Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οἰδίπους ἐπὶ Κολωνῷ, 401 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Та кой ще е той? Где е? Виж!

        Где ли се крие — най-безсрамен

от всички в този свят?

Дири да го намериш,

добре оглеждай вред!

Да, скитник е старецът, скитник ще е някакъв,

        не тъдявашен. Той не би

        влязъл във този девствен лес —

        лес на страхотните моми[5],

които ние от страх не зовем,

        а преминаваме край леса им

с очи затворени и без глас,

        само с молитва в мисълта.

И днес,

        казват, дошъл бил някой,

незачитащ нищо,

за когото бродя из целия лес,

а все още не мога

да открия къде се намира.

 

Система

 

ЕДИП (излиза от гората).

Аз съм този човек. Както казват за мен,

моят слух ви видя.

 

ХОР

Ужасно — о! —

и за нашия взор, и за нашия слух!

 

ЕДИП

О, недейте ме гледа със укор в очи!

 

ХОР

О, Зевсе, пази! Кой е този човек?

 

ЕДИП

Човекът, когото за прежните дни

не бихте нарекли честит, първенци.

Та нямаше воден от чужди очи

да ходя, облегнат —

огромен — на слабото рамо.

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

Със мъртви очи? Страшно зло!

        Тъй от рождение ли си, злочести?

Отдавна, виждам аз.

Не искам да прибавиш

беда към тез беди.

Излез затова, излез, бъди внимателен!

        Не навлизай в глухия лес —

        цял в треви, — дето жертвен съд

        смесва бистри водни струй

със сок на медно питие.

        Беден чужденецо, внимавай!

Иди си, чуй, върни се назад!

        Виж, дели ни широка межда.

Кажи,

        чуваш ли, страден скитнико?

Ако имаш нещо

да отвърнеш на моите думи, излез

от свещения лес

и кажи. Но ни думица — в него!

 

Антисистема

 

ЕДИП

Моя дъще, кажи ми — сега накъде?

 

АНТИГОНА

Трябва, татко, по техен закон да вървим,

да отстъпваме, щом е потребно това.

 

ЕДИП

За ръка улови ме тогава.

 

АНТИГОНА

                                        Добре.

 

ЕДИП (към Хора).

Чужденци, не постъпвайте лошо със мен!

 

(Към корифея.)

 

Доверих ти се аз и излизам оттук.

 

Втора строфа

 

ХОР

        Старче, ако не щеш,

        никой от нас

        няма оттук

        веч да те гони.

 

ЕДИП

        Още ли?

 

ХОР

                Още малко.

 

ЕДИП

        Още?

 

ХОР

                Води го,

момиче. Ти виждаш добре.

 

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

 

ЕДИП

… … … … … … … … … …

 

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

        С твоите слепи стъпки върви,

        татко, натам, накъдето те водя!

 

ЕДИП

… … … … … … … … … …

 

ХОР

        Чужд си в чужда земя, и ти,

        клетнико, трябва да мразиш това,

което мрази градът, а това,

което обича, — да тачиш.

 

ЕДИП

И така, отведи ме, дете,

там, където ще можем и ние сами

да мълвим с благочест и да слушаме тях

със съдбата си нека не спорим.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

        Спри се там и от тоз

        каменен хълм

        вече недей

        мръдва нататък.

 

ЕДИП

        Тъй ли?

 

ХОР

                Да, тъй, разбираш.

 

ЕДИП

        Прав ли?

 

ХОР

                Сведи се към края

на камъка малко, седни.

 

АНТИГОНА

        Татко мой, аз ще се грижа — спокойно…

 

ЕДИП

Нещастен аз!

 

АНТИГОНА

… пристъпвай наред със мене,

свойта стара глава склони

тук, на моята грижна ръка.

 

ЕДИП

Страшна е моята участ!

 

ХОР

        Клетнико, послуша ни ти.

        Кой е твоят баща? Кажи,

коя страдалка те води? Коя

е твойта родина?[6] Кажи ни!

 

ЕДИП

        Странници,

изгнаник съм аз, но не…

 

ХОР

        Старче, защо замлъкваш тъй?

 

ЕДИП

        Не, недейте ме пита кой съм,

недейте разпитва вече, стига!

 

ХОР

Защо?

 

ЕДИП

        От ужасен род съм…

 

ХОР

                                        Казвай!

 

ЕДИП (към Антигона).

Уви! Какво да им кажа, дъще?

 

ХОР

От чие потекло си, чужденецо,

и кой е твоят баща?

 

ЕДИП

Какво да направя, нещастен аз, дъще?

 

АНТИГОНА

Кажи, щом се виждаш принуден.

 

ЕДИП

Да, да, ще им кажа, не мога да крия!

 

ХОР

Много дълго се бавиш, побързай!

 

ЕДИП

Да познавате някакъв Лаев син?

 

ХОР

                                                        О!

 

ЕДИП

Лабдакидите, техния род?

 

ХОР

                                        Зевсе!

 

ЕДИП

Ами Едипа злочест?

 

ХОР

                                Ти Едип ли си?

 

ЕДИП

Не се бойте от моите думи.

 

ХОР

О, о!

 

ЕДИП

        Нещастен аз!

 

ХОР

                        Уви!

 

ЕДИП (към Антигона).

Дъще моя, какво ли ще стане?

 

ХОР

Напуснете земята ни бързо!

 

ЕДИП

Тъй ли спазвате дадена дума?

 

ХОР

        Никой не бива наказван от Мойрите,

        че отмъщава. Та щом към измамата

        нова измама притуриш, страдание,

        не благодарност е, явно, отплатата!

        Ставай отново оттам, запилявай се,

        махай се бързо, не стой във земята ми

и не създавай

в града ми нови грижи!

 

АНТИГОНА (към Хора).

        Странници,

милостиви, щом стария мой

баща, който тук спомена

        своите неволни дела,

не изслушахте, аз ви моля,

        имайте милост към мене, злочестата,

        странници, вие! Моля ви аз

        само за моя, за бедния татко.

 

(Към корифея.)

 

        Моля и гледам в очите ти с моите

        живи зеници и сякаш от вашата

        кръв съм родена и аз — към нещастния

        имайте милост! На вас се надяваме

        както на бог ние, бедните! Дайте ни

        тази нечакана радост!

        Моля за всичко, което обичате —

        рожби, жени, богове, скъпоценности!

        Гледайте: никой не би могъл себе си

от смърт да избави,

        щом към смърт го тласка бог.

Бележки

[5] Страхотните моми, както се подразбира от цялостния текст на строфата, са Евменидите.

[6] В тия стихове е дадена формулата, с която древните гърци се запознавали помежду си. Тази формула обикновено включвала собственото име, името на бащата и името на отечеството.