Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (4) (А могат ли жените да ги променят)

Първа глава
Кои са те, тези типове?

Бях толкова щастлива. Той бе всичко, за което съм мечтала — чувствителен, мил, интелигентен, страстен. Наистина играч от класа. Единственият проблем беше, че той всъщност бе само това и нищо друго — играч!

Гейл, тридесет и пет годишна,

брокер в агенция за недвижими имоти

Когато посети за първи път кабинета на психотерапевта, Кони беше напълно съсипана. Съпругът й се държал така, сякаш вече не я обича. Бояла се, че той си има любовница и че петнайсетгодишният им брак е на ръба на краха. Тя бе готова да направи всичко възможно, за да го спаси, и успя по някакъв начин да убеди съпруга си да се види с психотерапевта — един-единствен път.

Съпругът, Майкъл, бе настоял тя да не присъства на разговора. Заговори направо, без увъртания. Имал любовна връзка с двадесет и две годишната си секретарка и не изпитвал абсолютно никаква вина за това. Жена му била затлъстяла, сексуално задръстена, прекалено потънала в грижите по децата и напълно безинтересна за него. Знаел, че заслужава нещо повече и без каквито и да било угризения на съвестта си го потърсил и намерил. Все още бил с Кони поради финансови причини — щял да я напусне веднага щом най-малкото им дете навършело осемнадесет и вече нямало да му се налага да плаща издръжка. Майкъл заплаши психотерапевта, че ако спомене дори думичка от чутото на Кони, щял да го осъди за неспазване на лекарската тайна. След което стана и излезе, тръшвайки вратата.

Чудесен мъж, нали? Е, знайте, че той не е единственият — такива като него са страшно много.

Мъжете са неспособни да бъдат предани. Мъжете мразят жените, мъжете не могат да общуват. Мъжете „не загряват“. Мъжете искат да са Питър Пан. Мъжете са от Марс.

Може да видите и чуете всичко това в безбройните телевизионни дискусии на подобни теми, да го прочетете в предназначените за жени списания и книги за самопомощ, да ви го кажат ваши приятели. Мъжете вършат твърде много неща, поради което на жените им е трудно да разчитат на партньорите си и да ги разбират, още по-малко пък да поддържат цветущи интимни взаимоотношения с тях. Но на мъжете изглежда изобщо не им пука. Съответните статии и книги се четат предимно от жени; жени обсъждат с приятели проблемите в интимните взаимоотношения и търсят професионален съвет.

И все пак, „задник“ е твърде силна дума, за да бъде лепната като етикет на когото и да било. До известна степен използваме това определение иронично. Отначало двамата си подхвърляхме насмешливо, че както е тръгнало, посветените на темата за интимните взаимоотношения телевизионни дискусии и книгите за самопомощ неминуемо ще стигнат до заключението, изведено като заглавие на тази книга. Просто се шегувахме.

После започнахме да подхвърляме тази закачка на нашите познати жени — приятелки и клиентки. Откликът от тяхна страна бе направо съсипващ. Буквално всички те бяха напълно съгласни, че мъжете наистина са задници, като в повечето случаи изобщо не се шегуваха. Е, да, признаваха, разбира се, че не всички мъже са лоши, пък и че дори лошите си имали техните добри страни. И все пак, във всички тези твърдения отчетливо прозираше жилка на гняв, обида и чувство за безсилие.

Нужно ли е наистина да използваме думата със „з“?

Употребата на думата „задник“ вероятно би отблъснала мнозина читатели, би ги накарала да пренебрегнат тази книга, а нищо чудно дори да предизвика протести срещу разпространението й по книжарници и библиотеки. Но тя не е написана с цел да обижда или да скверни. Нито думата сама по себе си, нито разглежданата в книгата тема са безнравствени по какъвто и да било начин. Няма да откриете описания или дори намек за нещо, което хората биха определили като неприемливо или като безнравствено.

