Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Castaways: A Story of Adventure in the Wilds of Borneo, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)
Сканиране и корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

МАЙН РИД

ОСТРОВ БОРНЕО

 

Редактор Иван Тренев

Илюстрация на корицата Емилиян Станев

Гравюри към текста Ф. Шпехт, Бунгарц, Г. Волтере

Художник редактор Лили Басарева

Коректори Янка Енчева и Людмила Антонова

Отпечата се през 1992 година

Полиграф ООД Перник

ISBN 954-06-0007-3

„Тренев & Тренев“ ООД, София

с/о Jusautor, Sofia, 1992

 

Издателската къща направи всичко възможно да открие данни за преводачите или техните наследници. Ако има такива, тя ги моли да се явят за получаването на полагаемото им се според издателската калкулация възнаграждение.

История

  1. — Добавяне
  2. — Ново цифровизиране

34. Под сянката

Плувците плуваха в мрачна полусветлина, тъй като дърветата над водата бяха много кичести и не пропускаха слънчевите лъчи.

Можеха да се заблудят сред сенките, ако прегракналите гласове, които се чуваха все още, не ги направляваха.

Плувайки, капитанът и неговият верен моряк се питаха какво трябва да правят, щом се срещнат с орангутана.

Като стигнаха на стотина метра от гнездото, станаха по-предпазливи. Гледаха да не пляскат с ръце и се взираха нагоре, за да видят някой нисък клон или извит нагоре корен, за който да се заловят и отдъхнат.

Внезапно почувстваха земя под краката си.

Усетиха, ме водата под тях е само няколко педи.

Полутъмнината улесняваше приближаването на капитана и неговия верен кормчия, които се провираха като сенки между гъстите клони на смокинята.

Скоро намериха наблюдателен пост, отдето ясно виждаха какво става на платформата.

Клетият баща забеляза сцена, която дълбоко развълнува душата му!

Неговото момиче, което му се стори в сумрака смъртнобледо, лежеше на платформата с разчорлени коси и изпокъсани дрехи.

Не се виждаше дали очите му са затворени, но изглеждаше, че бедното създание бе мъртво — само едно безжизнено тяло можеше да остане спокойно и неподвижно в такава обстановка.

Спряха за момент и се огледаха. Недалеч забелязаха твърда земя.

Това бе островче, което едва се издигаше над водата, покрито с кичести дървета, приличащи много на индийските смокини и банани.

Между тях имаше едно, което се отличаваше от другите с дебелото си стъбло и множеството клони.

Откъм неговите листа идваше странния шум, който направляваше плувците. Нямаше съмнение, че тук бе жилището на орангутана!

Капитан Редууд стисна здраво пушката.

Даде знак на малаеца да го последва.

И тръгна към дървото.