Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (1)

ПРОЛОГ

Беше приготвил всичко: изцапаните превръзки, ножа, мръсната, изпокъсана униформа, калта, с която щеше да натрие ръцете и краката си. И най-важното — у него бяха документите на мъртвия Дейвид Елис, чието тяло се разлагаше на слънцето.

Но въпреки прецизността на плана, Кушман беше нервен. Челото му беше покрито с капчици пот, сърцето му биеше неравномерно, устата му горчеше отвратително.

Стоеше в малката воняща канцелария и се ослушваше. Ако всичко минеше добре, след няколко минути самоличността на Едуин Кушман, известният ренегат, щеше да бъде заличена, но преди това трябваше да бъде запушена завинаги устата на Хирш. Задачата не беше лесна, тъй като Хирш беше здрав като бик. Всичко трябваше да се изпипа. Светкавичен удар откъм гърба бе единственият начин да убиеш човек като него.

Кушман погледна часовника над вратата. Хирш щеше да бъде тук всеки момент.

Той чакаше и се ослушваше. Устата му бе пресъхнала, нервите — опънати. Струваше му се, че тези мигове на неизвестност са по-страшни от заплахата от насилствена смърт.

Тропотът на ботуши по дървения под в коридора го скова. Вратата на канцеларията рязко се отвори и в стаята нахълта Хирш. Беше огромен мъж, дебел и як, с телосложение на японски борец. Опънатата по едрата му фигура есесовска униформа стягаше мускулите му и при всяко движение шевовете на куртката пращяха.

— Ще бъдат тук след двайсет минути — извика той, когато видя Кушман. Ниско остриганата му глава лъщеше от пот. — И после — капут!

Той мина покрай Кушман, отиде до прозореца и се загледа в мъртвешката пустош на Белсен.

Кушман опипа ножа, който държеше зад гърба си, с острие насочено към огромното туловище. От Хирш вонеше противно на отдавна засъхнала пот и мръсни крака. Изведнъж той рязко се обърна, но Кушман го погледна без да трепне, като задържа ръката си зад гърба.

— Е, англичанино, как ти се струва всичко сега? — ухили се Хирш. — Май че е късно да офейкаш обратно в Берлин, а? Мислеше, че си се наредил, нали? Няма да ти дам да избягаш. Ще им кажа кой си. Мразя изменниците. Ония ще те оправят по-добре от мене. — Малките му свирепи очи, зачервени от ужас, се насочиха отново към прозореца, после пак се спряха на Кушман. — Ще имаш късмет, ако твоите съотечественици не те пипнат първи. Никой не обича предателите, Кушман. Не бих искал да съм на твое място…

Кушман едва се усмихна. Чувстваше, че може да си го позволи.

— Не ме наричай изменник — каза той. В гласа му имаше неприятна дразнеща нотка, по която винаги можеше да се разпознае. Стигаше да чуеш този глас само веднъж и никога нямаше да го забравиш. Беше познат на милиони британци, които го бяха слушали през петте години на тоталната война. Беше необикновен глас, не много плътен, ясен, подигравателен. — По душа съм по-добър германец от теб — продължи той. Често бе репетирал тези думи, за да ги произнесе в такъв момент. — За мое нещастие съм се родил британец. Вършех това, което ми диктуваше съвестта, и ако можех да изживея живота си отново, бих правил същото.

Хирш махна с досада.

— Остави тия приказки за пред съда — каза той. — Имаш по-малко от двайсет минути свобода. Защо не излезеш навън да им се покажеш? Те чакат. Зная, че англичаните идват. Излез. Хайде да видим колко струваш. Сега камшикът ти няма да ги изплаши.

— Не ставай толкова мелодраматичен — рече Кушман, като се приближи. Втренчил поглед в огромното туловище пред него, той приличаше на Давид, който гледа Голиат. — Излез ти, щом си толкова смел.

Хирш потрепери, после отново погледна през прозореца.

Сега беше моментът.

