Кристин Хана
Между сестри (16)

Глава 16

— Фюуу — Клеър се отпусна отново на възглавницата. — Не мога да си спомня кога за последен път съм се събуждала щастлива сутрин. — Тя отметна косата си назад и се усмихна на Боби. — Ти трябва наистина да ме обичаш, щом ме целуваш, преди да съм си измила зъбите.

Той се обърна на една страна. Красивото му лице беше изпъстрено с малки розови линийки от спането.

— Продължаваш да се чудиш, така ли?

— Не — каза тя твърде бързо.

Той погали бузата й толкова нежно, че тя въздъхна.

— Обичам те, Клеър Кавено. Иска ми се да сритам задника на оня, който те кара да се страхуваш и да не ми вярваш.

Тя съзнаваше, че усмивката й е малко тъжна. Нищо не можеше да направи обаче.

— Не са виновни само мъжете.

— Но аз не мога да набия майка ти и сестра ти.

Тя се засмя:

— Просто докажи, че Мег не е права. Нищо не може да я подлуди повече.

— Тя се опитва, нали знаеш.

Клеър седна в леглото.

— Да, забелязах. Направи онази неуместна забележка за това, че не обичам хората, после напусна партито рано-рано.

— Купи ти и рокля, по-скъпа от колата ми.

— За нея парите не са проблем. Тя има купища. Попитай я.

Боби се облегна на дървената табла на леглото. Одеялото се плъзна по голите му гърди и се събра в скута му.

— И тя е израснала с майка ти и не е имала татко, който да стегне поводите. Трябва да й е било трудно да те отгледа и после да види как Сам идва да я измести.

— Не мога да повярвам, че я защитаваш. Тя ми каза, че съм глупачка да се омъжа за теб.

Той се усмихна бавно, от тази усмивка коленете й омекваха.

— Скъпа, не можеш да й се сърдиш затова. Тя просто се опитва да те предпази.

— По-скоро да ме контролира.

— Ела тук — прошепна той.

Тя се наведе към него. Голите й гърди опряха неговите, докато се целуваха. Той плъзна ръка под главата й и я задържа там, целуваше я, докато тя забрави целия им разговор. Когато се отдръпна назад, беше замаяна и дишаше тежко.

— Започвам да те опознавам Клеър Кавено — в най-скоро време — Остин — прошепна той. — Имаше главоболие след провала с избора на сватбена рокля и за втори път — снощи. Когато Меган нарани чувствата ти, казваш, че не ти пука, и започваш да търсиш аспирин. Бил съм там, скъпа. Знам, че ако нещо има значение за теб, то е, че тя ти е сестра. Единствената ти сестра.

Клеър искаше да се противопостави, но знаеше, че няма смисъл. Много искаше да е отново близо до Меган. Все по-често през последните няколко дни си припомняше старата Меган. Как се обичаха в миналото.

— Уморих се от нашите взаимоотношения — призна тя.

— Е, и?

— Никой не може да ми натиска бутона като Меган. Тя има дар да казва винаги неправилното нещо.

— Да. И моят баща беше същият. Така и не намери верния тон между нас. Сега вече го няма и на мен ми се иска да беше опитал по-упорито.

— Добре, Зигмунд Фройд. Ще пробвам да поговоря отново с нея.

— Никакъв аспирин вече.

Тя го целуна бавно и продължително, после отиде до банята, както си беше гола. Докато приключи с душа и се преоблече, той беше излязъл.

Тя оправи леглото и мина по коридора към стаята на Али.

Дъщеря й лежеше в леглото, скрита под синьо-зелени чаршафи и юрган с Малката Русалка.

— Здравей, Захарче — каза тя и седна в края на двойното легло. — Време е да се събуждаш.

Алисън се протегна и се обърна по гръб.

— Котенце ли си ми взела?

— Не, защо?

— Стори ми се, че чух котенце да мяука тази сутрин.

Клеър прехапа долната си устна, за да не се усмихне.

„Запомни: Бъди по-тиха“.

— Не, не е котенце. Сигурно си сънувала.

— Но аз чух шум по стъпалата.

— Аз… ммм… ходих долу да правя кафе.

— О, добре. Може ли да си вземем кученце? Ейми Шмит има кученце, а майка й е алергична към кучета.

— Какво ще кажеш за златна рибка?

— Мааамо. Последната златна рибка замина надолу с водата от тоалетната.

— Ще си помисля. Сега ставай бързо. Ще правя палачинки със сладко от боровинки за закуска.

Клеър слезе долу да включи кафеварката. Докато Али слезе в кухнята, влачейки след себе си куклата си Грууви, палачинките бяха вече готови.

Али се качи на стола си, сложи куклата в скута си и започна да си сипва сироп.

— Стига толкова сироп — каза Клеър и хвърли последната палачинка на тефлоновия тиган.

