Даниел Истърман
Отмъщението на Юда (40)

39.

— Истинското му име е Андрия Омърчанин. Феликс произнесе фамилията буква по буква.

— Хърватин по рождение, но майка му е от Краков, затова говори свободно полски и никога не е имал проблеми да се представя за поляк. По време на Втората световна война бил офицер при усташите. Чували ли сте за тях?

— Много малко.

— Фашистка терористична организация, оглавявана от Анте Павелич. Дошли на власт в Хърватия през 1941 и се отцепили от Югославия. Павелич бил обявен за диктатор. Страната била завладяна от италианците, после от германците, но нацистите дали на Павелич почти неограничена свобода. През следващите четири години усташите изклали половин милион хора. Политически опоненти, сърби, цигани и евреи. Всеки, когото имали причина да не харесват. Те измислили етническото прочистване. Не разстрелвали и не вкарвали в газови камери противниците си. Съвсем не били толкова изтънчени. Предпочитали да прерязват гърла, да избождат очи и да късат крайници. Това бил най-варварският режим в онази варварска епоха. По време на войната усташите предприели кампания за покръстването на православните сърби в римски католицизъм. Розевич играл главната роля в онзи кръстоносен поход. Също като водача Павелич и той бил фанатизиран католик. Ненавиждал евреите и православните християни. Ето защо решил да изколи първите и да покръсти вторите. А онези, които не искали да приемат другата вяра, свършвали като евреите. Хиляди били убити или намерили смърта си в концлагерите на усташите. Замислете се, когато следващия път чуете новините за зверствата на сърбите. Нещата не са толкова прости, както ги представят в медиите. След като напуснал Кланец, Розевич бил назначен за началник на усташкия Комитет за всенародно помирение — или с други думи за принудително покръстване. Когато войната свършила, хората на Тито го сложили начело в списъка на издирваните. Човек би си помислил, че е бил преследван, но това би било много наивно. На света има малко справедливост.

Чу се поредното изщракване и на мястото на Розевич се появи слаб мъж с брада. Седеше зад едно бюро, а на стената зад него бе окачен портрет на Адолф Хитлер.

— Анте Павелич, лидерът на хърватите. Официалната му титла била поглавник. Тази снимка е правена в кабинета му в Загреб през 1944. Обърнете внимание на лентата на ръката му.

На дясната ръка на Павелич имаше черна лента със свастика.

Друг диапозитив — Павелич и Хитлер — усмихнати. После снимка на Павелич, застанал пред маса с две свещи, разпятие, кръстосани пистолет и кама.

— Тази е правена преди войната, когато усташите били още партизани в горите. Церемониите по посвещаването на новите членове били много официални.

Следващият диапозитив показа Павелич във военна униформа, поздравяващ човек в бели църковни дрехи. Джек изтръпна от изненада.

— Снимката е правена през април 1941. Другият човек, разбира се, е папа Пий XII. Повярвайте, това не е монтаж. Британското министерство на външните работи подаде официален протест по този повод. Бяха употребени много силни думи, непривични за езика на дипломатическия протокол. Официалният отговор на Ватикана беше, че поглавникът е бил поканен в качеството му на виден католик, а не като хърватски държавен глава. Няма да коментирам това — то е извън сферата на моята компетентност. На екрана се появиха двама мъже в църковно облекло, но този път черно.

— Годината е 1953, а мястото — Латеранската базилика „Свети Йоан Кръстител“. Двамата свещеници отслужват литургия по случай петстотингодишнината от създаването на римския католически институт „Сан Джироламо“. Той съществува и до днес. Намира се на „Виа Томачели“, номер 132. Пълничкият мъж вдясно е монсиньор Юрая Магиерич, тогавашен президент и ректор на института — другият е отец Крунослав Драганович, негов секретар. И двамата са хървати. Всъщност „Сан Джироламо“ бил официалният център на хърватските свещеници в Рим. Последва фотография на внушителна сграда, озарена от ярка слънчева светлина. Една млада жена минаваше пред нея и се усмихваше на обектива. Свещеникът, застанал на стълбите, гледаше в противоположната посока.

