Елизабет Лоуел
Истинска любов (17)

Глава 16

Входната врата се блъсна шумно и момиченцето влетя в къщата. Щом зърна Гейб, застанал неподвижно в хола, тя спря.

— Ти кой си? — попита детето.

Той гледаше лицето й с жаден поглед, с настойчивост, предизвикана от годините на натрупани гняв и мъка. Вече знаеше, че първото му впечатление е вярно. Кейти бе огледален образ на майка му на същата възраст. Очите на детето бяха сиви, не зелени, но всичко останало бе като оживяла снимка.

Той приседна на пети, за да бъде на едно ниво с червенокосата фея.

— Аз съм Гейбриъл Венчър. — Гласът му бе наситен с чувства, макар че се опитваше да ги сдържа. — Приятелите ме наричат Гейб. Искаш ли и ти да ми казваш така?

— Разбира се — отвърна весело тя. Стиснала багажа си в ръце, тя го подмина и се отправи към малката затворена стая, до която се стигаше по тесен коридор. — Аз съм Кейти. Ти пещерняк ли си?

Той затвори очи, разтърсен от чувства, заради които не смееше да проговори.

Кейти не знае името на баща си.

— Писател съм — успя най-сетне да изрече той.

Тя отвори вратата и се вмъкна в малката стая.

— А, ти си същият, за когото мама ми разказа.

— И какво ти е разказала?

Гласът му прозвуча прекалено остро, прекалено настойчиво, но Гейб не успяваше да го контролира заради прилива на адреналин, който туптеше във вените му, защото истината вече бе излязла наяве и собствената му дъщеря подскачаше с танцова стъпка наоколо.

Кейти дотича в хола и грабна чорап, който бе изпаднал от купчината дрехи.

— Ти ще пишеш за пещерата, а след това може би ще имаме възможност отново да се върнем тук — каза тя и запокити чорапа в малката стая, а сетне затвори вратата.

— Да се върнете ли? — Стараеше се да сдържа гласа си, сякаш всеки момент щеше да изкрещи. — Ще ходите ли някъде?

Кейти сви рамене с примирението на значително по-възрастен човек.

— Да. Когато затворят пещерата, мама ще трябва да си намери работа някъде другаде, иначе няма да имаме пари.

Той отвори уста. Не успя да изрече и дума. Просто не знаеше какво да каже. Джой не бе споменала нищо за времето след изтичането на финансирането на проекта, затова той бе предположил, че ще остане в университета.

Предположенията отново го бяха поставили в положение на пълен глупак. Отново.

Когато става въпрос за Джой, предположенията не важат.

А и не е много трудно да сбъркаш, когато те пуснат с вързани очи в минно поле.

В сърцето му избликна гняв, горещ и див. Преди да успее да зададе друг въпрос, колата на непознатата пред бунгалото наду два пъти клаксона и потегли сред облак прах.

Кейти хукна покрай Гейб към задната веранда. Вратата се хлопна и високият въодушевен глас на детето отново зазвъня.

— Мечо-клечо, върнах се! Хвани ме!

Гейб застана до кухненския прозорец тъкмо навреме, за да види как Кейти се хвърля в прегръдките на Дейви. Смееше се и пискаше, докато той я вдигна над главата си и я завъртя в игра, очевидно позната и любима и на двамата. Маги стоеше засмяна настрани и даваше напътствия какво да се прави с живата бомба в ръцете на дипломанта.

Джой влезе в кухнята, сигурна, че няма никой. Правилата в бунгалото бяха прости: всички ползват единствения работещ душ и никой не се мотае вътре, освен Джой.

Но Гейб беше вътре, облегнат на кухненския плот и загледан през прозореца с копнеж в очите, по лицето и във всеки напрегнат мускул по тялото.

Тя погледна навън. Отначало помисли, че Маги е предизвикала тези силни чувства у него. При тази мисъл Джой усети ревност, макар да си каза, че няма право на подобно чувство. Гейб не бе нейна собственост.

Още повече че тя не търсеше обвързване.

Той се обърна, когато тя остави плик с покупки на плота. Веднага забеляза яростта в очите му.

— Я ми кажете, доктор Андерсън-Смит — той подчерта подигравателно моминското име на Джой, — дълъг ли беше бракът ви?

В същия момент тя разбра, че той знае, че Кейти е негово дете. В гърдите й се завихриха объркани чувства — и облекчение, и гняв, и страх.

