Джоузефин Анджелини
Безсънна (18) (Търсачът в дълбините)

17

Бузата на Хелън беше гореща — изгарящо гореща. Останалата част от тялото й обаче замръзваше — осъзна тя, докато си проправяше път с нокти нагоре от тъмнината, която я дърпаше, и се връщаше отново в съзнание. Беше й по-студено от когато и да било преди, а нещо наблизо до нея миришеше ужасно на ръжда и гнилоч.

— Ето я, дошла е да си поиграе! Още двама и после — бум! — припяваше примамлив глас. — Хубавохубавохубаво полубожество.

Арес.

Хелън застана съвсем неподвижно и се опита да не се разпищи. Имаше нужда да помисли. Последното, което си спомняше, беше лицето на Автомедонт над нейното, пробождане във врата, а после — разтичаща се болка, която навлезе с пулсиране в тялото й, докато мозъкът й се самоизключи като защитна реакция.

— Виждам те там, моя хубава малка любимка — каза Арес, вече, без да се смее. — Не можеш да се скриеш зад клепачите си. Хайде. Отвори ги. Дай да видя очите на баща ни.

Тя чу нотката на гняв, промъкнала се в гласа му, долови заплахата в движението, което направи към нея. Беше я предизвикал да разкрие картите си и очите й се отвориха ужасено. Тя се освободи от гравитацията, за да отлети, но не се получи, и тя моментално разбра защо. Дори въздухът беше наситен с ледени кристали. Студът беше толкова силен, че напрягаше сетивата отвъд всякакви предели и ги изкривяваше в обратната посока, докато ледът започнеше да става изгарящ като огън.

В потрепващата светлина на бронзов мангал Хелън видя, че Арес я беше овързал с дебели въжета и я бе притиснал към земята на входа на един портал. Хелън се огледа отчаяно наоколо, но в сърцето си вече знаеше, че е в съвършения затвор. В Подземния свят можеше да се телепортира далече от Арес с няколко думи. На Земята можеше поне да се съпротивлява като истински звяр и може би да се измъкне. Но в портал, когато не се намираше на никое от тези места, тя беше просто една тийнейджърка, вързана и оставена на милостта на един маниак. Хелън разбра, че това беше планирано. Вероятно беше планирано буквално от векове.

— Сълзи! Обожавам сълзи! — възкликна възторжено Арес, сякаш говореше за кученца. — Вижте как плаче малката полубогиня… И въпреки това е толкова красива, наистина! Да променим това.

Арес я удари през устата и Хелън почувства как нещо се пречупва. Пое си дълбоко дъх. Значи това беше то. Тя плю и вдигна поглед към него, вече, без да плаче. Сега, когато беше започнало, знаеше, че няма да продължи дълго, а в известен смисъл така беше по-добре, отколкото да го чака. Поне ако Арес беше тук и я измъчваше, това означаваше, че нямаше да подведе духа на баща й в Подземния свят. Не на този изход се беше надявала, когато затвори очи, за да последва баща си долу в Подземния свят, но това беше по-добре от нищо. Хелън вдигна поглед към Арес и му кимна, готова за всичко, което щеше да й поднесе, сега, когато знаеше, че баща й е в безопасност.

Арес я удари пак в лицето, а после се изправи, за да я ритне в стомаха. Въздухът излезе между присвитите й коремни мускули, докато тя издаде странен остър звук, подобен на магарешки рев. Той я ритна отново и отново. Ако тя се опиташе да избегне ударите, като се свие на кълбо и му обърне гръб, той стоварваше крак върху нея, вместо да рита. Тя почувства как ръката й над лакътя се счупи и се опита да вдигне крак, за да предпази ребрата си, но това само накара Арес да я нападне по-ожесточено. Когато тя спря да се опитва да избегне ударите и просто ги остави да идват, той се отдръпна.