Вулгарно е, разбира се, да наречеш мъжете задници. Но тази вулгарност е само бледо отражение на физическите и на емоционалните вреди, които този тип мъже нанасят постоянно, често дори без да се замислят, на жените, с които се обвързват. Оказа се невъзможно да открием друга дума, която да е едновременно и достатъчно разтеглива като понятие, за да вмести смисъла на нашето определение за мъжете, и достатъчно наситена емоционално с гнева и безсилието, които жените все по-често изпитват в интимните си взаимоотношения с мъжете. Това е единствената дума, която най-точно приляга на типа мъже, за които сме слушали да ни разказват безброй жени.

Иронията в случая е, че хората, които биха били най-малко обидени от употребата на тази дума — така, както я използваме ние — са именно онези мъже, на които тя най-добре приляга. Защото те непрекъснато се обръщат един към друг с тази дума, а често дори се гордеят, че могат да бъдат определени като такива. В техните среди, ако един мъж се държи лошо с жена, ако я малтретира (в буквалния и в преносния смисъл), много рядко би бил порицан от приятелите си. Тъкмо напротив, те често гледат на него дори с някакво перверзно уважение — та нали в края на краищата „истинският мъж не търпи да бъде под чехъл“ (при това много меко казано).

Това всеки го знае — защо тогава пак повдигаме въпроса?

Един разумен критически подход към тази книга би изтъкнал, че тя всъщност прави лоша услуга на жените, като изважда на бял свят отрицателните черти на лошите момчета, без изобщо да споменава добрите, а така вдъхва още по-голям песимизъм на жените, които и без това вече си го имат, по отношение на мъжете. Е, да, но жените, които живеят с добри момчета, никога няма да посегнат към тази книга. А за всички вас, останалите жени, намерението ни бе да потвърдим някои ваши усещания за нещата, ясно да определим типа мъже (с различните им видове и подвидове), които превръщат живота ви в ад, както и да ви дадем някои специфични насоки относно това как да се справяте с подобни партньори.

Средностатистическият любовен роман прави много по-лоша услуга на жените, отколкото книга като нашата би могла изобщо да направи. Любовните романи са изключително популярни и то най-вече сред жените. Понякога размерът на тази популярност е направо потресаващ. Според един отзив в „Нюзуик“ от 1997 г., озаглавен „Дама Купа се отказва от своя трон“, само за 1996 г. приходите от продажбата на любовни романи са били в размер на един милиард долара. А над половината от книгите с меки корици, предназначени за масовия пазар, са били любовни романи.

Любовните романи, както и криминалните, а също и тези в някои други жанрове, се пишат по определени формули. За любовния жанр една от задължителните формули е, че отначало главният герой е суров самец — безпринципен, незаслужаващ доверие, груб до вулгарност, но вълнуващ и желан. С една дума — типичен задник. Но ето че любовта на една добра жена го вкарва в правия път и го „опитомява“, а в края на романа двамата яздят заедно към залеза.

Е, това именно е действително опасна пропаганда. Първо, тя дарява с романтичен ореол самеца мъжкар и допринася за опасното (и напълно неоснователно) убеждение, че той може да бъде променен. Но любовните романи не са единствените, които захранват жената с подобна безсмислена и безпочвена вяра. Съществува една приповдигната, оптимистична сюжетна линия, в която жените не само че искат да вярват, но и са подмамени да я възприемат като чиста и свята истина посредством общоприетите митове за интимните взаимоотношения. Откриваме я в сюжетите на много филми, телевизионни предавания и дори в други, освен любовните, популярни жанрове. В резултат на това, огромен брой жени продължават да целуват гнусни жаби и трепетно ги чакат да се превърнат в прекрасни принцове.

И в това няма нищо изненадващо. Когато се влюбят, жените искат да виждат само и единствено своя Прекрасен принц, затова и си затварят очите за някои неща. Пък и мъжете често си вярват на всичко, което говорят на жените в началото на връзката (въпреки че миналите им интимни връзки недвусмислено доказват противното). Те искат да се видят и да възприемат самите себе си като добри момчета. По такъв начин, в началото на връзката имаме двама души, които са в негласен заговор да се самоизмамят.

