Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Trusted Like The Fox, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Милева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2007)
Издание:
A Panther Book
First published in Great Britain
by Jarrolds Publishers (London) Limited
PRINTING HISTORY
Jarrolds edition first published 1946
Panther edition first published August 1964
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Пионер Ананда“, София
Печат — ДФ „Балкан-Прес“
ISBN 954-8051-03-6
История
- — Добавяне
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Излегната в дълбоката вана, Грейс забрави за Елис. Той се изпари от мислите й като дим. Тя отпусна глава върху импрегнираната възглавница, а пръстите на краката й почиваха под блестящите метални кранове. Тя се отдаде на умората и със затворени очи се остави да витае в един вакуум от сетивни удоволствия.
Банята беше малка, но луксозна. Светлозелените плочки по стените бяха разделени от широка ивица светещ хром. Подът беше покрит със зелени и черни квадрати, а една дебела бяла рогозка лежеше пред малка зелена лакирана тоалетна масичка, отрупана с козметика, парафюми и тоалетни принадлежности.
По филмите Грейс често бе виждала такъв лукс, но мисълта, че самата тя може да има такава стая, спираше дъха й.
Беше зашеметена от тази невероятна промяна. Само преди няколко часа стоеше свита в един влажен трап, облечена с чужди дрехи, мокра, мръсна и търсена от полицията. Сега беше чиста, временно в безопасност и влюбена.
Беше чела за любов от пръв поглед, беше виждала и по филмите, но никога не бе вярвала, че такова нещо е възможно. Но сега осъзна, че с нея се бе случило точно това.
Тя бе казала на Елис: „Никой не се е държал добре с мен“ и му бе благодарна за хвърления в лицето смачкан сладкиш, когато умираше от глад. За нея това беше проява на внимание, защото нямаше с какво друго да го сравни. После в живота й се появи Ричард Крейн. Той беше мил, осигури й невероятен разкош, предложи й дрехи — не старите, захвърлени, ненужни дрехи, които й даваха в миналото, а неповторими и модни дрехи — такива, каквито човек може да види по витрините на бутиците в Уест Енд. Беше я спасил от полицията, беше я взел в дома си, без да я принуждава да му каже коя е и се държеше внимателно, без да я кара да се смущава от това, че е глуха.
Отначало приемаше с недоверие това внимание, но след като се успокои и започна да мисли по-трезво, тя се почуди, дали той също не се бе влюбил в нея. Може би това беше обяснението за неговата щедрост и желание да я закриля? Явно никой мъж не би се подложил на такъв риск за едно непознато момиче, освен ако не беше влюбен в него?
Както повечето необразовани момичета от по-низшите среди, Грейс беше романтичка. Тя поглъщаше евтините романчета, любимите филмови звезди обитаваха сънищата й и тя си представяше как един ден ще се появи очарователният принц, който ще я спаси от бедността и ще я отнесе в един свят, изпълнен с любов, щастие и богатство.
Откакто изгуби слуха си, тя инстинктивно чувстваше, че ще й бъде много по-трудно да си намери съпруг и дом. Но сега надеждите й се възобновиха и въпреки здравия й разум (защото Грейс, макар и мечтателка, не беше глупава и преценяваше трезво нещата), тя реши, че е възможно Крейн да се е влюбил в нея.
Знаеше, че не е красива, но може би Крейн не обръщаше внимание на красотата. Може би той веднага бе разбрал, че тя би направила всичко за него, би била безупречна стопанка на този прекрасен дом и предана съпруга до края на живота си. При мисълта, че щеше да умре, да го остави да се грижи за себе си, стар и самотен, очите й се напълниха със сълзи.
Тя въздъхна, затвори очи и за известно време се унесе в сладки сантиментални мечти.
Изведнъж си спомни за задълженията си. Не можеше да лежи във ваната и да мечтае, докато Ричард — тя вече мислеше за него като Ричард — се грижеше за Елис. Мястото й беше край него.
Тя се измъкна от ваната, изсуши се набързо и въпреки че искаше веднага да отиде при него, не можа да устои да не спре за миг, за да се напудри с големия пух върху тоалетната масичка.
