Елизабет Лоуел
Истинска любов (25)

Глава 24

За момент Гейб остана загледан във вратата. След това се изправи и последва Джой, решен да поговори с нея. Сега поне не можеше да се преструва, че не желае да има нищо общо с него. Вече знаеше със сигурност. Беше усетил доказателството в живата й страст.

Също като Кейти, тази част от миналото бе наистина жива.

А пък беше толкова хубаво.

Шумът от душа му подсказа къде е Джой. Когато стигна до банята, парата вече се вдигаше от високо монтирания над старомодната вана душ.

Тя погледна през рамо и му подаде ръка.

— Искаш заедно ли да се изкъпем?

Той пое фините пръсти, които притиснаха дланта му и сякаш го призоваваха. Мисълта за изпитаното удоволствие замъгли всички други мисли.

— Трябва да поговорим — успя да изрече той.

— Влизай под душа. Ще ти обясня. Така става ли?

Влезе във ваната при нея и дръпна пердето, за да изолира външния свят.

— Ако си бременна… — започна той, но бе прекъснат на секундата.

— Проблемът не е твой, така че няма защо да се притесняваш — каза спокойно тя и се пъхна под горещата струя.

Почти раздразнен, той пое сапуна от ръцете й и започна да я сапунисва така, че да се образува обилна пяна, която разнесе по гладкото й тяло. Чувстваше се несигурен, всеки негов инстинкт го предупреждаваше за опасност. Имаше чувството, че се качва по скала, и изведнъж всичко потреперва от срутване.

— Нали не си вярваш? — попита бавно той, докато едновременно миеше и галеше Джой.

Усещането, което пръстите му оставяха, спираше дъха й, а очите й се разширяваха от изненада. Само преди минути бе разтърсена от мощен оргазъм. Не бе възможно да изпитва нова възбуда, която да кара тялото й да тръпне и кръвта й да кипи.

Въпреки че не искаше да приеме възможността да е обзета от нов прилив на желание, усети как в гърдите й се събира напрежение, отлага се в стомаха, между бедрата, и се навива на спирала в очакване да бъде освободено.

Забеляза наблюдателните очи на Гейб да се спират на втвърдените й зърна, видя кривата му усмивка, а набъбналото му мъжество се притисна в бедрото й.

— Слушай — каза дрезгаво тя, взе сапуна от ръцете му и го обви в пяна. — След като получиш каквото ти трябва за статията, ще си тръгнеш. Приемам го, Гейбриъл. Това е единствената важна истина. Няма да има нито наранена невинност, нито ще имаш отговорности, към когото и да е, освен към теб самия. С мен ще бъде по същия начин, обещавам ти. За нас няма минало, нито бъдеще. Само жаркото безкрайно настояще.

— Но това не е…

Гласът му замря, когато тя пъхна пръсти между косъмчетата по гърдите му и подразни чувствителните зърна. Той бе разтърсен от тръпка, която напрегна цялото му тяло. Не можеше да мисли, докато малките й ръце приглаждаха косъмчетата ту надолу, ту нагоре. Гласът му се превърна в накъсано стенание, когато тя сви длан между бедрата му, преценявайки тежестта на набъбналата плът.

— Обичам тялото ти — каза тя, докато го галеше. — Толкова е различно от моето. Толкова прекрасно и различно.

Опита се да прошепне името й, но от гърлото му излезе само някакъв неопределен звук. Единствено в сънищата му тя бе поемала инициативата в подобно чувствено проучване. Когато видя бледите й пръсти да го милват, да го преценяват, коленете му омекнаха. Каза си, че това е истина, че няма да се събуди разтреперан, изпотен, сам и изпълнен с желание до пръсване.

Ръцете й се плъзнаха бавно нагоре, докато обхванаха доказателството за желанието му. Джой усети невероятно удоволствие, когато той се втвърди още повече след нежното й докосване. Беше го докосвала по този начин само в сънищата, когато искаше да го подлуди от желание.

