Джим Стовъл
Последният подарък (15)

Четиринадесет
Дар „Любов“

Любовта е съкровище, което никога не можем да заплатим. Единственият начин да я задържим е, като я раздаваме.

Признавам, че докато чаках Джейсън Стивънс да пристигне за последната ни среща от този тип, изпитвах смесени чувства, мислейки си за нашето съвместно пътешествие и едногодишна одисея на откритията. Бях възхитен от напредъка на Джейсън и изпълнен с увереност и вълнение за неговото бъдеще. Но също така ме обзе чувство на тъга, което се появява в края на всяко трудно, но стойностно пътешествие.

Сякаш имах чувството, че за втори път ще изгубя дългогодишния си приятел Ред Стивънс, защото ще бъда лишен от очакването на поредното му видео посещение. От друга страна, трансформацията на Джейсън ми показа, ако не друго, то поне, че най-доброто от Ред Стивънс ще остане завинаги с мен. Госпожица Хейстингс ми съобщи по вътрешната линия, че Джейсън Стивънс е пристигнал. Присъединих се към тях в конферентната зала и усетих, че и те двамата в известен смисъл изпитват същите смесени чувства като мен.

Госпожица Хейстингс изпълни вече обичайния ритуал да извади поредната видеокасета от кашончето на Ред Стивънс, да я пъхне във видеото и да я пусне.

На екрана се появи лицето на Ред. Тъй като го познавах, бях сигурен, че и той споделя нашите емоции. Ред започна:

— Джейсън, искам да те поздравя, че стигна до последната крачка към големия подарък, който имам за теб. Гордея се, че очевидно си научил това, което трябва, от дара на днешния ден, с който се занимахме миналия месец. Няма как да зная какво си намислил за последния си ден, но зная, че господин Хамилтън го е сметнал за приемливо. Почти съм сигурен, че твоите планове много приличат на моите и включват съвсем прости и обикновени неща. Ако живеем правилно, то всичко трябва да е така устроено, че последният ни ден да не се различава много от останалите. Моля те, не забравяй, че никой от нас няма гаранция за дълъг живот. Имаме гаранция единствено за днешния ден. Освен това, ако се замислиш, ще видиш, че най-вероятно няма нещо, което би планирал за последния си ден, което да не можеш да извършиш и днес или утре. Според мен голямата трагедия на живота не се състои толкова в нашите грешки и провали, колкото в простите удоволствия и благородните дела, които сме пропуснали.

Ред Стивънс спря за момент и аз усетих как и неговите, и нашите емоции се надигнаха в затъмнената конферентна зала.

Най-накрая той продължи:

— Джейсън, този месец ще те запозная с онази част от моя последен подарък за теб, която е свързана с всички останали дарове, както и с всичко добро, което някога ще направиш, ще имаш или ще разбереш в живота си. Това е дарът на любовта. Всичко добро, почтено и желателно в живота се основава на любовта. От друга страна, всичко лошо и зло е просто проява на живот без любов. В нашето общество се спекулира с термина любов. Той се използва за какви ли не повърхностни неща и стремежи. Любовта обаче, за която аз говоря, е добротата, която идва само от Бога. Не всеки вярва това и го признава и според мен така е нормално. Въпреки всичко аз зная, че истинската любов е от Него — независимо дали го разбираме или не. Тъй като любовта е част от всички останали дарове, с които ти се запозна през изминалата година, то през следващите тридесет дена искам да помислиш каква е нейната роля в останалите дарове и да споделиш своите изводи с господин Хамилтън.

Моля те, не забравяй, че отношението и представянето ти отново ще трябва да бъдат оценени и ако се провалиш, няма да получиш Последния подарък, нищо че е дванадесетият месец. С това предупреждение не искам да те заплашвам, но истинският израз на любовта ми към теб е да поставя пред теб възможно най-високия стандарт.

Образът на Ред Стивънс избледня и екранът за пореден път почерня. Джейсън остана на мястото си няколко минути, без да помръдне. Разбирах, че е дълбоко замислен. Накрая всички се изправихме и мълчаливо излязохме от залата. Имах чувството, че сме присъствали на мемориална служба на Ред Стивънс. За мен това беше един добър начин да отдам почит на своя най-стар и най-скъп приятел.

В последния ден на месеца госпожица Хейстингс въведе Джейсън в кабинета ми. Двамата заеха обичайните си места и набързо се поздравихме. Личеше си, че Джейсън има много за разказване.

— Господин Хамилтън, госпожице Хейстингс — започна той, — не намирам думи да изразя какво значи за мен процесът, през който преминах през изтеклата година. Аз просто не съм същият, какъвто бях преди година. В известен смисъл имам чувството, че днес е моят рожден ден. Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте част от него.

