Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (14)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Стрелките на малкия френски часовник върху полицата на камината наближаваха десет без петнадесет. С наострени уши и свит от притеснение стомах, Елис чакаше измъчен и нетърпелив.

Какво правеха? Защо не идваха. Той бе чул боботещия глас на инспектор Джеймс, когато при влизането си в къщата, той бе казал, „Много мило от ваша страна, че ме пуснахте да вляза, госпожо“, при което Елис изпсува, че Грейс беше толкова безразсъдна. (За какво го пусна вътре?) Чу как вратата на всекидневната се затвори, после се проточи дълга тишина, много по-изнервяща от какъвто и да било шум.

Елис се опита да се изправи, но разбра, че силите му стигат само да вдигне главата си. Никога не се бе чувствал така безпомощен и залостен в капан, от страх лицето му се бе обляло в пот. По-късно чу отварянето и затварянето на вратата на всекидневната и си помисли, че полицаят сигурно ще влезе в стаята му. Той се притисна към леглото със свити юмруци и нервно потръпващи устни, но пакнищо не се случи. След миг чу стъпките на някой по покритата с чакъл пътечка в двора и външната врата се отвори. Позна тези стъпки. Крейн! — помисли той, целият пламнал. Какво щеше да се случи сега?

Отново настъпи дълг мълчание, после чу объркани гласове в антрето и усети, че сърцето му ще се пръсне. Не можеше да повярва на ушите си, когато чу думите на Джеймс: „Е, аз трябва да тръгвам. Няма нужда да ме изпращате. Приятен ден.“ Искаше му се да скочи до прозореца, за да се увери, че инспекторът наистина си бе тръгнал и той прокле своята безпомощност. После чу Крейн да казва на Грейс: „Надявам се, че не си регистрирана в полицията. Той току-що взе отпечатъците ти върху часовника.“

Свършето е стях! Елис вдигна свитите си юмруци, лицето му се изкриви от ярост. Малката глупачка се беше хванала на най-изтъркания полицейски трик. Бе лапнала въдицата и край с тях, капут! — както би казал Хирш. Само след няколко часа щяха да се върнат въоръжени и то защото тази малка глупачка…

Той се надигна с усилие и всичко се завъртя пред очите му.

— Елате тук — изкрещя той. — Не си шушукайте отвън. Елате, проклети да сте и двамата!

Настъпи кратко мълчание, после вратата на спалнята се отвори и влезе Крейн. Пребледняла и уплашена, Грейс го следваше.

— Скъпи приятелю, не се вълнувай толкова — каза Крейн укорително. — Знаеш, че си доста зле.

Елис му се озъби.

— Чух те какво каза отвън — изкрещя той. — Той й взе отпечатъците, нали?

Зеленият поглед се смрачи.

— Няма защо да се безпокоиш за това. В полицията ги нямат.

Крейн погледна Грейс и в гласа му трепна нотка на съмнение.

— Ти ми каза, че ги нямат, нали?

Грейс гледаше умолително Елис да мълчи.

— Нямат — каза тя, а ръцете й неволно се вдигнаха към гърдите, които сякаш се задушаваха. — Не… те… не, нищо подобно.

Елис я гледаше изпитателно, измъчван от ревност. Той почти не можеше да разпознае раздърпаната, мръсна повлекана, с която бе стоял в трапа, която седеше на пода, ревеше и тъпчеше в устата си евтината храна, която той й бе подхвърлил. Памучната карирана рокля очертаваше фигурата й, измитата й коса хвърляше златисти отблясъци. Изведнъж я пожела силно, усети физическо влечение, което си мислеше, че никога повече нямаше да изпита. Сега беше сигурен, че тя се бе влюбила в това богато, добре облечено конте. Той й беше дал дрехи, храна и подслон и тя беше готова да се продаде. Тя за нищо на света не искаше Крейн да разбере, че е била в затвора. Толкова държеше на това, че дори беше готова да приеме риска да пусне полицаят да влезе, даже това да означаваше да ги хванат.

