Джим Стовъл
Последният подарък (14)

Тринадесет
Дар „Днес“

Същността на живота се свежда до един-единствен ден. Той се нарича „днес“!

Навлизайки в единадесетия месец от пътешествието на Джейсън Стивънс към Последния подарък, аз осъзнах, че предстои да отбележим една година от кончината на Ред Стивънс. Мислите ми често се връщаха към дългогодишния ми приятел и съдружник.

Двамата с Ред Стивънс произлизахме от два напълно различни свята и външно погледнато нямахме почти нищо общо. Някак си обаче бяхме намерили своята допирна точка, което ни даде възможност петдесет години да развиваме и поддържаме приятелство.

Ред Стивънс завинаги ще остане в паметта ми като широко скроен човек. Аз предпочитах познатата обстановка на офиса си в Бостън, а Ред винаги се чувстваше най-добре в Тексас. И с право. За разгръщането на потенциала на хора като Ред Стивънс е необходимо място като Тексас. Чувал съм хората да казват, че ако имаш поне един приятел, никога няма да си сам. Аз пък стигнах до извода, че никой не може да е сам, ако някога е имал приятел като Ред Стивънс. Знаех, че той ще бъде винаги с мен. Изпитвах едновременно гордост и отговорност от това, че той бе избрал именно мен да съпътствам Джейсън в пътя му към големия Последен подарък, който Ред искаше да му остави.

Ето такива мисли ме занимаваха, когато пристигна младият Стивънс и заедно се настанихме на удобните столове в конферентната зала на нашия офис. Ред Стивънс за пореден път се появи пред нас чрез видеокасетата и големия екран в дъното на стаята. Той се усмихна и заговори с ведър глас:

— Джейсън, поздравления! След като днес съм отново тук и ти говоря, явно господин Хамилтън е одобрил как си се справил предния месец с дара „Благодарност“. Джейсън, искам да знаеш, че докато обмислях как да ти дам Последния подарък от моето завещание, аз много мислих за теб. Мисля, че ти присъстваше в Златния ми списък всяка сутрин. Благодарен съм, че двамата с теб сме от едно семейство, и усещам, че в теб гори искра, която винаги съм усещал и в себе си. Някак си ние сме свързани по душа, а не само по кръвна линия.

Докато Ред говореше, забелязах с периферното си зрение как Джейсън кима утвърдително. Ред продължи:

— Докато съставях своето завещание и размишлявах за своя живот и своята смърт, обърнах внимание на всички елементи в живота си, които го правят специален. Припомних си много случки, които нося в себе си като безценни съкровища. Когато си изправен пред собствената си тленност, се сблъскваш с въпроса не колко живот ти остава, а колко от живота си си изживял действително. Прилича на пясъка в пясъчния часовник. Аз зная, че ще дойде ден, който ще бъде последният в живота ми. Мислил съм как бих искал да го изживея, т.е. какво бих направил, ако ми оставаше само един ден живот. Стигнах до извода, че ако в мислите си мога да намеря образ на перфектния ден, значи съм овладял изкуството на живота, защото животът не е нищо друго, освен низ от дни. Ако се научим как да изживеем пълноценно един ден, то и целият ни живот ще бъде наситен и смислен.

Джейсън, през следващите тридесет дени искам да измислиш как би изживял последния ден от живота си. В края на месеца искам да го опишеш на господин Хамилтън. Вярвам, че ще откриеш колко много живот може да бъде побран в един обикновен ден, след което се надявам да откриеш и това, което аз самият открих: защо да чакаме последния ден в живота си, за да започнем да живеем пълноценно?

Имаш всички необходими средства и елементи да проектираш сам този свой последен ден. Пожелавам ти приятен ден — днес и до края на живота ти.

Ред Стивънс изчезна от екрана. Джейсън въздъхна дълбоко и каза:

— Нали се сещате, че никога не съм мислил за смъртта и за последния си ден.

Усмихнах се и отговорих:

— И аз на твоята възраст не мислех много за тези неща, но смятам, че твоят чичо се опитва да те научи, че от това можеш да спечелиш много. Вярвам, че колкото по-млад научиш този урок, толкова по-качествен ще бъде животът ти в бъдеще.