— Институтът така, както изглежда сега. Ако не възразявате, бих искал Паркър да прочете как е бил описан през 1947 от един шпионин, внедрен в „Сан Джироламо“ от Робин Мъд, агент, работещ за американското контраразузнаване.

Паркър се прокашля и започна да чете.

„За да влезе в този манастир, човек трябва да бъде претърсен за оръжие, да покаже документи за самоличност и да отговори на въпросите откъде е, кой е, кого познава там, каква е целта на посещението му и как е разбрал, че в манастира има хървати. Всички врати са заключени, а пред онези, които не са, стои въоръжена охрана, която не пуска никого, ако не знае паролата. Навсякъде има въоръжени усташи — млади хора в цивилно облекло, които непрекъснато си разменят усташкия поздрав.“

— Горе-долу по същото време един италиански таен агент описва „Сан Джироламо“ като „свърталище на хърватски националисти и усташи“. На стените висели портрети на Павелич. Надявам се, че не се обърквате, Джек — добави след кратко мълчание Феликс. — Това е много важно — „Сан Джироламо“ бил център на един от най-големите канали за измъкване на нацисти от Европа. Една от най-позорните дейности на Ватикана. Драганович помогнал на повече нацисти да избягат в Южна Америка, отколкото организациите ОДЕССА и Ди Спине, взети заедно. Съдействал не само на хървати, но и на германци, австрийци, поляци и чехи. После ще ми задавате въпроси. Има време. Ще ви покажа всичко, което искате — документи, снимки и публикувани материали. Разполагам с доказателства за това, което говоря.

— Но откъде знаете, че и те не са фалшиви? И как да бъда сигурен, че не си измисляте цялата тази история?

— Няма как да разберете — поне, докато сте с нас. След това можете да проверите сам. Отидете в която и да е по-голяма библиотека — във Виена, в Тел Авив. В Държавния архив в Мериленд. Там ще ви покажат всичко, което искате да видите, и ще отговорят на въпросите ви. Ще ви дам имената и на независими изследователи. Университетски професори. Повярвайте, всичко е истина.

Джек постепенно започна да осмисля думите на Феликс. Дори британското разузнаване не би могло да манипулира архивите в библиотеки като виенската или израелската.

— Добре. Вярвам ви. Поне засега. Но действително започнах да се обърквам.

— Не ви упреквам. В момента сме още на повърхността. Нека да се опитам да изясня нещата. Преди Втората световна война католическата църква била замесена в дясната политика в Централна и Източна Европа. Най-големите заплахи за църквата били атеистичният комунизъм и либерализмът. Те били напаст близнаци, насочени към унищожаването на християнската цивилизация. Религиозните водачи гледали на мерките, които били принудени да предприемат, така, както лекарите и медицинските сестри се отнасят към здравеопазването и имунизациите.

Ватиканът се смятал за мозъчен център в конфликта между Бога и Дявола. Светът се променял, но не така, както те се надявали. Имало планове за създаването на Католическа федерация в Източна Европа. Целта била да се противопоставят на съветската пропаганда. Някои висши католически духовници искали да възстановят династията на Хабсбургите. Пий XII и съветниците му се стремели да разделят Европа на два блока: единият на Запад, като защита срещу Америка, а другият на Изток, като крепостна стена срещу червените. В някои държави политиците създадоха Християнски фронтове — националистически и яростно антикомунистически организации. В много случаи те служели за вербуване на неофашистките партии. Един от най-важните бил съюзът от войнствено настроени католици и миряни, чиято цел била да обедини всички нации от Балтийско до Егейско море в единна католическа федерация. Тя щяла да бъде известна с името „Интермариум“ — „Районът между моретата“, Новата Свещена Римска империя. Джек се размърда неспокойно. Институтът „Сан Джироламо“ изпъкваше в мрака и таеше тъмни сенки зад огрените от слънцето стени. Защо свещеникът бе извърнал глава? От момичето ли се криеше, или от фотоапарата?

