Ридли Пиърсън
Шанхайска афера (40)

38.

18:40 часа

остров Чунмин

Някаква фигура се приближаваше с широки крачки към сградата на кожарската фабрика, без дори да се опитва да се прикрие. Беше ченге. Имаше голяма глава, но тялото му не бе достатъчно широкоплещесто, за да е монголецът. Не беше и достатъчно висок, за да е Козловски.

Нокс позвъни на Грейс още няколко пъти. След малко телефонът превключи на гласова поща, явно бетонната конструкция на сградата препречваше сигнала, реши той.

Приклекна по-ниско до наклонения кран, опасявайки се, че силуетът му можеше да изпъкне на фона на хоризонта, и проследи ченгето с поглед.

Мъжът се обърна и тръгна право към вратата на фабриката. Носеше нещо… Пистолет или гаечен ключ?

Китайските полицаи нямаха право да ходят с оръжие, но офицерите от Народната въоръжена полиция винаги носеха. Дали това не беше човек на Козловски?

Нокс притихна за момент, когато мъжът се обърна в неговата посока. Ала веднага щом новодошлият отиде до входа на фабриката, Нокс побърза да се спусне по стената в двора. Миг по-късно отекнаха две силни метални прещраквания. Мъжът влизаше вътре.

 

 

Щом чу тракването на вратата, Грейс побърза да спре водата и потърси къде да се скрие. Осъзна, че предната врата се отваря, едва когато чу проскърцването на пантите. Сви се сред машините. Дали беше Нокс? Стъпките се чуваха отчетливо и отиваха към вътрешността на фабриката.

Не беше Нокс. Мъжът носеше малко фенерче, чиято светлина Грейс видя да пълзи по пода. Успя да зърне и част от тялото му, докато минаваше край големите контейнери. Не беше толкова висок, колкото Нокс, но беше дебеловрат и с голяма глава като на неандерталец.

„Монголецът?“, мина й през ума. А можеше да е полицай или пазачът на сградата…

Затаи дъх в опит да усмири вълнението си. Използва кратките отблясъци на фенерчето, за да планира собствения си път за бягство от сградата.

Все още приклекнала ниско, Грейс започна бавно да се придвижва към пътеката, избягвайки да стъпва върху кутиите и инструментите, които неволно беше разпиляла. На половината път към изхода обаче любопитството й надделя.

Обърна се и го проследи. Изглежда, мъжът също като нея оглеждаше мястото за пръв път. Не приличаше на човек, който се е завърнал на местопрестъплението, или на пазач, който знае къде отива. Знаеше, че трябва да бяга, но в същото време й се искаше да остане, за да го наблюдава. Мъжът стигна до масите за разфасоване и също като нея се зае да ги разглежда подробно.

Съдейки по увереността, с която ходеше, и по методичността на действията му, установи, че беше ченге. Лъчът на фенерчето му се плъзна по масите и режещите инструменти, оставени на тях, а след това се насочи към отводнителните канали на пода. Той намери веригата, видя капещата от нея лепкава течност и я проследи до локвата й край канала. След това отиде при варелите.

Свали коженото си яке и го окачи внимателно на една тръба, пристъпвайки опасно близо до мястото, където се криеше Грейс. Тя успя да забележи износения калъф на пистолета на мишницата под лявата му ръка.

Ако този беше ченге, то със сигурност бе един от офицерите на Народната въоръжена полиция. Желязната ръка на Козловски?

Мъжът намери някакъв маркуч, който Грейс не беше забелязала, включи го и от него потече вода. Насочи струята към мръсната транжорна маса.

Грейс едва успя да сдържи изненадата си — този човек унищожаваше всички доказателства, за които Козловски бе разказал на Нокс. Грейс знаеше, че и двете страни ги искаха. Защо му бе да унищожава доказателства срещу монголеца?

Отговорът изведнъж й се стори повече от очевиден: защото монголеца просто вече го нямаше.

В този момент телефонът на мъжа иззвъня с мелодия на „Металика“. Той се върна при якето си и ядосано се обади…

 

 

Нокс се надвеси над стената и надникна в двора. Не искаше с присъствието си да издаде Грейс, ако тя бе успяла да избяга или да се скрие, но и не щеше да я изоставя, ако бе разкрита и заловена.