— Ти, Боби и леля Меган взехте заедно душ снощи. Как се побрахте всички?

Клеър се засмя:

— Това не е душ с вода. Това е парти за хората, които ще се женят. Нещо като рожден ден.

— Имаше ли игри?

— Разбира се.

— Дадоха ли ти подаръци?

— О, да.

— Какви?

Прашки. Шоколадова боя за тяло. Огромна кутия гумички.

— Леля Меги ни подари кухненски робот. — Като видя колко е объркана Али, тя добави: — Това е страхотен блендер.

— О, дядо ще ме води за риба днес. На езерото Тидуел.

— Сигурно ще е забавно.

— Той каза, че имаш майката си трака работа да вършиш.

— Алисън Катерин! Не бива да повтаряш думите на дядо си, нали знаеш?

— Опа! — Али се наведе напред и започна да ближе сиропа от чинията. За броени секунди тя беше перфектно облизана.

— Ти знаеш ли, че ако срежеш червей на две, той пак пораства?

— Да, знам.

Али се отдръпна от масата:

— Но Лили Франс си поряза пръста и той не израсна наново. — Тя се намръщи. — Мисля, че бог обича повече червеите от Лили. Това е, защото тя се прережда на опашката на обед.

— Добре, стига…

— Чао, мамо. — Алисън й изпрати една целувка и се смъкна от стола. Стъклената врата се хлопна след нея. След минута Клеър чу пискливия глас на дъщеря си:

— Тук съм, дядо. Ти търсеше ли ме?

Клеър се усмихна и обърна тигана. После си наля втора чаша кафе и излезе на задната веранда. Дървената люлка я посрещна.

Тя седна, залюля се леко и се загледа в сребърната извивка на водата, която служеше за граница на имота й. Къщата беше разположена на безопасно разстояние от реката, на едно възвишение, но в ден като този, когато небето беше синьо като незабравки, а тревата — пожълтяла от неочаквана седмица на парещо слънце, почти бе невъзможно да си спомниш колко опасна може да е реката.

Порталната врата изскърца и се отвори, после се затръшна. Меган излезе на верандата. Тя носеше черна селска блузка с ресни и клош дънки. Косата й не беше завързана и падаше по гърба й на немирни къдрици. Тя беше красива.

— Добрутро.

Клеър придърпа вълненото одеяло върху краката си, за да прикрие овехтелите панталони, които беше навлякла.

— Искаш ли палачинки?

Мег седна на дървения шезлонг срещу люлката:

— Не, благодаря. Още не мога да смеля снощната торта.

— Много рано си тръгна от партито. — Клеър се надяваше, че звучи небрежно и ненаранена.

— Партито беше хубаво. Приятелката ти Джина има чудесно чувство за хумор.

— Да, така е.

— Сигурно й е било трудно — да гледа твоята сватба след своя скорошен развод.

Клеър кимна:

— Наистина й е трудно в момента.

— Винаги е трудно, когато установиш, че си се оженила за неподходящия мъж.

— Те бяха женени петнайсет години. Само защото сега се развеждат, не означава, че той е бил неподходящ за нея.

Мег я погледна:

— Бих казала, че точно това означава.

— Ерик наистина ти изигра номер, а?

— Така мисля.

Клеър отпи малко кафе. Помисли да остави цялата работа, да направи това, което винаги бе правила с Мег — да замълчи и да се престори, че не я е заболяло. После си спомни разговора с Боби. Тя бавно каза:

— Не отговори на въпроса ми: защо си тръгна рано?

— Не беше чак толкова рано. Как бяха подаръците?

— Чудесни. Благодаря за робота, впрочем. И така: защо си тръгна рано?

Мег затвори очи, после бавно ги отвори. Изглеждаше… изплашена.

Това така шокира Клеър, че тя стана.

— Мег?

— Заради играта М&М — отговори тя. — Опитах да бъда добър играч и да се включа в общото веселие, но се оказа, че едва те познавам, и казах нещо неподходящо. И досега не разбирам какво толкова казах.

— Каза, че умея да обичам, но не ми е лесно…

— Да.

— Не мисля, че е така, това е всичко, и плюс това, нарани чувствата ми.

— Според мен това е истината — каза Мег.

Клеър се наведе напред. Най-после започнаха разговор, който имаше смисъл.

— Понякога е трудно да те обичам, Мег.

— Знам, повярвай ми — засмя се тя, но това беше горчив, гърлен смях.

— Ти преценяваш хората — мен — толкова строго. Твоето мнение шиба като конски камшик. Оставяй кървави следи по всички.

— По другите — да, но не и по тебе.

— Напуснах колежа. Напуснах училището по козметология. Така и не напуснах Хейдън. Обличам се зле. Имам извънбрачно дете от женен мъж. Сега се женя за разведен мъж и имам глупостта да не подписвам предбрачен договор. Спри ме, когато ти прозвучи познато.

