Софокъл
Едип в Колон (5)

Втори епизод

ХОР

Егеевият син Тезей, владетелят,

дойде да чуе твоето желание.

 

ТЕЗЕЙ

Отдавна аз, по многобройни слухове

за кървавата гибел на очите ти,

те зная, Лаев сине. Още повече

познат си ти за мене подир чутото

из пътя. Тези дрехи, туй измъчено

лице ми казват кой си ти. С покъртено

сърце те питам, клетнико, с каква молба

към мене и към моите съграждани

пристигаш тук с нещастната си спътница.

Неизпълнима трябва да е твоята

молба, за да откажа да помогна аз.

Самият аз съм бил отгледан в чужди край^[17],

тъй както ти; далече от родината,

бедите са заплашвали живота ми,

и никой странник, като тебе, никога

в бедите му не ще отмина. Зная аз,

че съм човек, че равно право имаме

на утрешния ден със тебе, клетнико.

 

ЕДИП

Тезее, твойта малка реч бе доблестна,

затуй ще бъде кратък моят отговор.

Ти каза кой съм, кой ми е родителят,

отде пристигам, кой е моят роден край.

Остава само да ти кажа своето

желание, и мойта реч е свършена.

 

ТЕЗЕЙ

Да, искам да узная него именно.

 

ЕДИП

Аз ида да ти дам подарък — моето

злочесто тяло. Грозно е, но ползата

от него всяка хубост би надминала.

 

ТЕЗЕЙ

Каква ще бъде според тебе ползата?

 

ЕДИП

Това ще разбереш след време, не сега.

 

ТЕЗЕЙ

Кога на твоя дар ще видя силата?

 

ЕДИП

Когато в гроба мъртъв ме положите.

 

ТЕЗЕЙ

За своя край се грижиш, а живота си

или забравяш, или пък — не го цениш.

 

ЕДИП

Не, тези грижи са и за живота ми.

 

ТЕЗЕЙ

Но толкова нищожна е молбата ти!

 

ЕДИП

Мисли, че няма, няма да е малък спор!

 

ТЕЗЕЙ

Какъв спор? Между мен и синовете ти?

 

ЕДИП

Те искат да ме отведат отново там.

 

ТЕЗЕЙ

Нима добре се чувствуваш в изгнание?

 

ЕДИП

Когато исках, те не ме оставиха!

 

ТЕЗЕЙ

В бедите не помага гняв, безумецо!

 

ЕДИП

Съветвай, след като ме чуеш, не сега!

 

ТЕЗЕЙ

Кажи, не бива да говоря, без да знам.

 

ЕДИП

Претеглих страшно аз, Тезее, — зло след зло.

 

ТЕЗЕЙ

Какво? Злочестината на рода ви ли?

 

ЕДИП

Не, не — за нея знаят всички елини.

 

ТЕЗЕЙ

В какво са нечовешки твойте бедствия?

 

ЕДИП

Чуй, ето що: прогониха ме моите

деца от моя роден край. Там никога

не ще се върна аз, отцеубиецът.

 

ТЕЗЕЙ

Защо те викат, щом не ще сте заедно?

 

ЕДИП

Така ги кара божие пророчество.

 

ТЕЗЕЙ

С какво ги плашат божите вещания?

 

ЕДИП

От твоя град да паднат им е съдено.

 

ТЕЗЕЙ

Но как със тях ще станем неприятели?

 

ЕДИП

Любезни сине на Егей, единствени

не знаят старост, нито смърт — небесните,

а всичко друго разрушава Времето.

Загива земна сила и телесна мощ.

Умира честност и расте безчестие.

Невинаги живеят във съгласие

приятел със приятели и град със град.

На този днес, на онзи утре милото

опротивява, после — пак наопаки.

Ако сега и Тива благоденствува

със твоето приятелство, безбройни дни

и нощи ражда Времето в безкрая си,

които ще разбият със оръжие,

за празно нещо, днешния ви договор.

И там, където ще лежа, студеният

мой прах ще пие топлата тиванска кръв —

щом Зевс е Зевс и Феб вещае правдата.

Ала не бива да изказвам тайното.

Та позволи да почна от началото.

Дръж само свойта дума. Няма никога

да съжаляваш, че лежа в земята ти,

освен ако ме лъжат и безсмъртните.

 

ХОР

Той каза, че това и други работи,

о, царю, ще направи за земята ни.

 

ТЕЗЕЙ

Та кой не ще приеме на такъв човек

добрата воля? Най-напред огнището

на моя дом навеки е и негово.

При туй, дошъл с молитва към богините,

той обеща немалък дар за всички ни.

Приемам аз, изпълнен с благочестие,

днес тази благодарност и в земята си

ще го поселя.

 

                Ако е за странника

приятно тук, пази го. А поиска ли

да дойде с мен… Едипе, предоставям ти

да избереш — съгласен съм на твоето.

 

ЕДИП

Дай, Зевсе, на такива хора щастие!

 

ТЕЗЕЙ

Какво реши? Ще дойдеш ли в двореца ми?

 

ЕДИП

Да, ако можех. Но това е мястото…

 

ТЕЗЕЙ

Какво е то? Не ще ти преча, вярвай ми.

 

ЕДИП

Тук ще надвия своите прогонители…

 

ТЕЗЕЙ

Голям ще бъде твоят дар, приятелю!

 

ЕДИП

… ако останеш верен на словата си.

 

ТЕЗЕЙ

Не бой се, довери ми се, не ще те дам.

 

ЕДИП

Не те обвързвам с клетва като лош човек.

 

ТЕЗЕЙ

Чрез клетвата не ще спечелиш повече.

 

ЕДИП

Какво сега?

 

ТЕЗЕЙ

                Кажи ми страховете си.

 

ЕДИП

Ще дойдат хора…

 

ТЕЗЕЙ (посочва Хора).

                        Тези имат грижата.

 

ЕДИП

Оставяш ме, но гледай…

 

ТЕЗЕЙ

                                        Знам, не ме учи!

 

ЕДИП

Страхувам се…

 

ТЕЗЕЙ

                Не знае страх сърцето ми.

 

ЕДИП

Не знаеш ти заплахите…

 

ТЕЗЕЙ

                                        Но твърдо знам:

оттук не ще те отведат с насилие.

Заплахи и безбройни празни приказки

се казват в гняв, но щом отново разумът

се върне — в миг отиват си заплахите.

На тези пък, които са се канили

да те отвеждат, ще се стори нашето

море огромно, пълно със опасности!

Но смелост! И без мойто обещание

бъди спокоен! Феб те е довел дотук!

Дори ако не съм при теб, уверен съм,

че името ми само би те пазило!