Елизабет Лоуел
Истинска любов (6)

Глава 5

Входът на пещерата Лост Ривър представляваше тесен процеп метър на два. Черният отвор, на неколкостотин метра нагоре по хълма, бе почти скрит от пръснатите наоколо скали и избуяли храсти. Когато Джой изключи мотора на джипа и слезе до тойотата на Рибата, до нея долетяха гласове, понесли се над неравната местност.

Въпреки че не се притесняваше много за останалите пещерняци, винаги изпитваше чувство на облекчение, когато ги видеше. Да носиш отговорност за група студенти на възраст от осемнайсет до двайсет и четири, както и за сравнително опитни запалени пещерняци аматьори, бе същото, като да си родител. Това бе доста хитър начин да се чувства по-зряла и възрастна.

На палещото следобедно слънце се показа първо Маги О’Мара, висока дипломантка с тяло на стриптийзьорка и ум като бръснач. Когато не работеха, Джой тайно завиждаше на момичето за височината и удивителните извивки. Вътре в пещерата пък, Маги често пъти признаваше съвсем явно завистта си към дребната грациозна фигура на Джой. Маги бе по-млада от останалите, защото преди време бе вземала по две години за една. И така, едва на двайсет години, тя вече бе дипломантка в университета.

Маги изключи лампата, свали каската и разтърси червеникавокестенявата си коса, подстригана на черта до ушите, която винаги се накъдряше от влагата вътре в пещерата. По калното й лице блесна усмивка.

— Здрасти, Дейви, изглеждаш страхотно! — провикна се тя и го погледна още веднъж през смях.

Дейви спря да навлича бельото с дълги крачоли по едрите си мускулести крака. Направи смешна физиономия и се присмя на калната Маги, опакована в много катове дрехи.

— Доста по-добре от теб, миличка.

— Не си отивай — викна тя и посегна към ципа, целия оплескан в кал. — Сега ще те сгорещя.

Останалите трима пещерняци зад нея започнаха да подвикват и подсвиркват окуражително, но никой не прие думите й сериозно. Когато Маги стигна до калното си бельо, никой вече не я гледаше. Всички бяха прекалено изморени, мръсни и измръзнали и копнееха единствено за горещ душ, още по-горещо кафе и сухи дрехи.

Дейви плесна добродушно червенокосата по дупето, когато минаваше покрай него. Тя го перна на свой ред, прозя се и се упъти към Джой.

— Ще ми се и ти да беше дошла — каза Маги. — За пръв път бях най-дребната от цялата група и трябваше да пробвам този нов проход, дето го открихме на второ ниво.

— Излезе ли нещо? — попита Джой.

Още щом заговори, по фините й черти заискри въодушевление. Дори не забеляза бързия поглед на Дейви, отправен към нея и изпълнен с неприкрито възхищение.

Маги обаче забеляза. Отначало, преди месец, когато за пръв път се присъедини към пещерняците, това я притесняваше. След това разбра, че не един и двама от мъжете се възхищават на Джой, но тя се отнася с всички по един и същи начин — като с първи братовчеди или братя, или просто приятели. Дори Дейви не успя да й завърти главата, а според Маги Дейви бе невероятен мъжки екземпляр — хем умен, хем мускулест и хубав.

Ако не беше Кейти, Маги щеше да се закълне с чиста съвест, че доктор Андерсън няма понятие защо господ бог е сътворил мъжете на тази земя.

— Проходът е ужасен — отвърна Маги. — Заклещих се и Рибата трябваше да ме изтегли. Съблякох се, наклепах се с кал и пробвах отново. — Тя сви рамене. — Никакъв шанс. Мисля, че дори и ти няма да успееш да преминеш.

Въпреки разочарованието си, Джой топло отвърна:

— Добре. Благодаря ти, че си положила толкова усилия.

— Това, от което се нуждаех, бе малко по-малко подложки тук и там — отвърна кисело Маги, но се усмихна, доволна от одобрението на Джой.

Джой премести поглед към едрия кален мъж, който заслиза по пътеката към тях. Джим Фишър, или Рибата, както го наричаха приятелите, беше пещерняк аматьор, който работеше като механик и подреждаше програмата си така, че да отделя всяка свободна минута за пещерата Лост Ривър. Без него Джой щеше да прекарва много по-малко време под земята и доста в пустинята, докато чака техници по поддръжката.

— Този стар проход е просто отвратителен — провлече Рибата. — Докато измъкна Маги, имах чувството, че ще я издърпам смалена поне до твоите размери. Ако искаш, пробвай и ти, доктор Джойс, но честно ти казвам, този проход за нищо не става.

Тя кимна и отново се обърна към Маги.

— Много ти благодаря. Аз също ще се пробвам да се промуша.

Момичето се ухили и плесна щедрата извивка на бедрото си.

— Както искате, доктор Джойс. Тази работа ме държи във форма. След цял месец лазене, никога не съм била изглеждала по-добре.

Думите й предизвикаха хор от забележки от другите двама пещерняци — дипломанти с много точна преценка за нещата, на които им оставаха само няколко дни, преди да си тръгнат.

Маги не обръщаше никакво внимание на забележките им. Тя имаше петима по-големи братя, което означаваше, че мъжките шеги и подмятания никак не я притесняваха. Момичето подхвърли гащеризона и бельото върху непрекъснато растящата купчина дрехи в тойотата. Когато всички се съблякоха до долното си бельо, прибраха и останалата част от екипировката в „Ленд крузъра“ и поеха към Котънуд Уелс.

— На нещастната пералня й предстои тежък труд.

— Нали затова е направена. Надявам се Маги да се сети и да изплакне дрехите с маркуча, преди да ги натъпче вътре. Филтрите ми са на привършване и трябва ди чакам Рибата да отскочи до града.

Дейви се ухили.

— Да, бе. Каква свинщина, а? Тогава за пръв път видях Маги да се черви.

Джой го погледна с крайчеца на окото си, изпълнена с надежда, че най-сетне е забелязал Маги, защото за всички бе очевидно, че тя го е забелязала. Не че Маги създаваше някакви неудобства. Тя просто не криеше факта, че намира Дейви Греъм за изключително привлекателен млад мъж.

Точно както Джой навремето бе показала на Гейбриъл Венчър, че го намира за невероятно вълнуващ. Когато си на двайсет, си толкова уязвим. В очите на света си жена, която няма търпение да открие същия този свят, а същевременно си оставаш дете в очите на родителите. Открита си като дете и крехка също като дете…

Пръстите на Джой се стегнаха и тя дръпна толкова рязко връзките на ботушите, че кокалчетата я заболяха. Трябваше да спре да мисли за Гейб. Беше научила всичко, което трябваше, и за любовта, и за отчаянието, и за Гейбриъл Венчър.

А пещерата Лост Ривър предстоеше да бъде проучена докрай.

Нагласи си каската, провери лампите, вдигна раницата и пое въжетата.

— Готов ли си?

— И още как.

Когато приближиха пещерата, Джой се постара да не си спомня за всички онези дни, когато Гейб бе до нея, Гейб, който се наслаждаваше на красотата на тази пещера заедно с нея, Гейб, който пробуди горещината и чувствеността дълбоко в нея, Гейб, който я научи какво е любов.

И предателство.