Хелън се търкаляше по земята, мъчейки се да намери поза, в която щеше да й е възможно да диша с няколко счупени ребра и вързани зад гърба ръце. Като хриптеше и се гърчеше, тя най-сетне откри, че ако коленичи и се наведе напред с чело, опряно върху парещия като огън лед на земята, е най-добре. Дрезгавият звук, като от задушаване, който издаде, докато се мъчеше да вкара въздух в единия от спуканите си дробове, прозвуча като смях.

— Забавно, нали? — изписка Арес и заподскача наоколо в кръг. — Но не биваше да те ритам толкова много в корема, защото сега не можеш да крещиш. А точно това ни трябва, нали така? Толкова глупаво от моя страна! Е, можем да почакаме малко, преди да поиграем пак.

Той коленичи до присвитото й тяло и прокара пръсти през косата й. По голия й тил пропълзяха тръпки, когато той избра един тънък кичур на задната част на тила й.

След миг ще го изскубне, каза си тя. Просто се отпусни и не се съпротивлявай. Така ще бъде по-лесно.

— Извънредно тиха си — въздъхна Арес, като започна бавно да сплита кичура, който беше избрал. — Това е проблем. Как ще те намерят другите Наследници, ако не викаш и крещиш както се очаква от теб? Предполага се да крещиш: „СПАСИМЕ, ЛУКАС! О, СПАСИ МЕ, ОРИОН!“ — За миг той изимитира сопрановия глас на дама в беда, преди веднага да превключи обратно към обичайния си глас. — Ето така. Хайде. Опитай.

Хелън поклати глава. Арес се наведе над нея, притиснал устни точно към отвратено присвиващата се кожа на врата й. Изпусна противния си дъх по скалпа й и задните краища на ушите й. Дори и сред изгарящия студ на портала, Арес все така я зашеметяваше с вонята на смърт и разложение.

— Крещи — каза той тихо: вече не звучеше като луд. За пръв път, откакто Хелън си спомняше, Арес беше зарязал обичайния си напевен маниер на говорене. Звучеше нормално и за Хелън това го направи безкрайно по-ужасяващ. — Повикай ги да ти спасят живота. Повикай ги, Хелън, или ще те убия.

— Опитваш се да ги вкараш в капан — каза Хелън между задъханите вдишвания. — Няма да се хвана на това.

— Как мога да ги вкарам в капан? Безсилен съм като някой простосмъртен на това междинно място, а те са двама срещу един — каза той, прозвучавайки логично. — Може дори да победят.

Не лъжеше. Юмручните му удари и ритниците му бяха наранили зле вътрешностите й, но тя не усещаше силата на божество зад тези удари. Погледна кокалчетата на лявата му ръка, ръката, с която я беше удрял, и видя, че от дълбоките ожулвания върху юмрука му се процеждаше златистата кръв на боговете. Тя се усмихна при знанието, че макар и да беше изгубила няколко зъба и вече да не можеше да вижда с дясното си око, Арес най-вероятно си беше счупил китката, докато я беше удрял.

— Повикай ги — каза той умолително, сякаш всичко това беше за нейно собствено добро. — Защо не крещишкрещишкрещиш, пребито малко божествено създание? Те искат да те спасят.

Хелън знаеше, че е прав. Лукас и Орион я търсеха, а за разлика от нея, те нямаха нужда от силите си на Потомци, за да се бият с Арес. И двамата бяха силни мъже. Тя беше просто едно кльощаво, изтощено, вързано, отровено от един мирмидонец момиче, изправящо се срещу огромен грубиян, два пъти по-едър от нея. Те бяха воини по природа. Нека остави битките на тях. Те се наслаждаваха на това.

Не много надалече тя чу Орион да вика Лукас, водейки го през лабиринта от пещери.

