Софокъл
Едип в Колон (9)

Четвърти епизод

ХОР (към Едип).

Не ще ме обвиниш в лъжепророчество,

бездомен госте. Виждам, приближават се

девойките сред свита от прислужници.

 

ЕДИП

Къде, къде? Какво? Що каза?

 

АНТИГОНА

                                                Татко мой,

да можеше да видиш благородника,

човека, от когото сме избавени!

 

ЕДИП

О, тук ли сте, дете?

 

АНТИГОНА

                                Да, тук. Спасиха ни

ръцете на Тезей и на войниците.

 

ЕДИП

Дете, елате при баща си, дайте му

да ви прегърне — той не ви очакваше!

 

АНТИГОНА

О, да, и ние, татко, те жадуваме.

 

ЕДИП

Къде, къде сте?

 

АНТИГОНА

                        Ето ни, пристъпваме.

 

ЕДИП

О, скъпи рожби!

 

АНТИГОНА

                        Скъпа, знам, е рожбата.

 

ЕДИП

Крепителки!

 

АНТИГОНА

                        Злочести — на злочестника!

 

ЕДИП

Аз имам най-любимото. Щом вие сте

до мене, моят смъртен час не е докрай

злощастен. Подкрепете раменете ми —

притиснати до татко си, турете край

на тежкия му път, на самотата му.

Накратко ми кажете как пострадахте —

на възрастта ви отговаря кратка реч.

 

АНТИГОНА (сочи Тезей).

Ей нашия спасител! Него, татко мой,

би трябвало да питаш. Ето, кратка съм.

 

ЕДИП (към Тезей).

Приятелю, не се чуди, разбъбрих се,

че срещам пак нечакани децата си.

За радостта ми, че ги имам, зная аз,

не друг, а ти самият си причината.

Защото ти ми ги спаси, и никой друг.

Самия теб и твоя град безсмъртните

да наспорят по мойто пожелание —

за първи път видях у вас, единствени

в света, набожност, доброта и искреност.

Разбирам и от благодарност казвам ти:

каквото имам, имам го от тебе.

О, дай да стисна, царю, днес ръката ти

и да целуна, ако може, твоето

лице! Но що говоря? Как нещастникът

ще се допре до този, който с никакво

петно не е белязан? Не, самият аз

не ще допусна! Могат да съчувствуват

на злото ми единствено нещастници.

Сега, оттук, прощавай ти и в бъдеще —

тъй както и до този ден — закриляй ме!

 

ТЕЗЕЙ

Не се учудвам, че говориш толкова

от радостта за рожбите си, нито пък

че заговори първо с тях, а не със мен.

Това не е за мене оскърбление.

Не толкова със думите си гледаме

да украсим живота, а с делата си.

Ще обясня. Заклех ти се и в нищо аз

не те излъгах. Живи водя твоите

деца, не ги засегнаха заканите.

Без смисъл е да казвам как спечелихме

борбата. Ти ще чуеш от самите тях.

Но туй, което стигна до ушите ми,

додето идех тук, помни! Наистина,

нищожен слух, но все пак — за учудване.

Не бива нищо ний да пренебрегваме.

 

ЕДИП

Егеев сине, що е то? Кажи ми го!

Не знам това, което си научил.

 

ТЕЗЕЙ

Разказват, мъж един, не твой съгражданин^[37],

а близък, Посейдоновия жертвеник,

при който готвех жертвоприношение,

с ръце обгърнал, докато ме нямало.

 

ЕДИП

Какво желае той с това? Къдешен е?

 

ТЕЗЕЙ

Знам само, че от тебе искал — тъй мълвят

две думи, от които нямаш загуба.

 

ЕДИП

Какви? Но той бил седнал пред светилище!

 

ТЕЗЕЙ

Дошъл да моли да се разговорите,

а после — да си иде невредим от нас.

 

ЕДИП

Но кой ли ще седи при тоя жертвеник?

 

ТЕЗЕЙ

Мисли дали във Аргос имаш някакъв

роднина, който иска да се срещнете.

 

ЕДИП

Спри, скъпи мой приятелю!

 

ТЕЗЕЙ

                                        Какво ти е?

 

ЕДИП

Недей ме пита!

 

ТЕЗЕЙ

                        За какво? Ще кажеш ли?

 

ЕДИП (сочи дъщерите си).

Разбрах от тези кой е той, молителят!

 

ТЕЗЕЙ

Но кой е той, достоен за осъждане?

 

ЕДИП

Това е, царю, моят син, омразният,

чиято реч би късала сърцето ми!

 

ТЕЗЕЙ

Ти можеш да го чуеш, а да действуваш

тъй, както искаш. Но какво, изслушай го!

 

ЕДИП

За мене този глас е най-омразният.

Не ми налагай, царю, подчинение.

 

ТЕЗЕЙ

Не мислиш ли, че той седи в светилище?

Мисли, бъди към бога по-внимателен!

 

АНТИГОНА

Макар и млада, татко мой, послушай ме.

За царя — нека угоди на себе си

и богу според своето желание.

За нас пък — нека дойде брат ни, молим те!

Той няма да те отклони от твоето,

ако говори безполезни работи.

Каква вреда — да чуеш думи? Лошите

кроежи лесно се откриват в думите.

Баща си му. Най-страшно престъпление

към тебе да извърши, пак неправо е

злина да върнеш, татко, на злината му.

Пусни го! Лоши синове и буен гняв

и други имат, ала при спокойния

приятелски съвет — успокояват се.

Но взри се не в сегашните, а в старите

беди, дошли от твоите родители.

Погледнеш ли към тях, ще видиш — вярвай ми —

как гибелно завършва разгневеният.

Ти имаш не нищожно доказателство,

и то е — тъмнината пред очите ти.

Но чуй! Не бива да се молим толкова

за право нещо, нито — на оказвано

добро да не умеем да отплащаме.

 

ЕДИП

Дете, жестока радост вий печелите

със вашите слова. Да бъде вашето!

 

Но никой, ако дойде той, приятелю,

не ща да разполага със живота ми!

 

ТЕЗЕЙ

Не казвай пак, един път е достатъчен.

Не искам да се хваля, ала жив и здрав

ще бъдеш, ако боговете бдят над мен.