Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (22)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Генерал-майор, сър Хю Франклин Стюард, отличен с орден за специални бойни заслуги, главен комендант и началник на полицията в областта, се занимаваше с розите, когато му съобщиха, че е пристигнал инспектор Джеймс.

Хю, висок, белокос мъж към седемдесетте, въздъхна със съжаление и каза, че идва след минута. Винаги някой се тревожи за нещо, помисли си той. Като че ли няма никакво спокойствие в днешно време. Какво ли по дяволите иска този човек? Сигурно идва по личен, а не по служебен въпрос. Джеймс нямаше право да контактува пряко с началника на полицията по служебни въпроси, трябваше да мине по канален ред.

Хю остави ножицата за подрязване, огледа подредените-редици розови храсти и бавно се запъти към огромната къща, която бе станала твърде голяма за него, откакто изгуби тримата си сина във войната, а дъщеря му скоро щеше да се омъжва.

Испектор Джеймс чакаше в антрето. Изглеждаше притеснен и бе застанал мирно под красивата глава на един тигър, застрелян от сър Хю преди около четиридесет години в провинция Бенгалия.

— Добро утро, Джеймс — каза сър Хю и кимна приятелски. — Напоследък не съм те виждал. Май за първи път идваш тук?

— Да, сър — каза Джеймс, като гледаше също така притеснено, както и се чувстваше.

— Един стар, хубав дом, но вече много голям за нас, а и данъците са доста високи. Ще трябва да помислим за нещо по-малко, но трудно ще го открием, а и розите ще ми липсват. Видя ли ги като идваше по пътечката?

— Да, сър, много са хубави.

Хю грейна.

— Наистина, не са лоши — отвърна той. — Султаните на Занзибар и лейди Ештаунс може би са най-хубавите, макар че полковник Харисън е уверен, че има нещо, с което може да ме изненада. Не си виждал розите му, нали?

Джеймс се отпусна на другия крак и отвърна, че не е.

Хю му хвърли бегъл поглед, усети се, че Джеймс явно не е дошъл да обсъжда рози и въздъхна.

— Стига сме говорили за рози — каза той, сложи ръка върху рамото на Джеймс и го заведе в кабинета си — уютна стая, пълна с книги, цветя и ловни трофеи. — Понякога дотягам на хората, когато стане въпрос за рози. Седни и се чувствай като у дома си. — Погледна инкрустиралия часовник върху полицата на камината и видя, че минава шест. — Няма да е лошо да пийнем по нещо — продължи той и извади една бутилка уиски от чекмеджета в бюрото си. — По това време не е за уиски, но мисля, че за случая си заслужава, нали? Първото ти посещение, а?

Джеймс се изкашля. Оценяваше жеста на сър Хю да го накара да се почувства удобно, но искаше най-сетне да поговорят по същество. — За мен не, сър — каза той притеснено. — Все пак благодаря ви. Аз, аз искам да обсъдя с вас един важен въпрос…

— Глупости — каза Хю, докато наливаше доста голямо количество уиски в две чаши, които също бе извадил от бюрото. — Притеснен си като млада невеста, Джеймс. Хайде, глътни това и се успокой. Няма защо да се плашиш от мен. Аз например много повече се страхувах от моя военен устав, отколкото от някой посетил ме генерал.

Скованата физиономия на Джеймс не се отпусна. Той взе уискито, но го остави на бюрото.

— Благодаря ви, сър, може би след малко — каза той. — Дойдох тук, защото смятам, че трябва да се посъветвам първо с вас.

Става дума за служебен въпрос, сър.

Сър Хю се отпусна в мекото кожено кресло зад бюрото.

— Но, Джеймс, защо не вървим тогава по каналния ред? Не трябва ли първо да докладваш в Главния участък или вече си го направил?

— Не, сър — отвърна Джеймс. — Знам, че е необичайно, но и обстоятелствата са необичайни. Може би трябва да приемете този разговор за неофициален. Много се нуждая от съвета ви.

Хю потри брадичката си и погледна към тавана. Представи си един вбесен директор в Главната полиция.

— Не знам какво да кажа, Джеймс — отвърна той. — Няма ли да е по-добре да направиш една докладна записка? Може да ни спести много неприятности по-късно. На началника няма да му хареса много, че си идвал направо при мен.