Съществуват редица книги, които ви дават уравновесена представа за мъжете. Нашата не е от тях. Тази книга ще ви разкрие какво наистина представляват мнозина мъже — какво говорят, мислят и чувстват по отношение на жените тогава, когато са сред себеподобните си. Като мъже, ние сме имали възможността да станем свидетели на неподлежащите на разгласяване и политически некоректните^[1] идеи, разпространени в нашите офиси, мъжки клубове и съблекални и по време на различните спортни събития. Непрекъснато чуваме жените да бъдат определяни като „задръстени глупачки“, „безмозъчни кукли“ или с думи, започващи с „к“ и с „п“ — и то не само от немити и необразовани мъже. Тези нецензурирани мнения дават наистина много грозна картина на това какво представлява средностатистическото момче, което срещате навсякъде. Погледът към мъжете такива, каквито наистина са, може само да ви служи като предупреждение и предпазно средство при започването на някоя интимна връзка или при продължаването на друга.

Но освен че сме били свидетели на тези нецензурирани разговори между мъже, има и нещо още по-важно — ние имахме привилегията да изслушаме разказите на безброй жени за техните интимни взаимоотношения с мъжете, в продължение на общо тридесет и пет години психотерапевтична практика. И бяхме безкрайно обогатени от този наш опит. От хиляди жени научихме какво може да бъде мъжкото поведение и колко безкрайни са женската издръжливост и търпение. Тази книга е написана въз основа на придобитите от тези жени познания.

Има мнозина (е, всъщност намират се поне неколцина) наистина мили, разумни, чувствителни мъже. Но тази книга описва другите, онези, които не са такива. Не се знае точно какъв процент от всички мъже представляват те, но в никакъв случай не са малко. И се надяваме жените да разберат настойчивото ни послание към тях, а именно, че ако си имат работа с тези Принцове на мрака, чувствата им на жалост към тях, разбирането и търпението им няма да помогнат. Според напълно достоверните свидетелства на големия брой жени, интервюирани за тази книга, гнусните жаби си остават гнусни жаби, безпринципните самци си остават безпринципни самци, а задниците завинаги си остават задници. И така, нека започнем с определянето на това кои всъщност са тези момчета.

Какво прави от мъжа задник?

Всеки си има мнение относно това какво прави мъжа достоен да носи алената буква „А“ (като тук не говорим за „изневерник“, макар че в четвърта част ще се спрем и на тази разновидност)^[2]. Нека изясним кои характерни черти имаме предвид, когато употребяваме този термин:

1. Нечувствителност към партньорката. Не изглежда кой знае какво непосилно изискване да проявиш малко внимание към това какво харесва или не харесва партньорката ти, кое я кара да се чувства добре и кое я наранява. Тези мъже не го правят.

2. Егоизъм. Друго разковниче към изграждане на наистина успешна интимна връзка е способността в разумни граници да поставяте нуждите, изискванията и желанията на партньора си пред своите собствени. Тези мъже не притежават такава способност.

3. Неспособност да поемат отговорност за самите себе си. Когато между двама души нещата не вървят, вина за това имат и двамата. Тези мъже или не осъзнават собствения си принос за влошаването на взаимоотношенията, или твърдят, че не могат да променят начина си на поведение. Все някак намират начин да обвинят вас за всичко.

4. Правят живота на партньорката си по-тежък, вместо да го облекчат. Една от причините, поради която хората заживяват заедно, е да имат с кого да споделят всичко и така да облекчават бремето на живота. Тези мъже само увеличават житейските тегоби по много и най-различни начини.

5. Съревнование, не сътрудничество. Добрите взаимоотношения в една интимна връзка означават споделяне и съвместна работа. Тези мъже се съревновават, сякаш това да печелиш и да бъдеш винаги прав е много по-важно, отколкото да се разбираш с партньорката си.

6. Нужда да упражняват контрол. Най-добрите интимни взаимоотношения се изграждат между равни хора, които се отнасят един към друг с взаимоуважение и си поделят отговорностите. Тези мъже изпитват нужда да държат всичко в свои ръце, те да командват парада и да дърпат конците.

