Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οἰδίπους ἐπὶ Κολωνῷ, 401 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Първи епизод

ХОР

Знай, дъще на Едип, ний съжаляваме

и тебе, и баща ти, но при трепета

пред боговете ний не бихме казали

ни дума след това, което казахме.

 

ЕДИП

Защо е тая слава, де е смисълът

на хубавото, ала празно мнение,

че град Атина, най-благочестивият,

единствен можел да даде спасение

на страдащия странник, че единствен той

му давал помощ? А за мене има ли?

Оттук ме вие вдигате и гоните

от страх пред мойто име само, не от страх

пред мен и моите дела. Делата ми

са повече страдания, не действия —

ако е позволено тук за своите

родители да кажа. Вий настръхнахте

заради тях. Нима е престъпление,

че върнах зло за зло?[7] Та и съзнателно

да бъде то, нима е престъпление?

Но аз дойдох до злото несъзнателно.

А те, чиято жертва бях, — те знаеха.[8]

Затуй ви моля в боговете, граждани:

спасете ме, тъй както ме изпъждате!

Ако от боговете се страхувате,

не пренебрегвайте властта им! Вярвайте,

че боговете гледат благочестния,

че гледат и безчестника, че лошият

не се е скривал никога. Помнете го

и не петнете блясъка на славната

Атина със постъпка на безчестници!

Тъй както ме приехте при молбите ми,

сега ме и закриляйте! Не гледайте

ужасния ми лик със отвращение!

Аз ида чист и свят и нося щастие

на този град. Когато господарят ви,

водителят ви, дойде тук, ще чуете

и всичко ще узнаете. Но чакайте!

Несправедливи дотогаз не бивайте!

 

ХОР

Със трепет и вълнение изслушахме

това, което каза, старче, — толкова

внушително е то. Но, смятам, нужно е

да го узнаят нашите владетели.

 

ЕДИП

Къде е господарят на земята ви?

 

ХОР

Във своя бащин град живее. Дири го

човекът, от когото сме повикани.

 

ЕДИП

Ще прояви ли грижа и внимание

към някакъв слепец — да дойде лично тук?

 

ХОР

Бездруго, щом ти чуе само името.

 

ЕДИП

А кой ще иде да му съобщи това?

 

ХОР

Далече е дотам, но много приказки

по пътя се приказват. Царят, чуе ли,

ще дойде, вярвам, старче. Тук навсякъде

се носи твойто име. И макар че е

не твърде бърз, щом чуе, ще побърза той.

 

ЕДИП

За щастие на мене и на своя град

да дойде! Кой не би желал доброто си?

 

АНТИГОНА (загледана встрани).

Какво да мисля, що да кажа, татко мой?

 

ЕДИП

Що има, Антигоно?

 

АНТИГОНА

                        Приближава се

жена към нас. На муле от Сицилия[9]

пътува, а със шапка от Тесалия[10]

закрива тя лицето си от слънцето.

Какво да кажа?

Ах, тя ли е? Не е ли тя? Сънувам ли?

И тя е, и не е тя, и не знам какво

да мисля аз, нещастна!

Не, тя е, само тя е! Приближава се

и весело ме гали с поглед — значи то,

че е Исмена, че е тя и само тя!

 

ЕДИП

Що думаш, дъще?

 

АНТИГОНА

                        Дъщеря ти, моята

сестра, съзирам! Ще я чуем ей сега!

 

Влиза Исмена, придружена от един прислужник.

 

ИСМЕНА

Ох, двете най-любими думи: татко мой,

сестрице моя! Ето ви — след толкоз труд!

И пак със труд ви виждам аз през сълзите!

 

ЕДИП

Дете, при мене?

 

ИСМЕНА

                        Татко, татко, бедни мой!

 

ЕДИП

Дете, дойде ли?

 

ИСМЕНА

                        Да, след много бедствия!

 

ЕДИП

Ела до мен!

 

ИСМЕНА

                Прегръщам ви и двамата.

 

ЕДИП

О, моя кръв!

 

ИСМЕНА

                О, тежък и проклет живот!

 

ЕДИП

За мен и нея?

 

ИСМЕНА

                И за мене, бедната!

 

ЕДИП

Защо дойде?

 

ИСМЕНА

                За тебе мислех, татко мой.

 

ЕДИП

От жал по мене?

 

ИСМЕНА

                        Още — със известие,

с най-верния сред моите прислужници.

