Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (26)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Спалнята на Грейс бе осветена само от два малки абажура, които създаваха интимна, може да се каже напълно предразполагаща атмосфера, подсилена от един тежък парфюм, с който Грейс (без да подозира силата на аромата му) бе напръскала стаята.

Грейс се бе излегнала върху един подплатен шезлонг по средата на стаята. Беше облечена в черна, полупрозрачна рокля, която въобще не подхождаше на младостта и невинността й, макар че почти неприлично подчертаваше фигура-та й. Босите й крака бяха обути в алени пантофи, а косата й бе прибрана с тънка червена панделка.

На пръв поглед изглеждаше като току-що излезла от страниците на „Искуайър“, но при едно по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че бе само жалко подобие на тези примамливи жени. Тя патетично се опитваше да подражава на една изтънчена прелъстителка.

Беше гримирана доста неумело, ружът оформяше две кръгли петна на бузите й, обилно намацаните с червило устни изглеждаха гротескни, миглите й бяха слепени от гуша, който се бе разнесъл на черни точици по клепачите й.

Въпреки че смътно усещаше, че нещо не беше наред в старанието да се превърне в изискана млада дама, достойна за един толкова прекрасен и сексапилен мъж като Ричард Крейн, тя почувства, че нищо повече не може да направи. Надяваше се, че той няма да се отнесе критично към нея и поне щеше да оцени усилието й да му се хареса. Беше изнервена, сърцето й биеше силно, устата й бе пресъхнала, а ръцете й бяха неприятно изпотени.

Той я бе помолил да му стане съпруга. Това беше най-неочакваното, най-прекрасното (но и най-стряскащото) събитие в живота й. И след вечеря, докато го слушаше как й говори и гледаше замечтания му поглед, изведнъж бе решила да му се отдаде. Това не беше необмислена постъпка. Отначало изтръпна при тази мисъл, но после реши, че това е единственият начин да докаже любовта и благодарността си. Знаеше, че честността на една жена бе най-скъпото нещо, което притежава (не бе изчела купищата евтини списания за тоя дето духа.) Знаеше, че най-голямата жертва, която можеше да направи за своя любим, е да му се отдаде. Нищо по-голямо не можеше да му предложи. И щом той иска, тя е негова.

И така, след вечеря тя се оттегли, прегледа внимателно гардероба на Джули, избра черната разголена рокля като най-красивата, прекара известно време пред огледалото, докато се ровеше из многобройните кутии с козметични средства, лосиони за лице, сенки, моливи за очи и всякакви подобни мазила и после, леко притеснена да не би да се направи на плашило, се настани в шезлонга и зачака.

Беше оставила вратата полуотворена и в момента, в който видя Крейн да излиза от стаята на Елис, за миг я обзе паника. Прииска и се да побегне, да се скрие от него, но успя да овладее срамежливостта си и го зачака, притаила дъх.

Без въобще да поглежда към нея, Крейн бързо се насочи към стаята си, влезе и затвори вратата.

Тя се втренчи в затворената врата и изпадна в пълно отчаяние. Няма ли да дойде при нея? — запита се тя, стана от шезлонга и отиде да погледне в коридора.

После се сети, че може би той се преоблича и моментално се върна в шезлонга и зае прелъстителната си поза. Каква неопитна глупачка е, мислеше си тя — ядосано. Естествено, че той няма да се люби с нея с официалните си дрехи. Усети как лицето й пламна при мисълта, че скоро ще лежи в прегръдките му и ще усеща устните му върху своите.

Мина повече от четвърт час преди Крейн да излезе от стаята си. През това време Грейс се изтормози. Правилно ли постъпваше? А не следваше ли просто пътя на майка си? Естествено, щом се обичаха, той имаше правото да я пожелае щом тя го искаше? Тя все още не можеше да се реши и се страхуваше, когато Крейн пресече бавно коридора и надзърна в стаята й.