Двамата с Джейсън се изправихме, стиснахме си ръцете и той си тръгна, за да прекара месеца, проучвайки дара на днешния ден.

За разлика от Джейсън аз бях размишлявал за това, доста време как бих прекарал последния ден от живота си и колко неща бих искал да натъпча в последните си двадесет и четири часа. През следващия месец тези мисли ме занимаваха повече от обичайното.

В края на месеца Джейсън Стивънс влезе в моя офис с походката и изражението на човек с мисия. Седна на един от столовете ми за клиенти, а госпожица Хейстингс — на друг.

— Джейсън, много се радвам да те видя отново — казах аз — и се надявам да си имал ползотворен месец.

— Да, беше чудесно — развълнувано каза Джейсън, — но не съм сигурен дали един ден ще ми стигне, за да направя всички неща, които искам, преди да умра. Най-учудващото за мен беше, че нещата, които най-много искам да свърша в последния ден от живота си, са съвсем прости и обикновени.

Когато започнах да мисля над задачата, смятах, че ще искам да изкача някой връх или да създам някое произведение на изкуството. След дълго мислене обаче осъзнах, че перфектният ден би бил изпълнен с най-хубавите обикновени неща.

Джейсън спря и погледна първо госпожица Хейстингс, а после мен, бръкна в джоба на сакото си и извади оттам лист хартия. Хвърли поглед на записките си и започна отново да говори:

— Ами, в последния ден от живота си бих искал да стана рано сутринта, защото няма да имам време за губене. Преди да стана от леглото, ще помисля за всички неща, за които съм благодарен, и ще съставя на ум своя Златен списък. Но вместо да е с десет неща, смятам, че в последния ден от живота ми ще трябва да го направя доста по-дълъг. Бих искал да закуся рано на открито — на верандата или на балкона — с няколко специални приятели. Ще им кажа колко много означават за мен и бих искал да подаря на всеки някакъв подарък, който ще представлява рецепта как да извлекат максималното от живота си.

След закуска бих искал да се обадя на някои хора, които означават много за мен — като Гас Колдуел от Тексас, хората в библиотека „Ред Стивънс“ в Южна Америка, момчетата в дома за сираци в Мейн и много други. Също така ще се обадя на всичките си роднини, както и на други хора, с които не съм бил в добри отношения. Ще им кажа, че съжалявам за всичко, което се е объркало помежду ни, и ще ги помоля да направят като мен — да запазят добрите спомени и да забравят лошите.

На обяд бих искал да заведа моя приятел Браян в любимия му ресторант и да го почерпя с каквото си хареса. Ще го помоля да сподели с мен своите мечти.

Следобед ми се иска да правя нещо приятно, например да се разходя в парка. Надявам се да бъда придружен от малката Емили, която срещнах преди няколко месеца, а после ще посетя Музея на изкуствата и ще се разходя с яхта покрай пристанището на Бостън.

Вечерта искам да направя специално угощение за всичките си приятели и техните приятели. Много ще държа и вие двамата да сте там. В края на празненството бих искал да застана пред микрофона и да споделя с всички присъстващи даровете, които моят чичо Ред ми завеща. Бих искал тази реч да бъде записана на видео, за да може мечтата ми да споделям тези прекрасни дарове с други младежи като мен да продължи да живее и след моята смърт.

Джейсън хвърли бърз поглед към госпожица Хейстингс и мен и отново се вгледа в своя лист. След няколко секунди го сгъна и го прибра в джоба си.

— Сетих се за още много неща и всички те са хубави — каза той, — но сметнах, че в последния си ден бих предпочел да направя именно тези.

Аз се усмихнах и отговорих:

— Джейсън, едва ли някой може да прекара последния си ден по-добре. Мисля всички можем да се съгласим, че много добре си разбрал дара на днешния ден, за който говореше твоят чичо.

Джейсън се изправи, разтърси сърдечно ръката ми и дори прегърна набързо госпожица Хейстингс. Докато тя го изпращаше до асансьора, в главата ми нахлу образа на намръщения досаден младеж, който бе дошъл в офиса ми преди година. Бях сигурен, че Ред Стивънс ми се усмихва от небето.