— Този път няма нито връзки, нито капани, нито скрити очаквания — каза тя.

Докато говореше, се приближаваше. Върху него струеше гореща вода и разтваряше калта, за да я отмие в канала.

— Това е минало — каза тя и побутна оттеклата се вода с крак. — Няма и бъдеще. — Устните й се спряха на гърдите му, докато намерят малката твърда издатина на зърното. — Съществува единствено настоящето.

Зъбите й леко го стиснаха. С другата си ръка веднага усети как плътта му трепва рязко.

— Нека това бъде завинаги, Гейб.

Дрезгавият й шепот бе като езика й — влудяващ, търсещ, галещ всеки сантиметър от тялото му, докато се спускаше все по-надолу, а водата от душа се разстилаше по гърба й. Видя блясъка на усмивката й, усети зъбите й върху изпънатите до болка мускули на бедрата.

— Преди не съм правила подобно нещо — каза тя, — дори не знаех дали искам. Сега вече знам. Искам го.

— Джой, съкровище, трябва да поговорим.

— Но аз говоря. Ти просто не ме слушаш.

В следващия момент меките й алчни устни го поеха и всички мисли се разпиляха.

Бе подет на вълна от желание. Топлината и тласъците на кръвта му се насочиха към плътта, която тя така интимно галеше. Тялото му се напрегна и той заприлича на изваян от камък. Едва изтърпяваше тази сладка агония, докато най-сетне извика името й.

Тя не го чу. Усещаше единствено дивото удоволствие от това да го люби, да го вкусва и да усеща как жарта на желанието се разлива в тялото й.

С дрезгав вик Гейб привлече Джой към тялото си и я притисна към себе си. Ако това бе единственият начин, по който можеха да общуват, то тогава той щеше да го превърне в по-значим от думите.

— Спри душа — нареди той.

Тя протегна неуверена ръка към кранчетата, а той се наведе над нея и улови щръкналото й зърно между зъбите си. Сякаш я удари ток и тя се изви към него. Ръцете й пуснаха кранчетата и отново потърсиха гладкото тяло на любимия.

Водата продължаваше да ги облива.

— По дяволите — измърмори той. Сам спря кранчетата, дръпна пердето и я изнесе на ръце. — Единственото, в което искам да се удавя, си ти.

Само няколко крачки ги деляха от спалнята на Джой. Той седна на тясното легло и я погледна. Остана загледан в нея.

Тялото й бе сметаново гладко на моравата покривка. Страстта бе придала розов оттенък на кожата й, бе потъмнила очите й, пулсираше във всяка нейна извивка.

Забелязал всичко това, той я пожела още повече.

— Спомняш ли си първия път, когато се любихме? — попита той и прокара върховете на пръстите си от устните й до връхчетата на гърдите й.

— Да — отвърна прегракнало тя и се изви към него.

Никой от двамата не бе сигурен дали тя е отговорила на въпроса, или просто моли за още от невероятната ласка, която съживяваше зърната й.

— Аз си спомням — каза той. — И когато съм буден, и когато спя, и когато умирам. Няма значение кога. Просто си спомням. Ти имаш ли представа, какво причиняват спомените на един мъж? — Гласът му бе мек, горещ, също като езика, който следеше устните й.

— Н-не — отвърна неуверено тя, наблюдавайки го с очи, които изглеждаха почти черни.

— Ще ти покажа. Така че, когато ме втриса от спомените, ще знам, че и ти тръпнеш. Ще ме запомниш, Джой. Ще ме запомниш завинаги.

Тя забеляза увереността в очите му и сигурно щеше да се уплаши, ако тялото й вече не се бе устремило към него, обзето от глад, усилван при всеки тласък на кръвта.

Той се отпусна на леглото до нея, без да я докосва, за да я запомни от медната коса до гладко изрязаните нокти на краката. Тя тръпнеше, все едно че той я галеше.