Дъхът й секна, когато го видя по халат и пижама. Той стоеше на входа, загледан в нея, а тя го гледаше като хипнотизирана. Но нежното и весело изражение в очите му й помогна да се успокои.

— Привет — каза той. — Мислех, че вече отдавна си заспала.

— О, не — каза тя, и отново почувства как лицето й пламва. (Дали той очакваше да я намери в леглото? Дали не беше сбъркала нещо и не го бе затруднила с това, че не бе легнала) — Не ми се спеше…

— Мога ли да вляза тогава — попита той, все още на вратата — или би предпочела да не влизам?

— О не, моля те — каза тя и протегна към него ръка, после изведнъж промени решението си и бързо я отдръпна. — Моля те, не си отивай.

Той затвори вратата зад себе си. Сгърчи нос от миризмата на парфюма.

— Обичаш ли парфюми? — попита той, като си помисли, че в стаята вони отвратително и се почуди дали да не отвори един прозорец.

— О, да — каза тя и затвори за миг очи. — Стаята ухае приятно, нали?

Той с усилие се въздържа да не направи гримаса, каза че ухае много приятно и се доближи до шезлонга.

„Боже господи! — помисли си той — прилича на клоун. Какво, по дяволите, е направила с лицето си?“ А на глас каза:

— Изглеждаш чудесно. Предполагам, че тази черна рокля си я сложила заради мен, нали?

Грейс избегна погледа му, искаше й се лицето й да не бе толкова зачервено.

— Аз… аз… а, не. Мислех… — тя се оплете и млъкна.

Крейн седна на края на шезлонга и й се усмихна.

— Какво мислеше? — попита той нежно.

Тя седна изправено и го погледна. Очите й с тревога разглеждаха лицето му, сякаш искаха да разчетат мислите му.

— Наистина ли искаш да се омъжиш за мен? — изтърси тя.

— Да, разбира се — каза той, като взе ръката й. — Нищо не желая така силно, както теб. В момента, в който те видях…

— Да, зная. Каза ми го вече. Но просто не мога да го повярвам. Мислех си. Аз… малко съм глупавичка. Нямам опит, но знам, че мъжете… искам да кажа, че не винаги искат да се оженят за едно момиче, въпреки че искат да… да… се любят с него. Ако ти наистина не искаш да се жениш за мен… — тя млъкна и отмести поглед.

Крейн погали ръката й, после хвана брадичката й и извърна лицето й към себе си, за да го вижда какво й говори.

— Хайде, кажи ми — каза той. — Моля те, кажи ми. Ако аз наистина не искам да се оженя за теб… какво тогава?

— Ти беше толкова добър и мил с мен… аз… бих направила всичко за теб, за да ти се отблагодаря.

— Какво те кара да мислиш, че не искам да се оженя за теб? — попита Крейн, като се доближи още до нея.

— Говорих с Елис. Той каза, че ще разваля репутацията ти, че няма да ти бъда добра съпруга и ти ще съжаляваш, че си се оженил за мен.

Дебелите пръсти обгърнаха китката й. Тяхната топлина и сила възвърнаха увереността в Грейс.

— Трябва да съжаляваш Елис — каза нежно Крейн. — Самият той е влюбен в теб. Каза ми го. Ти си типът момиче, който мъжете лесно губят. Знам колко много страда в момента, скъпа моя. Просто не знае какво говори.

— Влюбен в мен? — повтори Грейс, изумена. — О, но аз не мога да го повярвам. Той се държи толкова ужасно с мен… не като теб. Не, не мога да повярвам.

— Но е влюбен — каза Крейн, като я погали по китката. — Горкият човечец се побърква от ревност. Би казал всичко, за да ни попречи да се оженим. Даже в момента ме обвинява във всякакви фантастични неща. — Той се наведе напред и докосна с пръсти брадичката й. — Казва, че ще те убия.