— Знам, сър — отвърна упорито Джеймс — но аз наистина смятам, че на този етап вие сте единственият човек, който може да помогне. Става дума за нещо, което засяга Военното разузнаване.

Хю трепна.

— Какво по дяволите искаш да кажеш?

— Може би ще е по-добре да започна от самото начало, господине. В края на краищата, така ще спестим повече време.

— Добре, започвай. Ако искаш, можеш и да си запалиш цигара. Наистина искам да се отпуснеш малко. Не хапя. — Хю се ухили и поклати глава, като видя, че Джеймс не се променя. — Хайде, разкажи ми всичко.

— Преди два дни, сър — започна Джеймс, — т.е. на 18 август, на Роджърс (той е помощникът ми, ако си спомняте) му телефонираха от Клуба за голф. Секретарят съобщи, че някой е нахълтал и оттам са изчезнали някои вещи.

Хю се намръщи.

— Но аз знам за това. Каква връзка, по дяволите, може да има такова дребно нещо с Военното разузнаване.

— Историята е малко дълга и заплетена, сър — каза Джеймс. — Ако ми дадете възможност да я разкажа, ще се опитам да не ви задържам много.

— Искаш да кажеш да не те прекъсвам? — отвърна Хю с усмивка.

— Добре продължавай, Джеймс. Обещавам да не си отварям повече устата.

— Благодаря, сър — каза Джеймс, като си играеше с мустака. — Та значи, Роджърс се огледал наоколо и от отпечатъци от стъпки и други следи по земята разбрал какво се е случило. Той е много добър в това отношение и аз с основание вярвам, че преценката му е била правилна.

Хю отпи малко уиски и кимна. Все още не проявяваше особен интерес, но слушаше по-внимателно.

— Вероятно — продължи Джеймс, — на 17 вечерта непознати мъж и жена са пристигнали на гарата край игрището за голф. Никой не ги е видял, но следите им може лесно да се проследят от гарата. На половината по стръмния склон са се скрили в един храст. Секретарят ми каза, че е работил до късно и те сигурно са се скрили от него, когато той е тръгнал към гарата, за да хване влака за вкъщи. След като той си отишъл, тези двамата се доближили до празния клуб, мъжът счупил едно стъкло и влязъл. Отишъл до входната врата, за да пусне жената, но по една или друга причина, тя избягала. Мъжът тръгнал след нея и изглежда, че са прекарали нощта в трапа на четвъртата площадка. По-късно, вероятно рано сутринта, жената се върнала в клуба сама. Между откраднатите вещи има и носилка. Фактът, че Роджърс не е открил други отпечатъци от мъжа след влизането му в трапа, показва, че сигурно му се е случило нещо и жената го е довлякла до гората на носилката. Аз самият бях на игрището и открих следи, които потвърждават тази теория. Роджърс също е убеден, че именно това се е случило.

— Това момче Роджърс изглежда е умен полицай — отбеляза той. — От дълго време ли е с теб?

— Около две години, сър — отвърна кратко Джеймс. Искаше да продължи с историята. — Роджърс предложил на секретаря да претърсят гората и той се съгласил. Заедно с г-н Малкълм, който бил с тях, тъкмо се канели да тръгнат към гората, когато видели една млада жена, облечена в екип за голф, която се появила на върха на склона на четвъртата площадка и погледнала към тях.

Отначало това не им направило никакво впечатление, но в момента, в който тя ги видяла, побягнала в обратна посока.

— За да ги отклони от гората, а? — каза Хю, доволен, че се бе сетил за това.

— Възможно е, но Роджърс решил, че е по-добре да хване питомното, отколкото да хукне да гони дивото. (Извинете ме, сър, не искам да кажа нищо двусмислено.) Момичето бягало бързо и той й извикал да спре, но тя продължила и се скрила от погледа му. Когато отново хванал следите й, е изненада я видял да играе голф с г-н Ричард Крейн.

Хю подскочи и се изправи от стола си, целият напрегнат. — С Крейн? Сигурен ли си? — Сега вече беше напълно заинтригуван и продължи: — Тогава, коя, по дяволите, е била тя?

— И това ще ви кажа — каза Джеймс, без да желае да избързва.

— Разбира се, след като Роджърс видял, че г-н Крейн познава младата дама, разбрал, че е сбъркал и почакал да дойдат секретаря и г-н Малкълм. Те повели разговора.

Хю отново отпи от уискито.

— Продължавай, човече, продължавай — каза той малко нетърпеливо.

