагал. Нека от вас зависи колко ще продължи раздялата ви. Ще станете много по-желани, ако му дадете ясно да разбере, че не висите на телефона да чакате да ви свирне. Нека и той почувства неудобствата от раздялата ви, вместо да му ги спестявате, като му прощавате веднага.

Много по-лесно ще ви е да изпълните всичко това, ако същевременно изместите фокуса, както вече казахме и по-рано. За вас е изключително важно да имате и личен живот, който да водите отделно и независимо от неговия. В противен случай Колебливият непрекъснато ще ви тероризира, тъй като ще сте заложили всичко на една карта. И нещо много по-важно, изместването на фокуса ще покаже ясно и на двама ви, че и вие също сте стойностна личност.

И най-сетне, основната стратегия за справяне с Колебливия се нарича „опасните страни на промяната“. Същността на този метод се състои в това да откриете какви неблагоприятни последици би имало за Колебливия, ако остане в интимна връзка с вас, а също и ясно и недвусмислено да му ги изредите. Не е наложително да лъжете или да си измисляте някакви невероятни страхотии. Просто се вгледайте внимателно и анализирайте обективно ситуацията, като се опитате да си представите какво би сметнал той за неудобство, ако остане в интимна връзка с вас. Или с други думи, в случая вие първи му казвате на него какво не е наред във взаимоотношенията ви. Като му отнемете по този начин инициативата, вие не само ще възпрете разрушителния му устрем, но и ще изречете на глас неща, които вероятно и на вас самите ви е необходимо да чуете. Защото обикновено вие сте толкова погълнати от стремежа си да го убедите в хубавите страни на връзката ви, че в един момент просто преставате да забелязвате факта, че в действителност те едва ли са чак толкова хубави сега (нито пък са били преди).

„Опасните страни на промяната“ е насочена пряко към колебанията, които изпитва Колебливият спрямо връзката ви. Възприемайки неговата гледна точка — а именно, че трябва да се разделите — вие всъщност прекъсвате захранването на конфликта, отнемате на проблема всичките основания за съществуване, ако изобщо е имало такива. Вече не настоявате „Ти трябва да се промениш!“, а по-скоро му казвате „Разбирам защо не се променяш“. Приемайки, че на Колебливия по принцип му е трудно да се справя с положението, вие всъщност му предоставяте удобен случай да се измъкне от омагьосания кръг на колебанията си.

Освен всичко друго стратегията „опасните страни на промяната“ ви позволява да изоставите ролята на мажоретка, като същевременно дава възможност на конфликтите между вас да се поуталожат. В много отношения тази тактика ви вдъхва кураж именно вие да „биете спирачки“ на развоя на връзката ви. Част от проблема при Колебливия е, че той долавя силното ви желание за обвързване с него, бои се да не изгуби контрол над положението и именно поради това се съпротивлява и отдръпва. Когато вие проявите инициатива и забавите развоя на нещата, той ще почувства неудобство поради нарушаването на обичайния му поведенчески модел и вероятно ще започне да се съпротивлява и на този вариант. Ако стане така, за вас е наложително да не отстъпвате от тактиката си „карай по-бавно“. Именно вие трябва да се проявявате като по-консервативни по отношение на развоя на връзката ви.

Прилагането на стратегията „опасните страни на промяната“ напомня начина, по който жокеите тренират конете си за състезания. Ако обърнете внимание, ще видите, че те не бият коня със стика и не забиват непрекъснато шпорите си в хълбоците му, за да го накарат да препуска по-бързо. Тъкмо напротив, жокеите дори удържат устрема на коня, като леко опъват юздата. Тогава конят започва да се съпротивлява срещу принудата, която му се оказва, и започва да препуска дори още по-бързо. Схващате идеята, нали? Като изреждате гласно пред Колебливия всички неблагоприятни страни на връзката ви и като настоявате за по-бавно развитие на нещата, вие всъщност опъвате леко юздата му. Е да, разбира се, конете не са хора, но пък и задниците не са кой знае колко по-умни, а определено са поне също толкова упорити.

И най-сетне, както и при всички останали случаи на взаимоотношения с проблемни мъже, и тук трябва да знаете кога да кажете край, тоест да си определите изпитателен срок, през който да проведете експериментите и да извършите наблюденията си. В случая с Колебливия може да си определите също и колко броя циклични отдръпвания и приближавания ще му позволите да направи. И пак ще кажем, няма значение дали ще са петнадесет или три цикъла например, важното е, че вие ще имате контрол над положението и ще прекъснете всякакъв контакт с него, когато определеният срок изтече и видите, че пред връзката ви няма бъдеще.

Успехът на Ейприл

Сега вече всичко е много по-добре. В никакъв случай съвършено, но аз самата се справям доста по-успешно с цялата ситуация. Вече не се чувствам непрекъснато силно манипулирана от него и май успяхме да постигнем някакво ниво на стабилност. Използвам това, че той е предсказуем срещу самия него. Като начало престанах да му играя по гайдата. Когато той ме критикува или обвинява, аз вече не споря, нито се оправдавам, защото си знам, че не съм направила нищо лошо и че проблемът не е в мен. Когато ми обяви, че иска да сложи край на връзката ни, аз се съгласявам с него. Направо е страхотно. В повечето случаи той веднага млъква и просто ме зяпва удивено. На няколко пъти дори каза, че бил убеден, че двамата заедно ще успеем да оправим нещата между нас. Е, това вече е нещо!