И любопитство.

Тя бе единственият човек на този свят, който знаеше истината за бащата на Кейти. Не можеше да си обясни как е успял да разбере толкова бързо. Та Кейти изобщо не приличаше на баща си. Беше светла, докато той бе тъмен. Очите й бяха сиви, а не зелени. Имаше трапчинка на бузата, докато той нямаше. Косата й бе червена и цялото й личице бе обсипано със златни лунички, докато Гейб бе по-скоро мургав.

Кейти изобщо не приличаше на баща си, освен в някои отношения, заради които сърцето на Джой замираше: невероятната любознателност на детето, смелостта, начинът, по който поглеждаше през рамо, подпряла ръка на ханша и повдигнала само едната си вежда.

— Не — отвърна Джой с пресипнал глас.

— Какво не? — След това с приглушен глас, в който открито прозираше предупреждение, Гейб продължи: — Недей да ме лъжеш!

— Никога не съм те лъгала.

— Не ми пробутвай тези празни приказки! Кой е бащата на Кейти?

— Не съм женена. Няма баща. — Гласът на Джой отново бе под контрол, толкова студен, колкото бе разгорещен тонът на Гейб.

— Не говоря за това и ти много добре го знаеш.

— Знам ли? — Тя внимателно започна да вади покупките, които Сюзън бе донесла. — Какво искаш да кажеш?

— Кейти е моя дъщеря.

Джой сви рамене.

— Биологично, да. Във всяко друго отношение, което има значение, не е.

— Да има значение ли? Това са пълни глупости! Доста трудно е да имаш каквото и да е смислено отношение с дете, от което знам, че си побързала да се отървеш веднага щом си разбрала, че нямам намерение да те издържам.

Бе ред на Джой да остане шокирана и да побеснее.

— Какви ги говориш? Не съм искала и стотинка от…

— Говоря за аборта — сряза я той. — Говоря за онази лъжлива малка кучка, която е казала на брат ми, че е направила аборт, а след това е родила детето ми и дори не си е направила труда да ми каже. Цели шест безкрайни години си мисля, че детето ми е мъртво, и нищичко не съм подозирал. Мили боже, не съм допускал дори за миг, че можеш да таиш толкова омраза в себе си.

Джой усети как гневът се изплъзва от контрола й. Не се и постара да го сдържи. С помитащ замах пръсна покупките по плота.

— Ти не знаеше абсолютно нищо за мен, освен че те желаех — избухна тя. — Интересуваше се само да ти е кеф на задната седалка и да не се обвързваш. Получи точно това, а аз бях тази, която ти го осигури. Недей да ми мрънкаш сега, че не ти харесва това, което си получил. Аз платих цената за безценната ти свобода, не ти.

— Дори не си казала на Кейти за мен. — Гласът му отново бе станал сдържан, но изпълнен с гняв и плющеше като камшик в желанието си да разкъса нечия плът.

Гласът на Джой прозвуча по същия начин.

— И какво, според теб, трябваше да й кажа? Че скъпият й татко дори не е искал тя да се роди? Че ми е дал 3744 долара, за да направя аборт? Това ли трябваше да й кажа? — За момент гласът й потрепна. — Искаше ми се… боже, колко много ми се искаше… да ти кажа да си прибереш скапаните пари и да си ги завреш нали знаеш къде. Само че не можех. С тях си купувах витамините и казах на поръчителя ти да ти предаде да вървиш по дяволите, че ще направя каквото преценя, че е най-добре за мен, не за него или за теб.

Гейб си припомни съобщението от брат си и че тогава му се бе сторило типично в стила на Джой, но навремето си бе направил погрешно заключение: „Ще направя така, както е най-добре за мен, а брат ти да върви по дяволите“.

„Твоето сладурче от Ню Мексико прие 3744 долара и се съгласи да направи аборт.“

— И така, съкровище, какво трябваше да кажа на Кейти? — попита кисело Джой. — Че онова копеле, което й е баща, дори не си направи труд да напише и едно писмо, за да разбере дали бебето е момче или момиче?

Гейб издаде някакъв приглушен звук, осъзнал как при предаването на чужди думи истинският им смисъл се е изопачил. А пък цената, която бе платил…!

Мускулите на рамото му се изопнаха, когато юмрукът му се стовари с всички сили върху плота и оставените отгоре чаши и чинии подскочиха с дрънчене. В напрегнатото мълчание този звук заприлича на експлозия.

