Софокъл
Едип в Колон (11)

Пети епизод

АНТИГОНА

Но ето, както виждаш, иде странникът

насам самичък, татко. От очите му,

като върви, се леят сълзи — ручеи.

 

ЕДИП

Кой странник?

 

АНТИГОНА

Оня, за когото мислехме

преди. Пристига Полиник, пред тебе е.

 

ПОЛИНИК

Какво да правя, ах! Дали за своите

беди да плача днес, или за стария

нещастен мой баща, сестри? Намирам го

изгнаник с вас по тези чужди краища,

в такова облекло, потънал целият

в отдавнашна нечистотия. Тялото

под нея чезне, а върху безоката

глава развява вятърът сплъстените

коси. Изглежда, мога да позная аз

по външността му как се храни, клетият.

Тъй късно виждам всичко аз, злодеецът!

В теглата ти видях, че най-престъпният

в света съм аз. За мен не питай другиго.

Ала до Зевс, на трона му, е Прошката

за всяко дело. И до тебе, татко мой,

да бъде тя! За всички прегрешения

цяр има, те не ще нараснат повече.

Защо мълчиш?

Продумай нещо, татко мой, не ме гони!

Не казваш нищо? Връщаш ме, без думица

да кажеш, без да обясниш защо си тъй

сърдит. Вий, негови деца, опитайте,

сестри, дано разтвори татко своите

уста — такива строги и безмилостни!

С позор да не отпрати мен, молителя

на бога, без да ми е казал думица!

 

АНТИГОНА

Кажи ни сам защо си тук, нещастнико!

Когато кажеш много думи — радостни,

обидни или пълни с милосърдие,

тогава проговаря и безгласният.

 

ПОЛИНИК

Добре, ще кажа. Хубав е съветът ти.

Ще призова за свой защитник оня бог,

когото молих и от чийто жертвеник

при вас ме праща царят с позволение

да поговоря с вас и после — сигурен

да си отида. На това, приятели,

сестри и татко, моля, съгласете се!

Аз искам да ти кажа за какво дойдох,

мой татко. Бях прогонен от земята си,

понеже пожелах, като по-възрастен,

да седна с царска почит на престола ти.

Но Етеокъл ме прокуди, въпреки

че по-млад е от мене. Не със доводи

и сила ме надви, а чрез подбуждане

на гражданите. Мисля, че за всичко туй

най-първата причина е във твоето

проклятие — тъй казват и гадатели.

Когато стигнах в Аргос, у дорийците^[40],

сродих се там с Адраст, събрах край себе си

другари — всички първи хора в Апия^[41],

почитани за бойните си подвизи,

и тъй да се отправим седем вождове

на поход срещу Тива, та да падна с чест

или пък да прогоня враговете си.

Това е всичко. Но сега — защо съм тук?

За да те моля на колене, татко мой,

за мене и за моите съратници.

Със седем строя и със седем копия

тиванските поля са обкръжили те.

Амфиарай е там, храбрецът — пръв е той

в борбата, пръв и в птичите знамения;

след туй — Тидей Ойнеев от Етолия,

а трети — Етеокъл, родом аргосец;

четвърти е Хиподамант, изпрати го

Талай, баща му; Капаней пък, петият,

се кани да обгърне Тива в пламъци;

аркадецът Партенопей^[42] е шестият —

наречен тъй на майка си, прекарала

във дълго девство, верен Аталантин син;

аз, твоят син, — ако не твой, от зла съдба

роден, но все пак твой наричан, — храбрите

войски на Аргос водя срещу Тива днес.

И всички ний те молим и заклеваме

във твойте дъщери и във живота ти:

снеми гнева си тежък от плещите ми,

защото сметка искам аз от брата си,

задето ме прогони от родината.

Ако на прорицанията вярваме —

там, дето бъдеш ти, ще бъде силата.

За родните реки, за боговете ни

те моля, чуй ме, отстъпи: изгнаници

и просяци сме ние, а и ти си тъй.

Живеем със подмилкване пред другите —

и ти, и аз. Еднаква е съдбата ни.

А той царува вкъщи — о, нещастен аз! —

надува се, надсмива се над двама ни!

Но ако ти приемеш мойте планове,

със малко сила скоро ще го смачкаме.

И щом го махна, ще те върна в твоите

палати, ще се върна и самият аз.

Във твоите ръце е тържеството ми —

без тебе няма да спася ни себе си.

Заради царя ти кажи потребното,

Едипе, и го отпрати от себе си.

 

ЕДИП (към Хора).

Ако не беше го изпратил, граждани,

при мене господарят на земята би,

Тезей, като е смятал, че е правилно

да му говоря — той не би ме чул дори.

Сега е той почетен, ала моите

слова не ще ощастливят живота му.

