Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οἰδίπους ἐπὶ Κολωνῷ, 401 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Трети епизод

АНТИГОНА

Земя, така високо възхвалявана,

ти трябва днес да оправдаеш славата!

 

ЕДИП

Що ново има, дъще?

 

АНТИГОНА

                                Приближава се

към нас Креон, и не без хора, татко мой!

 

ЕДИП

Сега, любезни старци, във ръцете ви

е вярата ми в моето спасение.

 

ХОР

Не бой се, ний ще ти помогнем. Стари сме,

но млади сили има във земята ни.

 

Влиза Креон, последван от свита.

 

КРЕОН (към Хора).

Мъже, атински благородни граждани,

аз виждам по очите ви, че някаква

уплаха ви обзе при мойто идване.

Не бойте се, зла дума не изричайте!

Не съм дошъл със лоша мисъл. Стар съм аз

и знам, че се намирам в най-могъщата

държава сред държавите на Гърция.

Изпратен съм да увещая стареца,

хей този, да се върне с нас в кадмейската

земя. И не един, а всички граждани

с поръка ме изпращат. Като родственик

аз трябва пръв да плача над съдбата му.

 

(Към Едип.)

 

И тъй, Едипе, клетнико, послушай ме,

върни се вкъщи! С пълно право целият

народ те вика. А пък аз — пред всеки друг,

защото аз не съм сред най-безчестните

в света и страдам, старче, от бедите ти.

Та виждам — беден, чужд, по чужди краища,

ти, вечен скитник, продиш във лишения

с единствена помощница. Нещастен аз!

Не мислех, че ще падне тя, злочестата,

в такъв позор, в какъвто днес е паднала,

като за тебе и за твойта просешка

храна се грижи вечно, неомъжена

до днес и лесна плячка за грабители.

Обидна реч изрекох аз, нещастният,

за тебе, за рода си и за себе си!

Но явното не се укрива. Моля те,

Едипе, слушай мене, скрий позора си,

склони да дойдеш в Тива, в свойте бащини

дворци! С Атина се прости приятелски.

Тя заслужава почит. Ала твоят град,

родината ти — заслужава повече.

 

ЕДИП

Безсрамник и подлец! Ти можеш винаги

умело да скроиш правдиви доводи!

Защо се мъчиш да ме хванеш втори път?

Пленен от тебе, аз ще страдам истински.

Преди, когато бях сломен от болките

и радост бе за мен да ме прогоните,

сам ти, макар че исках аз, не се смили.

А щом се утоли гневът ми, исках аз

дома си да живея, но изхвърли ме

оттам и ме прогони — ти! Роднинството

не бе тогава никак във сърцето ти.

Сега, когато виждам как приятелски

в Атина ме прие народът, мъчиш се

да ме отмъкнеш с лицемерни нежности.

Та радост ли е да обичаш някого

насила? То е все едно — от все сърце

да искаш и да ти не дават нищичко,

или да дават, но когато сито е

сърцето ти и никакво добро не е

доброто. Тази радост е безсмислена.

Такова нещо ми предлагаш ти сега —

добро на думи, лошо във действителност.

Пред тях ще те изоблича — подлец си ти!

Дошъл си да ме отведеш, но не дома —

ще ме поселиш край града, та твоят град

неуязвим да бъде пред атинците.

Но няма да успееш — над земята ти

ще бъде моят дух-мъстител винаги.

А мойте синове ще имат толкова

земя във Тива, колкото загробени

да легнат. Как, не зная ли тиванските

дела от тебе по-добре? Да, по-добре,

защото ги узнавам от вещатели —

от Феб и от баща му, от самия Зевс.

С лъжливи думи идеш ти — наистина

добре скроени, но ще имаш повече

вреда от тях, отколкото спасение.

Но знам, не ще те убедя. Отивай си

и остави ни тук! Дори така да сме,

щом тъй ни е приятно, знам, не ще сме зле.

 

КРЕОН

Как мислиш, аз ли не разбирам твоето

добро, или пък ти не знаеш своето?

 

ЕДИП

За мен — да не успееш да въздействуваш

над мен или над тях, е най-приятното.

 

КРЕОН

Нещастнико, не е дошъл с годините

умът ти! Срам си ти за старините си!

 

ЕДИП

Добре редиш! Но зная, че почтен човек

за всичко не мълви еднакво хубаво.

КРЕОН

Да казваш много и добре — са две неща.