— Чуваш ли това, Хелън? Твоето спасение е толкова близко. — Арес присви пръсти, за да затегне хватката си, и изтръгна сплетения кичур от главата й, като откъсна и широка близо два сантиметра и половина ивица кожа заедно с него. Хелън не можа да попречи на тънък, подобен на свирене хрип да се изтръгне от дъното на гърлото й, но успя да сдържи силата му и той излезе по-нисък от шепот. Нямаше да пищи. Арес сграбчи нов, по-голям кичур — такъв, който се намираше по-ниско и беше свързан с още по-голяма част чувствителна кожа.

Със здравото си око Хелън видя как кръвта от тила й започва да се стича по брадичката й и обагря леда под лицето й. Кръвта се разля в локва, ярка и трептяща, докато си проправяше път през кристалната решетка, сякаш изпълваше жадните фибри на изтъкан плат.

— Няма да те намерят просто случайно, ако на това се надяваш. В тези пещери има десетки портали. Орион познава повечето от тях, но въпреки това, може да им отнеме цяла нощ да намерят този, който трябва. — Арес звучеше, сякаш започваше да се уморява от тази игра. — Повикай ги сега и спаси каквото е останало от кожата си.

Взирайки се в локва от собствената си кръв, Хелън видя две армии. Видя ги да се сблъскват в ярък проблясък от удар на метал в метал. Видя лазурносин залив, осквернен от мръсотията на обсаден лагер, а после, след време, видя бистрите води, размътени и задръстени с пепелта от изгорени тела. Най-накрая видя Лукас да лежи безжизнен в горяща, изпълнена с пушек стая.

Това се случи последния път, когато оставих други да се бият вместо мен.

— Няма да викам — прошепна Хелън, когато горещи сълзи се смесиха с кръвта по лицето й. — Предпочитам да умра.

— Обичаш Орион и Лукас толкова много, че би умряла заради тях? И двамата? — попита Арес тихо. Бутна я на едната й страна, за да може да погледне обезобразеното й лице. Тя с усилие съсредоточи единственото си здраво око върху него и отвърна, без да се поколебае:

— Да. Обичам и двамата. И съм готова да умра и за двамата.

Арес замълча. Гледайки как мускулите на лицето му се присвиват, за миг Хелън си помисли, че той се мъчи да намери какво да каже. После той си пое дъх през зъби и избухна в смях.

— Един победен, остават още двама! — каза Арес, сякаш не можеше да повярва. — Автомедонт беше прав! Толкова готова да кърви и да умре — а и не си само ти. Това, което наистина ме удивлява, е, че той казва, че твоите двама благородни защитници също са готови да пролеят кръвта си и да умрат за теб. Знаеш ли какво значи това, омаломощено малко полубожествено създание? Знаеш ли какво означава, ако смеся всичката тази кръв, която ти и другите двама Наследници с такава готовност бихте пролели един за друг? Четири Династии, удобно събрани в трима любящи, смели и, слава на Зевс, наивни Наследници.

Умът на Хелън препускаше. Тя с усилие се изправи отново на колене и се вгледа в кръвта, която замръзваше и се превръщаше в лед на пода. Помисли си колко особени трябва да са условията, та обичайно неуязвимата й кожа да прокърви, и колко ли труд трябваше да си е дал Арес да я доведе тук, за да може тя да направи точно това. После си помисли колко ли неща трябваше да се случат, за да накарат Лукас и Орион да работят заедно, при положение, че само преди броени часове нямаше дори да могат да стоят в една и съща стая заради Фуриите. Имаше само едно нещо, което ги сплотяваше, и само едно нещо, заради което бе напълно сигурна, че и двамата щяха да се борят, да пролеят кръв и да умрат. Заради нея. А тя вече беше проляла кръв и се бе заклела в тази кръв да направи същото за тях.

— Кръвни братя. Ще бъдем кръвни братя — каза тя задъхано през разранените си устни. — Всичките Четири Династии ще бъдат обединени.