 

Ти имаше престол и власт, негоднико,

с които брат ти днес над Тива властвува;

баща си ти изпрати сам в изгнание,

без дом да скита и да носи дрехите,

при чийто вид ти плачеш — че те стигнаха

беди, еднакви с моите нещастия!

Не трябва плач, а трябва да ги нося аз,

докле съм жив, да помня теб, убиеца.

Защото ти ме хвърли в тези бедствия,

прокуди ме, от тебе съм в изгнание

и моля чужди хора за насъщния.

И ако сам не бях създал за себе си

опора — дъщерите си, — загинал бих

от тебе, зная сигурно. А те ми са

спасителки, подкрепа, и мъже са те,

а не жени във общите страдания.

А вие сте от друг родени, не от мен!

Следи те с поглед бог, ала почакай ти —

по-зло ще бъде, щом потеглят твоите

войски към Тива. Този град ти никога

не ще превземеш, а ще паднеш, цял във кръв,

и твоят брат ще сподели съдбата ти.

Така по-рано призовавах Клетвите

над вас, и днес ги викам за съюзници.

Баща си вие трябва да почитате

и да не го петните — че на слепия

сте синове. А те

 

не ме похулиха.

И молиш ли, или от трона властвуваш,

проклет да си, ако до Зевс е вечната

богиня Правда, пазеща законите

на древността! Проклет, презрян от татко

върви, най-лош сред лошите, под Клетвите,

които призовавам!^[43] Нито бащин край

да покориш, ни в Аргос, котловинния,

да се завърнеш! Да умреш от свой човек

и да убиеш онзи, от когото си

прогонен! С тези клетви викам адския

омразен бащин мрак, за да те скрие той!

Аз викам Евменидите и Ареса,

че той разпали между вас омразата.

Това ти казвам аз. Върви, на всичките

кадмейци и на всичките си предани

съюзници кажи, че синовете си

Едип е надарил с такива дарове!

 

ХОР

Не мога, Полиник, да бъда радостен,

че си дошъл. Върви, по-скоро, връщай се!

 

ПОЛИНИК

Горко ми! Съдбоносни мои пътища!

Горко, другари мои! За такъв ли край

потеглихме от Аргос, о, нещастен аз!

За него аз на моите съратници

не мога да вестя, а няма връщане!

Не, мълком трябва да посрещна своята

съдба. Сестрици родни, вие чувате

ужасните проклятия на татко ни!

Аз моля, ако се изпълнят клетвите

на татко, вий поне, ако се върнете

дома, не ме лишавайте от почести!

Сложете ме във гроб, със всички обреди!

И славата за вашите страдания

с баща ни ще порасне двойно повече,

ако дълга към своя брат изпълните.

 

АНТИГОНА

Ще моля нещо, Полиник, послушай ме!

 

ПОЛИНИК

О, казвай, мила Антигоно, що е то?

 

АНТИГОНА

Върни войската в Аргос, но не се бави!

Недей погубва и града, и себе си!

 

ПОЛИНИК

Не може. Как ще върна в ред войската си,

когато сам съм паднал в малодушие?

 

АНТИГОНА

Защо отстъпваш на гнева? Какво добро

ще имаш, ако разориш родината?

 

ПОЛИНИК

Позорно е да бягам, и на младия

свой брат за смях да бъда аз, по-старият!

 

АНТИГОНА

Не виждаш ли, че ще се сбъдне думата

на татко, че един от друг ще паднете?

 

ПОЛИНИК

Той иска тъй. Не мога да отстъпя аз.

 

АНТИГОНА

О, бедна аз! И кой ще се реши сега

да тръгне с теб след тези предсказания?

 

ПОЛИНИК

Не ще обадя лошото. Добрият вожд

ще обяви доброто, не и лошото.

 

АНТИГОНА

И туй е, братко, твоето решение?

 

ПОЛИНИК

А ти не ме задържай. Моя грижа е

да мина този път нещастен, гибелен —

по татковата воля и проклятие.

Щастливи да сте вие, ако сторите

добро след мойта смърт, щом днес не можете!

Пуснете ме! Прощавайте! Вий никога

не ще ме вече видите!

 

АНТИГОНА

                                Нещастна аз!

 

ПОЛИНИК

Не ме оплаквай!

 

АНТИГОНА

                        Кой би спрял сълзите си,

о, братко мой! Та ти вървиш към явна смърт!

 

ПОЛИНИК

Ще падна, ако трябва.

 

АНТИГОНА

                                Не — послушай ме!

 

ПОЛИНИК

Недей, не бива!

 

АНТИГОНА

                                Тъмни ще са дните ми

без теб!

 

ПОЛИНИК

        Да бъде тъй или пък иначе —

е в божии ръце. А на безсмъртните

се моля да не би изпращат бедствия.

Че вий не заслужавате да страдате!

Комос

Първа строфа

 

ХОР

        Струпват се отново върху мене

        нови тежки беди от слепия старец.