— Но как може да бъде толкова подъл! — каза Грейс, като отскочи назад. Студени тръпки я побиха. По някаква неизвестна причина, тя изведнъж отново видя Крейн в кухнята, с изкривено от ужас лице и чу думите му: „Помислих, че си Джули.“ Тя отново изтръпна.

— Но той не го мисли — каза Крейн, като я наблюдаваше внимателно. — Просто се е побъркал от ревност. Би казал всичко, за да провали щастието ни. Не се страхуваш, нали? Скъпа моя, не би могла да се страхуваш от мен?

Тя погледна в лицето, на което бе изписано само нежност и доброта и хвана ръката му.

— Не, не се страхувам от теб — каза бързо тя. — Няма да повярвам на нито една негова дума и ако ти наистина искаш да ме убиеш — направи го. — Тя изведнъж протегна ръце и каза с треперещ глас: — Толкова много те обичам, Ричард. Можеш да направиш с мен каквото си поискаш — само, моля те обич ай ме поне малко.

„Невероятно — помисли си той. — Това момиче въобще няма акъл в главата си. Къде, по дяволите, се е научила да дрънка такива глупости?“ Но той хвана лицето й с две ръце, наведе се напред и я целуна по устните.

За миг тя се поколеба дали не трябваше да устои на изкушението да му се отдаде. Спомни си за майка си, отново усети ударите на камшика, който бе врязъл в съзнанието й мисълта, че прелюбодеянието е непростим грях. Опита се да стегне тялото си, да отвърне глава, да се отдръпне. Усети как дебелите пръсти се плъзнаха по гърба й и се спряха на хълбоците й. Твърдите пръсти се впиха в нейните и сякаш изсмукаха силите й. Омаломощена, тя се отпусна в ръцете му. Сега той я държеше здраво, едната му ръка бе на коляното й, а с другата здраво притискаше здраво кръста й. Тя беше безпомощна в силната му прегръдка и не знаеше какво ще направи той след това, но инстинктивно чувстваше, че това е само началото на върховно блаженство. После изведнъж й се стори, че нещо не е наред, че устните му вече не притискат нейните. Ръката му бе вдигната от коляното й, а здравата, топла прегръдка на кръста бе отпусната. Тя имаше чувството, че той я оставяше да падне, че се отдалечаваше от нея.

Тя отвори очи и го погледна с болка и укор. Видя, че той я гледа напрегнато и сякаш не я вижда или бе забравил за нея и когато тя го погледна, той се намръщи, сви устни и вдигна предупредително пръст, за да я накара да мълчи.

Разочарованието й се смени с тревога.

— Не говори — каза той, с устни близко до нейните. — Има някой навън. Чух звук — като че ли някой пълзеше към вратата.

Объркването и изненадата в погледа й се смениха с ужас. Пръстите й сграбчиха китката на Крейн.

— Пълзи? — произнесе тя само с мърдане на устни, без да издава звук.

Той кимна, ослуша се, и постави ръка върху устните й.

— Ще отида да видя — каза той тихо. — Не се плаши. Няма да позволя на някой да те нарани.

— Не — смутолеви тя под ръката му, с широко отворени от ужас очи. — Не трябва! Може да пострадаш…

Той се отдръпна нетърпеливо, изправи се и с две бързи, тихи крачки стигна до вратата. Опря ухо о вратата и се ослуша. Грейс го наблюдаваше и изведнъж си помисли колко опасен и страшен изглеждаше, застанал там, неподвижен и напрегнат.

Тя се изхлузи от шезлонга, пристъпи няколко крачки напред, спря и продължи да наблюдава.

Крейн внимателно завъртя дръжката и открехна вратата. Той надникна в антрето и се скова.

С ръка на устата, Грейс се приближи до него. Сърцето и биеше толкова силно, че имаше чувството, че ще се пръсне. Крейн протегна ръка и хвана китката й, дебелите, топли пръсти я успокоиха. Той открехна още малко вратата и посочи към антрето.

