Кристин Хана
Между сестри (32)

Епилог

Шумът беше оглушителен — панаирната площ беше изпълнена с хора; деца пищяха от карнавалните люлки, родителите им подвикваха, кучета лаеха и, звучеше музика.

Алисън влачеше Джо от люлка на люлка. Меган и Клеър вървяха зад тях и разговаряха тихо; носеха колекцията от пълни със сирене животни и евтини стъклени дреболийки, които Джо беше спечелил. Лекото накуцване на Клеър беше единственият физически признак за проблемите й, а и то намаляваше с всеки ден. Косата й беше израснала отново; беше по-къдрава и по-руса отпреди.

— Време е — каза Клеър и помаха на Джо. Четиримата се наредиха в редица, минаха покрай щанда за напитки и закуски и завиха наляво към пейките.

— Вече има тълпа тук — каза Клеър нервно.

— Разбира се, че има — каза Меган.

— Бързо, мамо, бързо! — Алисън подскачаше около тях.

До специалната странична врата Клеър показа пропуска си за кулисите. Проправиха си път през сцената, минаха покрай музикантите и певците, които загряваха. Боби ги видя да идват и им махна с ръка. Алисън хукна към него. Той я прегърна и я завъртя.

— Моето татенце ще пее тази вечер — каза тя достатъчно високо, за да я чуят.

— Да, със сигурност. — Боби прегърна Клеър и я придърпа, за да я целуне. — Пожелайте ми успех.

— Ти нямаш нужда от него.

Те поговориха още няколко минути и го оставиха да се приготвя. Четиримата отидоха до пейките и намериха местата си на четвъртия ред. Меган помогна на Клеър да седне; сестра й все още се чувстваше нестабилна на моменти.

— Кент Еймс се обади миналата седмица — каза Клеър. — Мама щяла да го разкъса, че е отхвърлил договора на Боби.

— Тя му се кани от месеци.

— Знам. Миналата седмица му каза, че е уредила на Боби прослушване в „Меркюри Рекърдс“. Кент Еймс побесня. Изглежда, иска да даде на Боби втори шанс, в крайна сметка. Каза, че се надява този път Боби да си е подредил както трябва приоритетите — усмихна се Клеър.

Един мъж излезе на сцената и обяви:

— Боби Джак Остин.

Тълпата аплодира любезно.

Алисън подскочи и завика:

— Давай, тате.

Боби изскочи на сцената с китарата си. Огледа публиката, откри Клеър и й изпрати въздушна целувка.

— Тази песен е за моята съпруга, която ме научи на любов и смелост. Обичам те, мило.

Той удари по струните на китарата и запя. Ясният му, красив глас разнесе мелодията наоколо и хипнотизира публиката. Той пееше, че е намерил жената на своите мечти и се е влюбил в нея, че е стоял до нея в най-мрачните моменти. На последния стих гласът спадна до гърлено шептене; тълпата се наведе напред да чуе думите.

„Когато те видях да вървиш

по скалистия път,

разбрах истината за истинската любов

И подаръка да имам още един ден с теб“.

Аплодисментите този път бяха като експлозия. Повечето жени в публиката плачеха.

Меган прегърна сестра си.

— Казах ти, че ще е прекрасен съпруг. Харесах този мъж още първия миг, щом го видях.

Клеър се засмя:

— Да, точно така. А какво става с теб и Джо? Вие живеете заедно. Струва ми се, че имате предбрачно споразумение вече.

Меган погледна Джо, който беше станал прав и ръкопляскаше. Алисън беше в ръцете му. Откакто беше започнал да практикува медицина отново, казваше, че всичко е възможно. Бяха се научили взаимно да вярват в любовта.

— Предбрачен? Аз? Никога. Мислехме си за малка сватба. На открито…

— Където вали? Където се разхождат буболечки? Това на открито?

— Може би с хамбургери и хотдог и…

— Картофената салата на Джина — казаха и двете едновременно и се засмяха.

— Да — каза Меган и се наведе към сестра си. — Такава сватба.