 

ЕДИП

О, твоите думи! Кратки и — на мястото!

 

КРЕОН

За всеки като тебе, знам, не е така.

 

ЕДИП

Иди си! Казвам и за тях. Не стой над мен!

Че тук ще бъде моето живелище!

 

КРЕОН

Но нека знаят — паднеш ли в ръцете ми,

ще видиш как отвръщаш на приятели…

 

ЕДИП

Кой би ме взел от моите закрилници?

 

КРЕОН

Но и така не ще ти бъде весело.

 

ЕДИП

Какво показва твоето заканване?

 

КРЕОН

Едната твоя дъщеря е грабната

и е на път. Сега ще хвана другата.

 

ЕДИП

О!

 

КРЕОН

Чакай, ще заохкаш още повече!

 

ЕДИП

У тебе — тя?

 

КРЕОН (сочи Антигона).

                И тя — след миг. Почакайте.

 

ЕДИП

Приятели, какво? Ще ме дадете ли?

Нима не ще прогоните злодееца?

 

ХОР (към Креон).

Върви си бързо, страннико! Постъпил си

преди, постъпваш и сега неправилно!

 

КРЕОН (към хората си).

За вас е вече време. Отведете я,

насила я водете, щом упорствува!

 

АНТИГОНА

О, бедна аз! Къде да бягам? Кой човек

и кой ли бог ще ми помогне?

 

ХОР

                                                Страннико!

 

КРЕОН

Не го докосвам, вземам нея, моя е.

 

ЕДИП (към Хора).

О, първенци!

 

ХОР (към Креон).

                Несправедлив си, страннико!

 

КРЕОН

Не — справедлив!

 

ХОР

                        Как тъй?

 

КРЕОН

                                Отвеждам своите.

Комос

Строфа

 

ЕДИП

О, граде!

 

ХОР

Какво правиш, чужденецо? Как, не я ли пущаш?

Тогава виж ръцете ни!

 

КРЕОН

Пусни!

 

ХОР

        Не — ако така постъпваш ти!

 

КРЕОН

Обидиш ли ме, с Тива ще воювате!

 

ЕДИП

Не казвах ли и аз така?

 

ХОР (към един от Креоновите прислужници).

                                        Девойката

пусни!

 

КРЕОН

        Не заповядвай, дето нямаш власт!

 

ХОР

(към прислужника).

Пусни я, казвам!

 

КРЕОН (към прислужниците).

                        Аз пък казвам: тръгвайте!

 

ХОР

Елате! Помощ, помощ, жители!

Градът,

        нашият град, загива от насилие!

Елате! Помощ, помощ!

 

АНТИГОНА

Отвличат ме! О, граждани! О, граждани!

 

ЕДИП

Къде си ми, дете?

 

АНТИГОНА

                        Вървя принудена!

 

ЕДИП

Подай ръка, дете!

 

АНТИГОНА

                        Не мога, татко мой!

 

КРЕОН (към прислужниците си).

Водете я!

 

ЕДИП

                Нещастен аз, нещастен аз!

 

КРЕОН

Ти няма да се скиташ вече с двете си

тояги. Но понеже сам желаеше

да победиш и свои, и отечество,

чиято воля слушам днес, макар че съм

владетел — побеждавай! Зная, с времето

ще видиш, че не си разбирал своето

добро ни днес, ни някога — не слушаш ти

приятел — само яростта си гибелна!

 

(Тръгва.)

 

ХОР (към Креон).

Стой, страннико!

 

КРЕОН

                        Не ме докосвай, казвам ти!

 

ХОР

Не ще те пусна, щом отне девойките!

 

КРЕОН

Градът ви ще ми заплати и повече.

Не ще са те единствени в ръцете ми!

 

ХОР

Какво си мислиш?

 

КРЕОН (сочи Едип).

                        Него ще отмъкна аз!

 

ХОР

Ужасно!

 

КРЕОН

                И това ще стане истина,

ако не ми попречи само царят ви!

 

ЕДИП

Ще се докоснеш ти до мен, безсрамнико!

 

КРЕОН

Мълчи, ти казвам!

 

ЕДИП

                        О, дано богините

дадат да кажа и това проклятие

към тебе, който ми отне едничкото

око, след като се лиших от другите,

престъпнико! На тебе и на твоя род

дано всевиждащият бог на Слънцето

даде живот като на мене, стареца!

