Елизабет Лоуел
Истинска любов (32)

Глава 31

Гейб нямаше намерение да разваля барбекюто, което Кейти очакваше със същото нетърпение, с което би очаквала и Коледа. Отблъсна натрапчивите безрадостни мисли и седна навън, гушнал дъщеря си, а жената, която обичаше, се бе отпуснала до рамото му, докато пееха лагерни песни. Опитваше се да не мисли, че това по всяка вероятност е последната му възможност да бъде с Кейти и заедно да погледат Блестящата река и да си пожелаят по нещо с всяка падаща звезда.

Когато заглъхнаха и последните думи на песента, пустинната нощ утихна и той понесе спящото дете към колата на Сюзън. Старият пикап бе приспособен и за легло. Нежно положи Кейти отзад до приятелката й, целуна я по косата, закопча предпазните колани и зави и двете деца с одеяло.

Когато вдигна глава, забеляза, че Рибата го наблюдава с прозорливите си очи.

Гейб се обърна и пое към тъмното бунгало на Джой, за да я изчака. През прозореца видя как колата на Сюзън потегли и бързо се отдалечи. Обляна от лунна светлина, Джой прекоси прашния двор към бунгалото. Косата й потрепваше и блестеше и тя изглеждаше вълшебна като магия, също като „Мечтателката“, запяла сред прозрачните езера.

Щом видя Джой да се приближава от мрака, той усети прилива на чувства, които не можеше да назове, освен едно. Страст. Винаги бе изпитвал нестихваща страст към Джой.

Решетката против комари хлопна след нея, а той я привлече в прегръдките си. Гласът му прозвуча дрезгаво, когато заговори, а в ласките му бе скрита жаждата, която изгаряше и двамата. Тази вечер искаше повече от нея, не само физическо желание. Искаше да чуе думите, които шептяха от спомените и мечтите му.

„Обичам те, Гейб.“

Тогава можеше да сподели с нея живота си. Тогава щеше да е сигурен, че тя желае него самия, не само бащата на детето й.

Наведе се и целуна Джой жадно и сладко.

— Кейти ми липсва — каза той, — но не обичам да спя сам.

Джой се усмихна и го привлече по-близо.

— Обичам да заспивам до теб, когато се гушиш в ръцете ми — каза той. — Обичам да се будя и да усещам дъха ти по кожата си. Обичам да те гледам, да говоря с теб, да откривам нови неща с теб. Господи — въздъхна дрезгаво той и сведе устни към врата й. — Как обичам да откривам теб. И ти, също като „Гласовете“ и „Мечтателката“, пееш в кръвта ми, в душата ми.

Тя усети пулсиращата във вените на Гейб страст, желание, от което ръцете му тръпнеха, когато започна да я съблича. Усещаше, че има нещо повече от желание, което го караше да говори. Нещо много по-дълбоко и неудържимо.

Тогава разбра, че той усеща как времето е против тях, как бъдещето нахлува като вечността и донася края на страстта и началото на мъчителните спомени. Единственото, което можеше да направи, бе да сдържи вика си на мъка. Вярваше, че е отдала на Гейб единствено тялото и професионалните си умения.

Сега вече не бе сигурна.

„Я не ставай глупава — каза си нервно тя. — Секс и партньор за пещерата е всичко, което мога да си позволя. Това е и всичко, на което мога да се надявам. А и повече от това не искам.“

Не можеше да преживее отново онова, което едва не я сломи преди седем години. Просто не можеше да си го позволи. Спомените за Гейб бяха единственото, което бе готова да допусне в себе си. Не и любовта.

Затова щеше да се погрижи спомените да са съвършени като образа на „Мечтателката“, забулена във вода, запяла със скалите.

Сподавено въздъхна и прошепна името на Гейб, а сетне прокара пръсти през гъстата му мека коса и притисна главата му към туптящия пулс на врата си. Устните му се спускаха надолу, следвайки пътеката, прокарана от пръстите, докато сваляше дрехите и разкриваше кожата й за лунните лъчи.

Върхът на гърдата й бе още едно връхче от кадифен мрак, увенчано с мека блестяща плът. Когато езикът му я докосна, връхчето набъбна и той прокара език отново и отново.

— Толкова си красива — прошепна той, а дъхът му галеше втвърдените зърна.

Тя наблюдаваше лицето му и влажния ласкав език.

— Не, ти си красив.

Той се усмихна, поклати глава и продължи да гали гърдата.

Пръстите й проследиха тъмните вежди, изпитите бузи, чувствените устни и докоснаха езика, който я караше да тръпне в очакване.

— Докосваш ме толкова съвършено — каза тя.

— Наистина ли? — Зъбите му леко подръпнаха зърното.

В тялото й се разпръсна топлина, пулсиращ огън и копнеж, който избликва в стон.

— Да.

Тя изхлипа, когато ръката му се плъзна в разкопчаните й дънки, за да открие горещата влажна мекота.

