Уилям Питър Блати
Димитър (8)

7.

20 март, 4:17 ч.

Скъпа Джийн,

Имам да ти казвам толкова много. Нещо като последното писмо на Сирано дьо Бержерак.

Ще започна с Моузес Майо. Помниш ли го? Смешния доктор от болницата „Хадаса“, при когото се прегледах още първия месец, щом пристигнах? Няколко пъти сядахме заедно на по питие и накрая той се разкри пред мен. Сега знам цялата му история, причината, поради която е изоставил поста на главен лекар и е отслабнал драстично. След като отишъл в Щатите по някаква програма за културен обмен и приключил стажа си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, той се върнал в Израел. Тук започнал работа в болницата „Хадаса“ — като лекар по обща медицина и неврология — и изиграл главната мъжка роля във втората най-трогателна и възвишена любовна история, която някога съм чувал. В града дошъл американски кино екип, за да снима голям шпионски трилър с участието на младата и очарователна Джейн Еърс. Тя се запознала с Майо на коктейл в Министерството на културата. Двамата се усамотили, за да разговарят, и моментално били привлечени един от друг независимо от огромната разлика във възрастта им. Забавлявали се много заедно. В даден момент младата звезда попитала Майо дали израелската медицина не е направила нови открития в областта на безплодието. Тя била омъжена, но не можела да зачене. Казала на Майо колко силно иска да има дете, без което бракът й най-вероятно щял да рухне. „Сигурна ли си, че проблемът е в теб, а не в съпруга ти?“, попитал я Майо. „Не е в него, вече изключиха тази възможност. В мен е.“ Майо я извикал в болницата, за да й направят щателен преглед и пълни изследвания. Постепенно, докато продължавали снимките на филма, помежду им пламнала романтична любов.

„Какво намирам в мен? — попитал я веднъж Майо. Струвало му се повече от ясно, че ако бракът й приключи, тя незабавно ще заживее с него. — Аз съм много по-възрастен от теб и изобщо не съм хубав.“ Тя уловила ръката му, погледнала го в очите и казала: „Смешко е вечен.“ Снимките на филма отивали към своя край. Майо прекарал доста седмици в неуморно четене и интензивно мислене. Една априлска сутрин той се събудил, вперил широко отворените си очи в тавана на стаята и непредсказуемостта на живота и станал от леглото. Отишъл веднага до бюрото и започнал трескаво да пише нещо в голям жълт бележник. Последвали много безсънни нощи, в които лекарят крачел напред-назад из апартамента, борейки се с невероятно трудното решение. Един ден снимките на филма завършили и двамата се озовали на летище Лод, за да се сбогуват: отчаяният Майо и любовта на живота му, която щяла да се качи на самолета за Щатите. Докато стояли и се гледали в очите, Майо я попитал: „Все още ли искаш толкова силно да имаш дете?“ Тя свела глава и отговорила: „Да“, а Майо бръкнал в джоба си и й подал пощенски плик. „Не го губи — предупредил я мрачно. — Дай го на лекаря си.“ „Какво е това?“ „Няма значение — отговорил той. — Просто не го губи.“

Пликът съдържал рецепта за лечение на безплодието й.

По-късно тя заченала и родила момче.

Майо не я видял никога повече. Освен във филмите.

Майо, Мерал и аз. И тримата сме загубили любовта на живота си. Майо се опитва да преоткрие своята, като лекува хората, а Мерал, като се грижи за безопасността им. Ами аз? Не мога да кажа. Още не. И така, позволи ми да премина към последните новини. Ще споделя нещо, за което четох неотдавна. Иска ми се да го бях знаел по-рано. Толкова е странно. Звездата Сириус има невидим придружител, който днес наричаме „Сириус Б“. Не можеш да го видиш без телескоп. Никой не е подозирал за съществуването на втората звезда до средата на деветнайсети век. Но племето догон от Мали е знаело за нея още преди стотици години! Наричат я „Дигитария“! Красиво име, не мислиш ли? Догоните били наясно, че орбитата й е елиптична и че орбиталният период е точно петдесет години. Знаели, че се върти около оста си. Също така вярвали, че е най-малкият небесен обект, но и най-тежкият. Сега наистина се оказва, че този тип звезди са най-малките, които познаваме. Изградени са от свръхплътна материя, каквато не съществува никъде на Земята. Как е възможно догоните да са знаели подобно нещо? Сириус Б свети десет хиляди пъти по-слабо от Сириус А, но въпреки това в продължение на столетия племето вярвало, че тя е най-важната звезда на небето, което обяснява и защо религията им се основава на нея. Астрономия, космология, биохимия — догоните познават всички тези науки и твърдят, че са получили информацията от извънземни същества. Наричат ги „Номо“ и ги делят — поне според един древен догонски текст — на различни категории: Номо Дие, който е Бог, и Номо Титание, същества, дошли на Земята с космически кораби в ролята на посланици на Номо Дие. Накрая се споменава за „О Номо“, който ще бъде пожертван в името на пречистването и реорганизацията на Вселената (това ми напомни съня с „червената светлина“) и ще приеме човешка форма, след което ще се спусне на Земята. После прочетох нещо още по-смайващо. Ще цитирам: „О Номо раздели тялото си, за да нахрани хората, и докато Вселената пиеше от него, О Номо накара и хората да пият. Така той предаде своите житейски принципи на човешките същества.“ Малко по-нататък текстът казва, че О Номо бил „разпнат на дърво килена“ и скоро възкръснал от мъртвите.

Ако знаех всичко това по-рано, то вероятно щеше да повлияе върху моето „специално мислене“ и търсенето на „Мишена X“. Между другото тази мисия е най-трудната в кариерата ми, макар и да нямам съмнение, че той е тук и ще го открия. Освен ако не ме намери пръв. Като стана дума за него, се сетих нещо любопитно. Въпреки че не видях самия човек, преди няколко дни чух стъпки, за които бих могъл да се закълна, че са на Стивън. Сигурно просто ми се е искало да е той. Колко пъти в сънищата си съм преживявал експлозията, която отне живота и на двама ви? Нима сетивата ми започват да отслабват? Може би са се променили, както останалата част от мен. Променям се, Джийн. Нещо се случва. Чувствам, че се превръщам в нов човек. Още не съм сигурен какво става, но имам усещането — наречи го предчувствие, — че много скоро ще се присъединя към теб на мястото, където „Бог ще отрие всяка сълза от очите ни“.

Зората се процежда през прозореца над малката дървена маса, на която пиша. Погледът ми се спира върху наблюдаващата улица отдолу. Някъде там все още дебне друг убиец. Но не се тревожи, скъпа моя. Най-лошото, което може да се случи, е да няма повече писма.

Ще има теб.