 

ЕДИП

А твойте млади братя?[11] Де отидоха?

 

ИСМЕНА

Там, дето са. Но страшно днес е тяхното.

 

ЕДИП

О, колко са прилични на египтяни[12]

по нрави и по начин на живеене!

Мъжете там стоят по домовете си

пред станове с платно, а пък жените им

вън, вместо тях, се грижат за прехраната.

За братята ви беше тази работа,

а те стоят дома, като момичета,

и вие, вместо тях, сега понасяте

бедите с мен. Едва изпълни детските

години и едва закрепна първата,

па тръгна с мене, води мене, стареца,

нещастната, и често броди в дивите

усои необута, ненахранена.

Под дъждове, под огъня на слънцето

тя страда с мене. Нищо са удобствата

за нея, стига сит да бъде татко й.

А ти, дете, дойде преди при татко си

да донесеш — и тайно от кадмейците —

вещаното за мене. И пазителка

ми беше ти, когато ме прогониха.

Сега с какво известие при татко си

дойде, дете? Защо на път си тръгнала?

Ти идеш тук не без причина, зная аз.

Навярно ще ми кажеш нови ужаси.

 

ИСМЕНА

Не ще говоря, татко мой, за мъките,

претеглени, додето дирех твоето

прибежище. Не искам двойна болката

да бъде — от теглото и от разказа.

Дошла съм да ти съобщя какви беди

сред твоите клети синове изникнаха.

Единодушно на Креон отстъпиха

отпърво трона, за да не сквернят града —

те мислеха за древното проклятие,

което твоя дом покри с нещастия.

Сега пък — бог ли, тяхната престъпност ли —

в ужасен спор ги тласна, триж нещастните,

да завладеят власт и трон във царството.

И младият[13], макар и не с годините

на своя брат, на Полиник, лишава го

от трон и го прокужда във изгнание.

А той — навред се казва тъй — отправил се

към Аргос, котловинния, намерил си

отново род, другари по оръжие,

за да завземе бляскаво кадмейската

земя или да блесне тя прославена.

И всичко туй е, татко мой, действителност,

не думи. А кога над твойте бедствия

ще се смилят безсмъртните — сама не знам.

 

ЕДИП

Ти вярваш ли, че боговете някога

ще се загрижат и ще ме спасят, дете?

 

ИСМЕНА

Да, тъй вещаят новите пророчества.

 

ЕДИП

Какви са те, дете? Какво е казано?

 

ИСМЕНА

Жив или мъртъв ще те дирят някога

тиванците заради свойто щастие.

 

ЕДИП

Какво добро ще видят от такъв човек?

 

ИСМЕНА

Във тебе, казват, е мощта им вложена.

 

ЕДИП

Та мъж ли съм, когато съм почти мъртвец?

 

ИСМЕНА

Погуби те небето, но — въздига те.

 

ЕДИП

Млад паднах, а ме вдига в старост немощна!

 

ИСМЕНА

И заради това Креон ще дойде тук

след малко — дълго няма да се бави той.

 

ЕДИП

Какво ще прави? Обясни ми, моля те!

 

ИСМЕНА

Ще те засели край града — във негова

да бъдеш власт, но да не стъпваш в царството.

 

ЕДИП

Какво ще имат, щом съм пред вратите им?

 

ИСМЕНА

Та инак върху тях би тегнал гробът ти!

 

ЕДИП

Досеща се човек и без пророчества.

 

ИСМЕНА

Те искат там да бъдеш ти, а не в страна,

където ще си господар на себе си.

 

ЕДИП

Кажи, ще ме покрият ли с тиванска пръст?

 

ИСМЕНА

Това не позволяват кърви бащини.

 

ЕДИП

Тогава те не ще ме имат никога!

 

ИСМЕНА

Това ще струва скъпо на кадмейците.

 

ЕДИП

Каква ще е причината, кажи, дете!

 

ИСМЕНА

Гневът ти — щом се приближат до гроба ти.

 

ЕДИП

Дете, но кой ти каза тези работи?

 

ИСМЕНА

Мъже, които са били при Пития.

 

ЕДИП

И всичко туй от Аполон е казано?[14]

 

ИСМЕНА

Пристигащите в Тива тъй говореха.

 

ЕДИП

А чуха ли това и синовете ми?

 

ИСМЕНА

И двамата — и знаят го отлично те.