Не Кушман, а страхът и омразата забиха ножа.

Силата им бе толкова неудържима, че едрото тяло на Хирш се сгромоляса като отсечено дърво. Кушман бе избрал една точка между широките плешки. От удара ръката му изтръпна. Свличайки се, Хирш преобърна стола до бюрото. Трясъкът сепна Кушман. Той се дръпна и изтръгна широкото острие на ножа от дебелия слой тлъстини и мускули. Вторачи се в тъмната кръв, която бликаше през срязаната риза.

Огромната маса от плът се надигна. Кушман се премери отново и замахна. Ножът потъна между ребрата. Хирш помръдна, добра се до китката на Кушман, но дебелите му пръсти бяха безсилни.

Хладнокръвен и решителен, Кушман измъкна ножа и го заби отново. Дробовете на Хирш започнаха да изтласкват кръв през раните. Той се гърчеше в последно усилие да докопа Кушман, грамадните му като стволове крака ритаха неистово и тропаха безпомощно по пода. После внезапно замряха, Хирш гледаше свирепо Кушман, а той изправен до него, се изплю в лицето му и подигравателно и победоносно го наблюдаваше как умира.

Далечни изстрели подсетиха Кушман, че няма време за губене. Отиде бързо до вратата и я заключи. После, без да поглежда към Хирш, захвърли есесовската си униформа и застана гол пред огледалото на стената. Не се огледа в него. Твърде добре познаваше крехката си физика, недоразвитите си мускули, тесния си гръден кош и твърдия рус мъх, който покриваше крайниците му. Такова тяло не съответстваше на човек с неговата смелост, проницателност и амбиции. Но въпреки хилавото си тяло умът му работеше отлично. Кушман имаше пълно доверие в будната мисъл, в своята находчивост, далновидност и ловкост. Съчетанието на такъв ум и способности с хилаво тяло изглеждаше нелепо, както би изглеждал скъпоценен камък в пиринчен обков. Той толкова често бе размишлявал за това, че му бе омръзнало. Трябваше да се примири с онова, което природата му бе дала.

В следващите пет напрегнати минути натри ръцете, краката и тялото си с кал и навлече изпокъсаната униформа с цвят каки, като потръпваше от погнуса. Бе я свалил от един гниещ труп и още не можеше да забрави отвратителната операция по отстраняването на дебелите бели ларви от шевовете на дрехата.

Тръгна към един шкаф в другия край на стаята и босият му крак стъпи в кръвта от раните на Хирш. Беше топла и лепкава. Дръпна се инстинктивно и преди да успее да се овладее, слаб вик на ужас се откъсна от пресъхналите му устни. Треперейки, той изтри петата си о ръката на Хирш, после отвори шкафа и извади изцапаните превръзки и документи. Погледът му падна върху документите. Знаеше ги като петте си пръста. Бе запечатал всяка думичка в паметта си.

Кушман бе прозрял края на Германия много преди останалите английски дезертьори да допуснат възможността от поражение. Обсадата на Сталинград бе за него предзнаменование. Разбира се, имаше още време, но краят беше сигурен. Тайно и методично започнал да подготвя бъдещата си безопасност. Не изказа опасенията си пред никого, а продължи да работи в германското министерство на пропагандата и да предава по радиото покварата си на англичаните, които го слушаха, защото мислеха, че има да им каже нещо забавно. Кушман оставяше у другите англичани в Берлин впечатлението, че непрекъснатите съобщения за нови и нови поражения на германците не го тревожат, а всъщност наблюдаваше и чакаше удобна възможност да осъществи плана си.

Едва след като започна успешният десант на английски, канадски и американски части в Нормандия Кушман реши, че моментът е настъпил. Тогава той намекна на своите началници, че би трябвало да го изпратят някъде на действителна военна служба — сега, когато идваше последното изпитание на силите. Способните хора се ценяха, а неговата репутация като верен служител беше безупречна и дори похвална. След няколко дни го назначиха във войсковите части на СС за охрана и го изпратиха в концентрационен лагер в Белсен, като заместник-комендант. Това назначение не беше случайно. Кушман бе подготвил всичко. Белсен беше първата стъпка по пътя към спасението му.