Смущаващо голям брой мъже отговарят на тези критерии. И макар да е възможно въпросът защо са станали такива да разпалва интелектуалното ви любопитство, за вас е много по-належащо да разберете дали човекът, с когото живеете, е задник или не. За да ви дадем най-обща представа за това с кого си имате работа, отговорете на краткия тест, който ви даваме малко по-долу.

Ако отговорите с „не“ на всички въпроси — клонирайте го. Може да натрупате цяло състояние. Ако отговорите с „да“ на един до пет въпроса, то вие сте с човек, който определено проявява тенденции на „з“. Ако отговорите с „да“ на шест до десет въпроса, то той несъмнено е мръсник. Ако отговорите с „да“ на единадесет до петнадесет въпроса, то мъжът, с когото сте, е огромен задник, проявяващ характерните черти на доста от разновидностите, които обсъждаме в четвърта част. Ако отговорите с „да“ на шестнадесет до двадесет въпроса, то животът ви е истински ад.

Е ли той задник, или не?

Слушайте внимателно…

Той не иска да се промени

Много жени започват или продължават интимна връзка с определен тип мъже, обзети от надеждата, че партньорът им постепенно ще се промени. Някои вярват, че това ще стане с възмъжаването на мъжа. Други се надяват, че ако го обичат достатъчно силно, той самият ще заобича и себе си, а също и другите хора. Независимо от конкретната причина за всеки отделен случай, именно надеждата подхранва решимостта на една жена да продължи интимната връзка с мъж, който не е на висотата на отношенията им.

Преди години бяха на мода вицовете на тема „електрическа крушка“. В основата винаги беше въпросът „Колко… са необходими, за да сменят една изгоряла електрическа крушка?“.

Отговорът за психолозите бе „Само един, но ще отнеме страшно много време, пък и крушката всъщност не иска да бъде сменяна“.

Жените, обвързани с първокласни „з“ (според дадените в тази книга определения), трябва най-сетне да осъзнаят, че повечето от тези мъже не искат да се променят. Защото ако искаха, те (а не вие) щяха да купуват книги със съвети, да ходят на терапия и да разпитват приятели и роднини как могат да подобрят нещата. Не е „луд“ този, който търси професионален съвет и помощ при възникнал в интимните взаимоотношения проблем. Той е по-дълбоко нараненият човек, онзи, който изпитва по-голямо неудобство от създалото се положение и който се опитва да промени нещата за добро.

Но само защото вие изпитвате неудобство, не предполагайте, че и той го изпитва, независимо колко мърмори и се тюхка относно вас и взаимоотношенията между двама ви. Хората, които наистина се чувстват притеснени от създалото се нетърпимо положение, или се опитват да направят нещо, за да го променят към по-добро, или напускат връзката. Ето защо, ако той не предприема нито едно от двете, спокойно може да го заподозрете, че всъщност е по-скоро доволен от състоянието на нещата.

Когато прочетете описанията на различните типове мъже, попадащи в нашето определение, и на типа интимни взаимоотношения, създавани от тях, вече няма да ви е толкова трудно да разберете защо те не изпитват неудобство. Те правят нещата така, че да имат повече власт и всичко да върви по тяхному. Или пък са неспособни да започнат и да поддържат зрели интимни взаимоотношения, като дори не си дават сметка какво липсва на връзката им (те просто „не загряват“).

Ако предполагате — независимо поради какви причини — че партньорът ви иска да се промени, когато всъщност той не го иска, то тогава ще ви се наложи дълго да си блъскате главата в стена от упорита съпротива. От друга страна, ако осъзнаете, че именно вие сте мотивираният за промени човек, това ще ви даде много повече надежда и ясна перспектива как може да си помогнете.