Опитваше се да убеди сам себе си да бъде спокоен и да остави ситуацията сама да се развива. Тъкмо се беше покачил на стената, когато някакви фарове осветиха асфалта отсреща. Той притисна глава към студения цимент.

Рейндж роувърът се плъзна по новоположения асфалт и се насочи към отворените врати на сградата. Шофьорът слезе.

Беше Стив Козловски.

Нокс едва не извика, но се сдържа, щом осъзна, че Козловски бе дошъл тук, за да се срещне с някакво китайско ченге — лошо ченге, както го бе описал самият шеф на охраната в посолството. И всичко това ставаше в неделя вечер, по време на почивните дни за националния празник, на закътано и отдалечено място…

Дали Козловски не играеше двойна игра?

Служителят от Консулството остави двигателя на рейндж роувъра да работи и не изгаси фаровете, които осветяваха входа. Влезе в кожарската фабрика с вдигната глава и наперена походка.

Нокс скочи от стената. Приклекна долу за миг и след това се затича към рейндж роувъра.

 

 

Фаровете осветиха вътрешността на фабриката и позволиха на Грейс да се придвижи до най-крайната пътека, а сетне да се качи до една от платформите горе. Легна по корем и се загледа в мъжа, който унищожаваше доказателствата от транжорната маса. Той работеше бързо и почти с маниакална методичност измиваше всичко.

В този момент на вратата се появи силуетът на друг мъж. Той влезе свободно, държейки се така, сякаш фабриката беше негова. Щом човекът се обърна в профил, Грейс едва не извика от изненада — той пасваше точно на описанието на Нокс за шефа на охраната в Американското консулство. Козловски…

„Хм, интересно приятелство!“, помисли си тя.

Козловски се спря за момент, за да вземе една захвърлена наблизо метална тръба, и продължи напред към вътрешността на фабриката, насочвайки се по звука от течащата вода.

Може би Грейс бе сбъркала за приятелството. Човекът застана на няколко метра зад китаеца, а водата продължаваше да тече и да отмива кръвта.

— Не го прави! — извика Козловски на английски. — Отстъпи веднага настрана!

— Отивайте си, господин Козловски. Това не е ваша работа — отвърна Шен и продължи със заниманието си.

— Унищожаваш доказателства за евентуалното убийство на американски гражданин. Престани и се махни оттам!

— Съветвам те да си вървиш. В момента си навлязъл в чужда собственост. Нямаш правомощия тук — хладнокръвно заяви Шен Деши.

— Няма да ти позволя да унищожаваш доказателства. Престани веднага или ще те накарам да спреш! — извика Козловски и вдигна тръбата.

— Ако останеш тук, където не ти е мястото, ще те обвиня в промишлен шпионаж — отвърна Шен. — Ще бъдеш правителствен шпионин. Наистина ли искаш да си навлечеш такива проблеми?

— Унищожаването на доказателствата от кръвта няма да потули престъплението. В момента унищожаваш съдебни доказателства, които са мои, и мога да те подведа под отговорност за това — заяви Козловски.

— Нямам идея за какво говориш — отвърна Деши и насочи струята на маркуча към циментовия под. — Не бъди наивен, господин Козловски. Имате само една ръка, намерена в реката. Нямате тяло. Имате забрана да водите разследвания на тази територия, а в момента правите точно това. Намирате се в частна фирмена собственост, което само по себе си представлява промишлен шпионаж. Колко още проблеми искате да си навлечете?

— Химическите вещества и пробите от почва, взети от ръката, водят право към това място — каза Козловски. — Ръката е на човек от бялата раса. ДНК профилът ще покаже, че това е изчезналият американски видеооператор. Имам всички права да събера и да запазя доказателствата за извършеното престъпление.

Специализираният правен език, използван от Козловски, накара сърцето на Грейс да подскочи. Тук беше извършено убийство, и то повече от едно. Еди никога нямаше да бъде в безопасност и планът му да отвлече сам себе си, за да се скрие, вече й се струваше далеч по-смислен.

— Кога се очаква да излязат резултатите от ДНК теста? След шест седмици? След осем? Искаш ли да прекараш осем седмици в китайски затвор? Добре тогава. Дори и да успееш да докажеш подобна връзка, то операторът е вършил нещо, далеч от всичко, което му е било възложено, а това също намирисва на американски шпионаж. Така ти ще бъдеш свързан с него, а той с теб. В това ли искаш да бъде замесено Американското консулство? Това е грубо нарушение на споразуменията, които съществуват между нашите две суверенни държави. Нещата ще тръгнат много зле за всички.

