Джим Стовъл
Последният подарък (5)

Четири
Дар „Пари“

Парите са просто едно средство. Те могат да бъдат сила, която върши добро, сила, която върши зло, или просто да си стоят.

Понякога в живота човек върви по път, за който не е сигурен, че ще излезе ползотворен. Но изведнъж от нищото сякаш по чудо получава малък знак, който му показва, че е на прав път. За мен такъв знак беше моментът, в който Джейсън Стивънс се яви на втората от ежемесечните ни срещи.

Двамата седяхме на обичайните си места в конферентната зала и обсъждахме трудовия му стаж в Алпайн, Тексас. Госпожица Хейстингс се върна от хранилището с кашона на Ред Стивънс. Без някой да му казва, Джейсън стана от стола си и помогна на госпожица Хейстингс, като взе кашона от ръцете й и го донесе до масата.

На повечето хора това едва ли би направило впечатление, защото го считат за нещо изключително дребно. Но аз знаех как е възпитан Джейсън и как винаги е приемал подобни дребни жестове за даденост. Реших да гледам на тази случка (колкото и да беше незначителна) като на положителен знак.

От големия екран отново ни гледаше Ред Стивънс. На лицето му имаше лека закачлива усмивка, която предполагам се дължеше на размишленията му за преживяванията на Джейсън в ранчото на Гас Колдуел. Гласът му проехтя в залата:

— Е, Джейсън, добре дошъл от Едемската градина, позната като Тексас. Щом в момента ти говоря, значи си оцелял през месеца с Гас Колдуел. Винаги съм смятал, че пришките по ръцете правят добро на хората.

Не е за вярване, но чух как Джейсън леко се засмя.

Ред продължи:

— Днес ще говорим за най-погрешно възприеманата стока на света — парите. Там, където са необходими, те са незаменими, но във всичко останало са напълно безполезни.

Например всичките пари на света не могат да ти купят и един ден живот. Затова и гледаш в момента тази видеокасета. Освен това е важно да разбереш, че парите няма да те направят щастлив. Бързам да добавя, че и бедността няма да те направи щастлив. Бил съм богат, бил съм и беден. При равни други обстоятелства да си богат е по-добре.

Тук всички се засмяхме. Ред придоби по-сериозно изражение и продължи:

— Джейсън, ти нямаш никаква представа и концепция за стойността на парите. Вината не е твоя, а изцяло моя. Надявам се през следващите тридесет дни да започнеш да схващаш какво означават парите за живота на реалните хора в реалния свят. Липсата на разбиране за парите е основната причина за голяма част от насилието, стреса, разводите и липсата на доверие в света. За теб тези идеи са чужди, защото винаги си считал парите за нещо като въздуха. Той никога не свършва — просто трябва да си поемеш още един дъх.

Зная, че винаги ходиш с много пари в джоба и ги харчиш неразумно. Поемам пълна отговорност за това, защото съм те лишил от привилегията да разбираш връзката между работата и парите.

През изминалия месец ти започна да разбираш от единия край какво удовлетворение и удоволствие можеш да получиш от това, че си свършил добре дори и най-непретенциозната работа. Тъй като парите най-често са резултат от труда на хората, смятам, че е време да започнеш да разбираш и тях. Ако Гас Колдуел трябваше да ти плати за работата, която си свършил през месеца, щеше да ти даде около хиляда и петстотин долара. Зная, че за теб това е почти нищо, но мога да те уверя, че това е справедливото ти възнаграждение.

Преди да си тръгнеш днес, господин Хамилтън ще ти даде плик от кашона. В него има хиляда и петстотин долара. През следващия месец искам да отидеш и да намериш пет души, за които част от тези хиляда и петстотин долара могат да бъдат решаващи. Искам да обърнеш внимание как притеснението от липсата на пари им пречи и как, когато им дадеш парите, те могат да се съсредоточат върху важните неща в своя живот.

Съзнавам, че в миналото вероятно си издухвал хиляда и петстотин долара за няколко часа с така наречените си приятели. Време е да започнеш да разбираш какво могат да направят толкова пари, дадени на правилното място. До края на месеца трябва да докладваш на господин Хамилтън за пет такива случая, като опишеш всяка ситуация и съответно своята намеса. Ако господин Хамилтън сметне, че си научил урока за дара „Пари“, ще ме видиш отново следващия месец.

Образът на Ред изчезна от екрана и в залата настъпи кратка тишина. После Джейсън се обърна към мен и каза:

— Не мисля, че разбрах какво трябва да направя. Къде да търся тези хора, колко…

Аз го прекъснах:

— Млади човече, каквото чу ти, това чух и аз. Нямам право да ти давам допълнителна информация и да ти помагам. И този, както и останалите уроци, на които чичо ти иска да те научи, е такъв, че трябва сам да го проумееш. Мога да те уверя, че Ред Стивънс не обичаше половинчатите неща и ти е дал всичко, от което се нуждаеш, за да успееш.

Посегнах към кашона и извадих малък плик — точно както бе казал Ред. Подадох плика на Джейсън и казах:

— Ще чакаме с нетърпение да те видим в края на месеца.

Джейсън стана бавно. На лицето му се четеше объркване. Тръгна бавно към вратата. Двамата с госпожица Хейстингс останахме в залата още няколко минути. Най-накрая тя наруши тишината:

— Мисля, че няма никаква представа какво да прави с парите в плика.

Замислих се за момент и отговорих:

— Повечето от нас са научили стойността на парите в продължение на много години. Джейсън е отсъствал от училище и има много да наваксва.