Мъжете — автори на книги за самопомощ — отделна разновидност

И докато говорим за мъжката мотивация за промяна, нека хвърлим един поглед и към помагалата за самопомощ в областта на интимните взаимоотношения. Броят на книгите, посветени на тази тема, е наистина изключително голям. Кварталните книжарници са буквално претъпкани от издания за това как да спасите, да вдъхнете живот, да подобрите, да обогатите или да възвърнете магията на интимните си взаимоотношения. И голяма част от всички тези книги — включително и тази, която четете сега, разбира се — са написани от мъже.

Няма съмнение, че пишейки такива книги, мъжете „експерти“ имат наистина добри намерения, а не са водени само от желание да направят пари от чуждото нещастие. И все пак, голяма част от написаното — както от мъже, така и от жени — по темата за интимните взаимоотношения е не само безполезно, но и направо вредно.

Болшинството читатели на такива книги са жени — поради причините, които споменахме в предходния раздел и поради редица други по-специфични причини. Обществото, в което живеем, подтиква жените да поемат отговорност за емоционалната атмосфера и за поддържането на добри взаимоотношения в двойката. Освен това, жените са по-склонни от мъжете да обръщат внимание и да се стремят към по-добро качество на интимните връзки.

Любовните романи не са единственият извор на опасна пропаганда в сферата на интимните взаимоотношения, с която се сблъскват жените. Защото книгите за самопомощ в областта на интимните връзки също проявяват тенденция да казват на жените онова, което те искат да чуят, а именно — че мъжете могат да бъдат променени. А когато подобно твърдение е изказано от автори мъже, вредата е дори още по-голяма. Защото жените вярват, че получават информация „отвътре“. Та нали авторите са не само „експерти“, но и мъже! Следователно напълно достоверно знаят как мислят мъжете, какви мотиви ги движат. Но подобни идеи могат да доведат до опасни недоразумения.

Като пример нека погледнем случая с Джон Грей и неговата изключително популярна книга „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“^[3]. Книгата на д-р Грей е пълна с наистина автентичен и показателен за мъжкото мислене материал, който е в съзвучие с личния опит на много хора (в болшинството, както вече видяхме, жени). Изказаните от автора идеи подкрепят в голяма степен това, което жените усещат, като им помага да си обяснят доста от най-често срещаните проблеми при интимните им взаимоотношения с мъжете.

Освен това, мнозина мъже също биха се съгласили с много от идеите на д-р Грей, например с тази за „връщане в пещерата“. За жалост неговото послание към мъжете се чете най-често от жени. И те биват обзети от измамната, според нас, надежда, че техните мъже могат да се променят, стига само да се съгласят да прочетат книгата. Но проблемът е в това, че повечето от тези мъже не искат да се променят.

Ако бяхме вземали по един долар от всяка жена, с която сме говорили и която беше опитала да накара съпруга или приятеля си да прочете „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“ (нито една не бе успяла), то сега ние щяхме вече да сме се пенсионирали и оттеглили заслужено на Карибите, а нямаше да пишем тази книга. Един раздел от „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“ е озаглавен „101 начина, по които мъжете могат да натрупат точки пред жените“. Едно от тези 101 предложения е „четири прегръдки дневно“. Как ли пък не. Можете ли да си представите някой от отровните мъже с който сте си имали работа, да прочете това и драговолно да се придържа към него? Защото ако някой мъж изяви желание да прочете книга със съвети в областта на интимните взаимоотношения, да подходи сериозно към тях и охотно да прилага съвет като този за „четири прегръдки дневно“, то той е наистина необичайно явление, пък и вероятно изобщо не му се е налагало да чете подобна книга.

Проблемът с подобен вид съвети е, че те карат жените да вярват, че съществува реална възможност средностатистическият им мъж да се заинтересува от тези препоръки и да ги последва. А това подхранва безпочвените им надежди, че мъжете могат — и искат — да бъдат променени. И в резултат, жените продължават да удрят глава в дебели каменни зидове, опитвайки се да накарат партньорите си да се променят чрез подобни директни, опростени методи.

