Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (6)

ПЕТА ГЛАВА

Вятърът се усили и от запад се появиха огромни облаци, които закриха ясното небе, звездите и луната. Малко след десет часа заваля дъжд.

В трапа Елис проклинаше дъжда. Отначало ръмеше, но облаците се увеличаваха и започна да вали като из ведро — пелени от сив, студен дъжд, гонени от вятъра, проникваха в откритата земя.

Елис съжаляваше, че беше пуснал Грейс. Тя щеше да се подслони някъде, а той трябваше да остане под дъжда и да се оправя, както може. Когато разбра, че кракът му е счупен, тя се отнесе към него нежно и спокойно. На Елис му се стори странно, че тя се държи по този начин. Сега, когато беше в ръцете и, тя сякаш не се страхуваше от него и вместо да му се подиграва и да го изостави, както би направил той на нейно място, тя бе облекчила страданията му и така умело бе изправила счупения крак, че той почти не бе усетил болка.

„Ще отида до съблекалните — бе казала тя — може би ще намеря нещо, което да използвам вместо шина“.

Той се почуди как момиче като нея може да разбира нещо от счупени крайници, и когато я попита, тя му обясни, че в Женските помощни военновъздушни сили е била санитарка и е минала няколко практически урока за оказване на първа помощ.

Не му се искаше да я пусне, но знаеше, че трябва да се направи нещо. Той не можеше да остане в трапа. Скоро трябвате да направи усилие да се изкатери по стръмния насип и да допълзи някак си до гората. В момента се страхуваше да се помръдне, но ако тя — Грейс — наставеше коста и я бинтоваше, тогава той може би щеше поне да опита.

А нея я нямаше. Той се бе вслушал в ускорените й, леки стъпки, докато тя бягаше през тревата, но когато този звук заглъхна, той моментално изгуби увереност и се прокле, че я бе пуснал.

Тя нямаше да се върне. След като се беше държал така с нея, тя трябваше да е глупачка, за да се върне. На нейно място той дори не би се поколебал. За него това щеше да е идеалната възможност да се отърве от нея — захвърлена някъде. За хвърлена в някакъв ров, помисли си той, и заудря влажната земя, вбесен и изплашен.

В трапа сега беше студено и влажно. Дъждът се изсипваше върху главата му, студените капки обливаха пламналото му тяло. Ще продължи да вали, помисли си той с горчивина. Тази отвратителна страна с това променливо време. Никога не можеш да го разбереш. Може би щеше да понесе болката и безпокойството, ако наоколо беше сухо и топло, но тази просмукваща влага и студ го обезкуражаваха.

Минутите течаха. Беше свалил часовника от ръката си и го бе сложил в портфейла, за да го предпази от дъжда. Не можеше да устои да не го погледне, извади го още веднъж и видя, че Грейс я нямаше вече двадесет минути. Двадесет минути! Какво правеше? Щеше ли да се върне? Опита се да се надигне и да надникне през трапа, но болката го закова на място. Виждаше само мрачното, тъмно небе отгоре и усещаше капките дъжд по лицето си.

Както си лежеше, дочу нов шум. Шум от приближаващ се влак. Той тракаше по линията, после забави ход и спря на гарат а. Той веднага си представи как момичето чака на перона, как се качва във влака и се настанява в някое ъглово местенце. Виждаше пребледнялото й, загрижено лице, когато тя надничаше през прозореца, за да се увери, че никой не я е видял. Влакът потегли отново. Той си представи как тя се отдалечава от него и заби нокти във влажната пръст, опитвайки да се съвземе, ужасен от мисълта, че може би е изоставен.

При потеглянето на влака, той чу някъде в далечината изщракването на семафор. Елис оприличи несъзнателно този звук на притягането на примката около врата му, когато го обесят. Той потръпна и хвана гърлото си с ръка. И точно, когато беше на ръба на отчаянието, той чу стъпките й и видя мъждукащата отгоре светлина.

— Изгаси я, глупачке! — изрева той. Ненормално ли беше това момиче, за да размахва светлината така, че всеки да я види? Но, разбира се, тя не го чу и когато пропълзя в трапа, той яростно изби фенера от ръката й.

— Няма нищо — каза тя тихо, като вдигна фенера и коленичи на влажната земя край него.

— Никой няма да ни види. Имах нужда от светлина. Навън е тъмно и влажно.

Фенерът освети трапа и той видя прогизналия пясък, момичето, което също беше вир-вода, със сплъстена на кичури коса под отвратителната и малка шапка, която беше провиснала.