Застана гола пред голямото огледало. Дори с критичния си поглед установи, че тялото й не е лошо и изведнъж я облада диво и необуздано желание да се отдаде на Крейн, в знак на своята обич и благодарност. Но в момента, в който тази мисъл мина през главата й, тя я отхвърли. Камшикът на втория й баща беше оставил следи в съзнанието й. Той й бе втълпил, че майка й е била уличница и се е отдавала на всеки мъж, който я е пожелаел. Грейс бе приела, че това е най-големият грях, който една жена може да извърши и че нито един почтен мъж няма да я уважава, ако тя му се отдаде.
С чувство на вина тя бързо намъква копринения халат и седна пред огледалото. Току-що измитата й коса беше мека и вълниста. Все още разстроена, прокарва гребен през гъстите букли и ги прибира с фиби. Поколеба се дали да си сложи червило. Устните й бяха толкова бледи, че тя реши да се направи колкото се може по-красива, поне за да достави удоволствие на Ричард.
Когато се върна в спалнята, тя нахлузи роклята, която беше избрала — тъмносиня, с дълго и тясно остро деколте и тричетвърти ръкави. Погледна се в огледалото и беше приятно изненадана от промяната. Роклята беше като излята по нея и на Грейс й беше трудно да повярва, че това е самата тя, очарована, че изглежда толкова привлекателна.
Но сега не беше време да се труфи и като се погледна за последен път, издърпа резето и отвори вратата.
По мириса на пържен бекон разбра къде е кухнята и когато приближи до една полуотворена врата, изведнъж се смути и се изплаши от срещата си с Крейн. Ами ако откриеше в погледа му, че е сгрешила? Че той не я харесва? Ами ако той, въпреки усилията, които беше положила не я намери за привлекателна?
Тя плахо бутна вратата и пред погледа й се откри една красиво обзаведена кухня — в бяло и ярко синьо, снабдена с всякакви най-модерни приспособления.
Крейн стоеше край една електрическа печка, с цигара в уста и вилица в ръка. Той погледна с усмивка към вратата, когато чу Грейс да приближава, но след като я видя, усмивката замръзна на лицето му и той изтръпна.
Настъпи дълго мълчание. Грейс се смрази като видя как лицето му пребледня. В очите му бе изписан ужас, устата му висеше отпуснато и той не можеше да си поеме дъх.
Вилицата се изплъзна от ръцете му и лекото й изтрополя-ване на пода го стресна, той се опита да се съвземе и изкриви устата си в усмивка.
Грейс отстъпи, с ръка към устата и широко отворени от ужас очи.
— Помислих, че е Джули — каза той, все още със сковано лице и ужас в очите. — Аз, аз наистина помислих, че си Джули… — и изведнъж той се втурна към коридора, а тя остана загледана втренчено след него.
Грейс едва успя да се овладее. Тя взе вилицата и механично заобръща парчетата бекон в тигана.
От електрическия чайник започна да излиза пара и тя направи кафе. Опитваше се да приготви закуска без да мисли. Когато всичко беше готово, тя бе възвърнала самообладанието си и не трепна при появяването на Крейн. Той също се бе съвзел, в погледа му отново се четеше онова мило и весело изражение, но Грейс се отдръпна от него, когато я доближи и се опита по лицето му да отгатне какво става.
— Наистина много съжалявам, че те изплаших така — каза той. Дъхът му миришеше на бренди и тя трепна и се отдръпна още назад.
— Моля те, прости ми — продължи той. — Бях се замислил и не чух кога си влязла. Това беше една от любимите й рокли и ти изглеждаш съвсем като нея. Странно, но тя по същия начин прибираше косата си. Изкара ми акъла.
— О! — възкликна тя, изпълнена със съжаление, забравила уплахата. — Аз също съжалявам. Не знаех… — Несъзнателно тя хвана ръката му.
— Беше глупаво от моя страна — каза той, потупа я по ръката и се отдръпна. Жестът беше приятелски, но това, че той така очевидно избягваше допира й, я нарани.
