Кристин Хана
Между сестри (18)

Глава 18

Следобед притъмня и застудя. Дъждът падна на малки стакато капки, почти невидими с просто око.

Клеър прекара остатъка от деня, правейки се, че работи.

— Прибирай се вкъщи, Клеър — казваше баща й всеки път, щом влезеше в офиса и я видеше там.

— Имам работа — беше стандартният й отговор и всеки път щом го кажеше, тя се засмиваше.

— Да, да, от голяма помощ си ми днес. Иди си вземи една вана. Направи си маникюр.

Беше твърде нервна, за да взема вана или да си прави маникюр. Трийсет и пет години беше сериозна възраст човек да се жени за първи път. Как да знае кое е най-правилното нещо в този миг. Всеки път, когато притесненията заплашваха да й се отразят зле, тя отиваше зад ъгъла или отваряше вратата, за да види Боби. Първия път, когато го видя, той боядисваше оградата около пералното помещение, втория — търкаше канутата.

И двата пъти той вдигна глава:

— Здрасти, скъпа — казваше и се усмихваше. — Обичам те.

Само тези няколко, но ценни думи, и Клеър започваше да диша по-леко за около час — час и нещо, докато съмненията се появяваха отново.

Накрая, към три следобед, тя се предаде и се прибра вкъщи. В предния двор навсякъде бяха разпръснати играчки; една наполовина облечена Барби, розова пластмасова кофа и малка лопатка, хамбар играчка и домашни животни. Тя прибра всичко и се отправи към къщата.

— Ето те и теб — каза Меган, когато тя влезе вътре.

— Здравей — отвърна тя, въздъхна и се отправи към кутията за играчки, където изсипа товара си.

— Добре ли си?

— Добре съм. — Тя съвсем не искаше да обсъжда сватбените си трепети с Мис Предбрачен договор.

Меган стана. Клеър не издържа на погледа на сестра си — той беше адвокатски и настоятелен. Въобще не беше сестрински.

— Смятам да изпия един студен чай. Ти искаш ли?

— Бих предпочела една „Маргарита“.

— Имаш я. Сядай.

Клеър потъна в дивана и вдигна крака на покритата със списание масичка.

Мег се върна след малко с две чаши.

— Заповядай.

Клеър взе чашата и опита „Маргаритата“.

— Много добре. Благодаря.

Мег седна на люлеещия се стол до камината.

— Изплашена си — каза тя меко.

Клеър подскочи, сякаш й бяха изкрещели.

— Всеки би бил. — Тя отпи отново, като се стараеше да не гледа към сестра си. Чувстваше се като катерица в присъствието на кобра.

Мег се приближи до дивана и седна до Клеър.

— Това е нормално, повярвай ми. Ако не беше уплашена, щях да ти измеря пулса.

— Смяташ, че трябва да съм изплашена.

— Помня, когато Елизабет и Джак се женеха. Те бяха влюбени като всички мои познати двойки. И все пак на нея й трябваха две мартинита, за да мине по пътеката. Само глупак не би се страхувал. Може би затова сватбите се правят в църкви — всяка сватба е свързана с вярата.

— Аз го обичам.

— Знам, че го обичаш.

— Но смяташ, че трябва да подпиша предбрачен договор, за да запазя авоарите си в случай на развод.

— Аз съм адвокат. Моята работа е да предпазвам хората.

— Ти предпазваш непознати. Членовете на твоето семейство са друго нещо.

Меган погледна питието си, после каза тихо:

— Вероятно.

На Клеър й се прииска да си вземе грубите думи назад. Какво имаше толкова в миналото им, което ги караше да се нараняват взаимно през цялото време?

— Знам, че се опитваш да помогнеш, но ще можеш ли? Не вярваш в любовта. Или в брака.

Измина известно време, преди Меган да каже нещо, и когато заговори, гласът й беше тих:

— Никога не съм виждала врана — бебе.

— Какво?

— На път за работа виждам врани, скупчени на телефонните линии в крайбрежния парк. С една дума, знам, че всяка пролет там някъде има гнезда, пълни с новородени гарджета.

— Мег, да нямаш апоплектичен удар?

— Искам да кажа: знам, че има неща, съществуващи в природата, които никога не съм виждала. Любовта ще да е едно от тях. Заради теб се опитвам да повярвам в нея.

Клеър знаеше колко много коства на сестра й да каже нещо подобно. Никой, израснал в сянката на майка й, не би повярвал в любовта. Това, че Меган беше опитала, заради Клеър, да повярва, означаваше много.

— Благодаря. Благодаря и за усилията ти да организираш сватбата. Въпреки че криеш подробностите.

— Беше ми по-забавно, отколкото предполагах. Нещо като да си в комитет по подготовка на абитуриентски бал — не че някога съм участвала в такова нещо.

— Аз бях кралица на бала — усмихна се Клеър. — Без майтап, и Принцеса на рододендроните в Деня на планинаря.

Меган се засмя. Тя очевидно беше доволна от обрата на разговора.

— И какво прави принцесата на рододендроните?

— Седи на задната седалка на форд, модел 1953, пикап, издокарана, и маха на тълпата. Целият „Гоут Клуб 4-Н“ вървеше след нас на парада. Тогава валеше толкова силно, че накрая приличах на Тим Къри в шоуто „Роки хорор“. Татко направи около три дузини снимки и ги сложи в албум.