— Ще се погрижа за крака ти — каза тя. Беше взела със себе си един голям куфар и два ярки чадъра за голф. Въпреки, че дишаше тежко, тя беше спокойна и нейното присъствие му вдъхваше увереност. — Ще продължи да вали, нали? — каза тя, отваряйки един от чадърите. Несъзнателно тя бе започнала да говори с бодрия тон на медицинска сестра в стаята на болен.

Той кимна, докато я наблюдаваше. Не беше толкова глупава. Самият той нямаше да се сети да потърси чадър.

Тя закрепи големия чадър на стените на трапа като покрив над главата му. Прикритието от дъжда за него беше истинско облекчение и той кимна одобрително, когато тя отвори и втория чадър и го нагласи до първия. Двата цветни чадъра прикриваха изцяло трапа от дъжда и го правеха по уютен. Точно в такова място едно дете би мечтало да бъде затворено. И докато лежеше така, прикрит от дъжда и мрачното небе, а фенерът осветяваше ярките цветове на чадърите, Елис се върна в детството си и за няколко мига почувства истинско вълнение.

Грейс вадеше нещата от куфара. Тя измъкна две големи мушами и ги постла върху мократа земя.

— Премести се върху тях, — каза тя — може да хванеш ревматизъм.

Той посочи крака си.

— Оправи крака ми — каза той нетърпеливо. — Остави сега ревматизма. Мислиш ли, че искам да прекарам тук цялата нощ?

Но тя бе заета с куфара и не го гледаше, така че не разбра какво й говори. Това отново го ядоса. (Да си зависим от тази глуха уличница, разбесня се той). Опита се да я докосне, но не можа и бе принуден да остане да лежи неподвижно, и изпълнен с омраза към нея да я чака да се обърне.

— Можеш ли сам? — попита тя, като се приближи и коленичи над него. Той усети мириса на мократа й фланелена пола и върху лицето му паднаха няколко капки от смачканото малко цвете на шапката й.

Той я сграбчи за рамото и я разтърси.

— Кракът ми — извика той. — Направи нещо! Остави влагата. Оправи ми крака!

Но тя явно не бе наблюдавала устните му, защото каза спокойно:

— Надигни се. Аз ще прикрепям крака ти докато се местиш на мушамата.

Той щеше да се възпротиви, да й каже, че въобще не му пука за влагата, но изведнъж усети, че няма сили. Беше му противно да се оставя тя да го ръководи, но в сегашното си състояние толкова по-лесно му бе да прави това, което му казват.

Най-накрая той се добра до мушамата. Грейс се справи с крака му изключително умело. Съвсем внимателно тя го държеше малко над земята и като че ли предугаждаше движенията на Елис, така че той успя да се премести на мушамата без да усети силна болка. Но докато се пренесе, целият плувна в пот и усети, че му се гади. Като видя мъртвешки бледия цвят на лицето му и лъсналата се от пот кожа, тя го натисна да легне, а малката й тъмна ръка здраво стискаше рамото му.

— Донесох малко бренди — каза тя и се извърна към куфара.

Той се загледа в тесния и извит гръб, когато тя се наведе над куфара, в добре оформените й крака. Жалко, че беше толкова обикновена, помисли си той. Имаше хубаво тяло. Лека тръпка на възбуда премина през него, но изчезна в момента, в който усети пареща болка. Тя държеше чаша бренди в ръката си.

— Изпий това — каза тя, като повдигна главата му.

Конякът му помогна. Усети как успокоителната топлина се разлива из целия му организъм и го освобождава от противното усещане, как му вдъхва кураж.

Тя започнада събува обувките му и той изведнъж се почуди дали краката му бяха чисти. Пламна от срам — не беше изпитвал такова чувство от детските си години. Това го под-разни и той се опита да я спре, но не можеше да стигне ръцете й. Остана да лежи неподвижно, загледан в шарените чадъри, ядосан и засрамен, като неоснователно я ненавиждаше и укоряваше, че заради нея бе загубил гордостта си. Тя свали обувките и чорапите му, а после се приближи и започна да разкопчава несръчно копчетата на панталона му.

Той посегна да хване ръцете й, но сграбчи китките й и я загледа свирепо.

— Остави ме на мира — процеди той през зъби. — Какво правиш, по дяволите?

Тя се втренчи изумено в него, а малкото й бяло лице изглеждаше уплашено.