— А ние боговете ще се освободим от затвора си на Олимп — каза Арес тържествено. — Чаках три хиляди и петстотин години! — Думите му свършиха рязко, когато гърлото му се присви в задавен звук.

— Не. Няма да позволя това да се случи — изпелтечи тя, неспособна да го приеме.

— Знаеш ли коя е за мен най-привлекателната част от всичко това? С изключение на частта, в която те изтезавам, разбира се — продължи той, пренебрегвайки неубедителната й заплаха. — Това, че отново всичко е заради любовта на Елена. Никога нямаше да повярвам, че не една, а две световни войни може да бъдат започнати от обич към една жена. Някой би си помислил: За пари, безспорно. За земя — разбира се. Хиляди войни са се водили заради пари и земя, но за ЛЮБОВ? И все пак ето ни тук. Афродита печели отново! Още една война, която ще сложи край на всички войни, започва заради твоята любов, а също и заради обичта ти към двама мъже и три жалки Фурии! И любовталюбовталюбовта ще бъде причината светът да се впусне във войнавойнавойна. Това е истинска поезия.

Докато Арес се кикотеше безумно, огромните многобройни грешки на Хелън се стоварваха върху нея една по една, смазвайки я под себе си. Морфей беше изразил своите съмнения относно мисията й, но тя така и не беше попитала защо. Хадес открито я беше предупредил неведнъж, а два пъти, че трябва да попита Оракула — не сестричката Касандра, а Оракула, чрез когото говореха трите Богини на съдбата — дали освобождаването на Фуриите е правилната постъпка. Дори Зак се беше опитал да я предупреди, че е в опасност, но тя не му бе дала шанс да обясни.

А най-важно от всичко беше предупреждението, което бе получила от Хектор. Той й беше казал, че най-важното е тя да не се влюби в Орион. Хектор винаги беше знаел, макар Хелън да не знаеше, че тази борба е за любов. Когато й беше казал да не се влюбва в Орион, това, което се опитваше да й каже, беше, че любовта, истинската любов, винаги води до създаване на семейство — дори и то да не е традиционно. Любовта беше това, което имаше значение, а не законите или правилата на боговете.

Хелън можеше да беснее и да крещи, че са я изиграли, че не е виновна за нищо от това, но знаеше, че не е така. Беше се втурнала стремглаво в търсенето, без дори за миг да спре и да помисли какво можеше да се обърка. През цялото време беше толкова убедена, че е права, понеже вършеше добро дело, та нито веднъж не послуша някой, който не беше съгласен с нея. Лукас я беше предупредил, че хюбрисът е най-голямата опасност за Потомците, но до този момент тя не бе разбирала истински защо. Да бъдеш добър човек и да вършиш добри дела, не означаваше непременно, че имаш право през цялото време.

В съседната пещера Хелън чу Орион и Лукас да разговарят помежду си с трескав шепот, насърчавайки се взаимно да продължат към потрепващата светлина на мангала.

— Моля те — изхълца тя тихо. — Просто ме убий сега.

— Скоро, скоро, миличка. Шшшт — изгука Арес, докато издърпваше малък бронзов кинжал от колана си и коленичеше до нея. Хелън почувства хлъзгава, пулсираща топлина да преминава бързо по шията й. С едно умело движение, Арес й беше прерязал гърлото. — Ще умреш, но разрезът е достатъчно плитък, че да не умреш веднага. Страхувам се обаче, че няма да си в състояние да говориш. Не мога да допусна да споделиш плана с другите двама Наследници, преди самите те да са преминали през една малка схватка и да са пролели някоя и друга капка кръв, нали? Не искам да го провалям.

Тя се опита да изпищи, но вместо това тънка струйка кръв се изстреля от шията й и опръска лицето на Арес. Той се ухили и облиза устни.

— Кой е добро момиче? — каза той, говорейки като на бебе, като й правеше гротескни физиономии, имитирайки целувка. После се изправи, отиде до скалната стена и й зашепна.

