Джим Стовъл
Последният подарък (11)

Десет
Дар „Мечти“

За да виждат в бъдещето, мечтателите се нуждаят единствено от вяра.

Има дни, в които сякаш физически усещаш, че ще се случи нещо изключително. Друг път необичайните неща в живота идват изневиделица. Докато чаках Джейсън Стивънс да пристигне за редовната ни среща, която щеше да сложи началото на още един месец на открития, аз гледах през прозореца на своя офис небето над Бостън и си мислех за Ред Стивънс. Трудно е да осъзнаеш загубата на приятел, когато през цялото време си заобиколен от толкова много неща, свързани с него. Има хора, които оказват такова голямо влияние в живота ни, че почти се превръщат в част от нас. Такова беше влиянието на Ред Стивънс върху мен, както и върху много други.

Вярно, че много пъти ми се искаше да вдигна слушалката и да чуя плътния глас с тексаски акцент. Но някак си знаех, че добрите неща, които Ред Стивънс беше внесъл в живота ми, никога нямаше да ме напуснат.

На големия екран пред нас се появи лицето на Ред. Той наистина беше велик човек и величието му се бе проявило във всяка област на живота. Сега той се опитваше да предаде това величие на своя племенник.

— Джейсън, докато си седиш там, искам да отделя няколко минути, за да благодаря на господин Хамилтън и госпожица Хейстингс, че се съгласиха да ръководят този едногодишен проект. Надявам се осъзнаваш, че когато получиш големия подарък, който съм планирал да ти оставя, това в голяма степен ще се дължи и на усилията на моите скъпи приятели Теодор Хамилтън и Маргарет Хейстингс.

Ред изглеждаше толкова истински на големия екран, че ми се искаше да му отговоря, че за мен е радост да правя това за него. Знаех, че няма смисъл — вътрешно бях убеден, че той е знаел, че ще бъда доволен от неговия избор именно аз да придружавам Джейсън в неговата одисея.

— Джейсън, този месец ще научиш нещо за един дар, присъщ на всички велики мъже и жени — дара на мечтите. Мечтите са същността на живота — не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Мечтите се раждат в сърцата и умовете на много специални хора, но плодът от тях става реалност, на която се радва целият свят.

Може би не ти е известно, че Теодор Хамилтън е познат като най-добрия адвокат в страната. Зная, че когато се запознахме, той си мечтаеше да достигне това ниво, а вече петдесет години живее в мечтата си. Преди да стане реалност, мечтата му се бе сбъднала в неговото сърце и в неговия ум.

Помня как бродех из блатистите местности на Луизиана и мечтаех да стана най-големият петролен и животновъден магнат в Тексас. Тази мечта до такава степен се срасна с мен, че когато постигнах целите си, все едно се прибрах в своя дом, който никога преди не бях виждал.

Докато се опитвах да формулирам съдържанието на своя последен подарък за теб, аз се опитвах да преценя кой от всички дарове е най-специален. Ако трябваше да избера един от тях, мисля, че щях да избера дара на мечтите, тъй като те ни позволяват да видим живота така, както може да бъде, а не както е. Поради това си свойство дарът „Мечти“ ни позволява да отидем и да вземем всеки от другите дарове на живота.

Ред спря за няколко секунди, сякаш за да събере мислите си. После продължи:

— Джейсън, най-добрият начин да те въведа в света на мечтите е да те запозная с някои мечтатели. Познавах много такива. Винаги съм смятал приятелството си с тях за истинско съкровище.

Един от първите истински мечтатели, който срещнах в живота си, имаше увлечението да създава места и неща, които да събуждат въображението на хората. Тази негова страст не го напусна до последния му ден. Разбира се, той също имаше разочарования и провали, както и много одумници. Но всеки път, когато се виждахме или говорехме, той имаше някакъв нов проект, за който да ми разкаже. Имаше навика да си прави огромни „табла на мечтите“, които окачваше на стената. На тях рисуваше плановете на своите проекти.

Помня, че когато легна на смъртно легло, накара да прикрепят на тавана в болничната му стая плановете на последния му проект. Така можеше да продължи да се взира в мечтата си и да я дооформя в ума си.

Веднъж в болницата го посетил репортер, но приятелят ми бил толкова отпаднал, че едва говорел. Затова направил място на репортера и го помолил да се опъне до него на леглото, за да могат двамата да гледат плановете на тавана, докато той му споделял мечтата си.

Репортерът бил много трогнат, че някой може да е толкова фокусиран върху мечтите си, макар и изправен пред сериозна болест. Той приключил с интервюто, казал довиждане и напуснал болницата.

Приятелят ми починал същия ден.

Сега не пропускай поуката. Човек, който може цял живот да поддържа изгаряща страст за своите мечти — дотам, че да ги споделя на смъртното си легло — е щастлив човек. Моят приятел и за миг не изпусна от погледа си своята мечта. Тя продължи да расте. Когато част от мечтата му се осъществяваше, пред него изникваше нова — по-голяма и по-велика.

