Уилям Питър Блати
Димитър (11)

10.

— Значи, Шор идва в Израел, умира мистериозно, а ти ни казваш, че не е изпълнявал мисия? Той е човек, който винаги пътува, прави проучвания и държи речи. Идеалното момче за секретни поръчки и доставки. Стига глупости, ние знаем всичко това. Въпросът е какво е доставил тук.

Намираха се в кабинета на Моше Зуи, четирийсет и три годишния следовател от Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност. Комплексът, който се състоеше от петдесет и два офиса, беше елегантно скрит зад една-единствена бронирана врата на втория етаж на сграда в Тел Авив. В нея се помещаваха закусвални за бързо хранене и магазини, предлагащи всякакви стоки и услуги от поправка на очила до дамски облекла. На една табела до вратата на службата се виждаше безличният надпис „Най-добрите продукти“.

— Хайде, хайде — продължи Зуи. — Знаем, че си бил в болничната му стая. Признай си! Все още сме приятели, нали? Какъв е проблемът?

Зуи говореше на Уилям Сандълс, високопоставен агент на ЦРУ, който работеше под прикритието на аташе в американското посолство. Той седеше на стол пред бюрото на Зуи. Бивш полковник от армията, служил години наред в Япония, Сандълс беше висок и леко пълен. Обичаше ленени сини костюми, имаше късо подстригана руса коса, луничаво лице и малък чип нос, който му придаваше така желания вид на невинно момче. Но закачливият пламък в очите му винаги разваляше това впечатление. Той вдигна разтворените си длани към Зуи.

— Какво мога да кажа?

— Много неща. Но не искаш.

Зуи се обърна и срещна погледа на другия агент от Шин Бет в стаята, Лод Еверт. Той седеше с гръб към стената и скръстени ръце. Зуи вдигна многозначително вежди. Еверт кимна и Зуи отново насочи вниманието си към Сандълс.

— Добре, всъщност знаем каква е била мисията му — призна той. — Носел е строго секретна информация, а вие не сте искали да рискувате да я засекат или да бъде разкрита от някоя къртица. Затова Шор е трябвало да я предаде лично на вашия посланик.

— Значи знаете. Каква изненада!

— Правим всичко по силите си. И така, какво се е канел да му разкрие Шор? Заплаха за предстоящо нападение или информация, която би могла да срути държавата? Сведения, че нашата министър-председателка Голда Меир си боядисва косата?

— Виж, каквото и да е било, никой не знае освен Шор. Дори ние.

— В какъв цвят я боядисва?

— О, стига!

Зуи погледна безизразно Лод, след което отново се обърна към Сандълс. С върховете на пръстите си той бавно отвори кутия швейцарски шоколадови бонбони и я поднесе пред лицето му.

— Ето. Занеси три-четири в посолството. Изяж ги по пътя, ако искаш. После се върни при нас.

Сандълс посегна към кутията.

— Да се върна?

— Да, веднага. Бонбоните са инжектирани със серум на истината.

Сандълс отдръпна ръка.