Хелън едва не се беше удавила веднъж, когато беше дете. Оттогава винаги се бе бояла от водата, макар да бе израснала на остров, постоянно заобиколена от нея. Сега й се струваше, че след всичките тези тревоги и страхове заради водата щеше да се удави на суша. Докато кръвта се пенеше в дробовете й и изгаряше ушите й отвътре, тя си помисли колко подобен беше вкусът на солената й кръв на солената морска вода. Чуваше малкия океан вътре в себе си, който пулсираше и бушуваше, изтичайки като настъпващ отлив от нея с всеки удар на сърцето й. Или това бяха стъпки, кънтящи по замръзналия под на пещерата?

— Чичо! Пусни ме да мина — изсъска Арес по-силно към скалната стена.

Не се случи нищо. Изражението върху лицето на Арес стана безумно.

— Хелън! Не! — изкрещя Лукас през зиналата пещера. Викът му отекна в стените, като изпълни тъмните ъгли на пещерите и се разнесе многократно повторен в тях.

Арес се завъртя рязко и сложи ръка върху ножа си. Когато погледна надолу към Хелън, тя разбра, че той обмисляше сценарий, включващ вземането на заложници.

Земята се надигна и се спусна пак с трясък, при което Арес се отдръпна със залитане от Хелън и се вкопчи в стената.

— Махни се от нея — изръмжа Орион.

Без да може да се претърколи, за да ги погледне, Хелън се втренчи във вцепененото лице на Арес с единственото си здраво око. Очите му се стрелкаха напред-назад между Орион и Лукас, докато самият Арес се отдръпна до стената на портала. Орион беше прав. Богът на войната беше страхливец.

— Хадес! Имаш заповед да изпълняваш! — изкрещя Арес истерично, докато многократно удряше с длан по замръзналата скална стена. — Пусни ме да мина! — Порталът го всмука и Арес изчезна. След кратка пауза Хелън чу забързани стъпки зад гърба си.

— Люк. О, не — изстена Орион.

— Не е мъртва — изрече Лукас през стиснати зъби. — Не може да е мъртва.

Хелън почувства как Лукас и Орион коленичат до нея. Почувства как нечии ръце обгръщат рамото и хълбока й, за да я наклонят внимателно към себе си. Тя започна да се гърчи, опитвайки се да ги отърси. Щеше да стане и да избяга от тях, ако можеше. Дори техните внимателни докосвания бяха като удари от камшик по кожата й, но болката не беше причината, заради която искаше да спрат да я докосват. Не можеше да им позволи да изцапат ръцете си с кръвта й.

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред, Хелън — прошепна Лукас високо. — Знам, че боли, наистина знам, но трябва да те преместим.

Не. Това, което трябваше да направят, беше да се махнат от нея. Опита се да им каже да си вървят, но всичко, което излезе от нея, беше силна струя кръв от гърлото й.

— Имам нож — каза Орион и Хелън почувства как прерязаха въжетата на китките й.

Лукас я взе на ръце и тя започна да му се съпротивлява немощно, мъчейки се да го накара да я пусне. Искаше да умре в портала, преди ритуалът по сключването на кръвно братство да бъде завършен. Но когато се замята и закашля, само влоши нещата. От шията й буквално пръскаше кръв и покриваше Лукас и Орион. Арес може и да беше страхливец — помисли си Хелън — но знаеше всичко, което трябваше да знае, за това как да наранява хората. Раната, която й беше нанесъл, гарантираше, че всеки, който се приближи в радиус от пет стъпки до Хелън, ще бъде окъпан в кръвта й.

— Аз ще водя — каза Орион настойчиво.

