Метаданни
Данни
- Серия
- Вайс и Бишъп (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dynamite Road, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петко Петков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Андрю Клаван. Пътят на динамита
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Олга Герова
Компютърна обработка: Иванка Нешева
История
- — Добавяне
3.
Къщата на Катлин, тази, която даваше под наем, бе близо до летището. Паянтова двуетажна кутийка, килната върху парче изгоряла от слънцето морава. На първия етаж се помещаваха дневна и кухня, а горе бе спалнята, свряна под гредите на покрива. Оскъдната мебелировка бе зацапана и избеляла от времето.
Пристигнаха привечер. От близките къщи се носеше детски смях, тракане на градински пръскачки, кучешки лай и женски викове: „Хайде на вечеряяяя!“, които проникваха през мрежестите врати. Слънцето все още отказваше да се прибере — все пак бе едва юни, — но прохладният бриз вече разклащаше тънките пердета в дневната.
На горния етаж обаче задухът отказваше да си иде. Когато застанаха в схлупената спалня, свряна под покривните греди, Бишоп долови миризмата от тялото на Катлин, примесена с парфюма й. Хареса му. Усещането бе приятно.
— Тук сигурно често ще ти се налага да пускаш климатика — каза Катлин. — Малко трака, но иначе е в ред.
Бишоп погледна през прозореца и кимна сякаш на себе си. Оттук, както и от южния прозорец на долния етаж, можеше да наднича в съседната къща. Там живееха Катлин и съпругът й. Нещата се подреждаха.
Обърна се и се приближи към нея.
— Ако имаш някакви мебели и искаш да ги пренесеш тук, няма проблем — продължи Катлин и вдигна лице към неговото. — Тези винаги мога да ги закарам при чичо ми. Държа ги тук единствено заради наемателите. Можеш да ги разместиш както…
Гласът й секна, може би се притесни от Бишоп, който я изучаваше — очертанията на плътните й устни, начина, по който косата й пада по бузата.
— Както искаш — завърши Катлин.
Бишоп плъзна поглед от устните нагоре към очите, после по очертанията на косата и отново го върна на очите й.
— Така е идеално — осведоми я той.