— Отстъпи! — настоя Козловски.

Шен насочи струята обратно към масата за разфасоване.

— Трябва да си вървиш веднага — каза той. — Давам ти последен шанс. Не искам да те въвличам в такива проблеми. От всички добродетели благотворителността е най-добрата.

— Тук е бил убит американски гражданин. Най-вероятно убиецът е китаец. И двамата го знаем — каза Козловски, след което свали тръбата, извади телефона си и направи снимка. — Унищожаването на доказателства също е престъпление.

При примигването на камерата Шен Деши хвърли маркуча и тръгна заплашително към Козловски, като в същото време посегна да извади пистолета си.

— Глупак! Хвърли тръбата! Горе ръцете, така че да ги виждам! — изкомандва той.

— Сигурно се шегуваш.

— Вашето ЦРУ е използвало оператора — член на екипа, който прави документален филм за „Ксуан Тауър“, в опит да изложи китайското правителство или да застраши споразумението със Световната търговска организация. Кой знае каква може да е била причината… Поредният американски номер.

— Това са глупости! — възрази Козловски.

— Свали тръбата!

Козловски я хвърли настрана и металната тръба изтрака по пода.

— Ръцете зад гърба! — изкомандва Шен Деши и размаха пистолета. — Застани на колене!

— Ако ме арестуваш, това ще предизвика междуправителствен скандал. Замисли се как би се отразило на кариерата ти.

— Това вече е скандал. Шпионажът не е игра. И недейте да се тревожите за моята кариера, господин Козловски. Тревожете се за вашето здраве, когато влезете в китайски затвор, и за това как ще се справи семейството ви.

— Имам дипломатически имунитет.

Шен Деши пристъпи напред със забележителна за толкова едър човек пъргавина и удари Козловски с дръжката на пистолета, след което закопча ръцете му с белезници зад гърба. С една ръка успя да извади телефона му, разглоби го на части и ядно смаза всяко парче с тока на обувката си.

— Ставай! — нареди Шен и срита Козловски да се размърда.

Грейс се възползва от последвалия шум, за да прикрие стъпките си на слизане от платформата. Приведе се напред и се втурна към отворените врати, но в този момент отвън пристигна втора кола и Грейс се озова в капан. Едва успя да се прикрие в една от близките сенки край огромните цистерни.

Шофьорът на втората кола се оказа млада жена в полицейска униформа. Тя влезе в сградата и помогна на Шен Деши да изведе Козловски на двора. Шен й нареди да закара „затворника“ в Шанхай и да го остави на адреса, който й продиктува.

— Ще се обадя, за да го чакат — каза й той. — А ти ще бъдеш възнаградена за съдействието си.

— Навличаш си голяма беля на главата — обърна се Козловски към инспектора.

— Този безсрамен wai guo ren ще ти наговори куп лъжи — каза Шен на младата жена. — Знай, че всички чужденци имат златни езици. Недей да му обръщаш внимание.

— Да, сър.

— Добрите препоръки и повишението със сигурност следват делата на тези, които показват такава лоялност и експертно ниво при изпълнение на задълженията си — поучително каза инспекторът, но думите му прозвучаха крайно заучено и кухо.

Жената седна зад волана на рейндж роувъра.

Шен натика Козловски на задната седалка и уви плътно предпазния колан няколко пъти около врата му, така че придърпващият механизъм на колана да го държи изправен. Ако се опиташе да се наведе напред, щеше да се задуши.

— Пребий проклетия шпионин с фенерчето, ако се наложи — каза Шен на жената. — Той си заслужава всеки удар.

— С удоволствие — отвърна тя.

След това инспекторът затвори вратата, потупа с длан по покрива, за да й даде знак, и колата потегли. С лека, почти скоклива походка Шен Деши се върна в сградата, прибирайки пистолета в кобура си.

 

 

Щом втората кола пристигна на мястото, Нокс се промъкна зад рейндж роувъра на Козловски и се скри. Чуваше по-голямата част от ставащото във фабриката и внимателно се премести до втората кола с надеждата да успее да открадне ключовете й или да я повреди, така че да стане безполезна.