Приятелят ми действително научи много хора как да мечтаят и да си представят света по-добър. Казваше се Уолт Дисни.

Но нека те предупредя: твоите мечти за твоя живот трябва да са си твои. Не може да принадлежат на някой друг, освен това трябва да не спират да растат.

Имах и друг приятел, чието име едва ли ще ти е известно. Той казваше, че мечтата му е да работи здраво и да се пенсионира на петдесет. Беше работяга и постигна успех в бизнеса си. Той не се отказа от мечтата си да се пенсионира, но нямаше нищо предвид за после.

На петдесетия му рожден ден се събрахме с няколко приятели да отпразнуваме повода, както и пенсионирането му. Ако мечтата му беше добре подбрана, това трябваше да бъде един от най-щастливите му дни. За жалост целия си живот като възрастен той бе прекарал под знака на своята професия. Тя беше основният му източник на гордост и удовлетворение. Когато на сравнително ранна възраст се оказа фактически безработен и вече нямаше професия, която да го води, той се изправи пред безсмислието на живота „в пенсия“. Цял живот беше чакал този момент, но изведнъж се оказа, че той не му доставя очакваното удоволствие.

След месец този мой приятел се самоуби.

Разликата между мечтателя, който до последния си ден бе изпълнен с енергията на своите мечти, и мечтателя, чиято цел се разминаваше с характера му дотолкова, че стигна до самоубийство, би трябвало да ти е ясна.

Джейсън, важно е мечтите ти да са си твои. Няма универсални мечти. Твоята мечта трябва да пасва на твоя характер, да расте и да се развива заедно с теб. Единственият, който е длъжен да се вълнува от твоята мечта, си ти самият.

Ред Стивънс спря за момент, прокашля се и сякаш насочи мислите си в друга посока. Най-после продължи:

— Джейсън, искам този месец да започнеш да опознаваш дара „Мечти“. Представи си, че всичко е възможно. Направи си списък на всичко, което би искал да постигнеш, да бъдеш и да притежаваш в живота. После започни да подреждаш нещата според това, доколко те вълнуват.

В края на месеца искам да съобщиш на господин Хамилтън няколко от своите мечти. Тук няма верни и грешни отговори, а и не забравяй, че твоите мечти ще растат и ще се развиват с годините. Още по-важен от мечтите е самият процес на превръщането ти в мечтател.

Желая ти живот, изпълнен с приятни мечти!

Образът на Ред Стивънс изчезна и Джейсън остана няколко секунди с поглед, впит в сключените му на масата ръце. Най-накрая каза:

— Никога не съм мислил какво искам да направя с живота си. Винаги съм смятал за достатъчно просто да си живуркаш ден за ден.

Станах и докато се насочвах към вратата, казах:

— Джейсън, моментът е напълно подходящ да започнеш да мечтаеш, а по-добър учител в тази област от Ред Стивънс няма да намериш. С нетърпение ще чакам идването ти в края на месеца.

Излязох от конферентната зала и оставих Джейсън насаме с мислите и (надявах се) мечтите му.

Никога няма да забравя деня след малко повече от три седмици, в който Джейсън Стивънс стоеше от другата страна на бюрото ми и разказваше какви са дългосрочните му мечти. В началото говореше бавно, но после доби смелост.

— Ами, в началото списъкът с нещата, които искам да направя, да стана или да притежавам, беше доста дълъг. После обаче осъзнах, че всички те не бяха истински мечти, а просто неща, които можех да направя начаса. Просто досега не съм им отделил никакво време и внимание. Когато се замислих за Уолт Дисни, стигнах до няколко извода.

Джейсън спря за момент. Погледна госпожица Хейстингс, а после отново мен. Имах чувството, че търси подкрепа. Госпожица Хейстингс му се усмихна и кимна, което явно го насърчи и той продължи:

— Бих желал някак си, по някакъв начин, да помагам на младежи в неравностойно положение да живеят стойностно. Не говоря само за бедни младежи, а изобщо за хора, които не са проумели каква сила, мотивация и ценностна система трябва и могат да имат, за да живеят пълноценно. Искам да правя за други младежи това, което моят чичо направи за мен.

Госпожица Хейстингс плесна с ръце и възкликна развълнувано:

— Джейсън, това е чудесно! Не виждам по-добър начин да използваш живота си.

Джейсън ме погледна и попита:

— А на вас звучи ли ви добре?

Аз се усмихнах и отговорих:

— Джейсън, след четиридесет години съвместна работа с госпожица Хейстингс съм научил основния принцип на оцеляването: никога да не й противореча. Този път съм съгласен с нея от все сърце. Поставил си си наистина стойностна цел. Това е чудесна мечта. Само не забравяй двете истории, които твоят чичо ни разказа, и поддържай мечтите си живи до последния си дъх.

Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън до асансьора и аз останах сам в кабинета си. Замислих се за собствените си мечти и как на осемдесет те все още бяха живи. Обещах си да останат такива и да продължат да растат.