— Искам да те почувствам вътре в мен — настоя тя. — Не искам повече да ме дразниш. Искам…

Думите й замряха, щом усети интимната ласка, от която цялата се разтопи. Беше замаяна, дишаше накъсано. Устремена към него, притискаше бедра, разкривайки му без думи колко много иска той да стане част от нея.

Беше правила същото преди седем години. Той откликваше по същия начин като сега, разпален от желание и страст.

Бедрата й продължаваха да се притискат към него в обещание за наслада и желание да освободят притискащия глад. Плъзна ръка към ципа на дънките му и откри набъбналата плът, а сетне я притисна настойчиво и нетърпеливо.

Той забеляза как страстта изпъва лицето й и забулва очите й в среднощен мрак, изпълва устните и гърдите й с жар. С дрезгав стон пое устните, а с едната ръка притисна бедрата й към себе си, докато другата не спираше интимната ласка чак докато усети пулсиращите вълни на освобождаването и горещото обещание за новото им сливане.

Потръпна и си наложи да се отдръпне от нея.

— Гейб?

— Ако продължа да те докосвам, няма да мога да спра — каза той. — Винаги е било така. Ти ме изпълваш, а аз все не мога да ти се наситя.

Тя се олюля към него и зашепна до устните му:

— И за мен е така. Никога не ми стига. Вземи ме. Нека аз да те взема. Изпълни ме цялата и след това ме притисни до себе си, притисни ме с всички сили. Дай ми спомени, които да ми стигнат за цял живот.

Той усети как го стискат ледени пръсти. „Тя не иска да съм до нея завинаги. Иска само секс и хубави спомени.“

Въпреки това не намери сили за нищо, освен да й даде желаното, защото този път, да, този път тя щеше да познае любовта му.

И да отвърне с любов.

— Да — отвърна тихо той.

Ръцете му се плъзнаха около Джой и я повдигнаха. Отнесе я до тясното легло и я положи в езерцето лунна светлина, събрало се на покривката. С бавни нежни движения, те се съблякоха. Когато останаха облени от лунната светлина, тя се отпусна готова за него, жадна да го почувства, но той само я гледаше.

Понечи да каже нищо, но щом видя напрегнатото му, почти измъчено лице, думите замряха в гърлото й. Беше я гледал по същия начин преди седем години, точно преди да я люби за пръв път.

Нима това е последният път? Затова ли е така сломен?

— Гейбриъл, какво…

Тя забрави думите, когато той се възползва от поканата на тялото й и проникна в нея. Усещането за пълнота бе наистина невероятно, тя потръпна и възкликна тихо.

Той изпитваше същото и обгърнат от нежната й гладкост, едва сдържаше вика си. Искаше му се да избухне, но знаеше, че го очакват още много нива на екстаза.

Движеше се бавно, със силни тласъци, които тя посрещаше. Усети прилива на удоволствие у нея и меката плът го обгърна на вълни, а той едва успя да се сдържи.

Когато виковете на Джой заглъхнаха, тя се притисна към него с всички сили. Гейб поднови движенията си, навлизайки още по-дълбоко, призовавайки я с думи, усилвайки напрежението в телата им. Очите й бяха притворени, замаяни от удоволствието, което все още я държеше в плен. С всяко движение я пронизваше нова набъбваща страст, която се събираше, готова да избухне.

Той пое устните й, готов да вкуси жадната им страст. Дразнеше я със зъби и език, с движения и думи, а тя се изви диво към него.

След това ръцете й се плъзнаха към ханша и бедрата по твърдата мъжка плът, а той усети, че няма да издържи дълго.

— Недей — изрече дрезгаво и леко захапа устната й, потъвайки дълбоко в примамливата мекота. — Не искам да те оставя. Ела с мен, съкровище. Ела с мен.

Думите сякаш извършиха магия и тя се остави на страстта да я покори и да я понесе, докато в слетите им тела не остана нищо, нито спомени, нито мечти, загуби се дори и времето. Лунната светлина ги обгърна, а слетите им тела блестяха също като окъпаната в сребърни водни капки „Мечтателка“.

Гейб целуваше челото и бузите на Джой, устните, извивката на врата, ароматната коса и тръпнещите клепки, спуснати над очите. Чакаше да чуе същите думи, с които някога я бе дарявал.

Чу единствено доволното й мърморене.

— Джой, съкровище, аз…

— Ти си тръгваш — прекъсна го бързо тя, все още със затворени очи. — Да, знам. Отдавна знам.

— Не е това…

Тя отвори очи и продължи да говори:

— Аз ще се оправя с Кейти. Нали ми имаш доверие?

Вгледа се в очите й. Бяха станали предпазливи и прикриваха отчаянието й.

— Обичам Кейти. Ще чуе каквото трябва и от двамата.

— Тя вече знае.

Ъгълчетата на устата му се извиха тъжно надолу.

— Женска интуиция, така ли?

Джой издаде приглушен звук, който може и да изразяваше съгласие.