Подходът, изложен в нашата книга, е съвършено различен. Убедени сме, че ако вече сте направили няколко искрени, но напълно безуспешни опити да накарате партньора си да предприеме нещо за подобряване на интимните ви взаимоотношения, то ви е необходимо да отстъпите крачка назад и да се вгледате по-внимателно в него. Дали той е мъж от типа на „четири прегръдки дневно“, или някой, който охотно би оставил нещата такива, каквито са, независимо колко неудобни са те за вас и колко нещастна се чувствате? Смятаме, че по-подходящо заглавие за подобна книга би било „Жените са от Земята, мъжете — от Уран“^[4].

И така, как да постъпи жената?

Той е мръсник. И не иска да се промени. Нима това не прави положението до голяма степен безнадеждно?

Не винаги. Първо, жените заживяват с проблемни мъже, просто защото не могат да ги разпознават още в началото на запознанството им. Вземането на превантивни мерки винаги е за предпочитане пред провеждане на лечение и следователно ако може да избегнете обвързването с труден мъж, то бихте имали голяма преднина в играта. Като определяме общите типове и специфичните подвидове, в които се вписват подобни мъже, ние се надяваме, че нашата книга ще ви насочи към кои несловесни белези трябва да сте особено бдителни, когато започвате нова интимна връзка. Кои са предупредителните сигнали? Какви са вашите собствени характерни черти, които биха ви направили уязвими и податливи на подобен тип мъже, или кой тип мъже са особено отровни за вас такива, каквито сте? Защото ако проявите изострено внимание към определени неща, в които преди дори не ви е хрумвало да се вглеждате, това може да ви предпази от затъване в истински емоционален кошмар.

Дори ако вече сте обвързани с мъж, който притежава всички черти на „з“, и не откривате в него желание да се промени, а вие искате още веднъж да опитате да подобрите нещата между вас, не всичко е загубено. Има надежда за мотивираните жени, които искат да подобрят интимните взаимоотношения със своите немотивирани партньори.

Интимната връзка на двама души не е просто съжителство на две независими личности, а сложна система. А в една система отделните й части са взаимозависими. Когато една част (личност) се задейства, това оказва влияние върху друга част (личност), която съответно реагира на това действие. И ако един от двамата партньори, включени в системата на интимната връзка, смогне да открие наистина различни начини за подход към проблемите във взаимоотношенията, то и реакциите на другия неминуемо ще се променят. Невъзможно е предварително да знаете точно в каква посока, но е сигурно, че ще се променят. Полезна ще ви е аналогията с двойка танцьори. Ако те от години правят едни и същи стъпки и фигури, всеки предугажда движението на партньора си и двамата всъщност действат автоматично, инстинктивно. Но ако единият от тях се отклони чувствително от обичайната рутинна практика, за другия става невъзможно да се придържа към старите навици и ритъм, а ако въпреки всичко се опита да го стори, ще се чувства неловко и неуверено в собствените си действия.

Същото е валидно и за старите навици в интимните взаимоотношения. Жените обикновено допускат една и съща грешка, като си мислят, че опитват нови подходи към партньора си, които обаче той възприема просто като нова песен на стар глас. Например жените често се опитват да говорят разумно със своите проблемни мъже. И това е чудесен подход, но не и когато си имате работа с човек, който е напълно неразумен. Когато рационалното, откровено обсъждане на проблемите не доведе до никаква промяна в поведението на партньора им, повечето жени се опитват да подходят към създалото се положение от друг, но само малко по-различен ъгъл. Проблемът е, че те продължават да си служат с доводите на разума и рационалността. Проблемните мъже възприемат това като лека вариация на старата тема и реагират по обичайния си начин.

Тази книга ще ви помогне да осъзнаете вредните привички и да излезете от отъпкания коловоз посредством коренно различен подход към проблема, което пък ще ви даде възможност самите вие да поемете в ръце съдбата на емоционалното си здраве.

Опитвайки се да опишем и разберем проблематичните мъже, добре е да започнем с това какво ги е направило такива, каквито са. В следващата част ще обсъдим как именно еволюцията, генетичното наследство, различните обществени фактори и семейните влияния се съчетават, за да доведат до изграждане на характерните черти на подобен тип мъже и как обществото всъщност не ги окуражава да се променят.