— Няма нищо — каза му тя успокоително. — Искам да оправя крака ти. Трябва да сваля панталоните. Няма никакво значение… някога бях медицинска сестра… е, почти.

— Остави ме на мира — промърмори той, ядосан от това, че се изчервява. Представи си слабите си окосмени крака и потръпна, като си помисли, че тя може да ги види. — Няма да ме събличаш.

Но нежно и загрижено тя продължи да упорства. Щеше да му коства много усилия да я спре и когато тя се отдръпна настрана, той нямаше сили да настоява повече и отново остана да лежи неподвижно, със затворени очи, а тънките му устни се движеха нервно. Остави я да му свали панталона и извърна глава.

Но докато внимателно изхлузваше панталона от стъпалото, без да иска тя го удари и той извика от внезапната болка, която прониза крака му.

Наруга я, но тя не разбра. Искаше му се да я изрита, да я накара да страда като него, но се страхуваше да помръдне, за да не усили собствената си болка.

Повдигна глава и я погледна злобно. Тя бе извадила едно одеяло от куфара и увиваше здравия му крак. Топлината от одеалото му подейства успокоително. Тя прегледа счупения крак на светлината на фенера. Върху бялата му окосмена кожа гладката й тъмна ръка изглеждаше красива.

— Точно под коляното е — каза тя. — Мисля, че мога да го наместя.

Тя вдигна поглед към него, очите й бяха широко отворени и загрижени:

— Ще боли.

— Хайде — каза той, потръпвайки без да иска. — Намести го. Издържам на болка. Какво — мислиш, че съм мекушав?

Но преди още да докосне счупеното място, той вече се обливаше в пот. Когато ръката й се доближи до подутия крак, той трепна, захапа устни и стисна здраво юмруци.

Тя сякаш усети страха му от болката, наля още бренди и му го подаде.

— Опитай се да изтърпиш — каза тя умолително, като осъзнаваше колко трудно беше това. — Няма да се съпротивляваш, нали? Искам да го наставя както трябва.

— Хайде, направи нещо, уличнице — извика той ужасен. — Действай и престани да хленчиш.

Тя отново не чу грубите му думи, тъй като се бе обърнала към куфара. Искаше му се да я изрита по добре оформените и задни части, да я унижи, засрамен от собствената си страхливост, опитвайки се да се оправдае чрез нея.

От куфара тя извади санитарни шини и превръзки. Като че ли можеше да извади от там каквото си поиска. Изведнъж куфарът му заприлича на кутия на фокусник.

— В клуба имаше аптечка за първа помощ — обясни тя. — Имаше всичко, дори носилка. Ако имаше кой да ми помогне, можех да те подслоня някъде.

— Няма ли накрая да направиш нещо — каза той и затвори очи.

Знаеше, че ще боли, но не очакваше, че болката ще бъде чак толкова силна. За секунда, усещайки ръцете й върху счупения крак, той остана неподвижен. После през вените му премина на тласъци пронизваща болка, която се разнесе из цялото му тяло. След киселия вкус устата му пресъхна, пре-маля му, лицето му пребледня, а по челото му изби пот. Той заби пръсти в мушамата, настръхна.

— Всичко ще е наред — чу я да казва.

Гласът й идваше отдалече, после изведнъж почувства истинска болка, каквато никога не бе изпитвал преди. Беше непоносима. Той извика, опита се да седне, размахвайки яро-стноно ръце. Болката го пронизваше, стържеше по нервите му. Усети, как съдържанието от стомаха се надигна към устата му и изпита ужасното усещане, че се дави. Устата му се напълни с киселия вкус на повръщано, но въпреки това той съвсем ясно чу отчетливото щракване при наместването на счупената кост.

За миг изгуби съзнание. Ужаси се от потъването в мрака и със сетни сили се опита да сграбчи празното пространство, чувствайки, че пада от ръба на една бездънна пропаст. Той извика и продължи да се спуска все по-надолу.

По-късно, когато с мъка се измъкна от мрака и видя отразената върху цветните чадъри светлина, усети притъпена болка в крака си, мирис и вкус на повръщано, отново извика, като дете, събуждащо се от кошмарен сън. Усети в ръката си друга ръка — студена и непоколебима. Той се притисна до нея и тя му вдъхна кураж. Грейс му говореше, но той не можеше да се напряга да я слуша. Достатъчно му бе да знае, че тя е до него, че не бе излязла от вятъра и дъжда и не го бе оставила сам.

Тя дълго държа ръката му преди той да заспи.