Джим Стовъл
Последният подарък (16)

Петнадесет
Последният подарък

В крайна сметка най-големият подарък е да изживееш живота си максимално.

Джейсън се извърна и с объркано изражение каза:

— Не разбирам за какво става дума, господин Хамилтън. Нали минахме през всички дванадесет дара, за които говореше чичо Ред, а и самият той каза, че това ще е последният месец.

— Е, като личен адвокат на Ред Стивънс и разпоредител на неговото завещание — отговорих аз, — мога да ти кажа, че в неговото завещание има една последна точка, до която можеше да стигнеш единствено ако преминеш успешно всички задачи. Аз бях оторизиран да преценя дали си изпълнил всички изисквания и потвърждавам, че ти не само ги изпълни, но и ги надхвърли.

Джейсън продължаваше да изглежда озадачен и каза:

— Наистина не разбирам за какво говорите. Нали…

Госпожица Хейстингс го прекъсна и каза:

— Разбираме, че си смятал всичко за приключено. Но има още една крачка. Ако ме последваш в конферентната зала, вярвам, че всичко ще ти стане ясно.

Запътихме се натам и след секунди Ред Стивънс беше на екрана и ни говореше.

— Джейсън — каза той, — искам да ти кажа, че съм много горд с теб. Ти изпълни всички задачи и получи всяка част от големия подарък, който бях планирал за теб. Ще ми се и аз толкова рано в живота си да бях усвоил тези дванадесет дара. Сега, след като получи моя Последен подарък, ти не само можеш да му се радваш, но и имаш отговорността да изживееш живота си максимално, облягайки се на всеки един дар. Освен това си длъжен да предадеш тези дарове на всеки, на когото можеш.

Ще ми се просто да бях до теб, за да бъда свидетел на чудесните неща, които ще се случат в живота ти, но така или иначе, по един или друг начин аз действително ще бъда с теб.

Джейсън, много неща съм извършил в живота си, но най-доброто от тях като че ли ще се окаже това, че успях да ти дам най-големия подарък. Моля те, не ме разочаровай. Накарай го да расте и да дава плод. Нека животът ти да минава под знака на подаръка, който получи. Ако направиш всичко това, то ще бъде твоят подарък за мен.

Този път образът на Ред Стивънс избледня наистина за последен път.

Когато светнахме лампите, Джейсън скочи на крака и каза с увереност в гласа си:

— Точно така! Ще използвам всяка част от подаръка и ще намеря начин да го предам нататък на хора, които като мен не са го познавали. Преди нямах представа, че най-големият подарък, който човек може да получи, е да осъзнае даровете, които вече притежава. Сега знам защо Бог ме е създал и ме е сложил на Земята. Разбирам каква е целта на моя живот и как мога да помогна на други да намерят своята цял.

Джейсън за пореден път се отправи към вратата, а аз за пореден път го възпрях, като казах:

— Младежо, не съм виждал човек да бърза повече от тебе да си тръгне.

Джейсън се обърна с добре познатото ми вече объркано изражение.

— Извинете, господин Хамилтън — каза той, — но мислех, че…

— Знам, мислеше, че това е всичко — прекъснах го аз. — Седни за малко, за да си довърша задълженията относно последната воля на Ред Стивънс.

Госпожица Хейстингс ми подаде дебела папка и аз обърнах на съответната страница. Докато вадех от джоба си очилата, Джейсън изсумтя:

— Аз само мислех, че…

Този път го прекъснах с престорена строгост:

— Момче, никога не прекъсвай адвокат, който се опитва да изпълни своята задача.

Госпожица Хейстингс се засмя и добави:

— Особено ако е на осемдесет години.

Когато спряхме да се смеем, започнах да чета от документа:

— На Джейсън Стивънс — син на племенника ми, оставям своя благотворителен фонд. В момента той се оценява на малко повече от един милиард долара. Тъй като доказа, че е отговорен и способен във всяка област на живота, той ще упражнява пълен контрол над благотворителния фонд, който издържа Дома за момчета „Ред Стивънс“, библиотеките „Ред Стивънс“, няколко програми за стипендии, болници и много други ценни институции.

Съветвам Джейсън да използва мъдростта и опита, които натрупа като получател на моя последен подарък, в управлението на тези проекти, както и на всички други, които той сметне за важни.

Джейсън се върна на стола си напълно втрещен. След дълго заекване той най-после каза:

— Да не искате да кажете, че ще отговарям за всички тези неща?

С професионално строг глас и поглед аз отговорих:

— Според както разбирам написаното, случаят е именно такъв. Ти отговаряш за всички гореспоменати неща, както и за всичко друго, което решиш да добавиш към тях.

Джейсън засия. На лицето му блесна усмивка. Погледна към госпожица Хейстингс, после отново към мен и заяви:

— Мога да използвам част от благотворителния фонд, за да разпространявам „Последния подарък“ по цял свят!

Госпожица Хейстингс отговори:

— Доколкото разбирам, самият Ред Стивънс имаше точно това предвид през цялото време.

Джейсън пак ни прегърна, сърдечно ни благодари и си тръгна. Двамата с госпожица Хейстингс се върнахме на конферентната маса, за да се насладим на успеха.

— Забелязахте ли — посочи тя, — че изобщо не попита каква заплата ще получава и какво ще спечели от всичко това?

Кимнах с усмивка, докато и двамата размишлявахме над невероятната промяна, която беше настъпила у Джейсън за една година. Най-накрая усърдната госпожица Хейстингс излезе от залата, за да се залови с многото си задължения. Аз останах сам и се поддадох на изкушението да върна касетата и отново да прослушам последното послание на Ред Стивънс.

Когато свърши, казах на почернелия екран:

— Е, стари приятелю, предполагам, че този път наистина се разделяме. Ще ми се да можех да ти кажа колко съм ти благодарен, че ме включи в „Последния подарък“. Иска ми се да можех да ти кажа и за чудесните неща, които Джейсън направи и ще направи.

Докато излизах от залата, аз осъзнах, че Ред всъщност знаеше и в известен смисъл щеше да наблюдава заедно с мен как Джейсън живее чрез неговия Последен подарък и го предава на други.