Патрик Лий
Проломът (21)

Макар че в по-високия район западно от центъра мъглата е по-рядка и улиците са ярко осветени, Травис кара по-бързо, отколкото би трябвало. Не намалява дори когато влиза в квартал Емпайър Оукс с неговите гладки асфалтови улици, виещи се между огромните къщи. Не намалява, защото вече не му пука кой или какво го чува да приближава — защото така или иначе ще направи онова, за което е дошъл.

Мисли си за Емили и се пита дали го е обвинявала през последните минути от живота си, когато е знаела, че всичко е свършило. Имала е пълното право да го вини, разбира се, но инстинктът му казва, че вместо него е обвинявала себе си, и мисълта за това му причинява повече болка от онази, с която би могъл да се справи. Вече я е добавил към сметката, която ще уреди след няколко минути.

Завива по Стоунгейт Кърт с осемдесет и задницата поднася за момент по мократа улица, преди гумите отново да намерят сцепление и колата да полети напред.

Емили Прайс.

Единствено тя има значение сега, въпреки че вече я няма.

Мисли си за всичко, което е направила за него. Всичко, което е видяла в него, под всичко онова, което бе той.

Мисли за баща й и как казва думата „детектив“ като обида. Това го жегва, защото е истина. Макар че думата предхожда името на Травис в чековете за заплатата му вече три години, от много по-дълго време той е бил на работа при някой друг. Всъщност единствената причина да стане ченге е за да отговори на потребностите на другите си работодатели. На първите си работодатели.

Без застъпничеството на Емили щеше да прекара остатъка от живота си като плъх. Без нейната светлина, която да го изведе от лабиринта.

Тя наистина го беше извела.

И те я бяха убили заради това.

Отново завива и вижда къщата в края на улицата, окъпана в светлина, струяща от прозорците на всичките двайсет и шест пищно обзаведени стаи. Парите от наркотици се харчат като всички други.

Минава направо през оградата с осемдесет. Натиска спирачките в средата на двора и когато стрелката пада до четиридесет, отваря вратата и се мята настрани. Претъркулва се по тревата, но се изправя навреме, за да види как автомобилът пръсва панорамния прозорец и изчезва в къщата. След пет секунди влиза и той, с пистолет в ръка и търсещи мишени очи.