 

ЕДИП

И тъй, те чуха, ала предпочетоха

властта пред любовта към мен, негодните?

 

ИСМЕНА

Боли от тези думи, ала верни са.

 

ЕДИП

О, нека на борбата им безсмъртните

не турят край! И нека във ръцете ми

дадат да бъде изходът на битката,

в която са издигнали оръжия!

Ни този, който днес владее скиптъра,

да оцелее, нито пък изгнаникът

да се завърне! Те — когато татко им

прогонваха позорно — не попречиха,

не го запазиха. И пред очите им

бе обявено моето изгнание!

Но ти ще кажеш, че по мое искане

градът ми даде този подобаващ дар.

О, не! В деня, когато във душата ми

кипеше страшна буря, най-желаното

бе — смърт или пребиване със камъни.

А никой не изпълни туй желание.

Но с времето, когато стихна болката

и аз разбрах, че повече, отколкото

е нужно, яростта ме бе наказала, —

тогава гражданите ме изхвърлиха —

след толкоз дни! И те, които можеха

да подкрепят баща си, — те отказаха!

За мене те не казаха ни думица,

и тръгнах аз в неволя и в изгнание.

От двете свои дъщери, доколкото

природата им позволява, имам аз

храна, подслон и любовта на свойта кръв.

Онези — пред баща си предпочетоха

да имат трон и скиптър и да властвуват.

Но в мен съюзник няма да намерят те

и власт не ще получат над тиванската

земя. Аз твърдо зная — чух и нейните

 

(Посочва Исмена.)

 

вещания, а спомних си и древните,

които Аполон ми даде някога.

Да пратят да ме вика и Креон сега

или пък друг влиятелен в държавата!

Ако и вие, граждани, ми дойдете

на помощ със богините — закрилници

на този град, ще видите в лицето ми

могъщ спасител, зло на враговете ви.

 

ХОР

Едипе, заслужаваш състрадание

и ти, и твоите деца. Но щом като

спасител се наричаш на земята ни,

аз искам да ти дам един добър съвет.

 

ЕДИП

На всичко съм готов, кажи, приятелю.

 

ХОР

Сега принасяй жертва на богините,

в гората на които стъпи най-напред.

 

ЕДИП

Как точно? Научете ме, приятели!

 

ХОР

От вечен извор първо донеси вода

свещена. С чисти шъпи да е гребната.

 

ЕДИП

И след като водата бъде гребната?

 

ХОР

Кратери[15] има, работени майсторски.

Покрий и дръжките им, и гърлата им.

 

ЕДИП

С какво да ги покрия? С вълна? С клончета?

 

ХОР

Със вълна от овца, току-що стригана.

 

ЕДИП

Добре. След туй — какъв ще бъде обредът?

 

ХОР

Пред изгрев ще прелееш срещу слънцето.

 

ЕДИП

Със същите ли, с казаните съдове?

 

ХОР

Да, три пъти. Излей до дъно третия.

 

ЕДИП

С какво да ги напълня — и това кажи.

 

ХОР

С вода и мед. Но вино не прибавяйте.

 

ЕДИП

А щом излея течността в усоите?

 

ХОР

Сложи на три места по девет клончета

маслина, с двете си ръце, и тъй моли…

 

ЕДИП

Кажи ми как — най-важна е молитвата.

 

ХОР

„Тъй както благосклонни ви наричаме,

тъй с благост вий ме чуйте и спасете ме!“

И сам ли молиш, или моли друг за теб,

мълвете тихо, глас не извишавайте.

Тръгни, не се обръщай, и тогава чак

ще мога вече смело да те браня аз.

А иначе — за тебе тръпна, страннико!

 

ЕДИП (към Антигона и Исмена).

Деца, бий чухте тукашните жители.

 

АНТИГОНА

Да, чухме ги, и твойта дума чакаме.

 

ЕДИП

Не мога да отида сам. Две бедствия:

и сляп съм, и не ме държат нозете ми.

Та нека затова го стори някоя

от вас. Че вместо хиляди — един човек,

но с честна мисъл, смятам, е достатъчен.

По-бързо изпълнете го, но мене тук

недейте изоставя. Тези немощни

нозе не могат да ме влачат без водач.

 

ИСМЕНА

Ще ида, ще го свърша аз. Кажете ми

къде ще трябва да потърся мястото.

