Андрю Клаван
Пътят на динамита (45)

43.

Крис стигна пръв до летището. Зави рязко пред вратата на хангара, гумите изсвириха, пикапът спря и той скочи от кабината. Запъти се към двумоторния „Аеро Командър“ вътре, а стъпките му отекнаха по бетонния под.

Рей Грамблинг, облечен в работен гащеризон, стоеше до самолета е френски ключ в ръка. Друг механик, Уилсън Тъбс, бе легнал в кабината, а краката му стърчаха навън.

Крис се втурна към тях. Рей едва успя да вдигне поглед, преди да бъде сграбчен. Крис го хвана за гащеризона и го блъсна в шкафа за инструменти зад гърба му. За щастие колелата на шкафа се оказаха застопорени. Рей примигна и изстена от болка, защото удари гръбнака си в едно от отворените чекмеджета. Олюля се несигурно, а чекмеджето на шкафа се затвори. Преди да разбере какво става, Крис изтръгна френския ключ и го размаха пред лицето му. Рей бе по-възрастен, по-дребен, плешив чичко и се сгърчи безпомощно пред изкривеното от гняв, насинено, ужасяващо лице, надвиснало отгоре му.

— Къде е Хиршорн? — изкрещя Крис.

— Господи, божичко, Исусе Христе… — избълва в отговор Рей.

— Казвай, лайно такова! Ти го докара тук, нали? Кенеди? Ти го пусна на жена ми. Заслужаваш да те размажа като хлебарка. Хайде, казвай! — повдигна Крис френския ключ, сякаш се канеше да го удари с него.

— Не съм…

— Ти докара Кенеди, нали? Ти забърка цялата каша.

Тъбс, механикът в самолета, едва сега разбра, че става нещо. Опита се да се измъкне от кабината.

Рей вдигна отбранително ръце пред гърдите си, сякаш можеше да направи нещо.

— Кълна се — смотолеви. — Кълна се…

— Къде, по дяволите, е той — изкряска Крис. — Къде е Хиршорн? С кой самолет ще летят?

— Моля те, Крис, кълна се…

— Хей! — извика Тъбс. Той бе дребничък мъж около тридесетте, бърз и чевръст. Вече бе излязъл от кабината и сега стоеше до Крис. Сграбчи китката му и се опита да изтръгне френския ключ. — Ей, какво, по дяволите?…

Крис освободи китката си и заби рамо в носа на Тъбс. Механикът отхвръкна към самолета. Приземи се тежко на бетонния под, претърколи се на една страна и сграбчи окървавеното си лице.

Крис размаха френският ключ над главата на Рей Грамблинг.

— Казвай с кой самолет ще летят, иначе ще ти сплескам черепа като орех, лайно…

— Крис…

Зад тях се разнесе свистене на гуми. Крис мигновено извърна глава. Погледна през рамо към вратата на хангара.

Сега бе ред очите на Крис да се разширят от ужас. Черното беемве току-що бе спряло на паркинга пред хангара. Бяха го проследили. Сигурно са изчакали някъде близо до къщата да се появи пикапът и са тръгнали след него. Горилите на Хиршорн — Голдмунсен и Флейк — влязоха на бегом. Само за секунди физиономията на Крис се промени от заплашителна на ужасена. Виковете заседнаха в гърлото му и преминаха в жално квичене.

— Божичко — изстена той.

Ръцете му пуснаха Рей Грамблинг и той отново се блъсна в шкафа за инструменти. Френският ключ издрънча на пода. Крис си плю на петите. Хукна да бяга. Насочи се към пикапа си.

Голдмунсен, едрият бияч, го забеляза и извика. Дребничкият Флейк замръзна на мястото си като ловджийско куче и след миг се втурна към пикапа.

Крис стигна до колата си, но не откъм мястото на шофьора. Сграбчи дръжката на вратата. Погледна през прозореца. Видя, че Флейк тича към него, а Голдмунсен го следва по петите. Бяха на около пет метра от пикапа. Ръцете им опипваха саката, явно в търсене на оръжие. Крис нямаше време. Не можеше да влезе в пикапа. Спря се, отблъсна се от вратата, извърна се на сто и осемдесет градуса и хукна обратно към хангара.

Там Рей Грамблинг седеше като замръзнал на мястото си. Видя, че Крис търчи насреща му с всички сили. Отблъсна се от шкафа с инструменти и се залепи за корпуса на самолета.