— Разбираш ли, Джули умря едва преди няколко месеца и ми липсва, много ми липсва и ти като се появи така изведнъж, ми се стори… — за миг спокойното изражение в очите отново премина в ужас, но той бързо се овладя, — че тя се е върнала.
Той вдигна каничката с кафе.
— Хайде да ядем. Умирам от глад, предполагам, че ти също — и той бързо я погледна. — Така ме изплаши, че дори не успях да ти кажа колко добре изглеждаш. Просто си чудесна.
Тя веднага разбра, че откакто се бяха срещнали, той за първи път говореше неискрено, че изобщо не мислеше, че тя изглежда чудесно и че му се искаше тя да не бе слагала точно тази рокля. Беше толкова разочарована, че й се доплака, като се обвиняваше, че бе развалила може би един прекрасен и за двамата момент.
— Ти занеси яденето, а аз ще взема кафето и препечените филии — продължи той, като тръгна към вратата.
Тя взе бекона с гъби и го последва в дългата и тясна всекидневна. Той бе сложил масата, остави млякото и хляба, взе яденето от нея и го постави на котлона.
— Хайде да ядем.
Но тя искаше първо да се преоблече.
— Ей сега ще дойда — каза тя и изтича до стаята си.
Тя набързо издърпа роклята през главата си, при което наоколо се разпръснаха безброй фиби за коса, и я захвърли на леглото. Изтича до гардероба, отвори го и свали от закачалката една обикновена, евтина памучна рокля на ярки квадрати. Облече я, отиде до тоалетната масичка, разчеса косата, за да бухне и я остави разпусната. Знаеше, че с тази рокля не изглежда толкова привлекателна, но нямаше друг избор. Не искаше да рискува да получи още някой неискрен комплимент от Крейн, нито пък искаше да му напомня за сестра му.
Тя се върна във всекидневната, спря отвън, за да приглади роклята си, отвори вратата и влезе.
Крейн я погледна и лицето му моментално светна.
— Какво мило дете си — каза той. — Да направиш всичко това, само защото аз се държах като глупак. Ела и седни. Тази рокля ти отива. Знаеш ли, ти си едно хубаво малко същество… но може би някой друг вече ти го е казвал.
Грейнала от радост Грейс разбра, че този път комплиментът беше искрен. Той продължи преди тя да отвърне нещо.
— Не ми каза как се казваш.
— Грейс — каза тя, поколеба се, като си спомни, че във вестника беше споменато името й и реши да излъже, — Грейс Стюърт.
Той се усмихна.
— Хубаво историческо име. Мога ли да те наричам Грейс?
Тя почервеня.
— Да — каза тя, като гледаше в чинията си. — Да, разбира се.
Този път той се засмя.
— Скоро ще трябва да си поговорим сериозно, но преди това имаме много работа. Ти се храни, а аз, щом свърша със закуската, ще скрия носилката. Никой не трябва да я вижда тук.
Тя изведнъж се сети за Елис.
— Как е той?
Крейн поклати глава.
— Зле е, но аз го настаних в леглото и той се чувства удобно. Може би ще е добре да го наглеждаш, докато ме няма. Няма да се бавя. Той още е в безсъзнание и бълнува. Знаеше ли, че говори немски? Той не е немец, нали?
Тя чувстваше, че той я наблюдава внимателно.
— О, не… казва се Дейвид Елис. Аз… аз видях картата му за самоличност.
— Странно. Говори някакви глупости на немски… Грейс го погледна изумено.
— Глупости?
— Няма значение — каза рязко Крейн, изпи кафето и отмести стола си. — Извини ме, но ще изляза. Искам да скрия някъде тая носилка, преди някой да усети, че е изчезнала. Ще взема и дрехите, които ти взе от клуба.
Тя понечи да стане, но той й махна с ръка да остане на мястото си.
— Остани да се нахраниш. Сигурно си много гладна. Като се върна, ще поговорим.
Тя остана на масата дълго след като вратата хлопна и разбра, че той бе излязъл и я бе оставил сама с Елис.