— Все още не разбирам…

— Моля ви, Джек, въоръжете се с търпение. Опитвам се да не влизам в ненужни подробности, но някои от тях са важни. Да продължавам ли?

— Да, разбира се. Само… Нищо. Говорете.

— Андрия Омърчанин — нека да продължим да го наричаме Щефан Розевич — бил активен член на Интермариум. Той произхожда от католическо семейство от Загреб. Един от прадедите му играл важна роля във войните срещу турците. Бил убит в битката при Мохач през 16 век. Братът на Щефан, Драгутин, бил свещеник. През 1936 го направили епископ. Чрез него Розевич и неколцина негови приятели влезли във връзка с един френски кардинал на име Тисеран. Той бил секретар във Ватикана и координатор на антикомунистическия кръстоносен поход на Изток, Конгрегацията за католическо покръстване на Изтока. Конгрегацията вече обучавала стотици униатски мисионери в Рим и ги изпращала в Съветския съюз. Тисеран търсел начини да разшири влиянието си. През 1938 Розевич и брат му се срещнали в Рим с група католици, избрани от различни части на Централна и Източна Европа. Имало и духовници, и миряни. Тогава учредили нещо, което може да се опише само като кабала в кабалата. Таен сговор, чиято главна функция била да ръководи делата на Интермариум от името на Конгрегацията. По-голямата организация щяла да им служи като фасада пред обществеността и да изпълнява политическата програма на Ватикана в района. През това време самообявилият се Сговор щял да взима истинските политически решения, да постига споразумения с политиците и да прониква в по-висшите ешелони на светската власт. Нарекли се Лига на Източния кръст. Отново се чу изщракване и на екрана се появи друг фотос. Още една порта с надпис на неразбираем език.

— Друг усташки концлагер. Този път в Карловач. Следващият диапозитив показа купчина голи тела, които чакаха да бъдат погребани. Крака, ръце, зинали уста. Познатата анонимност на масовата смърт. Наследството на човечеството.

— Там били умъртвени най-малко седемдесет хиляди сърби и цигани.

На екрана се появиха главата и раменете на човек с хлътнали бузи и широко отворени очи.

— Отец Любо Вранчич, комендант на лагера. Приятел на Щефан Розевич. Издирван заради престъпления през войната. Още живее на свобода. Двамата с Розевич избягали заедно на Запад. Вранчич е един от учредителите на Източния кръст.

— Свещеник?

— Всяка сутрин отслужвал литургия в параклиса на концлагера. Повярвайте ми, Джек, навлизате в територия, където предпочитам да не ви водя.

Джек се вгледа в лицето на екрана. Познаваше такива хора. Те му бяха преподавали в училище, изповядвал им бе детските си прегрешения, взел бе първо причастие от тях.

Последва фотос на мъж в есесовска униформа. С изопнато тяло, нащрек, с нервни очи и съсредоточен поглед.

— Андреас Буххайм, оберфюрер от СС. Командир на войсковото поделение, разположено в Литва. Учредител на Източния кръст.

На екрана се редяха снимка след снимка. Чехи, поляци, балтийци, хървати и германци — всички членове на тайната лига. Офицери от СО и Тайната служба за сигурност на Райха, нацистки лидери, двама гаулайтери, един областен управител, неколцина полицейски началници, кардинал, епископ, свещеници и двама абати.

На екрана се появи възрастен мъж с очила и посивели слепоочия.

— Професор Люсиан Герек, преди войната декан на факултета по библейски науки в Краковския университет. Фанатичен член на Лигата. Феликс млъкна. Джек усети, че се готви да обобщи казаното.

— През 1942 професор Герек систематизирал колекция от еврейски ръкописи, откраднати от синагогите и библиотеките в района на Лодз. Той и група негови помощници проследили немските войници. Войската се справила с хората, а Герек и сътрудниците му прибрали онова, което останало. Един ден в началото на 1943 професорът установил, че съвсем случайно са попаднали на изключително важен документ. Не казал на колегите си. Съобщил обаче на началниците си от Източния кръст. Единият бил епископ Драгутин Омърчанин, братът на Щефан Розевич.