Ако можеше да измъкне Козловски и Грейс с рейндж роувъра…

Той отвори внимателно вратата на седана, стараейки се да не вдига шум. Натисна с пръст бутона на вратата, така че светлината в купето да не се включи. Ключовете все още се намираха в стартера.

Нокс неволно удари с глава огледалото за обратно виждане и го размести. Посегна и се опита да го върне в първоначалната му позиция.

Сетне забеляза нещо отзад и замръзна на място.

Съзря черната лента на дръжка, оплетена около предпазния колан в средата на задната седалка. Беше спортната чанта с надпис „Найк“.

 

 

От задната седалка на рейндж роувъра Козловски осъзна, че дипломатическата регистрация на колата в момента не беше в негова полза. Нито един пътен полицай не би рискувал да спре такъв автомобил или да му състави фиш за превишена скорост. Жената заобиколи кожарската фабрика с колата и се насочи към портала на изхода.

Ъгълчето на една от книжките на дъщеря му се показваше от джоба на седалката и щом я зърна, сърцето му трепна. Козловски беше тръгнал, без да й каже довиждане. Колкото до приказните начини за завършване на историите, в които се разправяше как добрите мъже служели на родината си, той знаеше отлично как свършваше животът на повечето от тях: като трупове на удавници, заровени в боклука и покрити с мухи, намирани на някой бряг или на градското сметище със завързани очи и с ръце, закопчани с белезници…

Дори и да измолеше свободата си от жената, която в момента го караше нанякъде, това нямаше да сложи край на проблемите му. Веднъж щом бе попаднал в китайски плен, с живота му почти беше свършено.

Рейндж роувърът намали, за да мине през портала на зоната, в която се намираше фабриката. Козловски се наведе напред, а предпазният колан се затегна около шията му.

В този миг стъклото откъм страната на шофьора се разби с трясък. Появи се нечия ръка и главата на полицайката се блъсна във волана. Ръката се пресегна към ключалките и вратата се отвори в движение. Зашеметената жена зад волана бе издърпана от седалката и Нокс зае мястото й. Той сигурно се бе опитал да натисне газта, но кракът му попадна на спирачката и колата спря рязко. Нокс посегна към ключа, но в същия момент проехтя изстрел…

— Спри или ще стрелям! — изкрещя Шен Деши на мандарински.

Беше достатъчно близо и главата на Козловски бе точно на прицела му. Омотан в предпазния колан, самият Козловски не смееше да помръдне.

— Ще го застрелям! — извика отново инспекторът, този път на английски. — Може и да го спасиш, но може и да не успееш.

Нокс стисна по-здраво ключа в стартера и премести скоростния лост на заден.

— Ти, шофьорът! Излез от колата! — изкомандва Шен Деши.

— Ако го застреляш, ще те смачкам — извика Нокс през счупения прозорец. — Така че по-добре се прицели точно.

— Нокс? — изсъска задавено Козловски откъм задната седалка.

— Гледай да си сигурен, че ще убиеш и мен, защото може само да те осакатя с колата. Ще запазя хубавото за накрая — извика Нокс.

— Много говориш! — изкрещя Шен Деши. — Слизай от колата! Веднага!

Нокс измъкна краката си навън.

— Да не си полудял?! — изуми се Козловски.

 

 

Грейс замахна с тръбата, възнамерявайки да удари мъжа отдясно и да счупи ръката и ребрата му едновременно. Беше се промъкнала зад него, докато Нокс се опитваше да отвлече вниманието му. Нямаше намерение да убива китайско ченге, но ако й се удадеше удобен случай, на него можеше да му се прииска да е мъртъв.

Стовари тръбата със сила, сякаш замахваше за сервис. Усети как костите му изпукаха и поддадоха от удара. Полицаят се преви надве, изпусна пистолета, залитна и се строполи вляво. Грейс побърза да изрита оръжието му настрана и вдигна тръбата, така че той да я вижда, готова да го цапардоса в главата, ако се наложеше.

 

 

Шен Деши нямаше никакво намерение да се остави в ръцете на някаква си жена. Те ставаха само за чукане и за смукане, за нищо друго… Счупената му ръка и изместеното рамо висяха неестествено над спуканите му ребра, но той събра сили, скочи на крака и успя да я ритне настрани. Тръбата издрънча в асфалта. Деши инстинктивно се пресегна да я хване, но изкрещя от болката в неестествено извитата си и безполезна дясна ръка.