— Кога си тръгваш?

— Съкровище…

— Кога.

— Трябва да тръгна утре, но се опитвам да остана до затварянето на пещерата.

Думите му стреснаха Джой като студена черна вълна, помела всичко.

— Ще се върна веднага щом мога. Дай ми шанс, Джой. Искам да съм част от живота ти, не да остана единствено спомен.

Утре.

Почувства се точно както преди седем години, когато го бе молила да остане само още ден, час, минутка, още много малко. В един необмислен миг й се прииска пак да му се помоли, усетила, че времето отново й обръща гръб и затваря магическия мъчителен кръг, изтъкан от съжаления, за да я унищожи.

„Не. Този път няма да го позволя. Този път той няма да ме унищожи. Този път не го обичам. Не бива.“

Страхът я вледени, изцеди и последната капчица топлина от тялото й. Огледа се безпомощно, за да открие къде да се скрие, на място, където тъмнината да я приюти, място, където застрашителната светлина нямаше да я достигне. Миналото се повтаряше, времето се топеше, топеше и нея.

Същото, което се случи преди седем години, се повтаряше отново. Само че този път тя не беше бременна, а така отчаяно й се искаше да бъде.

Утре.

Нещата от миналото все още не се бяха повторили. Но беше много по-зле.

Гейб нежно обърна лицето на Джой към себе си.

— Чу ли ме, съкровище?

Думите му се превърнаха в стон, когато забеляза изражението й. Нямаше нито радост, нито светлина, нито смях, нито надежда.

— Няма да се бавя дълго — каза бързо той. — Онова с Ориноко няма да се повтори. Кълна ти се.

Тя не чуваше нищо, освен че той си отива и оставя след себе си само празнота. Остави сълзите да потекат и захлипа неудържимо, а след това необмислено прошепна:

— Но аз не съм бременна.

Все едно че бе изрекла думите заедно, изплакани в гнева и отчаянието, които я бяха завладели.

В първия момент Гейб не помръдна, само наблюдаваше потръпващата от тъга Джой. След това разбра. „Тя е бременна! — Притисна я диво до себе си. — Тя не се бе пазила значи. И този път ми се е отдала също толкова безрезервно, колкото и първия път преди седем години. Трябва да ме обича, въпреки че не го признава.“

— Съкровище, та това е прекрасно. — Той зарови лице в извивката на шията й. — Добре, любима — каза рязко той. — Ще остана при теб, ще те прегръщам, ще се грижа за теб. Обичам те толкова много. Бебето ни ще се роди в ръцете ми, не в ръцете на непознат. Няма да те оставя отново сама.

Част от думите на Гейб проникнаха до съзнанието на Джой и тя разбра, че той е чул погрешно. Вдигна глава и изрече колкото бе възможно по-ясно между накъсаните глътки въздух.

— Не съм бременна, а исках да бъда. Не искам Кейти да остане само дете цял живот! Да забременея от теб, бе идеалното решение, а и ти щеше да си доволен. Никакви приказки за обвързване, щеше да се радваш на пълна свобода да ходиш, където пожелаеш и където те изпрати съдбата. Просто е прекалено рано. Ти си заминаваш, а аз не съм бременна.

Думите й се забиха в сърцето му като метален клин и той изпита болка, почувства се измамен и предаден.

— Значи затова спа с мен? Заради още едно дете? Излиза, че не си ми простила, нали — а пък за любов да не говорим. Господи, какъв глупак съм бил. Аз те обичам. Бях готов да се откажа от всичко, за да остана при теб, а ти си искала единствено донор на сперма.

Джой не чуваше нищо, освен собствения си плач, но дори и през сълзи забеляза, че Гейб се чувства предаден и измамен.

Той скочи от леглото с бързи резки движения и започна да се облича в пълно мълчание, обладан от гняв. Кипеше от едва сдържана ярост.

„Използвала ме е за разплод.“

Напълно облечен, той се обърна от вратата и прониза голото й тяло с поглед като напълно непознат.

— Ако все пак си направила грешка и си бременна, обади се на брат ми. Двамата добре ще си поговорите за отминалите времена. След това можете да обсъдите нещата с адвоката ми и да уточните размера на издръжката и правото да посещавам и двете си деца.

След секунда вратата се хлопна.

Гейб се отби в бунгалото си колкото да нахвърля бележките в сака и да се преоблече. Останалото щеше да бъде изпратено, където се налагаше — Тибет, Тимбукту, беше му все едно.

Метна багажа си в джипа и пое с пълна газ колкото бе възможно по-бързо и по-далече от Котънуд Уелс. Двигателят изръмжа недоволно при рязката смяна на скоростите, докато той натискаше газта, все едно че се опитваше да избяга от миналото, да задмине настоящето и да остави някъде назад бъдещето.

Искаше да избяга от себе си.

Но не можеше да кара достатъчно бързо. Колкото и да бързаше, самотата бе пред него, очакваше го след всеки завой на пътя.

Глупак.