Джейсън се обади в предпоследния ден на месеца. Признавам, че бях малко неспокоен. Уговорихме си среща за следващата сутрин. В уречения час госпожица Хейстингс го въведе в офиса ми и двамата седнаха на кожените столове пред моето бюро.

Джейсън изглеждаше малко разтревожен и неуверен. За момент се замислих какво щях да направя, ако ми бяха дали един месец да открия пет души, на които мога истински да помогна с пари. След това се върнах към задължението си да действам като адвокат на Ред Стивънс, който трябва да се разпореди с наследството му. Знаех, че ако Джейсън не се е справил с изискванията, ще трябва да прекратя процедурата. Заради Джейсън, а трябва да призная и заради самия себе си, не исках да става така.

Най-после се обърнах към Джейсън и го попитах:

— Е, млади човече, готов ли си с докладите?

Джейсън кимна утвърдително и извади от вътрешния си джоб измачкан лист. Прокашля се и започна бавно да говори:

— Не съм сигурен, че това е, което се искаше, но както и да е. Първо, една вечер късно си карах колата и минах покрай благотворителна акция за миене на коли. Беше почти тъмно и предположих, че приключват. Спрях и попитах отговорника откъде е групата и как върви набирането на средства. Той ми каза, че са от скаутския клуб и се опитват да съберат пари, за да отидат на националната сбирка на скаутите следващата седмица. После сподели, че не са очаровани от резултата, защото това бил последният им шанс, а парите не им стигали за няколко от момчетата. Попитах го колко още пари им трябват. Човекът каза тъжно, че им трябват почти двеста долара, а скоро трябва да разчистят мястото и да си тръгнат. Паркирах колата и казах на момчетата да я лъснат до блясък. Когато свършиха, връчих на едно от тях двеста долара и си заминах.

Джейсън ме погледна, търсейки одобрение. Кимнах му да продължи. Все още неуверен той като че ли придоби малко повече смелост и погледна отново листа си.

— Когато стигнах мола, започнах да си търся място за паркиране. Забелязах млада жена с бебе, която стоеше пред стара кола и викаше на някакъв мъж с камион, който беше паркирал зад нея. Спорът, изглежда, беше разгорещен и тъй като бяха заели две от най-добрите места на паркинга, аз спрях и попитах какъв е проблемът. Мъжът ми каза, че работи в магазин за коли втора употреба и че жената не си е плащала последните две вноски. Каза ми, че вноските й са само сто долара на месец. Момичето се разплака и каза, че бебето й е болно и че ако загуби колата, ще загуби и работата си и тогава не знае какво ще стане. Попитах мъжа колко още й остава, за да изплати колата. Оказа се, че има още четири плащания по сто долара. Дадох му четиристотин долара и той й написа разписка, че колата е изплатена. Ето копие от разписката.

Джейсън сложи на бюрото ми измачкана и зацапана бележка, след което продължи:

— В мола се натъкнах на младо семейство с две малки деца в магазина за играчки. Децата постоянно молеха за различни играчки, но родителите с тъга им казваха, че тази година Дядо Коледа сигурно няма да дойде, защото тати е бил уволнен. Докато децата бяха в другия край на щанда и се прехласваха по някакви плюшени играчки, аз подадох на майката триста долара и я помолих да докара Дядо Коледа у тях.

На излизане от мола забелязах възрастна жена, която стоеше на пейката. Тъкмо когато я подминах, тя изтърва портмонето си. Наведох се да й го подам и забелязах, че е плакала. Когато я попитах какъв е проблемът, тя ми каза, че двамата със съпруга й Харолд (с когото били женени от петдесет и седем години) за пръв път в живота си не могат да свържат двата края. Неговите хапчета за сърце стрували шестдесет долара на месец, а аптеката в мола не приемала купоните й за храна. С двеста долара купих лекарства на Харолд за три месеца и останалите двадесет долара от рестото дадох на жената, за да го заведе в любимия им ресторант.

Джейсън ме погледна с очакване, а аз се усмихнах и му казах:

— Дотук звучи добре, но трябваше да намериш пет души.

Джейсън стана още по-нервен и обясни:

— Докато карах един ден, подминах развалена кола, която бе спряла на пътя. Отбих и слязох. Така се запознах с един млад човек — Браян. Той е горе-долу колкото мен и открихме, че имаме много общи неща. Обадих се от мобилния си телефон на пътна помощ и те го прибраха гаража си. Автомонтьорът каза, че двигателят на колата е зле повреден и трябва да се смени.

Браян направо изпадна в паника, защото колата му трябваше, за да ходи на работа и да се връща. Монтьорът каза, че ще му струва седемстотин долара. Браян едва не припадна, защото нямаше никакви пари, така че аз му дадох необходимата сума за нов двигател.

Винаги прецизната госпожица Хейстингс се обади с леко разтреперан глас:

— Сър, това прави общо хиляда и осемстотин долара. Мисля, че задачата беше Джейсън да раздаде само хиляда и петстотин.

Разтревожен Джейсън застана на ръба на стола и каза:

— Добавих триста долара от собствените си пари. Това проблем ли е?

Госпожица Хейстингс ме изпревари и отговори:

— Разбира се, че не. Господин Хамилтън е справедлив и разумен човек.

После ми хвърли пронизващ поглед и каза:

— Нали така, господин Хамилтън?

Уверих Джейсън и упоритата госпожица Хейстингс, че действително съм справедлив и разумен и че смятам, че Джейсън е научил важен урок за стойността на парите. Надявах се, че никога няма да го забрави. Аз също.