Хелън почувства смътно люлеещо движение и видя поклащащия се лъч от фенерчето на Орион напред, когато започнаха да се изкачват. Чуваше чудесно и виждаше достатъчно добре, но не можеше да се движи или да говори. Опита се да раздвижи пръстите на краката си или да помръдне някой от пръстите на ръцете си. Никой от крайниците й не реагираше. Нареди си да примигне, но не можеше дори да затвори здравото си око. Хелън беше заключена в себе си и беше в пълно съзнание. Разбра, че ще трябва да гледа как се развиват събитията, и се запита дали това беше някакво специално изтезание, което Арес беше измислил за нея. Може би беше напоил острието с отрова, за да я парализира.

Или може би просто умирам, помисли си тя с надежда. Ако побързам, може би все още мога да спра това.

— Ей там е изходът — провикна се Орион назад през рамо с облекчение. Хелън различи красивия му профил, осветен отзад от ярка луна и хиляди звезди, които примигваха през тъмната теснина на отвора на пещерата.

Видя как лицето на Орион посърна, когато нещо отвън пред пещерата привлече погледа му. Той се извъртя рязко, за да застане с лице към Хелън и Лукас, тласкайки ги обратно в пещерата, докато закрилнически свеждаше над тях едрите си рамене. Хелън видя как устата му увисва отворена в смаяно ахване, а ясните му очи се разширяват, когато под гръдната му кост се появи острие на меч. Земята се разтресе. Над рамото на Орион Хелън видя как лъскавите червени мравешки очи на Автомедонт се взират в нея.

— Орион! — възкликна Лукас. Протегна ръка изпод Хелън и сграбчи Орион за рамото, опитвайки се да го задържи изправен, докато двамата се свлякоха заедно на колене с Хелън, притисната между тях. Връхчето на острието изчезна, сякаш някой го беше изтръгнал, и лъскавият метал беше заместен от струя тъмна кръв. Хелън гледаше като на забавен кадър как една капка от кръвта на Орион падна върху една от многобройните й рани и се смеси с нейната.

Това прави двама, помисли си Хелън безпомощно. В ясното, безоблачно небе отекна гръм.

— Ножът ми — промълви Орион.

Лукас кимна недоловимо, разбирайки какво иска да каже той. Хелън се опита да каже нещо, надявайки се, че е оздравяла достатъчно поне за да предупреди Лукас да не се бори, но вместо това от гърлото й излезе само хриплива кашлица.

— Можеш ли да я вземеш? — прошепна Лукас, като гледаше Орион в очите и го умоляваше да бъде честен. В отговор Орион плъзна ръце под Хелън и пое тежестта й.

Лукас посегна под ризата на Орион, за да извади дългия кинжал от ножницата. В едно заслепяващо бързо движение, той скочи на крака, прескочи Орион и Хелън, и изблъска Автомедонт от двамата ранени.

Орион притисна Хелън към гърдите си, като се задъха за няколко мига, сякаш се заставяше със силата на волята си да се изцели по-бързо. С болезнен стон, той най-сетне се изправи с усилие и излезе, тътрейки крака, от пещерата с Хелън в обятията си.

Отвън, притиснат към стената до отвора на пещерата, Хелън забеляза Зак — с разширени и втренчени очи. Все още парализирана, тя изкрещя вътрешно, но от устата й не излезе звук. Зак погледна обезобразеното й лице и издаде отчаян звук, който привлече вниманието на Орион. Орион го изгледа гневно, а в отговор Зак се втренчи ужасено в него.

Хелън почувства как главата на Орион се наклони надолу, за да погледне меча в ръцете на Зак, а после — обратно нагоре, за да го погледне в очите. Без да се поколебае, Зак протегна дръжката на меча към Орион, поднасяйки му оръжието.

— Аз съм приятел на Хелън. Бори се. Аз ще остана и ще я пазя — каза той с овладян глас. Орион погледна Лукас, хванат здраво и притиснат с коляно в корема от Автомедонт, и бързо взе решение.