— Тя лъже — каза Елис. Достави му голямо удоволствие да спука този надут мехур, да я види как промепя цвета си, как се отдръпва от него. Ще я научи той как да се облича и преструва на голяма дама. Тя отново щеше да падне на неговото равнище, веднага щом Крейн разбереше, че е обикновена крадла. — Скоро излезе от затвора. Джебчийка е.

Крейн стоеше неподвижно, с леко наклонена на една страна глава и гледаше мрачно. Настъпи дълга пауза, после той се обърна към Грейс.

— Вярно ли е това?

Безпомощна, тя избухна в плач и закри лицето си с ръце.

— Разбира се, че е вярно — каза Елис, — полицията я търси в момента.

Крейн не му обърна внимание. Той взе ръцете й в своите.

— Не се плаши — каза й той, когато тя го погледна. — Ще ти помогна, само искам да разбера дали е вярно. Има ли улики срещу теб?

— Хайде, излъжи — подхвърли Елис подигравателно. — Изкарай се светица.

Никой от двамата не му обърна внимание. Допирът на топлите и здрави ръце до нейните я успокоиха. Грейс кимна мълчаливо и изхлипа.

— Да.

Крейн трепна, но запази самообладание. Той пусна Грейс и прокара пръсти през сламенорусата си коса.

— Положението се усложнява — каза той и Елис, който го наблюдаваше внимателно, видя, че е изплашен.

— Кажи й да излезе от стаята — продължи Елис. — Искам да говоря с теб.

Грейс се нахвърли върху Елис.

— Не! Ти ще му наговориш куп лъжи. Ти си жесток и изпълнен с омраза. Интересува те само собствената ти сигурност. Готов си да му кажеш всичко, само за да спасиш кожата си.

Крейн докосна ръката й.

— Моля те, иди си в стаята и почакай. Нямаме време за губене, ако искаме да се измъкнем от тази каша. Моля те, излез и бъди търпелива.

— Но ти не го познаваш добре — възкликна тя. — Той ще ти наговори лъжи за мен…

Тя изведнъж спря, долавяйки смутения му поглед.

— Добре — каза тя и вдигна безпомощно рамене. — Щом не искаш да ме слушаш, ще изляза.

Тя отново избухна в плач.

— Не ме интересува какво ще стане с мен! Всичко ми омръзна. Нищо не върви както трябва. Все се опитвах…

— Разкарай се, хленчеща малка уличнице! — изкрещя Елис, излязъл от кожата си и сграбчи настолната лампа, като понечи да я хвърли по нея.

С изненадваща ловкост Крейн изтръгна лампата от ръцете му и я постави на масичката.

— Престани — каза той рязко. — Остави я на мира.

Грейс изтича до стаята.

— Тя е влюбена в теб — каза злобно Елис. — Е, няма да я притежаваш. Тя е моя! Разбра ли? Стой настрана. Знам какво кроиш. Не си въобразявай, че ще направиш с нея каквото си пожелаеш!

Крейн придърпа един стол и седна край Елис.

— Остави това — каза Крейн спокойно. — По-добре да решим как да й помогнем.

Елис обузда гнева си. Имаше нещо в тези зелени очи, което го поразяваше.

— Да й помогнем? Свършено е с тази глупачка! Как можем да й помотаем? И не забравяй, че е моя. Хората обикновено не си играят с мен. Знаят, че ще им излезе скъпо.

— Кой си ти тогава? — попита Крейн с неприкрит сарказъм.

— В момента говорим за нея, не за мен — каза Елис. — Тя е крадла. Казва се Грейс Кларк. Избягала е от Помощните женски веонновъздушни сили и е прекарала десет дена в Холъуей за кражба. Двамата се сдушихме, след като я спасих от полицията. Видях я как краде от чантата на една жена. Ако не бях аз, тя вече щеше да е в пандиза.

Прокара ръка по потното си чело.

— Длъжна ми е, неблагодарната уличница, но ще я наредя аз, ако се опита да ме измами.

— Наистина ли мислиш, че инспекторът искаше да вземе отпечатъците от пръстите й, когато й даде часовника?

— Това е стар номер — каза Елис и се отпусна на възглавницата. Беше изтощен, нямаше сили повече да се гневи, почувства се отмалял и потиснат. — Тя е от онези глупачки, които се хващат на подобни стари трикове. Тя се хвана и на твоите номера.

