Софокъл
Едип в Колон (2)

Пролог

ЕДИП

Чуй, Антигоно, слепия си стар баща —

в коя земя, в чия държава стигнахме?

Но кой ли ще посрещне мене, скитника

Едип, с оскъдни дарове в ръцете си?

Аз искам малко, ала и от малкото

по-малко получавам. Все пак — стига ми.

Страданията, времето и силата

на моя дух на скромност ме научиха.

Но, дъще моя, ако може някъде —

във кът непосветен или в светилище, —

тури ме да поседна, за да питаме

къде сме. Нека разберем от тукашни;

каквото кажат те, да ги послушаме.

 

АНТИГОНА

Злочести татко, ако виждам хубаво,

далеч пред нас е град, опасан с крепостни

стени. В свещено място сме — обрасло е

с лоза, маслина, лавър. А сред клоните

безброй славеи пеят в упоение.

Седни сега на тези груби камъни,

че пътят ти не беше път за стар човек.

 

ЕДИП

Сложи ме и пази край мене, слепия.

 

АНТИГОНА

Не ме учи, научих го със времето.

 

ЕДИП

А можеш ли ми каза де сме седнали?

 

АНТИГОНА

Не знам къде, но, виждам, пред Атина сме.

 

ЕДИП

Туй всички минувачи ни говореха.

 

АНТИГОНА

Да ида ли напред да питам хората?

 

ЕДИП

Да, дъще, но дали ще срещнеш някого?

 

АНТИГОНА

Ще срещна. Но не ще е нужно никъде

да ходя — тук човек съзирам някакъв.

 

ЕДИП

Към нас ли се отправя, чедо? Иде ли?

 

АНТИГОНА

Да, той е вече тук. Сега запитай го

каквото искаш. Ето го, пред тебе е.

 

ЕДИП

О, чужденецо, щом узнах от моето

дете, което гледа и за двама ни,

че идеш тук и можем да те питаме…

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ (прекъсва го).

Преди да питаш повече, излез оттук!

Греховно е да тъпчат тук нозете ти!

 

ЕДИП

Защо? Кому е посветено мястото?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Свещено, непристъпно е — на страшните

богини^[1], що роди Земята с Мрака.

 

ЕДИП

Чие свещено име да мълвя сега?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Народът ги нарича тук „всевиждащи

Еринии“. Но другаде е иначе.

 

ЕДИП

О, нека с милост чуят те молбите ми!

Оттук не ще отида вече никъде.

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Какво е туй?

 

ЕДИП

                Поличба на съдбата ми.

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Не смея да те пъдя самоволно аз,

преди да питам своите съграждани.

 

ЕДИП

Не пренебрегвай, чужденецо, скитника!

Кажи каквото моля, за безсмъртните!

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Добре, не ще се отнеса с презрение.

 

ЕДИП

Коя е местността, в която стигнахме?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Това, което зная сам, ще чуете.

Свещен е този край — над него властвува

бог Посейдон и още — огненосецът,

титанът Прометей. Това пък — мястото,

където стъпваш ти — се казва Меден праг^[2]

опора на Атина. Всички околни

поля почитат ей тогова — конника

Колон — като закрилник, и навсякъде

на името му всички са наречени.

Такива са местата. И почитат ги

не толкова със думи, ала с обреди.

 

ЕДИП

И, значи, има този край поселници?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

О, да, и те на бога са наречени.

 

ЕДИП

Цар имат ли, или народът властвува?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

На царя във Атина те са поданни.

 

ЕДИП

А кой владее — с думи и с могъщество?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Тезей се казва. На Егея син е той.

 

ЕДИП

Ще иде ли от вас при него пратеник?

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Защо? Да каже нещо? Да го викне ли?

 

ЕДИП

За малка помощ много ще получи той.

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Какво ли ще спечели пък от сляп човек?

 

ЕДИП

Това, което казвам, вижда хубаво.

 

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

За да не сбъркаш, чужденецо, ето що

(добър човек си, виждам, но нещастен си):

почакай там, където се намерихме.

Ще съобщя на тукашните жители,

а не в града. Ще кажат те да чакаш ли,

или отново да поемеш пътя си.

 

ЕДИП

Отиде ли си, дъще моя, странникът?

 

АНТИГОНА

Отиде си, и можеш на спокойствие

да ми говориш — тук съм аз единствена.

 

ЕДИП

Страхотни божества^[3], ако за първи път

превих нозе пред вашето светилище,

към Локсий и към мен не негодувайте!

Когато той предричаше бедите ми,

аз чух, че ще отдъхна във последната

страна след дълги дни, че във светилище

на тачени богини ще съм гостенин

и там ще спре животът ми страдалчески.

Ще бъда за приелите ме — щастие,

проклятие — за мойте прогонители.

Той обеща да ми даде знамение

със гръм, със земетръс или със мълния.

По този път — аз вече зная сигурно —

не друг, а вие вярно ме изведохте

до тоя лес. Та иначе аз никога

не бих се срещнал първо с вас във пътя си —

аз, трезвият, с вас, трезвите^[4], — не бих седял

на този камък. Изпълнете думите

на Аполон, богини, на живота ми

вий дайте смърт и доведете края ми,

ако го заслужавам, подир толкова

и тъй ужасно минати страдания!

На Мрака древен сладки рожби, моля ви!

Ти, който носиш името на славната

Палада, най-почитан граде, моля те!

Смилете се над сянката на бедния

Едип! Днес аз не съм Едип от някога.

 

АНТИГОНА

Мълчи, насам пристигат старци някакви —

навярно за да разберат къде седиш.

 

ЕДИП

Ще млъкна, а пък ти ме отведи оттук,

от пътя, във леса, та да послушаме

какво ще кажат. След това внимателни

ще можем ний да бъдем в своите действия.