 

КРЕОН

Вий, жители на този край, видяхте ли?

 

ЕДИП

И мен, и тебе виждат, и разбират те,

че с думи отмъщавам на делата ти!

 

КРЕОН

Не ще възпра гнева си, ще го грабна аз

и сам, макар че ми тежат годините!

 

(Устремява се към Едип.)

 

Антистрофа

 

ЕДИП

Горко ми!

 

ХОР

С каква дързост си пристигнал тук, о, чужденецо,

щом смяташ да постъпваш тъй!

 

КРЕОН

Да, тъй!

 

ХОР

        Този град не е тогава град!

 

КРЕОН

И слабият надвива с правда силния.

 

ЕДИП

Вий чухте ли?

 

ХОР

                        Не ще успее никога,

уверен съм!

 

КРЕОН

                Не ти, а Зевс е вещият!

 

ХОР

Това е дързост!

 

КРЕОН

                        Но ще я понасяте!

 

Прислужници хващат Едип.

 

ХОР

О, о! Ти, народе, и вие,

първенци, елате, бързо елате! Тези тук

престъпват всяка мярка!

 

Влиза Тезей.

 

ТЕЗЕЙ

Що е станало? Какъв е тоя вик и тоя страх?

Жертви исках да заколя в чест на бога на Колон[25]

и прекъснахте ме вие. Разкажете, за да знам

всичко, заради което бързах с немощни нозе!

 

ЕДИП

Приятелю, познах те по гласа ти аз, —

беда претеглих преди миг от този мъж!

 

(Посочва Креон.)

 

ТЕЗЕЙ

Каква беда, кажи ми, от кого е тя?

 

ЕДИП

Креон, когото виждаш, грабна двете ми

единствени деца от мен, приятелю!

 

ТЕЗЕЙ

Какво?

 

ЕДИП

Ти чу за моето нещастие.

 

ТЕЗЕЙ

Тогава бързо някой от слугите ми

да иде при олтара! Всички — конници,

пешаци — нека изоставят жертвите

и тичат там, където двете улици

се срещат! Да не отведат девойките,

та победен, да стана аз пред госта си

за смях! Вървете бързо, казах, него пък,

 

(Сочи Креон.)

 

да бях тъй гневен, както заслужава той,

не бих изпуснал невредим от своите

ръце! Но днес към него ще прилагаме

закона, с който той дойде, не друг закон.

 

(Към Креон.)

 

Ти няма да излезеш от земята ми,

преди да си довел пред мен девойките!

С постъпката си позориш и себе си,

и своя град, и своите родители.

Ти влизаш в град, където тачат правото

и без закон не действуват, законите

в страната ни погазваш ти, нахвърляш се

и грабиш, присвояваш си каквото щеш!

Града ми за безлюден или робски град

си смятал ти, а мене — за нищожество.

Но Тива, знам, не те възпита в подлости,

защото не създава тя насилници.

И тебе тя не ще похвали, чувайки,

че грабиш моя, грабиш божа собственост

и че отвличаш бедните молители.

И ако сам аз вляза във земята ти,

дори да имам пълно основание,

без волята на царя — който ще да е —

не бих отвличал и откарвал. Знаял бих

как трябва да се нося с твои граждани.

Ти сам опозоряваш своя собствен град,

без той да заслужава, а годините

те правят стар, но празна е главата ти.

Аз казах вече, а сега — повтарям ти:

по-скоро тук да доведат девойките,

ако не искаш да останеш в моята

земя насила! Казвам ти, езикът ми

говори туй, което е в главата ми.

 

ХОР

Къде достигна, страннико! Добър по род

изглеждаш, а те хващат в престъпление!

 

КРЕОН (към Тезей).

Не смятам, че безлюдна е страната ти,

Егеев сине, нито, както ти твърдиш,

че сте без ум, та сторих тъй. Не, мислех си,

че тук[26] не могат да обичат моите

роднини, та да ги държат при себе си

без моя воля. Знаех, че престъпник и

отцеубиец няма да приемете,

а той е опетнен и със безчестен брак.

Аз знаех, че съвет премъдър имате[27],

че той не дава на подобни скитници

в града ви да живеят, и със вярата

във него исках да си взема плячката.

Не бих постъпил тъй, ако не бе проклел

и мене, и рода ми той. В замяна аз

реших с това да му платя за клетвите.

