Уилям Питър Блати
Димитър (30)

29.

Мерал влезе в стаята си, свали сакото и седна на ръба на леглото. Денят се бе оказал по-дълъг и по-уморителен от обикновено.

Беше търсил напразно Уилсън в апартамента му, в „Хадаса“, а после и в „Каса Нова“, където Уилсън трябваше да ремонтира нещо, но така и не се бе появил. Разочарован, Мерал сведе очи и поклати глава, след което се загледа в снимките на бюрото. Налагаше се да купи рамка за още една.

Малко по-късно, докато се готвеше за сън, Мерал реши да почете, за да приспи неспокойните си мисли. Когато обаче отвори чекмеджето, където държеше книгите си, най-отгоре откри нещо, което не помнеше да е виждал преди. Откъде се е взело?, зачуди се той. Извади го и отново седна на ръба на леглото. В този момент от стаята на някоя монахиня долетяха приглушените звуци на концерт за цигулка. Мерал се втренчи в находката си — купчина неизпратени, написани на ръка писма, завързани с лилава панделка.

Всички започваха с думите „Скъпа Джийн“.