Читателски коментари (за „Последният подарък “ от Джим Стовъл)

  • 1. Lady M (9 октомври 2015 в 12:27), оценка: 6 от 6

    Прекрасна, поучителна и красива история.

    • 3. Фракс (9 октомври 2015 в 19:51)

      Да, прекрасна, поучителна и красива история. Но само ако:

      — сте на възраст под 6 години

      и/или

      — повечето от любимите ви музикални изпълнители имат само едно име

      и/или

      — четете и харесвате Паулу Коелю

      и/или

      — сте професионален фотомодел/манекен

      и/или

      — имате законно право да се кандидатирате за президент на САЩ.

      Ако нито едно от изброените по-горе не се отнася за Вас, най-вероятно книгата ще ви се стори отблъскващо блудкава, невероятно наивна, с изсмукан от пръстите сюжет, в който действащите лица имат убедителност на персонажи от комикс. В нея ще срещнете митологични същества като:

      — честни и безкористни преуспели адвокати, които даряват безвъзмездно бъбреците си на бедни свои приятели;

      — богати плейбои, които за един месец се влюбват в копането на дупки с кирка в камениста земя на четири часа полет с реактивен самолет от най-близкия бар;

      — мултимилиардери, които създават фондации не с цел да избягнат плащането на данък наследство, а като начин безкористно да вършат добро и да пръскат парите си, помагайки на бедните;

      … и още много, много митологични същества, при четенето на историите за които инстинктивно посягате към аптечката в търсене на антиеметик. Или, ако сте по-чувствителна натура, механично започвате да лентовате пълнителя на любимия си ГШ-18, след което подпирате замислено чело в дулото, а палецът Ви нежно започва да обира мекия спусък…

      • 4. Lady M (9 октомври 2015 в 23:36), оценка: 6 от 6

        Литературата е за всеки и всеки я вижда по свой собствен начин. Аз оценява произведението като достойни и поучително. Вие можете да не сте съгласни с мен но това няма да промени нито моето мнение за книгата, нито начина по които тя ме е докоснала по време на четенето ѝ. Не смятам обаче за необходимо да се правят необосновани предположение за човек на базата на един коментар. Моите музикални, литературни, политически и културни предпочитание не са обект на разискване в книгата и затова ще се огранича до това, че за мен историята, героите и особено начина на изказ на автора ме докосната емоционално!

      • 5. Пламин (10 октомври 2015 в 00:00)

        Тука става дума за литература, ако търсиш реализъм иди и чети енсиклопедии. А може и да се гръмнеш с измисленият пистолет.

  • 2. mariya_hariskova (9 октомври 2015 в 19:34), оценка: 6 от 6

    Наистина невероятна книга,която те кара не само да се замислиш за житейските ценности ,но и за смисъла на човешкото същесвуване.

  • 6. Ния (10 октомври 2015 в 16:41)

    Браво Фракс!Чудесен и точен коментар!Поздравления!Моля Ви,препоръчайте ми книги!

    • 7. Фракс (11 октомври 2015 в 03:36)

      Благодаря, Ния :) А да препоръчам книги… хммм… Този въпрос е от по-трудните, както би казал Уен Вечно изненадания ;) Добре, ще се опитам все пак.

      Ако търсиш приложна психотерапия в литературна форма, подобна на обсъжданата книга, но несравнимо по-реалистично и забавно написана, бих ти препоръчал „Тухли“ на Данияр Сугралинов. За съжаление е достъпна само на руски. Може да бъде прочетена online ето тук или свалена заедно с още две произведения на същия автор от тук (след безплатна регистрация в тракера).

      Ако те интересува защо понякога хората имат нужда от психотерапия и какви са алтернативите, може би ще намериш най-точните отговори в книгите на Ерих Берн и по-точно — „Игрите, които играят хората“ и „Хората, които играят игри“ (също само на руски). Ако не си запозната с психологията като цяло, „Фантастичните победи на модерната психология“ на Пиер Дако (независимо от гръмкото си и претенциозно заглавие) ми се струва едно добро начало.

      А ако ти се чете просто нещо на тема живота, вселената и всичко останало, освен Тери Пратчет и Дъглас Адамс, освен „Митът за Сизиф“ на Камю и „Погнусата“ на Сартр бих препоръчал „Животът. Начин на употреба“ на Жорж Перек. Една книга-пъзел, в която вместо картинки сглобяваш от отделни разпокъсани фрагменти човешки личности и съдби.

      • 8. ния (11 октомври 2015 в 22:47)

        Благодаря.Харесва ми да чета на руски

        • 9. Фракс (12 октомври 2015 в 01:24)

          Това е чудесно :) Снощи докато ти пиша видях, че „Тухли“ на Данияр Сугралинов има ново, разширено и допълнено издание от миналата година, известно като „Тухли 2.0“ (втора версия). Авторът съветва читатели, които не са чели първоначалния вариант да започнат направо този. За съжаление успях да го намеря само в .PDF и .DjVu формати по руските тракери. Поиграх си няколко часа, конвертирах го в .FB2, оправих линковете към бележките под линия и го качих ето тук. Линкът ще бъде активен до 25.10.2015г.

          • 10. ния (12 октомври 2015 в 14:15)

            Сърдечно благодаря!Много сте любезен!

  • 11. petya_pe (12 октомври 2015 в 16:03)

    Наистина, въпреки някои основни истини споменати в книгата, до които всеки зрял човек би трябвало да е достигнал, стилът е доста лековат. И след като Фракс споменава книга за транзакционния анализ — Ерик Бърн, мога да добавя в същия дух Томас Харис- „Аз съм добър, ти си добър“. Тя може да се свали на pdf формат.

    И една незлоблива закачка към Фракс: позволи и на Детето в теб да пуска по някой коментар.

  • 12. [email protected] (12 октомври 2015 в 21:30)

    Има много филми правени по книга, но винаги филмите не струват. В този случай е обратното. Препоръчвам филма.

  • 13. Ехо (15 октомври 2015 в 15:22)

    Изисква се странна нагласа да продължиш след трета глава (виж списъка горе).

  • 14. Мислител (6 октомври 2017 в 00:54)

    Основната идея на книгата не е да ни покаже как разглезените богаташи се променят,как съвестен адвокат дава бъбрека си на свой приател ,и как се прави фондация ,не за да се спестяват пари от завещание,а за да се помогне. Само човек ,който е прочел книгата ,но не е вникнал в нея ,може да нарече книгата банална, а сюжета за шест годишни.Тя изразява в себе си сбора от нещата ,които ние забравяме в ежедневието. Богаташа може да се промени за година , месец, днен.Всички се променяме дори за часовете, които сме преживяли.Надяваме се да бъдем значими за другите.Дори в момента аз самата се надявам да променя читателя на този ненужно голям коментар и да стана част от израстването ,което продължава през целия ни живот.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.