— Г-н Крейн представил дамата като г-жа Джули Брюър, която както научих по-късно от него, е омъжената му сестра.

Хю вдигна вежди.

— Така ли ти каза? Не знаех, че има сестра.

— Г-н Крейн казал, че му е сестра, сър — отвърна тихо Джеймс. — После обяснил, че е глуха и въпреки, че може да разбира по устните, явно не е чула Роджърс. Затова той повярвал на думите му и се извинил.

— От тона на гласа ти разбирам, че Роджърс не е трябвало да повярва. На къде биеш? — попита Хю намръщето.

— Ако ми позволите, след миг ще стигна и до това, сър — отвърна Джеймс. — Г-н Крейн още си позволил да каже, че видял някакъв млад мъж да се промъква през игрището и го описал подробно. Роджърс веднага тръгнал в дадената посока, но не открил и следа от него.

— Има ли още много — попита Хю, като погледна часовника.

— Няма да ви задържа дълго, сър — каза Роджърс толкова тихо и сериозно, че Хю отново го погледна с интерес. — Роджърс ми докладва всичко с подробности и аз реших да посетя Крейн.

— За какво, по дяволите?

— Не повярвах напълно на обяснението на г-н Крейн за младата дама — отвърна Джеймс, като избегна погледа на Хю.

— Боже мой! — промърмори той, овладя се и леко тропна с чашата си с уиски по бюрото. — Добре, продължавай. Не повярва на обяснението на г-н Крейн — и какво направи?

— Така се случи, че когато отидох, г-н Крейн беше излязъл, сър, но аз проведох кратък разговор с младата дама, която твърдеше, че е г-жа Брюър. Не ми вдъхна много доверие, затова поисках картата й за самоличност.

— Малко си прекалил, Джеймс, а?

— Държах се много тактично, сър — каза Джеймс убедително, — но не вярвах, че младата дама е г-жа Бюър. Помислих, че може да е замесена с кражбата в клуба и че г-н Крейн й бе дал убежище, така да се каже.

— За първи път в живота си чувам такива глупости — възкликна Хю и почервеня. — Преди да кажеш още нещо за г-н Крейн, искам да знаеш, че ми е личен приятел и аз много го харесвам. Той е чудесно момче и ще ти кажа нещо, което искам за сега да се запази в тайна — ще ми става зет. Така че внимавай какво говориш и, престани да си измисляш абсурдни теории.

Настъпи тягостно мълчание. Джеймс погледна Хю с тъпо изумление.

— Ваш зет, сър? — повтори той замаяно. — Не знаех…

— Разбира се, че няма да знаещ. Никой още не знае. Искат да не се разбира до обявяването на годежа. Не ме питай защо. Днешните хора са пълни със странни идеи. Във всеки случай Ричард ще ми стане зет след около шест месеца и от него ще излезе един чудесен зет и съпруг. Знаеш заслугите му от войната?

Джеймс започна да върти мустака си.

— Да, сър — каза той унило. Размърда дългите си, слаби крака, почеса се по брадичката и започна да гледа във всички посоки, само не и в сър Хю.

— Хайде, човече, продължавай с историята си. Дотук си забъркал голяма каша. Трябва да говоря по този въпрос с г-н Крейн — да се извиня на сестра му — каза сър Хю намръщено. — За бога, не ми казвай, че още си заплел нещата.

— Не мисля така, сър — отговори Джеймс. — Сега не знам как да ви го кажа, като знам за дъщеря ви…

— Защо да не знаеш? Разбира се, ако не си… Добре, продължавай. Сега мога да чуя и най-лошото.

— Сър, позволих си да взема отпечатъците на младата дама.

Хю простена.

— Скъпи човече… — започна той, но Джеймс избърза да го прекъсне.

— Направих го много тактично. Убедих я да разгледа часовника ми и така и взех отпечатъците. Сигурен съм, че тя не разбра за какво го направих, но изглежда г-н Крейн, който присъстваше, се е досетил. Изпратих часовника в Главния участък, за да проверят отпечатъците.

— И таз хубава — каза Хю, като стана и започна да крачи из стаята. — За пръв път чувам подобно нещо. Чудо е, че г-н Крейн още не е идвал при мен. Кога казваш се е случило това?