Мег се намръщи:

— Стоварвала ли съм ти всичко това?

— Като ризница. Не мога да говоря с теб и да не се чувствам като боклук. А ти, разбира се, си богата и перфектна.

— Това е истина. — Мег усети, че опитът й да се пошегува се провали. — Моята терапевтка мисли, че имам склонност да контролирам хората.

— Да, хм. Ти си като мама, нали знаеш. И двете искате да водите шоуто.

— Разликата е в това, че тя е психопат, а аз съм невротик. Но бог ми е свидетел, че тя ни предаде лошия късмет с мъжете. — Мег я погледна. — Ти да не си развалила проклятието?

Вчера Клеър щеше да се ядоса на този въпрос. Днес го разбра. Наследството на Клеър, получено от майка й, беше вярата, че рано или късно, любовта те спохожда. Мег беше наследила нещо друго: тя въобще не вярваше в любовта.

— Да, Мег. Честна дума.

Мег се усмихна, но в очите й имаше тъга.

— Иска ми се да имах твоята вяра.

За първи път Клеър се почувства по-силната сестра.

— Знам, че любовта е реалност. Аз я споделям всеки ден с Али и татко. Може би… ако и ти имаше баща, щеше да вярваш в любовта.

От начина, по който сестра й пребледня, Клеър разбра, че е отишла твърде далеч.

— Щастливка си, че имаш Сам — каза Мег бавно.

Клеър все си мислеше за лятото, когато баща й се опита да замести Мег. Беше истински кошмар. Мег и Сам си крещяха и се опитваха да докажат, че всеки от тях обича Клеър повече от другия, че знае по-добре кое е най-полезното за нея. Клеър сложи край на най-лошата разправия в живота си. Тя извика на Мег: „Стига си крещяла на баща ми“. Това беше първият път, когато й повиши тон. На следващия ден Меган си тръгна. Чак след години се обади на Клеър. Тогава вече беше в колеж и имаше свой собствен живот.

— Той искаше да се грижи и за теб — каза Клеър любезно.

— Той не ми беше баща.

Те млъкнаха. Тишината притесни Клеър, стори й се, че трябва да я запълни с думи, но не знаеше какво да каже.

Телефонът я спаси. Когато той звънна, тя скочи и влезе в къщата.

— Ало?

— Изчакайте, Елиана Съливан ще ви се обади.

Клеър чу как Мег идва след нея и казва: Мама.

— А така! — възкликна Мег и си наля чаша кафе.

— Ало — каза майка им. — Ало.

— Здравей, мамо, аз съм, Клеър.

Майка им се засмя с оня гърлен, леко секси глас, който си беше изработила през годините.

— Предполагам, че знам на коя от дъщерите си звъня, Клеър.

— Разбира се — отговори Клеър, въпреки че майка им непрекъснато ги бъркаше. Спомените за двете се преплитаха в паметта й. Когато й обърнеха внимание, тя им отвръщаше безгрижно: „Както и да е, ний си бяхми толкоз гъсти тогаз. Как да помня някакви си подробности?“

— Добре, скъпа, говори по-високо. Моят иконом ми каза, че си ми оставила съобщение. Кво става?

Клеър мразеше фалшивия южен акцент. Всяка удължена гласна й напомняше, че тя е просто публика за майка й.

— Звъннах ти, за да ти кажа, че ще се омъжвам.

— Добре, дявол да ме вземе. Мислех си, че ще си умреш стара мома.

— Благодаря, мамо.

— Е, кой е той?

— Ще го харесаш, мамо. Той е прекрасно момче от Тексас.

— Момче? Аз мисля, че сестра ти е по тази част.

Клеър искрено се засмя.

— Мъж е, мамо. На трийсет и седем години.

— Колко пари получава?

— Това не ме интересува.

— Просяк, а? Добре, ще ти дам най-добрия си съвет, скъпа. По-лесно, е когато си омъжена за богат човек, но какво да се прави. Поздравления. Кога е сватбата?

— Събота, двайсет и трети.

— Юни? Имаш предвид идващата събота?

— Това имах предвид. Ако ми се беше обадила, щях да те предупредя по-рано.

— Играх нещо от Шекспир в парка. С Чарли Шийн, трябва да добавя.

— Цяла нощ?

— Скъпа, нали знаеш, че трябва да се грижа и за феновете си. Те са двигателят на живота ми. Впрочем, видя ли снимката ми в „Пийпъл“? Само аз и Жул Аснър — разговор между момичета.

— Изтървала съм го, съжалявам.

— Аз те абонирах. Какво правите всички, само си седите?

— Имах много работа покрай сватбата си.

