Ридли Пиърсън
Шанхайска афера (32)

30.

21:30 часа

Крайбрежният булевард

Баржите пореха разпенените до бяло вълни на Хуанпу точно зад фериботния терминал на „Донгмен Лу“ въпреки бурното време. Между тях минаваше само един малък ферибот за четири автомобила с една-единствена кола на борда. Вълните го подмятаха насам-натам като черупка, докато фериботът прекосяваше водите от западния до източния бряг на квартал Пудон.

Инспектор Шен Деши бе останал за много кратко зад щурвала на ферибота, тъй като не искаше да се отделя за дълго от пътната чанта, която в момента лежеше скрита под задната седалка на колата. Самата кола се мяташе толкова силно при всяка вълна, че инспекторът се опасяваше да не се откъсне от веригите, които я държаха на борда на малкия ферибот. Бе платил на капитана цяло състояние за десетминутното прекосяване на реката, но не му се искаше той да вижда лицето на монголеца и въпреки обилния порой, бе извел пленника си отвън на палубата. Тук се чувстваше малко по-сигурен.

През последните дванадесет години инспектор Шен бе служил в Министерството на държавната сигурност, представяйки се за полицейски служител само като прикритие. Това бяха дванадесет години на жалки заплати и безброй подмолни игри, пълни с хора с протекции, дребни риби и плащания под масата, които само усложняваха работата му. Бяха дванадесет години, в които бе виждал колегите си агенти да се издигат неимоверно много. През последните четири години Шен Деши бе един от малкото офицери, на които можеха да поверят разследване за корупция на всички нива — за това време той бе разкрил престъпления за десетки милиони юани, част от които му бяха предлагани и като подкуп. Ала никога не бе вземал и фен.

Сега му предстоеше да вземе съдбоносно решение, което щеше да предопредели кариерата му. И то без никакво колебание…

Сто хиляди щатски долара. И още сто и четиридесет хиляди юана, които монголецът внимателно бе разпределил в найлонови пликове, скрити в тайника в стената. Всичко това съставляваше сума, по-голяма от заплатите, които щеше да получи за двадесет години напред. Най-накрая бе попаднал на огромни пари, които не можеше да подмине. Щеше да бъде богат до края на живота си, ако успееше да измисли защитен план, който нямаше да събуди подозрения. И смяташе, че познава точния човек, който му трябваше за това.

В момента обаче се налагаше да се погрижи за някои неща. Беше наясно с усложненията, до които водеше едно такова решение — неколцина щяха да загинат от неговата ръка. Щеше да започне с монголеца и капитана на ферибота. Доказателствата трябваше да бъдат унищожени. Трябваше внимателно да си изработи лъжлива теза. По време на цялата си кариера от него бе изисквано да побеждава заподозрените и сега не беше изправен пред нещо ново. Неминуемо беше и някои от тях да загинат, а това, така или иначе, не беше много по-различно…

Досега чужденецът трябваше вече да се намира в затвора или да е пребит от някой особено прецизен в работата си полицейски капитан. Налагаше се да се погрижи за това. Онзи wai guo ren, както и спътникът му, трябваше да бъдат накарани да замлъкнат…

Ако се появяха и други трудности, щеше да намери начин да се справи и с тях. Птиченцето само веднъж кацаше на рамото и той не възнамеряваше да го изпусне…

— Сега трябва да внимаваш! — обърна се той към монголеца, надвиквайки шума от проливния дъжд и ръмженето на двигателя. Откачи веригата и отвори металната преграда, монтирана на перилата на ферибота. — Тази лодка заминава за Пудон. От теб зависи дали там ще слезем двамата, или само единият от нас.

Мелсчой го изгледа сърдито, търсейки начин да се измъкне. Опита да разхлаби връзките около китките и глезените си, но те бяха пристегнати толкова силно, че нямаше как да се освободи.

Единственото му предимство в тази невъзможна ситуация бе явният факт, че ченгето пред него се чувстваше крайно некомфортно на борда на клатушкащата се лодка. Изглежда, мъчеше го морска болест и всеки момент щеше да повърне.