Меган отново погледна питието си и проговори чак след минута:

— Хубав спомен.

Клеър веднага съжали за коментара си. С това тя само подчерта липсата на баща при Меган.

— Съжалявам.

— Ти си щастливка, че имаш Сам, а Али е щастливка, че има теб. Ти си страхотна майка.

— Ти съжаляваш ли? — каза Клеър и така изненада и двете с прекалено интимния въпрос. — Искам да кажа, за това, че нямаш деца.

— Професията ми на адвокат по разводите ме направи стерилна.

— Меган — каза Клеър бавно.

Мег най-после я погледна:

— Не мисля, че бих се справила добре с тази задача. Хайде, стига сме говорили за това.

— Ти ми беше добра майка. За известно време.

— Ето, това за известно време е много важно.

Клеър се наведе към сестра си:

— Бих искала да се погрижиш за Алисън следващата седмица, докато Боби и аз сме на меден месец.

— Не знаех, че се каните да ходите на меден месец.

— Татко настоява. Неговият сватбен подарък е едноседмична почивка на Хаваите.

— И ти искаш аз да гледам Али?

Клеър се усмихна:

— Това би означавало много за мен. Али трябва да те опознае по-добре.

Меган изпусна въздух на пресекулки. Изглеждаше нервна.

— Би ли ми се доверила?

— Разбира се.

Мег се облегна назад. По устните й заигра несигурна усмивка:

— Добре. Съгласна съм.

Клеър се усмихна широко:

— Без да я водиш на стрелбището обаче, или на бънджи скокове.

— Значи и скачането с парашут отпада. Може ли да я науча да язди пони?

Те се смееха, когато Сам отвори вратата и влезе в хола.

Той се беше преоблякъл за репетицията в черни панталони — току-що изгладени — и светлосиня дънкова риза с логото на „Речен бряг“ на джоба. Кестенявата му коса беше наскоро подстригана и сресана назад от челото. Ако Клеър не го познаваше толкова добре, би си помислила, че си е сложил гел.

— Здравей, тате, изглеждаш чудесно.

— Благодаря — усмихна се той притеснено и погледна сестра й. — Мег.

— Сам — каза Мег резервирано и стана. — Трябва да се преоблека. Чао.

Когато Меган изчезна от погледа му, Сам въздъхна и поклати глава:

— Чувствам се около два фута висок, когато ме гледа сестра ти.

— Познавам това чувство. Какво става, тате? Трябва да се обличам вече. — Тя погледна зад гърба му. — Мислех, че играеш на дама с Али.

— Боби се опитва да й сплете косата на плитка.

Клеър се засмя и се заизкачва по стъпалата.

— Аз ще я оправя, преди да тръгнем. Ще ме вземеш ли след четирийсет и пет минути?

— Искам да си поговорим преди това. Само за една минута. Не знам дали не трябва и Боби да присъства…

— Надявам се това да не е разговорът за секса, който отдавна трябваше да се състои — усмихна се тя.

— Ние вече разговаряхме за секса.

— „Не го прави“ не е разговор.

— Много умно. — Той посочи дивана. — Седни. И не ми противоречи. Ще ти отнема само секунда.

Той седна до масичката.

— Вече сте на „Маргарити“? — каза той и погледна чашата на Мег.

— Бях малко нервна.

— Това ми напомни времето, когато се ожених за майка ти.

— Нека отгатна, тя се е наливала цял ден.

— И двамата се наливахме — усмихна се той, но с малко тъга, и сякаш забрави за Клеър за миг.

След кратка пауза, бръкна в джоба си, извади черна кутийка и я отвори.

Вътре имаше пръстен с кръгъл жълт диамант върху широка платинена халка.

— Това е диамантът на баба ти Миртъл. Тя искаше да ти го дам.

Пръстенът донесе някои мили спомени. Винаги, когато баба й раздаваше картите, този диамант хвърляше малки цветни отражения на стената.

Баща й хвана ръката й:

— Не мога да позволя бебчето ми да се омъжи с пръстен от фолио.

Тя го пробва. Пръстенът й пасна, сякаш беше правен за нея. Клеър се наклони и прегърна баща си.

— Благодаря, тате.

Той миришеше на смола и афтършейв с аромат на лаврово дърво и ром, какъвто ползваше цял живот. Сега, както го държеше в прегръдките си, с лице, опряно в бузата му, тя си спомни десетки мигове от детството си. Вечерите, когато заедно играеха боулинг, вечерите в авторесторанта на Зик… начина, по който светлините на верандата проблясваха десет секунди след като тя и гаджето й приближаваха къщата… приказките, които й разказваше в леглото, когато се страхуваше и сестра й й липсваше.

След утрешния ден тя щеше да е омъжена жена. Друг мъж щеше да е в центъра на живота й, друга ръка щеше да я подкрепя. Отсега нататък ще бъде жената на Боби, а не момичето на Сам Кавено.

Когато баща й се отдръпна, в очите му имаше сълзи и тя знаеше, че и той мисли за същите неща.

— Винаги — прошепна тя.

— Винаги — кимна той с разбиране.