Забелязах, че очите на Джейсън се навлажниха, а така наречените алергии на госпожица Хейстингс отново започнаха да се проявяват. Признавам, че и в моето гърло имаше буца. Джейсън си пое дълбоко въздух и започна своето изложение:

— През първия месец на изминалата година аз бях много ядосан и раздразнен, че не съм получил като всеки друг наследство, изразяващо се в парични знаци. Още повече се разочаровах, когато научих за плановете на моя чичо за следващата година от живота ми, които тогава ми изглеждаха напълно ненормални. Последва срещата ми с дара на труда и с Гас Колдуел в Тексас.

Когато Гас Колдуел ми заповяда да копая дупки и да строя ограда, любовта беше последното нещо, което ми идваше наум. Поглеждайки назад обаче осъзнавам, че господин Колдуел е изпитвал голяма любов към чичо Ред, която се прехвърли и към мен. Той ме обичаше достатъчно, за да направи всичко възможно аз да науча целия урок, който чичо Ред искаше да знам за труда. Освен това научих, че добре свършената работа също поражда любов. Когато в края на дълъг изтощителен ден можеш да се подпреш на лопатата и да се наслаждаваш на залеза на фона на правата стабилна ограда, която сам си построил, в теб се поражда чувството, че светът е наред.

През месеца, в който научих за дара на парите, аз разбрах, че любовта към тях води до празно и безсмислено съществуване. Но когато човек се научи как да обича хората, а парите да използва, всичко си идва на място.

От дара на приятелството научих, че е възможно да обичаш другите така, както никога преди не си си представял. Когато мислиш само за себе си, винаги ще се разочароваш. Но когато мислиш на първо място за другите и за тяхното благо, всичко се нарежда по най-добрия начин както за тях, така и за теб.

От дара на учението разбрах, че хората, които не притежават материални неща, но обичат да учат и го правят при всеки удобен случай, са наистина богати. В моя живот се появи такава любов към знанието, и не мога да повярвам, че съм бил толкова егоистичен, че да пренебрегна мъдростта на времето, преследвайки собственото си падение.

Дарът на проблемите ме научи, че пречките не са нищо друго, освен предизвикателства, пред които се изправяме. Преди година гледах на проблемите като на нещо крайно лошо, което трябва да елиминираш или, още по-добре, да заобиколиш. Когато обаче човек погледне на проблемите си през очите на любовта, той разбира, че зад света стои един висш план и че проблемите са му дадени, за да научи чрез тях различни уроци и да се превърне в по-добър човек.

Дарът „Семейство“ ме научи, че семейство има там, където има любов. Хората се чувстват като едно семейство, когато прибавят любов към взаимоотношенията си. Без нея семействата са просто група хора, които са попаднали в едно и също родословно дърво.

Дарът „Смях“ ме научи, че за да обичаш живота, трябва да му се наслаждаваш. А когато човек може да се смее както на добрите, така и на лошите неща, той започва да усеща любовта, която животът може да му предложи.

Докато се занимавах с дара „Мечти“ аз осъзнах, че животът поначало е изпълнен с любов към всичко, което ни заобикаля. Нашите мечти, стремежи и цели са външната изява на тази любов, която усещаме отвътре.

Преди да се срещна с дара „Щедрост“, аз смятах, че ако подариш нещо, то става притежание на друг, а ти оставаш с по-малко от преди. Истината е, че когато даваш от любов, накрая и даващият, и получаващият имат повече от преди.

Дарът на благодарността ме научи, че когато помним и се радваме на всички чудесни неща, които са ни били дадени, ние се чувстваме обичани.

И последно, от дара на днешния ден научих, че ако ми остават само двадесет и четири часа живот, бих искал в тях да почувствам и да раздам възможно най-много любов.

Джейсън спря за малко и се прокашля. Тъкмо щях да му кажа колко съм доволен от изпълнението на последната му задача, свързана с дара на любовта, когато той продължи:

— Ако трябва да определя какво означава любовта, бих дал за пример това, което чичо Ред направи за мен и ми даде през последната една година. Когато истински обичаш другите, твоята любов те променя, както и хората, които обичаш. Любовта на чичо Ред към мен, изразена чрез последния му подарък, промени завинаги живота ми и същността ми.

Джейсън се изправи и прегърна госпожица Хейстингс. После заобиколи бюрото и прегърна и мен. Благодари ни за всичко и каза, че непременно ще поддържаме връзка в бъдеще.

Когато постави ръка на бравата на вратата, аз го спрях с думите:

— Чакай малко, Джейсън. Подаръкът включва още една стъпка, за която ти не знаеш.