Гневът ни не старее, със смъртта ни той

умира. Болка не усещат мъртвите.

Сега — прави каквото искаш. Сам съм аз

и въпреки че ти говоря правото,

съм слаб. Ала все пак, макар и немощен,

ще гледам да ти върна всичко сторено.

 

ЕДИП

Безсрамник дързък! Мен ли, старец немощен,

обиждаш с тези думи, или себе си?

Убийство, светотатствен брак и бедствия

изреждаш ти, които аз, нещастният,

неволно носих. Тъй небето искаше,

навярно гневно още на дедите ми.

У мене ти не ще намериш никаква

вина, с която причиних злочестие

на своите и на самия себе си.

И ако на баща ми са предсказали,

че ще умре от своя син, кажи ми ти,

как можеш да ме хулиш основателно,

щом още от баща си и от майка си

не бях заченат и не съществувах аз?

И ако аз, роден злочест, какъвто съм,

при спречкване убих баща си, без да знам

какво и на кого съм сторил, можеш ли

със право да ме хулиш за неволната

постъпка? Принуждаваш ме, безсрамнико,

да кажа и за своя брак със майка си,

със твоята сестра? Добре! Не ще мълча,

щом ти достигна до това безчестие.

Роди ме тя, роди ме — о, нещастие! —

без аз да знам, без тя да знае! После пък —

създаде ми деца за срам на себе си!

Но знам — за нея и за мен съзнателно

злословиш ти. А без да искам, станах аз

на нея мъж, и без да искам — казвам го.

Злодей не ще ме нарекат за брака ми

и за убийството, в което винаги

ме обвиняваш с тежки оскърбления.

Отговори ми само на един въпрос.

Ако се хвърли върху тебе — праведник —

да те убива някой, ще го питаш ли

дали ти е баща, или на мястото

ще се разправиш? Мисля, че живота си

ако цениш, ти би убил виновника,

без много да се двоумиш. В такова зло

изпаднах сам по божа воля. Жив да бе

баща ми, той не би отричал, сигурно!

А ти, безчестник, за когото всичко е

за казване — и явното, и тайното, —

ме оскърбяваш тук, пред тези граждани!

Ти смяташ за прилично да угодничиш

пред цар Тезей и град Атина с мъдрите

закони, но забравяш сред похвалите,

че ако тачи боговете някоя

земя, Атина превишава всичките.

Ти грабваш мене, молещия нейната

защита старец, и отне децата ми.

Затуй сега се моля на богините

на този край и ги зова в молбите си

да дойдат в моя помощ, за да видиш ти

какви мъже на този град са бранници!

 

ХОР

Добър е, царю, гостът. А бедите му

са страшни, затова — да го закриляме!

 

ТЕЗЕЙ

Но стига. Бързат дръзките грабители,

а ето, ние, жертвите, не мръдваме.

 

КРЕОН

Какво ще заповядаш на безсилния?

 

ТЕЗЕЙ

Тръгни напред, а аз ще тръгна редом с теб,

та ако криеш нашите момичета

наблизо, да ми кажеш сам къде са те.

Ако онези бягат с тях, не се боим —

че други са в следите им, и твоите

не ще се радват, че са ни убягнали.

Върви и знай: пленяваш, но и сам си в плен.

Съдбата хвана теб, ловеца. Благото,

спечелено без чест, е кратковременно.

Не ще ти дойде друг на помощ. Зная аз,

не без подкрепа и въоръжение

си се решил на дързост като днешната;

извършил си това с надежда в някого.

Ще гледам и не ще допусна немощен

пред едного да е градът. Разбираш ли?

Или ти смяташ, както и в началото,

че всичките ни думи са на вятъра?

 

КРЕОН

Не мога да ти възразявам в твоята

земя. И ний у нас ще знаем нужното.

 

ТЕЗЕЙ

Заплашвай, но върви! А ти — във нашата

страна спокоен остани, с увереност,

че ако не умра, Едипе, няма аз

да спра, преди да съм довел децата ти.

 

ЕДИП

Благодаря, Тезей, за благородството,

за твойто справедливо покровителство!

 

Тезей и Креон излизат.

Бележки

[25] Жертви исках да заколя в чест на бога на Колон — в чест на Посейдон, който е покровител на Колон.

[26] Тук — в Атина.

[27] Премъдрият съвет е Ареопагът, старинно аристократическо учреждение, което играело важна роля и в политическия живот на Атина.