След това раменете му скриха стаята, той се наведе над нея, целуна слепоочията й, езикът му описа спирала в ухото й и се пъхна в чувствителната дупчица. До охладената от водата кожа, усещането на топлия му език бе невероятно.

Обърна се към него, изпълнена с желание и нужда да почувства твърдото свидетелство на разпалената му страст вътре в тялото си.

Той се разсмя и я повдигна в ръцете си.

— Не, сладката ми Джой — каза той и я обърна по корем. — Няма начин това да продължи завинаги.

— Гейб… желая те.

— И аз те желая. Сега е твой ред да ме слушаш.

Прокара възглавничката на палеца си по гръбнака й бавно и ласкаво, докато стигна до скритата мекота. Чу я как рязко си пое дъх, и се усмихна отново, бавно и чувствено, а пръстът му проследи набъбналата й плът.

— Сега ще те проуча — каза той и целуна рамото, гръбнака, нежната извивка на талията. — Ще опозная всяко местенце, всяка извивка, всяко малко възвишение и скрита долина.

Докато говореше, ръката му бавно пълзеше между бедрата й и разливаше огън, който караше Джой да иска да се обърне по гръб и да го привлече в ръцете и в тялото си. Когато се опита, той се засмя и се отпусна върху нея, покривайки я, притискайки я, обтягайки ръцете й над главата, преплел пръсти с нейните. Острите му косъмчета галеха гърба й, а топлината на тялото му бе съсредоточена между бедрата.

— Гейб — прошепна тя. — Аз…

Тялото й се сви, докато се опитваше да се измести под тази вълшебна тежест, желаеше го до полуда, но не можеше да го докосне.

Той не я докосваше. Не и истински. Не по начина, по който тя искаше да бъде докосвана. Гърдите й копнееха да усетят ласките му, устните му. Тя изплака в желанието да бъде изпълнена от него.

Той захапа врата й нежно и леко.

— Все едно че сме отново в „Малките благини“, нали? — попита с дрезгав глас той, повтаряйки нежното захапване отново и отново. — Не можеш да ме докоснеш, както искаш, а си толкова близо. — Бедрата му се притискаха в нея, а ерекцията му се отриваше в чувствителната й кожа. — Толкова близо.

— Не — отвърна веднага тя. — Сега е по-лошо, отколкото в „Малките благини“. Поне в тунела те усещах притиснат до гърдите си, до…

Думите й замряха със стон, когато той я обърна. Притисна я отново и се настани върху нея.

— Така по-добре ли е? — попита той и отри тялото си в нейното, за да почувства топлината и мекотата.

Ласките му я караха да трепери. Усети как плътта й пламва, и се зачуди дали и той се чувства по същия начин.

— Копнея — каза тя — за теб.

Той се усмихна мрачно и отново се отри в нея, дразнейки я с всеки поглед, с всеки дъх, дългият му член бе притиснат между телата им.

Очите й бяха наполовина затворени и тя безпомощно се опитваше да се намести под него, а името му прозвуча като стенание от подпухналите устни.

Той се засмя и продължи да я дразни.

Младата жена внезапно се изви, разтвори крака и се опита да го доближи и да избегне мъчението да е толкова близо, същевременно така недостижимо далече.

Гейб улови бедрата й между своите, подклаждайки огъня в нея с нови жарки движения.

— Помниш ли „Малките благини“? — попита той.

Тя се намираше в огнена хватка, която й пречеше да достигне удовлетворението, за което копнееше, хватка, която я разпалваше, заради която й се искаше да изкрещи. Тялото й се изви, за да намери начин да открие търсеното също както в пещерата Лост Ривър.

— Сега е много по-зле — отвърна мъчително задъхана тя.

— Сигурна ли си? В „Малките благини“ не можех да направя подобно нещо.

Устните му поеха гърдата й и я засмукаха с ожесточение. В гърдите й припламна диво удоволствие, скритата река в нея, река без начало и край, се устреми към настоящия момент. Извика името на Гейб, изкрещя от желание и усети тръпките му.