Елис беше на пода. Беше намерил телефонния указател на масичката в антрето и сега трескаво прелистваше страниците му, с треперещи пръсти. Беше прежълтял. Косата му лъщеше от пот, пижамата в черно и златисто бе прилепнала по слабия му гръб и Грейс виждаше неравните очертания на гръбначния стълб, подобни на редица от безформени мраморни топчета.

Крейн, който все още държеше Грейс за китката, го наблюдаваше, видя как махна победоносно с ръка, сякаш бе открил това, което търсеше, после бутна настрана телефонния указател и посегна към телефона.

Подобно на огромна, безшумна котка, Крейн се промъкна край него и взе телефона от ръцете му, точно когато Елис се канеше да вдигне слушалката.

— Не трябва да ставаш от леглото — каза меко Крейн и се усмихна.

Елис остана за миг неподвижен, изтръпнал от страх и почервенял от яд. После изведнъж нададе вик като на агонизиращо животно, сграбчи Крейн за глезените и заби нокти в месото. Наведе глава и се опита да захапе крака на Крейн и за малко да успее, но той бързо сграбчи китката на Елис и без усилие отскубна пръстите му от глезените си. Изви ръцете зад гърба му, коленичи и се взря в лицето му.

— Скъпи приятелю — каза той със суров тон, — какво ти става?

Държиш се като побъркан и плашиш Грейс.

— Върви по дяволите! — извика яростно Елис, без да може да помръдне, безпомощен в желязната прегръдка на Крейн. — Пусни ме! Ще те убия за това. Няма да я докоснеш. Няма да ти позволя.

Крейн погледна през рамото си към Грейс и вдигна рамене, като срещна изумения й поглед.

— Виждаш ли какво имах предвид? — каза той. — Или е побъркан, или наистина е много болен. Какво според теб трябва да направя с него?

Когато Грейс застана в светлината, Елис се обърна към нея.

— Той ще те убие — каза той възбудено. — Послушай ме. Той ми се похвали какво ще направи с теб. Единственият ти шанс е да изчезнеш оттук веднага. Ще те убие, както е убил другата жена. Той е луд. Не разбираш ли… убива просто за удоволствие.

Грейс коленичи край него и го погледна със съжаление.

— Болен си — каза тя нежно. — Не трябва да се напрягаш. Той няма да ми стори зло. Та нали се обичаме. Моля те, не говори такива лоши неща.

— Истина е — каза задъхано Елис, вече губейки контрол. — Мисли да те убие, доверчива малка глупачке. Остави ме мен! Бягай! Махай се! Той е убиец. Не разбираш ли?

Грейс потрепери от дивия му, отчаян поглед.

— Защо си толкова зъл и говориш такива неща? Той ме обича…

Елис се нахвърли върху Крейн.

— Гадна свиня — изхлипа той истерично и изведнъж рухна. Разплака се. Сълзи започнаха да се стичат по хлътналите бузи. — Ти я подмами и тя ти повярва, но няма да го направиш. Ще ти попреча по някакъв начин. Няма да я нараниш. Заклевам ти се, че няма.

— Хайде стига приятелче — каза Крейн успокоително. — Връщай се в леглото. Никой никого няма да нарани. Сънувал си някакъв кошмар. Ти си болен и изморен. Ще се погрижа за теб. Хайде в леглото.

Без да изпуска здраво стиснатата китка на Елис, Крейн го вдигна на ръце.

— Ще бъда много внимателен — каза той. — А ти не се безпокой за Грейс. Всичко ще е наред. Ще я направя много щастлива.

Когато той го понесе през антрето, Елис извика на Грейс:

— Бягай, глупачке, бягай!

— Няма да избяга — каза тихо Крейн. — Каза, че ще направи всичко за мен. В кърпа ми е вързана, Кушман. Не си хаби силите на вятъра.

Елис се изплю в лицето му.