 

 

Грейс се хвърли към падналата тръба. Ченгето отново се опита да я ритне, но едва успя да я докосне. Ритникът му обаче я уцели точно под ребрата, а следващият намери хълбока й.

Нокс се хвърли към полицая, сграбчи го и го завлече настрана, след което стовари три тежки юмрука право в разместеното му рамо. Ченгето нададе неистов рев.

Шен Деши зашлеви Нокс с опакото на здравата си ръка, извърна се и изрита американеца в лицето. Нокс тежко се стовари на асфалта и в очите му блеснаха звезди.

 

 

Шен успя да блокира следващия удар на Грейс с тръбата. Хвана я, изви я силно и успя да я изскубне от ръцете й. Замахна, но тя отскочи ловко назад.

Чужденецът отново беше на крака, но си личеше, че е замаян. Носът му кървеше и не можеше да фокусира погледа си. Беше навел глава, разярен като бик. Шен не можеше да повярва на очите си — този wai guo ren беше мъртвец! Вдигна тръбата високо над главата си с намерение да я стовари с всичка сила право върху главата му, но изведнъж осъзна, че някой е сграбчил тръбата зад гърба му. Не успя да замахне.

Деши се извърна: беше онази флиртаджийка, полицайката. Стискаше с две ръце тръбата, а в погледа й се четеше решителност. Чужденецът го ритна силно и на Шен Деши му се стори, че асфалтът подскочи към него, и той се стовари на земята с цялата тежест на сто и двадесетте си килограма.

Изрева от болка, когато противникът му го стисна за рамото и размаза лицето му в асфалта. Веднъж, втори път…

Последва мрак.

 

 

Грейс държеше пистолета на ченгето насочен към полицайката, която стоеше срещу нея с окървавената тръба в ръка и дишаше тежко, приковала поглед в поваления мъж.

За един кратък миг тримата само стояха и се гледаха. Бяха изморени, сломени от изтощение.

— Никой никого няма да убива — обърна се Нокс към полицайката.

„Стига толкова смърт“, беше си помислила Грейс в същия момент и се изненада, че Нокс изрече мислите й на глас.

— Той няма да посмее да докладва за това — обърна се Грейс към момичето. — Има твърде много неща, които не може да обясни. Остави тръбата.

— Хвърли пистолета — отвърна й младата жена.

Грейс извади пълнителя и го остави на асфалта до краката си.

— Да го направим заедно? — предложи тя.

Полицайката кимна.

Грейс и момичето се наведоха едновременно, оставяйки тръбата и пистолета на земята.

— Можем да те закараме донякъде — предложи й Нокс на мандарински.

Тя се изплю, отвратена, върху Деши, след което отстъпи настрана и се отдалечи с гръб към рейндж роувъра. Накрая се обърна и тръгна надолу по крайречния път, без да бърза особено.

— Ами ако той може да ни каже името? — обърна се Грейс към Нокс, поглеждайки към падналия полицай.

— Този ли? Ще му трябват доста силни лекарства и поне две седмици време, преди да успее да ни каже собственото си име — отвърна Нокс.

— Тук ли ще го оставим? Просто така?

— А имаш ли друга идея? — попита Нокс и разтърка главата си, сякаш да се увери, че все още беше цяла и на мястото си.

— Нямам. Но от всичко това не успяхме да измъкнем нищо — ядоса се Грейс.

— А Козловски? А кожарската фабрика и това, което е останало под асфалта? А отправните точки за бъдещето на едно огромно парче земя? Ние се добрахме до всичко това…

— Това е Китай — прекъсна го тя. — Не забравяй, че до сутринта всички евентуални доказателства ще са изчезнали. А американците, така или иначе, нямат право да водят разследване тук.

Грейс се приближи до поваления мъж от отряда „Желязна ръка“ и го изрита силно в раненото рамо, колкото да се увери, че не се преструва.

— Аз ще го направя — каза Нокс.

Грейс отново зареди пълнителя в пистолета, докато Нокс претърсваше джобовете на инспектора. Намери портфейла му и паспорт с монголска националност. Подаде ги на Грейс.