— Къде е сниман видеозаписът? — извика инспектор Шен.

— На остров Чунмин — извика Мелсчой. Като ченге той също знаеше, че в момента не е време да увърта излишно.

— Кой те нае?

— Виждал съм човека само веднъж. Не знам имена. Някакъв държавен служител. Обаче заплашваше с изнудване и се наложи да го елиминирам — отвърна Мелсчой.

— Wai guo ren ли беше?

— Не, китаец. Беше само наблюдател. Убих го. Но онзи wai guo ren беше забелязан, снимаше с камера. Не му беше там мястото. Убих и него — разказа накратко монголецът.

— Ти ли отряза ръката му?

— Нарязах го целия. Проклети журналисти! — извика Мелсчой.

— Отлично!

— Хвърлих частите от тялото му в реката за храна на рибите.

Инспектор Шен изпитваше вътрешно задоволство от чутото.

— Все повече започваш да ми харесваш! — възхити се той. — А какво снимаше онзи?

— Мисля, че знаеш.

— Кажи ми тогава — отвърна Шен, — каква беше целта на полагането на онзи асфалт?

— Човек прави само това, за което му плащат — отвърна Мелсчой.

— И защо да убиваш човек заради нещо толкова обикновено? — попита инспектор Шен.

— Правя това, което ми кажат.

— Но кой би ти поръчал подобно нещо?

— Плащанията ми бяха оставяни на задните седалки на различни таксита или ми ги донасяха с поръчки на храна за вкъщи. Никога не повтаряха един и същи начин на плащане два пъти. И недей да си мислиш, че не съм се опитвал да разбера — срещнах се с човека, но така и не научих името му. Обаче крушата не пада далече от дънера… Той се намира някъде в Пекин, това го знам със сигурност. И очевидно зад него стои някой с много власт. Колата му беше с шанхайска регистрация, но определено я ползваше назаем от някого.

Шен Деши предвкусваше удоволствието от успеха. Само ако успееше да идентифицира този човек, можеше да го използва като скрито предимство в собствената си игра.

— Дай ми телефонния му номер тогава — настоя той.

— Онзи проклет ebpon — чужденецът… Той ми взе телефона — отвърна Мелсчой.

Шен Деши реши, че очевидно беше време да намери онзи wai guo ren и да се погрижи за него. Трябваше отново да се обади на капитана от полицията.

— Сигурно го помниш — настоя Шен.

— Първо ми развържи китките и глезените, а когато слезем на брега, ще говорим — отвърна Мелсчой.

— Не съм толкова глупав, че да пробвам да разпитвам бивш полицай! — ухили се агентът и скръсти ръце пред гърдите си, но от това движение изгуби равновесие и тялото му залитна напред.

Мелсчой реагира светкавично, наведе се и го удари с глава в коленете.

Инспектор Шен се строполи по гръб. Мелсчой се опита да нанесе повторен удар с глава, но получи ритник в лицето, носът му се счупи и започна да кърви.

Шен Деши го сграбчи за косата и го замъкна до отворената преграда в перилата на корабчето.

— Не! — изкрещя Мелсчой, опитвайки се да го изблъска.

— Телефонният номер! — яростно извика Шен Деши.

— Твой е, ако ме освободиш.

— Ще те затрия, ако не ми съдействаш! — извика Шен Деши и започна да го рита в гърдите и корема.

Зад гърба му колата скърцаше и се мяташе, вързана за обезопасителните вериги. Целият ферибот се люшкаше от огромните вълни.

— Дай ми проклетия номер! — изкрещя Шен Деши.

Мелсчой отвори уста, за да му отговори, но корабът се люшна силно и следващият ритник на Деши попадна право в гърлото му. Смаза трахеята и ларинкса му. Мелсчой започна да се задушава и да се бори за глътка въздух.

Фериботът отново се издигна и се наклони на една страна. Шен Деши инстинктивно се пресегна да го спре, но столът на Мелсчой се плъзна настрана по мократа палуба, падна през отвореното ограждение и се изгуби сред разпенените тъмни води на Хуанпу.