Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οἰδίπους ἐπὶ Κολωνῷ, 401 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Първи стазим

Първа строфа

 

ХОР

        Ти си в най-прекрасния край

        на земята ни доброконна[18],

        страннико — в белия Колон[19],

        дето звучно своята мъка

славеят денем и нощем лей,

        скрит в зелените дебри.

Гнездо

        вие сред тъмен бръшлян

        и в свещената гора,

        с многото плод, непристъпна за слънцето,

закрита от всеки буен

        вятър. Вечно там Дионис

        броди вдъхновен, окръжен от своите

божествени кърмачки[20].

 

Първа антистрофа

 

        Хранен от небесна роса,

        всеки ден разцъфтява кичест

        нарцис — древният венец

        на великите две богини[21]

и жълт шафран. Не пресъхват тук

        наште извори будни —

Кефиз

        вечно в полята тече.

        Всеки ден залива той

        и оплодява недрата на майката

земя със чиста влага.

        Тук се носят в дивен танц

        музите, тук е Афродита

с колата позлатена.

 

Втора строфа

 

        Има дърво[22], каквото не зная ни в Азия

        да е израствало, нито в дорийския Пелопов остров[23].

Не го е садил човек, само е расло.

Врага ни ужасява то.

И то расте най-много в този край.

        Храни момчетата — лъскав стрък от маслина.

И няма вражи вожд[24] — ни млад, ни стар —

        да го отскубне с ръка и го стъпче. Зевс, покровителят

        на маслината, и Атина,

        светлооката, го пазят.

 

Втора антистрофа

 

        Мога да кажа за друг дар на мойто отечество —

        най-хубав дар от великия бог, най-голямата гордост —

прекрасни коне, жребци и власт над морето.

О, Посейдоне, ти дари,

Крониде, с тая слава моя град!

        Ти изнамери юзда, под която стихват

коне, най-първо в нашата страна.

        А под мощта на ръце и весла тъй чудно носи се корабът,

        бяга той по вълните — спътник

        на безбройни нереиди.

Бележки

[18] Атина била прочута с конете си. Оттук и определението й като „доброконна“ страна. В последната строфа на стазима Хорът прославя коня като скъпоценен дар от боговете.

[19] Белият Колон — Колон бил богат с варовикови скали.

[20] Божествените кърмачки на Дионис са нимфите.

[21] Великите две богини — Хорът говори за Деметра и Кора (Персефона). Кора била грабната от Хадес, бог на подземното царство, когато се навела да откъсне един нарцисов стрък.

[22] Хорът прославя маслиновото дърво като дар от боговете. Според легендата богиня Атина създала първата маслина върху Акропола.

[23] Дорийският Пелопов остров — Пелопонес. Пелоп — син на Тантал, владетел на Южна Гърция, която получила неговото име.

[24] Загатва се за походите на персийските царе Дарий и Ксеркс (490–480 г. пр.н.е.) и на спартанския цар Архидам в първите години на Пелопонеската война (431–404 г.).