Просто беше неизбежно той да ми се ядоса страхотно за нещо невероятно глупаво — в случая защото не съм му позвънила точно в толкова часа, в колкото обикновено му се обаждах. Той наистина побесня и ми нареди на секундата да напусна апартамента му, като каза, че вече никога не искал ни да ме види, ни да ме чуе. И това естествено стана точно две седмици преди рождения ми ден. Изнесох се, рожденият ми ден мина и замина и ето че около седмица по-късно той ми позвъни и с най-сладък глас ме покани на гости. Отговорих му, че съм заета — бях започнала да ходя на уроци по тенис — и му предложих да излезем да вечеряме някъде на другия ден. Направо побесня и ми тресна слушалката. След седмица отново ми се обади и пак ме покани на гости, но аз му отговорих, че съм страшно уморена и предложих да отидем на ресторант следващата вечер. Това го раздразни, но този път прие.

По време на вечерята му казах за уроците по тенис, което направо го потресе. А когато му съобщих, че ще ходя на кино с един приятел, това буквално го хвърли в оркестъра. Обявих му, че тъй като през последните месеци съм занемарила личния си живот и развитие, сега съм решила да предприема някои промени. Когато после отидохме в апартамента му, пуснах бомбата. Не го изчаках да започне да се държи романтично и предразполагащо към секс, ами най-мило и невинно му се извиних, че съм го притискала така по отношение на връзката ни и че съм била толкова силно зависима от него. Казах му, че след като съм се вгледала в себе си и съм анализирала внимателно нещата, съм разбрала, че всъщност аз съм виновна за скъсването ни преди няколко седмици. Но че тогава просто не съм осъзнавала всички неблагоприятни за него страни във връзката ни. Докато сега вече знам, че и той, и аз имаме редица несъвършенства: че аз съм прекалено взискателна и настоявам да ми отделя твърде много от личното си време и че връзката ни му пречи да си прави каквото иска и да си намери някоя по-подходяща жена. После му разясних, че аз вероятно и занапред ще очаквам връзката ни да се стабилизира и задълбочи в по-дългосрочен план, което неминуемо ще му тежи, а после си „признах“, че мисълта за дълготрайно обвързване и брак доста ме плаши. Споменах, че сега вече разбирам защо той е бил толкова уплашен от развоя на взаимоотношенията ни и че притесненията му са напълно основателни. Той само ме гледаше със зяпнала уста и просто не знаеше какво да каже.

Обясних му, че от този момент нататък ще знам, че когато започне да се държи грубо с мен и да ме критикува, това всъщност означава, че му е необходима малко повечко свобода. И че ще зачитам това негово желание. Освен това му казах, че според мен трябва да поуспокоим малко топката, така че да имам възможност да се отърся от зависимостта си от него. При което той буквално подскочи и отвърна, че той всъщност харесвал връзката ни и това, че съм зависима от него, защото то му показвало, че наистина го обичам. Но аз си държах на своето. Благодарих му, че се опитва да пощади чувствата ми, но му заявих, че съм твърдо решена да се справя сама с този мой проблем.

Трудно ми беше да го направя, но на следващата сутрин категорично отказах да остана при него за уикенда и се прибрах у дома. Той ми се обади почти веднага и настоятелно ме покани да се върна. Отказах му, от което той направо побесня и ме обвини, че съм имала друг мъж. Направих се, че не съм чула забележката му и пак му се извиних за натиска, който съм му оказвала преди. Наистина не знам накъде вървят нещата, но определено се чувствам много по-добре и мисля, че се справям много по-успешно със ситуацията. Той непрекъснато звъни и ме убеждава, че трябва да се виждаме по-често. Понякога се съгласявам да излезем, друг път му отказвам. Опитвам се да завържа нови приятелства и да развия нови интереси в себе си. Струва ми се, че ключът към промяната в мен самата е осъзнаването на това колко предсказуемо е неговото поведение и че той всъщност никога няма да ме зареже окончателно. Сега вече той е много по-неуверен и по-настойчив от мен. А усещането, че имам контрол над положението, е направо страхотно.

 

 

Направихме ви следните предложения, чрез които да се справите с Колебливия:

1. Скръб и мрак. Съгласете се с отрицателните възгледи на Колебливия по отношение на връзката ви и ги отразете като с огледало обратно към него. Откажете се от ролята на мажоретка.

2. Дайте му каквото иска — дори свръх. Когато се отдръпне за пореден път, а после поиска отново да се съберете, го накарайте да чака повече, отколкото е искал и предполагал. Направете се по-желани, като увеличите усещането му за неудобство. Той е много по-зависим и неуверен, отколкото предполагате.

3. Изместете фокуса. Престанете да подчинявате живота си на неговия, защото той го възприема като знак, че имате отчаяна нужда от връзката ви и че сте готови да изтърпите всичко, само и само да сте с него.

4. Опасните страни на промяната. Приемете това, че той се бои от обвързване, и му изредете какви неблагоприятни последици ще има за него, ако реши да остане с вас. Набийте спирачки и опънете юздата.

5. Знайте кога да кажете край. Определете си изпитателен срок за връзката ви.