— О, добре. Виж, събота ми е невъзможно, скъпа. Какво ще кажеш за първия уикенд на август?

Клеър завъртя очи:

— Много бих искала да взема под внимание твоята програма, мамо, но поканите вече са изпратени. Мег организира големия ден. Късно е да променяме датата.

Майка й се засмя:

— Мег организира сватбата ти? Скъпа, това е, като да помолиш папата да организира бар мицва.

— Сватбата е в събота. Надявам се ще успееш да дойдеш. — Тя отново се стегна и стана официална, обичайната й реакция на стреса.

Меган й подаде аспирин. Клеър не се сдържа и се усмихна.

— След разговор с нея, винаги ми се появява мигрена — каза Меган. — Още ли дърдори?

Клеър кимна и прошепна:

— Мисля, че чух името на Ана Никол Смит.

Мег се ухили:

— Още една южнячка с безразборни връзки.

— Клеър — каза майка й рязко. — Слушаш ли ме?

— Разбира се, мамо. Всяка твоя дума е перла.

— Кога в събота? Два пъти ти зададох този въпрос.

— Сватбата е в седем вечерта. След това ще е вечерята.

Мама въздъхна:

— Събота. От три месеца чакам за прическа при Хосе. Може и да ме вземе по-рано.

Клеър не издържаше вече.

— Трябва да бягам, мамо. Тази събота ще бъда в епископалната църква в Хейдън в седем часа. Надявам се да успееш да дойдеш, но ще те разбера, ако си заета.

— Аз съм заета. Но колко често дъщеря ти се жени?

— В нашето семейство не много често.

— Кажи ми направо, скъпа. Мислиш ли, че този брак ще просъществува? Не ми се иска да отлагам часа си за фризьор заради…

— Трябва да вървя, мамо. Чао.

— Добре, скъпа. И аз също. Поздравления. Много се радвам за теб.

— Благодаря, мамо. Чао. Клеър опита да се усмихне и погледна към Меган.

— Събота е неподходящ ден за нея.

— Какво е? Прослушване за „Пирамида за 25000 долара“?

— Час за фризьор при Хосе.

— Трябваше да й изпратим покана, след като всичко е свършило.

— Не знам защо продължавам да очаквам нещо друго от нея.

Мег поклати глава:

— Да, знам. Дори и майката алигатор се навърта около яйцата си.

— Мама би си направила омлет.

Те се засмяха от сърце на това.

Клеър погледна през прозореца. Слънчевата светлина падаше върху двора и караше цветята й да блестят. Гледката я успокои; тя й напомни за всички онези неща в живота, които си струват. Най-добре да забрави за майка си.

— Хайде да поговорим за сватбата — каза тя най-после.

— Чудесно, да прегледаме менюто.

Клеър се изправи:

— Разбира се. Мислех за ония дълги сандвичи — подводници. С тях може да нахраниш много хора, наистина. Картофената салата на Джина е чудесна гарнитура.

Меган я гледаше втрещено:

— Картофена салата и сандвичи. Това ще е… — Тя се спря. — Вкусно.

— Ти замълча.

— Така ли? Май само си поех дъх.

— Познавам тези паузи. Правиш преценки.

— Не, не. Само че говорих с една приятелка. Карла. Тя е мизерстващ готвач — току-що дипломирана — и е без работа. Не може да си плаща наема. Предложи да приготви няколко ордьовъра за стойността им плюс малък процент. Трябва й реклама; знаеш как е. Но не се тревожи. Ще се радвам да отида до магистралата за храна, ако това е, което искаш.

Клеър свъси вежди:

— Това наистина ли ще помогне на приятелката ти? Ако осигури храната за приема?

— Да, ще й помогне, но това няма значение. Мисля, че най-важното е да направим сватбата по твой вкус.

— Колко ще ни струва?

— Колкото сандвичите и салатата.

— Без майтап? Добре. Смятам, че ще се получи. При положение че включим онези хотдог сандвичи, увити в тесто. Боби ги обожава.

— Прасенца в одеялца. Разбира се, трябваше да се сетя.

Клеър забеляза, че сестра й замълча пак, но не беше толкова сигурна.

Мег се усмихна леко насила.

— Сега, колкото и да е странно, аз също познавам и безработен пекар, който ще направи торта на четири етажа със свежи цветя. Тя препоръчва теменужки, но, разбира се, ти решаваш.

— Знаеш ли, Мег, ти си като трън в петата.

— Знам: преценяваща и непрощаваща.

— Абсолютно. Но добре си изпълняваш задълженията.

Усмивката на Мег се скри. Клеър знаеше, че тя си мисли за онова лято преди много години, когато Мег беше поела отговорността и бе променила живота им тотално.

— Нямам нищо лошо предвид — каза Клеър тихо. — Това е като проклето минно поле между нас.

— Знам.

— Сега, за тортата…