— Това ни дава някои отговори — кимна той.

— Инстинктът ми подсказва, че не бива да го оставяме тук… Не и жив, не и в това състояние — заяви Грейс.

— Не забравяй, че все пак отпечатъците на момичето са върху тръбата. Ако искаш да натопим този, нямам нищо против. А за това можем да набедим нея.

— Но нали каза…

— Виж какво, това беше само за нейно добро. В момента се опитвам да направя най-доброто за всички ни.

Грейс си позволи лекичко да се усмихне и повторно разглоби пистолета, като този път разхвърли частите му на различни страни.

— За пръв път те виждам да се засмееш — отбеляза Нокс.

— А колата му? — попита Грейс.

Нокс отново бръкна в единия от джобовете на инспектора и измъкна ключовете.

— Винаги си с една крачка напред, Джон Нокс — похвали го тя.

— Невинаги. Само понякога — каза той.

— И понякога ми звучи добре. Даже много добре — отвърна тя.

 

 

Нокс затръшна багажника на рейндж роувъра. Беше прибрал тръбата с отпечатъците на полицайката като доказателство, в случай че инспекторът не оживееше след раните си. Искаше да се подсигури възможно най-добре.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Козловски веднага щом бе освободен от примката около врата си.

Нокс се настани на предната седалка.

Грейс приплъзна шофьорската седалка напред и нагласи огледалото за обратно виждане. Тя щеше да шофира.

— Питам те сериозно — настоя Козловски.

— Видях те да идваш и си помислих, че си ни предал. Представи си изненадата ми — каза Нокс.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Нокс?

— Вършим твоята работа вместо теб. Правя това, което ме помоли да сторя.

— Недей да се шегуваш с мен — предупреди го Козловски.

— Един геодезист е бил убит тук, на острова, и смъртта му е била представена като инцидент — обясни Нокс. — Възможно е той да се е опитвал да изнудва онази голяма клечка от Пекин — мъжът, за когото говорихме с теб. И това е, защото вероятно е разбрал какво са му възложили да замерва — разработването на нов град, който евентуално да бъде населяван от поне четири милиона души. Моето предположение е, че е искал пари, за да си държи устата затворена, така че се е наложило монголецът да му я затвори завинаги.

— Какъв монголец? — попита Козловски.

— Едуард Лу е видял всичко. Видял го е и твоят оператор. Преди да се прости с живота си…

— Ти си задник… — изпъшка Козловски, облегна се на седалката и разтърка врата си.

През следващия час Нокс и Грейс споделиха с него това, което знаеха, и му разказаха за нещата, които все още очакваха да разберат.

— Ти поиска от мен да разбера името на човека от правителството чрез видеозаписа — каза Нокс. — Ти изложи живота на Дулич на опасност заради това. Как, мислиш, че се чувствам в момента?

— И какво от това? — промърмори Козловски.

— И което е по-важно — продължи Нокс, — замислял ли си се как би реагирал генералният консул на всичко това?

— Тръгнал си по погрешен път! — предупреди го Козловски.

— Ние ти дадохме всичко, до което успяхме да се доберем. Остави разузнаването да се оправя с това, но искам да измъкнеш Сержанта от болницата и сетне да осигуриш бягството и на трима ни от страната, и то не по-късно от утре на обяд — заяви Нокс.

— Той ви спаси живота — намеси се и Грейс.

Двигателят на колата работеше равномерно. Магистралата отново гъмжеше от коли, сякаш бурята никога не беше бушувала тук. Останаха в трафика цели двадесет минути, опитвайки се да преминат през моста Лупу.

— Обичам този град! — възкликна Нокс.

— А аз мразя това място — оплака се Козловски, но след миг мълчание се обади отново: — Нали спомена, че „Бертолд Груп“ се е опитвала да купи точната цена при наддаването за проекта за новия град? Спомена, че точно тогава се е намесил и човекът от правителството.

— Казах, че нещата изглеждат така. — Грейс подхвърли личните документи на монголеца в скута на Козловски.

— Моето предположение пък е, че най-добрият ти свидетел скоро няма да може да се върне в играта — намеси се Нокс.

— Прав си за нашите момчета. Ако има някаква връзка между кожарската фабрика и човека от Пекин, те ще я открият — рече Козловски. — Но нещата не стоят така, че да можем спокойно да го извадим от уравнението, независимо кой е той.