Той леко се измести и награди усилията й, предоставяйки й достатъчно свобода да си движи краката. В следващия момент те се обвиха около него.

— По-добре ли е така? — попита отново той.

Единственият й отговор бе неясен звук, докато се наместваше.

Той изпъна ръцете й над главата, така че зърната й щръкнаха и потръпнаха под опитните ласки на езика му. Възбуждащите захапвания на устните му я накараха да извика в ритъм с неговите движения. С всички сили понечи да се извие, за да улови в себе си набъбналата му плът.

— Все още не, сладката ми Джой — каза той. — Все още не. Само си въобразяваш, че ме желаеш.

— Гейб — каза сломено тя и напрегнато се устреми към него. — Полудявам. Същото е като в сънищата ми, в кошмарите, когато бях готова всичко да направя, за да те усетя вътре в себе си.

Той потрепери целият.

— И ти ли си сънувала същото?

— Да. И наяве, и насън…

— Дори когато си мислех, че ще умра — довърши той до устните й. Езикът му се вмъкна в устата й с ритъм, който превърна всичко у нея в пламък от желание.

— Господи — промълви тя. — Ще ме убиеш.

— Няма — каза той и се плъзна надолу по тялото й, устата му бе гореща, влажна и жадна. — Сега те проучвам. Има разлика. Има огромна разлика.

Усети как тежестта му я напуска и устните му се отделиха от нейните. Тихи дрезгави викове се отрониха от устните й. Той бавно изследваше сметановата гладкост от вътрешната страна на бедрата й. Сърцето й замря, а сетне заби силно, когато допирът му стана нетърпимо интимен.

Не можеше да издържа повече, а в същото време не би прекъснала мига, дори от това да зависеше животът й.

— Един горещ свят се отваря за мен. — Наведе се към невероятната й мекота, вкуси я, люби я, както никога преди не бе любил друга жена. — Как съм могъл да те оставя?

Тя не отговори. Не можеше. Извиваше се леко под горещата му алчна уста. Отдаваше се напълно на невероятната чувственост на Гейб и забрави и минало, и бъдеще, дори настоящето. Наситено удоволствие се събираше и навиваше дълбоко в нея, също като река, уловена в разтварящия се камък, търсеща как да избликне.

Напрежението я изпълваше.

— Сега, Гейб, сега!

Той се усмихна над напрегнатото тяло.

— Да, сега.

Зъбите му я стиснаха едва доловимо и я засмукаха, докато не усети, че е на ръба. Тя се изви към него, разплакана, разтреперана, сякаш светът й се разпадаше.

— Гейб — изрече немощно тя и прокара пръсти през косата му. — Опитах се да те изчакам.

— Не исках да ме чакаш. Наистина.

Целуваше я нежно, галеше я, наслаждаваше й се с неподозирана нежност, всяко докосване я покоряваше, създаваше отново, откриваше нови нива на страстта, които трябваше да бъдат проучени.

— О, господи, Гейб. Престани. Не мога повече.

— Напротив, можеш. — Гласът му звучеше дълбок и дрезгав, думите се плъзнаха като шепот по чувствителната й кожа. — Нали искаше да продължи завинаги, съкровище. Ще направя така, че да продължи.

Измъчваше я нежно, докато тя полудя отново и изплака името му накъсано, а ноктите й се впиваха в стегнатите му рамене. Едва тогава той я дари с това, което тя искаше, плъзна се в нея, за да се слеят заедно. Стегнатите дълбоки тласъци я издигаха до неподозирани висоти, докато тялото й го обгърна също като кадифен юмрук.

Сетне бе готова да извика името му в мига на екстаз, но устните им бяха слети също както и телата. Първите вълни на мощния й оргазъм разтърсиха и двамата, а дрезгавият му вик заглуши нейния, когато усетиха желаното освобождаване, за което копнееха.

Беше неземно хубаво и продължи сякаш вечно.

И за двамата.