— Вчера сутринта, сър — отвърна Джеймс и се изкашля. Почуди се какво ли щеше да каже Хю като научи цялата история. Джеймс усети как по носа му потича струйка пот, извади кърпичка и попи лицето си.

— Не бяха регистрирани, сър — продължи той тихо.

— Разбира се, че не са били — отвърна ядосано Хю. — Веднага можах да ти го кажа.

— Но затова имаше причина, сър — каза Джеймс. — Часовникът беше обработен. Отпечатъците на младата дама бяха сменени с тези на моята дъщеря. Естествено, те не бяха регистрирани. Хю премигна.

— Дъщеря ти? Как се забърка тя в цялата история?

— По едно време, преди три-четири месеца, сър, съжалявам, че трябва да го кажа, г-н Крейн и дъщеря ми бяха доста близки. Предполагам, че е убедил Дафни да изтрие отпечатъците и да ги смени с нейните.

Настъпи дълга пауза, после Хю каза с приглушен глас:

— Надявам се, че осъзнаваш какво казваш.

— За съжаление да, сър — отвърна мрачно Джеймс. — Опитах се да убедя Дафни да каже истината, но тя отрече всичко и въпреки това отпечатъците й са върху часовника.

— Това въобще не ме интересува. Нямаш право да твърдиш, че г-н Крейн е убедил дъщеря ти да направи подобно нещо — каза Хю в яда си. — Обвиняваш го в нещо много сериозно, Джеймс.

— Мисля, че г-н Крейн е бил много загрижен отпечатъците на младата дама, представила се като г-жа Брюър, да не бъдат проверени, за да не се разбере истинската й самоличност. Сигурен съм, че г-н Крейн, по причини известни само на него, е подслонил тази млада жена. Бях в Съмърсет Хаус, сър и се оказа, че той няма сестра. Проверих данните за семейството му.

Хю изведнъж се отпусна на стола. Заслужаваше си човек да види лицето му.

— Но това наистина е невероятно — каза той. — Ако не му е сестра, тогава коя, по дяволите, е тя?

— Предполагам, че сте видели секретния доклад за Кушман, който пристигна вчера, сър?

Хю погледна изумено.

— Разбира се, че го видях. Какво, по дяволите…?

— Спомняте си, че този Кушман е видян за последен път в компанията на една жена, индентифицирана като Грейс Кларк, излязла от затвора и търсена за кражба? Хю кимна.

— Мисля, че младата дама у г-н Крейн е Грейс Кларк — каза Джеймс и се подготви за избухването на буря.

— Ти не си с всичкия си — каза Хю, като стисна ръцете си в юмруци и погледна яростно Джеймс. — Казваш, че тя… но, по дяволите, току що ми каза, че се казва Джули Брюър и че си видял картата й за самоличност.

— Джули Брюър е проститутка, сър — отвърна бавно Джеймс. — Проучих някои неща и разбрах, че г-н Крейн е поддържал връзка с нея. Тя е изчезнала, но мисля, че той се е сдобил с картата й за самоличност и я е дал на Грейс Кларк.

— Какъв отвратителен намек — каза Хю, вече разгневен. Мисля, че прекали. Честно казано, не вярвам на нито една твоя дума. Трябва да говоря с началника ти за теб. Единственото обяснение е, че сигурно губиш разсъдъка си и не знаеш какво говориш. Как се осмеляваш да кажеш, че г-н Крейн има връзка с проститутка!

— Наистина съжалявам, сър — отвърна Джеймс, пребледнял, но непоколебим. — Имам всички необходими доказателства, иначе не бих направил подобно изявление.

— Не ти вярвам! — извика Хю. — И не искам да слушам повече за това. Връщай се веднага в участъка си. Ще реша този въпрос с началника ти.

Джеймс се изправи. Застана пред Хю и го погледна право в очите.

— Има още нещо, сър — каза той спокойно, — и приключвам. Роджърс е изчезнал. Излезе снощи и предполагам, че е отишъл до къщата на Крейн. Оттогава никой не го е виждал. Правя си сам заключения. Грейс Кларк е видяна с Едуин Кушман. Сега тя е у г-н Крейн. Кушман също може да е там. Той е опасен. Ако Роджърс го е открил, той може… Звучи драматично, знам, но може да е убил Роджърс. Погледнете досието му, сър. Той е убиец. Нещо се е случило с Роджърс. Затова дойдох при вас. Сега вие поемате отговорността, сър. Чакам заповедите ви. Какво да правя?