— И защо?

— Защото сме американци. Нямаме право да разследваме — напомни му Козловски.

— Тук става и въпрос за национално достойнство — намеси се Грейс. — Ще бъде голям позор и срам за китайското правителство, ако местната корупция, засягаща и високите етажи на властта, бъде изложена на показ пред трета страна, каквато е САЩ. Това никога няма да бъде допуснато, независимо колко очевидно е.

— Е, значи стигнахме дотук и сега трябва да си замълчим? — раздразнено попита Нокс.

— Алън Маргарт започна всичко това — отвърна Козловски. — Той ще си плати.

— Алън Маргарт е играл с картите, които са му били дадени. Стига глупости! Да не би той да е от единствената американска компания, която е плащала подкупи тук? — попита Нокс.

— Това е единствената, която сме успели да заловим… — отвърна Козловски и добави: — За тази седмица.

— А докато настъпи моментът счетоводството на Маргарт да бъде прегледано — рече Нокс, поглеждайки многозначително към Грейс, — то ще бъде чисто като сълза.

— Не е така — отрече Козловски.

— Сигурно е — настоя Нокс.

— Сещам се за един начин — намеси се Грейс, докато шофираше — това да се свърже само с Китай.

— Вярвай ми — прекъсна я Козловски, — то вече е свързано само с Китай.

— Слушам те — подкани я Нокс.

— Ако господин Козловски може да разкрие самоличността на корумпирания правителствен служител, то имаме човек, който с радост ще предаде всичко това на съответните власти, без да разкрива източниците си.

В колата настана тишина, нарушавана само от шума на мотора.

— Да не би да искаш да кажеш, че Едуард Лу е бил в онази кожарска фабрика в същата нощ, когато и американският видеооператор е бил там? — попита Козловски.

— Представи си — каза Нокс, — направо извадихме късмет, че Едуард Лу е решил да мине към лошите.

— Така е — кимна Грейс.

— Мястото е доста токсично — продължи Нокс, разтривайки обгорените си пръсти. — Не е трудно да се досетиш, че с това среднощно асфалтиране са се опитвали да прикрият огромното замърсяване на района.

Козловски се наведе напред между двете седалки.

— Инспектор Шен в крясъците си спомена нещо за група еколози от „Уърлд Лайф“. Намекна, че операторът бил свързан с тях…

— Това има по-голямо значение — отвърна Грейс. — Китайските закони са особено строги по отношение на мерките за почистване на такива места, това трябва да става на разноски на инвеститорите.

— Не на собственика? — учуди се Нокс. — Как е възможно?

— Права е — съгласи се и Козловски. — Допреди няколко години нормата съществуваше само на книга. Една американска фирма опита действието на закона и изгуби доста, бих добавил. Първоначалният собственик следва да бъде този, който носи отговорност за предпазването на терена от замърсяване. Заради това е всичко. При всяко последващо разработване на терена инвеститорът е този, който отговаря за почистването му, като идеята е, че собственикът може и да не разполага със средства за това.

— Значи веднага щом Маргарт е щял да бъде обявен за печеливш в търга, сметката за чистенето е щяла да го удари в лицето? — попита Нокс. — Е, това вече не е правилно.

— По дяволите! — изруга Козловски.

— Виждате ли? Такива са чужденците — заключи Грейс.

— Не всички — възрази Нокс.

— Явно алчността на господин Маргарт се е обърнала срещу него. Толкова много е искал да спечели наддаването за изграждането на новия град, а площта на терена е огромна, така че не е могъл да се справи с разноските. Времето е било от съществено значение. Скоро е щяло да ги хване в капан. Всъщност почистването на района около фабриката е щяло да погълне милиони щатски долари под формата на скрити разходи и така Маргарт печели наддаването, но губи, когато се появят разходите. Щял е да изгуби достойнството и позициите си, а това е много добре за китайците, които са искали той, като wai guo ren, да се провали.

— А това е било дяволски удобно за първоначалния собственик на фабриката — каза Нокс.

— Е, значи оттам ще започнем — обяви Козловски.

— Ние ли? — учуди се Нокс.

— Майната ти! — дружески му отвърна служителят на Консулството.

Нокс обори глава на облегалката и се усмихна.

Само след миг се унесе в сън.