Андрю Клаван
Пътят на динамита (42)

40.

Вече беше, знам ли, — да речем, пет часът.

Джим Бишоп или човекът, когото Крис и Катлин познаваха като Франк Кенеди, все още не бе напуснал къщата. На Крис вече му прималяваше от напрежението.

— По дяволите — изпсува. Продължаваше да наднича от прозореца на спалнята и да очаква появяването на Кенеди. — Трябва да го изкараме оттам. Трябва да разбера дали е ченге.

Катлин не отговори, все така седеше умислена на леглото. После вдигна слушалката и набра номер. Крис чу как телефонът в къщата на Кенеди звъни.

— Катлин е — каза жена му. — Трябва да поговорим.

Крис бързо се дръпна от прозореца. Кенеди се появи на отсрещния прозорец, притиснал слушалката до ухото си, и погледна към къщата им.

— Не — отвърна Катлин. — Става въпрос за Хиршорн. За Крис и Хиршорн. Важно е. Не мога да говоря по телефона. Да се срещнем пред „Кеймарт“ в „Ривър Мол“ след десет минути. Побързай.

Тя остави слушалката, без да каже нищо повече. Тръгна към прозореца, но Крис й махна да не се приближава.

— Стой там, гледа насам — каза той.

Кенеди бе оставил слушалката, но все още стоеше до прозореца и не сваляше очи от къщата им.

— Ще види пикапа — прошепна възбудено Крис, сякаш Кенеди бе достатъчно близо, за да го чуе. — Ще види пикапа и ще разбере, че никъде не си отишла.

— Той знае, че когато те няма, вземам автобуса — отвърна Катлин спокойно. — Какво пък толкова, понякога ходя и пеша до „Ривър Мол“.

— Прави нещо.

Крис продължи да гледа и видя, че Кенеди се отдръпва от прозореца навътре в стаята. Измина една дълга минута.

— Виж — възкликна възбудено Крис. — Планът проработи! Излиза!

Катлин седна на леглото. Втренчи се в пода. Смачканите носни кърпички все още лежаха там, мокри от сълзите й. Вече не плачеше. Сега просто усещаше хлад в гърдите си. Кенеди я унижи и сърцето й се втвърди. Искаше да му причини болка, да страда така, както страдаше самата тя.

— Ето го, излиза — прошепна победоносно Крис.

Катлин чу шума от мотора на Кенеди — ръмженето и форсирането на двигателя. Мотоциклетът потегли и бръмченето му скоро изчезна в далечината.

— Тръгвай — подкани го тя. — Ще се върне веднага, като разбере, че не съм там. Иди и претърси къщата. Ключовете са в чантата ми на кухненската маса.

Крис се подчини незабавно. Обувките му затропаха надолу по стълбите. Катлин остана на леглото със студенината в гърдите, с поглед, забит в купчината мокри кърпички на пода.

„Майната ти, Франк“, изруга наум.

Слънцето вън вече бе поело по дългия си път към залеза, но горещината все още се усещаше. Крис прекоси моравата до съседната къща и тутакси плувна в пот. Сивата му тениска с изрязани ръкави потъмня на гърдите и между лопатките на гърба. Гладкото му лице заблестя от пот.