 

ХОР

Нататък, във гората. Ако някъде

не знаеш нещо, има хора — питай ги.

 

ИСМЕНА

Отивам. Ти пък, Антигоно, тук пази

баща ни. Щом се грижи за родители

човек, не бива да го мъчи грижата.

 

(Излиза.)

Комос

Първа строфа

 

ХОР

        Тежко, тежко е, знам, да развредя

        старата ти рана,

но искам все пак да узная…

 

ЕДИП

Какво?

 

ХОР

… онази тъмна, нещастна участ,

която тегне връз тебе.

 

ЕДИП

Любезни приятелю, моля,

не питай за срамно нещо!

 

ХОР

Желая това, което безспирно

мълвят навред, да узная както трябва.

 

ЕДИП

О!

 

ХОР

Аз моля, кажи ми!

 

ЕДИП

Горко ми!

 

ХОР

Склони, и аз те послушах преди малко!

 

Първа антистрофа

 

ЕДИП

        Страшно зло претърпях, страшно, но сам —

        чува бог — не знаех.

        Съзнателно нищо не сторих.

 

ХОР

Но как?

 

ЕДИП

Градът в престъпно легло ме свърза,

без сам да зная, с бедите.[16]

 

ХОР

Със майка си, както чувам,

делил си позорна постеля.

 

ЕДИП

О, смърт са за мене, странници, тези

ужасни думи! А тия две са мои…

 

ХОР

Що?

 

ЕДИП

… деца, две проклятия!

 

ХОР

О, Зевсе!

 

ЕДИП

Една е майката за двете тях и за мене.

 

Втора строфа

 

ХОР

И те са твои дъщери?

 

ЕДИП

Но — и на татко си сестри!

 

ХОР

Уви!

 

ЕДИП

        Уви!

        Да, след злото следва зло в безкраен ред.

 

ХОР

        Страдал си…

 

ЕДИП

                        Да, аз страдах безкрай.

 

ХОР

Сгреши ти…

 

ЕДИП

                Не сгреших.

 

ХОР

                                Но как?

 

ЕДИП

                                        Получих в дар,

        бедният аз, туй, което не биваше

за своите заслуги да получа.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

Но как, злочести? Ти уби…

 

ЕДИП

Какво? Какво ме питаш пак?

 

ХОР

… баща си…

 

ЕДИП

        О!

        С втори удар ти повторно ме рани!

 

ХОР

Ти уби…

 

ЕДИП

        Убих, ала има тук…

 

ХОР

Що?

 

ЕДИП

        … прошка във едно.

 

ХОР

                                        В какво?

 

ЕДИП

                                                        Ще чуете.

Вярно, убих и погубих в незнание.

И — чист съм: без да знам, извърших всичко.

Бележки

[7] Нима е престъпление, че върнах зло за зло? — Едип не отрича, че е убил Лай; той обаче смята себе си за невинен, тъй като е извършил убийство при положение на законна самоотбрана.

[8] Когато Едип се родил, родителите му, уплашени от предсказанието, заповядали да бъде изхвърлен в непристъпни кътища на планината Китерон. Едип противопоставя себе си на своите родители: той, Едип, убива баща си несъзнателно; баща му и майка му, обратно, действат съзнателно, за да се освободят от заплахата на прорицанието.

[9] Сицилийските мулета се славели с бързината си.

[10] Тесалийската (от Тесалия) сламена шапка се привързвала под брадата с ремъче и можела да се отхвърля назад, върху гърба.

[11] Братя на Антигона и Исмена са Полиник и Етеокъл.

[12] О, колко са прилични на египтяни — Херодот (II 35), който съобщава любопитни сведения за египтяните, казва и следното: „У тях жените ходят на пазар и търгуват, а мъжете стоят вкъщи и тъкат.“

[13] Младият брат е Етеокъл.

[14] И всичко туй от Аполон е казано? — Разбира се, Аполон говори чрез жрицата Пития.

[15] Кратер — широк съд, в който при жертвоприношение смесвали вода с вино. При възлиянието Едип трябва да смеси вода с мед (вж. бел.4).

[16] След като Едип разгадал гатанката на сфинкса и освободил Тива, благодарните граждани го оженили за овдовялата царица, т.е. за собствената му майка. По такъв начин градът свързал Едип със страшните злочестини, които след този кръвосмесителен брак сполетели тиванския царски дом и лично Едип.