— Ти никога не ми писа за пари или за каквото и да е — каза най-сетне той с равен глас.

— И къде трябваше да изпратя писмото? До господин Гейбриъл Венчър, който скоро ще стане мнооого известен, а сега се намира някъде около река Ориноко. Така ли?

Очите на Гейб приличаха на цепки.

— Дан имаше адреса ми.

— Скъпият ти брат отказа да ми го даде. Каза ми, че всичко, на което мога да се надявам, са онези пари и да забравя начаса и за теб, и за парите ти. — Усмивката й бе като наточен нож. — Съветът му бе отличен. Послушах го.

Сивият блясък в очите на Джой разкри на Гейб повече от думите. Тя говореше истината. И преди седем години бе казвала истината. Беше обичала него, а не парите му.

— Боже мой, каква каша — каза Гейб с тих глас, докато си мислеше колко трудно й е било на Джой без родители, без пари, без възможности, дори без надеждата, че той ще се върне. — Съжалявам.

— За какво? Че не съм направила аборт ли?

— Знаеш, че не исках… — започна гневно той.

Но тя продължаваше да говори, годините на спотаяван гняв даваха сили на гласа й, докато най-сетне и той не стана остър като усмивката.

— Ти направи избора си, господин пътешественик. Ти прелъсти двайсетгодишно девствено момиче, което бе достатъчно голяма глупачка, за да се влюби в теб. Когато си тръгна, знаеше, че може да съм бременна, но въпреки това си замина. Преди да се отправиш по света, беше оставил указания да направя аборт само в случай, че се налага. Каквито и права да си имал над Кейти, те са престанали да съществуват в онзи момент. Ти не си неин баща. Ти си едно нищо.

— Това са пълни дивотии, съкровище. Не съм искал да правиш аборт. Оставих пари, в случай че си бременна, за да има на какво да разчиташ, докато успея да ти изпратя нови. Когато разбрах, че си се отървала от бебето, исках да…

В този момент Гейб осъзна, че юмруците му са така здраво стиснати, че кокалчетата са побелели. Гневът бе оставил неприятен вкус в устата му, а по бузите му бяха избили алени петна. Пое си дълбок накъсан дъх, ужасен от силата на яростта си. Беше живял със същата тази ярост шест дълги години, а тя го бе разяждала отвътре ден след ден — докато най-накрая бе избликнала.

Беше го оставила празен.

— Получих писмото на Дан след единайсет месеца и той ми съобщаваше и за теб, и за парите, и за аборта, който си мислеше, че си направила — каза дрезгаво Гейб. — След това нямаше особен смисъл да те питам за пола на нашето бебе, не смяташ ли?

Гневът му отминаваше и отстъпваше на изтощението. Тя също усети, че и нейният гняв се стопява. Гейб не бе искал тя да направи аборт. Не бе искал да убие единственото, което й бе останало, за да й напомня за него, за любовта и спокойствието, които бе открила в прегръдките му.

Не бе искал да я унищожи.

Но не бе и пожелал да остане.

Когато Джой заговори, гласът й бе глух и дрезгав, също като неговия.

— Нека поне сега бъдем честни един с друг. Никой от нас не е искал да правя аборт. Никой от нас не е бил готов за дете. Ти избра своя път, а аз — моя.

— Не знаех, че си бременна — отвърна рязко той и привлече Джой в ръцете си. — Съкровище — прошепна до косата й, до бузата, в ъгълчето на устата й. — Не знаех.

Целуна я с невероятна нежност, а устните му трепереха, докато докосваше нейните, цялото му тяло тръпнеше, когато ръцете й обрамчиха лицето му. След това той вдигна глава и тъжната й усмивка го проряза, казвайки му, че едва сега ще започне да разбира какво е пропуснал и колко много му предстои да изгуби.

— Гейбриъл, Гейбриъл — прошепна тя и бавно поклати глава, плъзгайки пръсти през копринената мекота на косата му, и усети как също я разтърсва тръпка. — Нека бъдем честни един с друг, както и преди седем години. Ако знаеше, че съм бременна, пак щеше да заминеш.

Някога щеше да отрече думите й със спонтанността на младостта. Прииска му се и сега да ги отрече, но опитът замря в гърлото му. Беше по-стар, по-мъдър и познаваше себе си твърде добре.