А може би часът му иде.

Не е за мене празно нещо божията воля, не!

Че гледа, гледа Времето вечно в нея — днес един

поваля, утре пък въздига друг.

 

Ефирът гръмва, Зевсе!

 

ЕДИП

Деца, деца, да може някой тукашен

да викне цар Тезея, благородния!

 

АНТИГОНА

Защо го викаш, татко? За какво ти е?

 

ЕДИП

Ще ме изпрати тази бърза мълния

на Зевс във ада. Бързо го повикайте!

 

Първа антистрофа

 

ХОР

        Ето, пак неизразим се носи

        страшен трясък, изпратен от Зевс! Настръхва

косата ми от леден ужас!

 

О, аз треперя! Блясва пак във въздуха небесен плам!

Какво, какъв ще бъде краят? Боя се! Току-така

не пада гръм, не без беда е то!

Ефире велик! О, Зевсе!

 

ЕДИП

Деца, настана вече предвещаният

от бога край, и няма вече връщане.

 

АНТИГОНА

Но как познаваш, татко, от какво разбра?

 

ЕДИП

Добре го зная. Нека някой тукашен

по-бързо викне царя на атинците!

 

Втора строфа

 

ХОР

Ах, ето, ето, вред край нас се носи пак

пронизителен звук!

        Боже, бъди милостив, милостив към нас,

        ако над нашата майка-земя носиш зло!

Към мене милостив бъди, и от това, че съм видял

престъпник, нека не видя беди!

        Тебе зова, о, Зевсе!

 

ЕДИП

Наблизо ли е той? Ще ме намери ли

пак жив, деца, все още във съзнание?^[44]

 

АНТИГОНА

Какво желаеш да му кажеш, татко мой?

 

ЕДИП

Да му се наплатя за добрината му

към мене, както дадох обещание.

 

Втора антистрофа

 

ХОР

Ехей! Ела, ела, Тезее, сине мой!

И дори на върха

        бик да принасяш в жертва на Посейдон,

        морския бог, при олтара му, — пак ела!

На тебе, на града ти и на хората ти странникът

желае достойно да плати.

По-скоро, бързай, царю!

 

ТЕЗЕЙ

Защо отново този шум сте вдигнали?

И гражданите чух, дочух и госта си.

От Зевсовия гръм ли? От пороите

вода и град? При буря, като днешната,

от бога можем всичко да очакваме.

 

ЕДИП

Да дойдеш исках, царю, и яви се ти.

Сам бог те води в този път към щастие.

 

ТЕЗЕЙ

Що ново, Лаев сине, се е случило?

 

ЕДИП

Дойде часът ми. Искам обещаното

на теб и на града ти да изпълня днес.

 

ТЕЗЕЙ

Отде разбираш, че настъпва краят ти?

 

ЕДИП

Самите богове ми го обадиха,

а със поличби те не мамят никога.

 

ТЕЗЕЙ

Какви са, смяташ, техните знамения?

 

ЕДИП

Неспирни гръмотевици и мълнии,

които праща със ръка Всесилният.

 

ТЕЗЕЙ

Аз вярвам. Много твои предсказания

се сбъднаха. Кажи какво да правим.

 

ЕДИП

Ще кажа, чуй, Егеев сине. Щастие

за твоя град ще бъде то завинаги.

След малко ще те заведа без ничия

подкрепа там, където ми е съдено

да свърша. Ала ти не казвай никому

къде и на коя страна е мястото.

То вечно ще те пази от съседите

като безброй наемници и щитове.

А тайното, покритото с мълчание,

ще видиш, като дойдеш с мен, единствен ти.

Не ще го кажа ни на тези граждани,

нито на дъщерите си, макар че са

най-скъпите ми. Знай го и в предсмъртната

минута го предай на най-добрия си

приемник, а пък той — на онзи, който е

след него, и така да бъде винаги.

Неуязвим за хората на посева^[45]

ще стане твоят град. Но развращават се

безброй държави въпреки добрите си

управници. Не бърз, но зорък, погледът

на боговете вижда светотатците.

Егеев сине, бягай от подобно зло!

Но аз те уча на познати работи.

Да тръгваме сега, зове ме волята

на бога — нека се не бавим повече!

 

Деца, елате с мене! Ето, водя ви

тъй, както вие своя татко водехте.

Вървете, не улавяйте ръцете ми.

Аз искам да намеря сам свещения

свой гроб, където ще се скрия в земните

недра. Оттук, оттук вървете! Водят ме

водачът на душите^[46] и подземната

богиня^[47]. Светлина, за мен угаснала!

Догонват ме за сетен път лъчите ти.

Отивам аз да скрия своя сетен ден

във ада.

 

        Ти, най-скъпи другоземецо,

земята ти и твоите прислужници —

да бъдете щастливи! А в живота си

честит — и мен, мъртвеца, споменавайте!