Крис премина покрай Рей, извърнал глава през рамо, за да види как двамата биячи заобикалят пикапа и се насочват към хангара.

Обърна се напред само миг преди да се забие в шкафа за инструменти. Удари се здраво. Горният ръб на шкафа го сръга в диафрагмата. Крис остана без дъх. Въпреки че колелата на шкафа бяха застопорени, той поддаде от силата на удара, претърколи се и се стовари на бетонния под с адско дрънчене. Крис се олюля, залитна и се строполи на другата страна, а рамото му отскочи от пода.

Претърколи се на земята и видя приближаващия към него Флейк. Изпищя пронизително, като жена. Размаха ръце и крака във въздуха, подобно на бръмбар, който се опитва да се изправи. След секунда бе на крака. Втурна се ужасено към малката врата на отсрещния край на хангара.

Вратата бе затворена. В горната й част имаше малък прозорец. Крис виждаше пистата на летището през него. Виждаше синьото небе и издигащата се на талази жега от асфалта край крилата на паркираните самолети.

Знаеше, че вратата не е заключена, и се хвърли към нея. За секунда лицето му остана притиснато към стъклото на прозореца. Видя небето, пистата, самолетите, жегата, а мислите му препускаха дивашки. В следващата секунда забеляза нещо, един образ, който в момента олицетворяваше живота му.

Хиршорн. Видя Хиршорн през горещите изпарения от асфалта. Мъжът със сребристата коса стоеше до двумоторната чесна. Стоеше небрежно, напъхал ръце в джобовете си. Гледаше разсеяно към блесналите от слънцето хълмове в далечината.

Въпреки страха сърцето на Крис подскочи радостно. Успя. Ще стигне до Хиршорн. Ще му каже за Кенеди, ще му каже, че Кенеди е частен детектив. Ще спаси положението и Хиршорн ще нареди да убият Кенеди, а не него.

Не погледна назад. Нямаше време за това. Знаеше, че Флейк е на няколко крачки. Няма да успее да го хване. Успя. Натисна вратата и тя поддаде навън. После слънцето изчезна, Голдмунсен се появи от другата страна на прозореца и блъсна вратата в лицето на Крис.

Крис зяпна от изненада при вида на огромния бияч, който бе заобиколил хангара отвън, за да го пресрещне. Голдмунсен се ухили.

В този миг пристигна и Флейк. Крис усети хладното дуло на пистолет, опряно в гърлото му. Чу запъхтяното дишане на Флейк в ухото си, усети парещия му дъх във врата си.

— Свърши се, копеле — каза Флейк и издърпа Крис от вратата.

Рей Грамблинг изгледа ужасено как Голдмунсен отваря вратата отвън и влиза в хангара.

— Чакайте — изкряска запъхтяно Крис. — Трябва да говоря с господин Хиршорн. Трябва да му кажа…

Голдмунсен заби юмрук колкото гюле в корема му. Рей Грамблинг чу стона на Крис чак от другата страна на хангара. Коленете на нещастния Крис се подкосиха и той се свлече на пода.

Голдмунсен се ухили на жертвата си. После вдигна глава и се ухили и на Рей Грамблинг. Рей побърза да извърне очи.

Крис остана на колене и се опитваше да си поеме дъх. Опитваше се да говори. Опитваше се да им каже какво е открил. Силите му стигнаха обаче само за да диша тежко. Дори не успя да избърше потеклата от устата му слюнка.

Без да спира да се хили, Голдмунсен вдигна високо юмрук, завъртя го като тежък чук и го стовари в слепоочието на Крис. Очите на нещастника се завъртяха като обезумели. Той се строполи по очи, изгубил съзнание.

Голдмунсен се наведе и хвана ръката на Крис точно над татуировката „Роден за битки“. Флейк подхвана другата ръка. Биячите го помъкнаха през хангара, а краката му се влачеха безжизнено по бетонния под.

Рей Грамблинг остана със забит в земята поглед. Уилсън Тъбс тъкмо се бе изправил на лакът. Огледа се, видя какво става и също сведе очи. Предпочиташе да гледа как кръвта, му капе върху бетона.

Нито Тъбс, нито Рей Грамблинг посмяха да погледнат, дори когато Голдмунсен и Флейк излязоха от хангара и повлякоха Крис през паркинга. Вдигнаха очи едва след като биячите натъпкаха жертвата си в черното беемве и потеглиха в неизвестна посока.