— Опитах се да остана при теб — каза той. — След това Дан ми каза, че нямаме пари, че трябва да помогна на него и на майка с аванса от хонорара, който щях да взема за Ориноко. Каза ми, че кариерата, заради която двамата с майка ми са се пожертвали, едва започва.

Джой затвори очи и се остави в прегръдката му.

— Не трябваше да му позволявам да ме придумва да си тръгна, а и подозирах, че може да си бременна. Въпреки това заминах.

— Искал си да видиш непознатите места.

Той затвори очи, обзет от болка.

— Да. На двайсет и три бях млад и копнеех да видя света.

Джой се изненада от тъгата, която я обзе. Макар да му бе казала съвсем спокойно, че е щял да си замине, независимо от всичко, дълбоко в сърцето си се бе надявала да й каже, че е щял да остане, ако само е знаел, че е бременна.

Част от нея винаги копнееше той да я обича толкова, колкото и тя него.

Когато Гейб усети как дланите й го отблъскват, за да се отдръпне, в първия момент ръцете му се стегнаха.

— Джой, не съм го направил, за да те нараня. Просто за мен не бе подходящото време… бе прекалено рано, а и твърде много хора разчитаха на мен.

Тя отстъпи пребледняла.

— Разбирам.

— Сега не е същото. Аз вече не съм същият — каза той и взе ръката й.

— Знам.

Въпреки че се съгласи с думите му, отдръпна ръка.

— Тогава защо ми обръщаш гръб? — попита.

— Защото ти не разбираш.

— Какво? — Той потърси кристалните отсенки на тъга в очите й. — Какво не разбирам?

— Мен. Аз също съм се променила.

Той си спомни чернотата на чувствата, които избликваха към него от очите й.

— Всъщност ти не ме мразиш. Не се опитвай да ми го казваш. Не ти вярвам. Трепереше, когато те целунах.

— Не те мразя. — Джой вдигна поглед към Гейб, очите й бяха дълбоки и нетрепващи като зимата.

— Тогава какво има, съкровище?

— Преди седем години за теб е било прекалено рано да обичаш… а сега вече е прекалено късно за мен.

Той си пое рязко дъх.

— Защо?

— Любовта изисква доверие. Доверието изисква невинност. А аз вече не съм невинно момиче.

— Аз ти отнех тези неща, когато си тръгнах — каза той с болка в гласа. — Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Да. — Гласът й бе тих и спокоен, примирен и натежал от сълзи, готови да избликнат. — Много можеш да научиш, когато те изоставят. А и не беше само ти. — За момент тя затвори очи, за да скрие болката си. — Когато изгубих родителите си по този начин, без да имам възможност да се подготвя… — Вдигна поглед, ясен и уверен. — Вече нямам нищо общо с момичето, което бях преди седем години.

Той пристъпи към нея, погали я по косата, по бузата, заслушан в думите й толкова внимателно, сякаш животът му зависеше от тях.

— Като мисля за миналото… — Тя се поколеба и въздъхна. — Дори и да беше останал, едва ли помежду ни щеше да се получи. Семейството ти е било против, а ти си много близък с тях.

Гейб не оспори думите й. Винаги, когато имаше възможност, се обаждаше на майка си и брат си.

Само че следващият разговор с Дан нямаше да е никак приятен.

— Вместо просто да не ме обичаш — каза тихо Джой, — щеше да ме намразиш и да ненавиждаш детето, което не бе искал. Времето наистина не бе подходящо. Прекалено рано беше за нас, Гейб. Прекалено рано.

— А сега, според теб, е прекалено късно. — Гласът му бе мрачен като присвитите очи.

— За теб не е. Просто трябва да си намериш някоя млада, невинна и доверчива. Някоя като Маги. — Джой се извърна, за да скрие напрежението по лицето си. — След това, разбира се, ще трябва да проявиш достатъчно смелост, за да доведеш нещата докрай.

Преди Гейб да успее да каже и дума, вратата се хлопна, знак, че Кейти се е върнала.

Джой енергично се завъртя към него и заговори с тих глас:

— Моля те, недей…

— Да не казвам на дъщеря ми кой е баща й ли? — Гласът му също бе тих, но предизвикателен.

Джой си пое накъсан дъх и се стегна, за да посрещне бурята, която не бе предполагала, че е възможно да се разрази.