Следващата стъпка беше да намери английски войник, чиято самоличност можеше да приеме. Това му отне много време и търпение, но накрая избра Дейвид Елис, човек без роднини и връзки, а очевидно и без приятели. И нещо по-важно: Елис единствен бе оцелял от своя батальон, разбит при Дюнкерк.

За Кушман не беше трудно да изтръгне необходимата информация от Елис. Беше майстор на изтезанията. Луд от болка, Елис си развърза езика. Не беше трудно да се подменят данните, да се припише на Елис самоличността на един от многото убити в Белсен и да се скрият документите му, докато дойде време Кушман да ги използва. И накрая, не беше трудно да пререже гърлото на Елис, докато той лежеше и бълнуваше в мрака.

Моментът бе настъпил. Английската армия се намираше само на около миля от вратите на Белсен. Хирш бе мъртъв. Никой друг в лагера не знаеше, че Кушман е англичанин. А той бе променил наполовина външния си вид. Погледна се в огледалото. Образът на бледото безизразно лице го подразни. С изключение на очите това бе лице на един обикновен човек от низшите класи. Но очите го отличаваха. Знаеше, че единствено те разкриват истинската му стойност — стоманено-сиви очи, сурови, бдителни, опасни.

С огромно съжаление Кушман отряза малките си черни мустаци, които бе пуснал още като член на Британския фашистки съюз.

Пукотът от стрелба бе застрашително близък. Кушман взе ножа, избърса острието му и се загледа в отражението си в огледалото. Гордееше се със самообладанието и студената си жестокост, и не се поколеба дори за миг. Отвори анатомичната схема, която бе приготвил за последната стъпка в своето преобразяване. С писалка начерта линия върху лицето си от дясното око до брадата, като следваше схемата и внимаваше да не засегне лицевата артерия. Отново взе ножа и, като стисна зъби, заби острието в плътта си. Знаеше, че се нуждае от основателна причина за скритото в превръзки лице. Това бе единственият начин и той дори не трепна.

Ножът бе неочаквано остър. Преди да осъзнае какво прави, Кушман бе разрязал бузата си до кокал. През кърваво червения процеп на раната се видя оголената, белееща се кост и жълтите, покрити с пломби кътници. Кушман изпусна ножа и залитна напред. Кръвта рукна и обля врата му, изгаряща болка изкриви лицето му. Той се вкопчи в бюрото, черна мъглявина го обгърна, сякаш бе дошла смъртта.

Над него избухна граната и парчета мазилка се посипаха на пода.

Взривът го накара да се опомни. С яростно усилие на волята той си възвърна съзнанието. Надигна се с мъка и затърси иглата и конеца. Като в кошмарен сън заши раната. Единствено силната му воля и мисълта за огромната опасност му помогнаха да направи тази операция. С треперещи ръце уви главата си с мръсните превръзки. Беше се упражнявал, докато се научи да слага превръзките машинално, дори без да гледа в огледалото.

От болката в лицето, загубата на кръв и канонадата отвън, нервите му бяха опънати до краен предел, но той не направи нито една грешка.

Заля с бензин огромното тяло на Хирш, скрито наполовина под бюрото, сложи наблизо собствената си униформа и ботушите. Плисна бензин по стените и мебелите. После се изправи пред огледалото и се огледа още веднъж. Сега никой нямаше да разпознае тази мръсна дрипа. Лицето му бе скрито под кървавите превръзки. Мустаците му ги нямаше. Есесовската униформа бе заменена с бойна униформа с цвят каки.

Дейвид Елис бе готов да посрещне освободителите на Белсен. Едуин Кушман, изменникът, щеше да изчезне завинаги в горящата клада.