Какво ще се случи с нея? Какъв план щеше да измисли, когато се върне? Сега тя не беше сигурна, че той я харесва. Не забеляза блясък в очите му и все пак той се държеше толкова мило и съпричастно. Ядосано прехапа устни, като си спомни как го бе изплашила. Съвсем нормално беше за него да реагира така, въпреки че той също я изплаши. Той беше мъртвешки пребледнял… ужасен…, сякаш беше — … но тя се спря. Виновен? Как можеше да мисли, че той се е почувствал виновен? Беше ли лоялно от нейна страна след всичко, което бе направил за нея? Тя бързо стана, разтреби масата, постави чиниите, чашите и остатъците от закуската върху подвижната масичка и я избута до кухнята.
Помисли си, че трябва да погледне Елис, въпреки че сега за нея той не означаваше нищо. Мислите й бяха погълнати изцяло от Крейн. Елис беше един досадник, който можеше да обърка плановете на Крейн за нея.
Тя отвори вратата на спалнята и влезе.
Елис лежеше по гръб, лицето му беше зачервено, а ръцете му бяха свити в юмруци, отпуснати до тялото. Когато тя се приближи до леглото, той отвори очи и я загледа.
— Чаках те — промълви той с отслабнал глас. — Къде беше?
— Ще се оправиш — каза тя като се наведе над него. — Болен си, но ще се оправиш.
Тя говореше без да мисли, и осъзнаваше, малко засрамена, че не я беше грижа какво щеше да стане с него.
— Откьде знаеш, че ще се оправя — дива ярост блесна в очите му.
— Трябва да се успокоиш… — започна тя и гласът й заглъхна в сподавен стон, когато Елис я сграбчи за гърлото. Той я привлече към себе си и тя се просна на леглото, безпомощна в силните му ръце.
— Уличница! — озъби й се той. — Въобще не ти пука за мен, след като видя един хубав мъж. Ще му се продадеш, нали? Знам ви аз. Всички уличници сте еднакви. Ще се продадеш за дрехи и храна. Не те интересува какво става с мен. Мислиш ли, че него го интересува? Той ще ме изхвърли… ще ме предаде на полицията… за да може да получи това, което иска от теб.
Ужасена, Грейс замахна сляпо към него и го удари в лицето.
Ръцете му освободиха гърлото й и той се отпусна назад, изтощен от усилията, които положи, за да я хване.
Тя се отскубна от него и се опря на стената, пребледняла и задъхана.
— Грешиш — каза тя. — Ще се грижа за теб… Казах ти го и ще удържа на обещанието си, но не може да говориш по този начин. — Изведнъж тя се ядоса. — Как се осмеляваш да говориш срещу него. Той е добър! Чуваш ли? Той е добър. Ти дори не знаеш какво означава това.
Елис затвори очи.
— О, млъкни — отвърна той презрително. — Той иска само едно нещо от теб и ще го получи, малка глупачке. Махай се от очите ми.
— Не трябва да говориш така — каза тя изумена. — Искам да ти помогна, но няма да го направя, ако говориш така и освен това за теб е вредно да се вълнуваш. Трябва да се успокоиш.
Елис я отпрати с ръка и изведнъж целият се скова.
— Какво е това — попита той, ослушвайки се. — Навън има някой.
Грейс изтича до прозореца и надникна през белите муселинови пердета. Сърцето й се преобърна като видя една висока фигура в полицейска униформа да приближава бавно към къщата.
— Полицията е — каза тя и отскочи назад.
Елис й се озъби.
— Направи нещо, глупачке. Донеси ми нож или нещо друго. Няма да ме приберат жив.
Тя сякаш доби кураж от надигащия се у него ужас.
— Стой тихо — каза тя. — Няма да го пусна вътре. Ще се опитам да го задържа с приказки, докато Ричард се върне…
Елис яростно й прошепна:
— Дай ми някакъв нож…
На вратата рязко се звънна и после два пъти се почука. Пребледняла, без да поглежда Елис, Грейс излезе от спалнята и тръгна по коридора към вратата.