Софокъл
Едип в Колон (6)

Първи стазим

Първа строфа

ХОР

        Ти си в най-прекрасния край

        на земята ни доброконна^[18],

        страннико — в белия Колон^[19],

        дето звучно своята мъка

славеят денем и нощем лей,

        скрит в зелените дебри.

Гнездо

        вие сред тъмен бръшлян

        и в свещената гора,

        с многото плод, непристъпна за слънцето,

закрита от всеки буен

        вятър. Вечно там Дионис

        броди вдъхновен, окръжен от своите

божествени кърмачки^[20].

Първа антистрофа

        Хранен от небесна роса,

        всеки ден разцъфтява кичест

        нарцис — древният венец

        на великите две богини^[21] —

и жълт шафран. Не пресъхват тук

        наште извори будни —

Кефиз

        вечно в полята тече.

        Всеки ден залива той

        и оплодява недрата на майката

земя със чиста влага.

        Тук се носят в дивен танц

        музите, тук е Афродита

с колата позлатена.

Втора строфа

        Има дърво^[22], каквото не зная ни в Азия

        да е израствало, нито в дорийския Пелопов остров^[23].

Не го е садил човек, само е расло.

Врага ни ужасява то.

И то расте най-много в този край.

        Храни момчетата — лъскав стрък от маслина.

И няма вражи вожд^[24] — ни млад, ни стар —

        да го отскубне с ръка и го стъпче. Зевс, покровителят

        на маслината, и Атина,

        светлооката, го пазят.

Втора антистрофа

        Мога да кажа за друг дар на мойто отечество —

        най-хубав дар от великия бог, най-голямата гордост —

прекрасни коне, жребци и власт над морето.

О, Посейдоне, ти дари,

Крониде, с тая слава моя град!

        Ти изнамери юзда, под която стихват

коне, най-първо в нашата страна.

        А под мощта на ръце и весла тъй чудно носи се корабът,

        бяга той по вълните — спътник

        на безбройни нереиди.