— Мен ме остави — каза Крейн. — Предполагам, че ще поиска справка за отпечатъците й. Ще отнеме ли много време?

Елис вдигна рамене.

— Не знам. Обикновено не си губят времето. Със сигурност ще знае до утре, може би днес.

— Освен ако преди това не се добера до часовника — каза Крейн, все още владеещ се.

Елис се втренчи в него.

— Ти? Защо ще си пъхаш носа? И как мислиш да направиш това?

— Ако човек се понапрегне, няма нищо невъзможно — подметна Крейн. Няма смисъл да взема часовника и да изтрия отпечатъците, трябва да ги заменя с тези на някое друго момиче. Ако направя това, Грейс ще излезе с чисто досие.

Елис погледна със завист и възхищение този огромен и пълен млад мъж.

— Хитра идея — каза той. — Искаш да кажеш, че ще се опиташ да изиграеш такъв номер?

Крейн кимна.

— Това е единственият начин да я спасим.

Той бавно вдигна глава и спря спокойните си зелени очи на Елис.

— И теб също.

Елис се усмихна презрително.

— Мен няма за какво да ме хванат. Търсят нея.

Крейн отново кимна.

— За твой късмет.

Той потри носа си и внезапно смени темата на разговор.

— Явно се осъзнаваш колко си болен. Имаш висока температура. Сигурно си хванал пневмония.

Елис вдигна припряно ръце.

— Издръжлив съм. Ще се оправя.

— Тя каза, че не искаш доктор — продължи Крейн. — Но и да искаш и да не искаш, аз ще повикам. Не искам да умреш тук. Ще ми създадеш доста проблеми.

— Не искам доктор — озъби се Елис. — Ще се оправя. Безпокойството ме тормози. Ти и това момиче… говорите… говорите… говорите. Не ме оставяте на спокойствие. Как искате да се оправя?

— Не се страхувай. Докторът е дискретен, а и не живее в района. Ще го докарам с кола. Ще му кажа, че си ми приятел. Не е необходимо да знае кой си.

Елис изсумтя и погледна Крейн, който стана и отиде до прозореца. Изведнъж целият изтръпна и се втренчи в широ-коплещестия му гръб.

Какво искаше да каже той? Не е необходимо да знае кой си? Какво имаше предвид?

— Защо да не знае кой съм? — попита Елис с безпокойство. — Казах ти, че мен няма за какво да ме търсят.

— Търсят ви двамата за кражба. Видях го във вестника, когато се връщах, след като скрих носилката. Описанието ти е точно, а дават и нейното пълно име. Ударил си някаква стара жена.

— Не съм я докосвал — каза Елис тихо. — Грейс го направи. Изплаши се, удари я, преди да успея да я спра. Мога да обясня всичко в полицията. Била е в затвора, регистрирана е. Търсят нея, не мен.

Крейн се доближи до леглото.

— Интересен си ми, защото си напълно деградирал — каза той. — Това е твоята втора природа, нали? Защо преди малко каза, че тя е твоя? Какво право имаш?

— Прекарахме заедно нощта — каза злобно Елис. — Да не я мислиш за светица?

— Това не ти дава никакви права над нея и освен това не ти вярвам.

— Защо да те лъжа? — отвърна сърдито Елис. — Казвам ти какво се случи. Не е светица и аз я имах. Ето защо казвам, че е моя. Не ми ли вярваш, че казвам истината?

Крейн се усмихна.

— Измяната е като да повярваш на лисица… — изрече той, като наблюдаваше внимателно Елис.

— Измяна? — повтори Елис и кръвта му се смрази.

— Шекспир има подходяща фраза за всякакъв случай — каза Крейн, отправяйки се към вратата. — Скоро ще си поговорим отново. А сега имам работа.

— Измяна? — повтори отново Елис. Той не искаше да повярва, че Крейн знае. — Не разбирам за какво говориш.

— Така ли? — каза тихо Крейн. — Ти си Едуин Кушман, изменникът. Сгреши, когато каза, че полицията няма за какво да те търси. Знаят достатъчно, за да те обесят, а това никак не ми изглежда малко. — Той отново се усмихна и излезе от стаята.