Хелън се опита да се бори, когато Орион я остави на земята в краката на Зак. Опита се да процеди през зъби думата „предател“, но всичко, което успя да постигне, беше да изпелтечи няколко пъти буквата „П“ и да се присвие от болка.

— Ще се погрижа той да се върне при теб — обеща Орион тихо и целуна Хелън по челото. Притискайки ранените си гърди, сякаш това можеше да спре болката, Орион взе меча от Зак и се втурна в схватката, за да се бие редом с Лукас.

— Не се тревожи, Хелън. Току-що се обадих на Мат. Всички идват. Хектор каза, че дори майка ти е на път. — Зак се опита да я настани по-удобно, като придърпа безрезултатно разкъсаните места на роклята й и приглади подгизналата й от кръвта коса. Докато я оглеждаше, ръцете му се разтрепериха и в очите му започнаха да се събират сълзи. — Толкова съжалявам, Лени. Боже господи, погледни какво е направил с лицето ти!

Като дишаше тежко и се опитваше да изкашля вдишаната кръв, тя се втренчи в Зак и съсредоточи цялата си енергия, за да накара замръзналия си език да се раздвижи.

— Ий ме — изрече завалено тя. Зак присви очи, опитвайки се, да проумее дали наистина е казала това, което му се стори.

Хелън се напрегна и опита отново: — Уб-бий ме.

Най-сетне успявайки да раздвижи пръстите си, тя задращи по прерязаното си гърло, опитвайки се да откъсне сърцевидното си колие, за да може Зак да я убие. Зак бавно поклати глава към нея, избирайки да не проумява онова, което я бе чул да казва. Хвана ръцете й и ги задържа неподвижни, свали тениската си и я притисна към раната на гърлото й.

Полудяла от безсилно раздразнение, Хелън гледаше безпомощно от земята как Лукас и Орион се бореха с Автомедонт, и тримата движещи се толкова бързо, че едва успяваше да различи отделните им фигури. Автомедонт стоеше между двамата, механичен и точен, като започваше и завършваше всяко движение с хирургическа прецизност.

Хелън знаеше достатъчно за битките, за да е наясно, че наблюдава съвършения воин. Той беше по-силен, по-бърз и по-търпелив от всеки боец, когото Хелън бе виждала. Ако Орион или Лукас се хвърлеха, за да го ранят, той безгрижно поемаше острието в тялото си и го оставяше да излезе отново. От няколко места по тялото му се процеждаше мътна зеленикавобяла течност, но Хелън вече знаеше, че той не може да бъде убит по този начин. Просто ги чакаше да се уморят.

С все още кървящи гърди, Орион залитна и получи нова рана в корема. Когато той падна назад, Автомедонт съзря своя шанс. Вместо да нападне Орион на земята, той се впусна в схватка с Лукас. С ловко движение Автомедонт изби по-малкия меч от ръката на Лукас, и той изхвърча. После понечи да нападне Лукас, докато той беше невъоръжен.

— Люк! — изкрещя Орион, с пресекващ от изтощение глас. Подхвърли на Лукас меча си и остави себе си беззащитен. Автомедонт остави Лукас да хване оръжието.

Лукас прелетя над Автомедонт и се приземи пред Орион, който кривеше лице в гримаса и стискаше най-новата си рана. Опита се да стане и падна назад с ръмжащ стон; кръвта се изливаше от него тревожно бързо. Лукас застана решително, давайки ясно да се разбере, че ако Автомедонт иска да се добере до Орион, ще трябва първо да мине през него.

Хелън видя Автомедонт да се усмихва и почувства как тръпка на паника тръгва от стомаха й и се стрелва надолу по ръцете и краката й. Автомедонт искаше именно това. Той разчиташе, че те ще бъдат смели и жертвоготовни. Това щеше да ги погуби. По кожата й отчаяно започна да пука статично електричество, но тя нямаше достатъчно сили, за да произведе мълния. Пренебрегвайки изгарящата болка, която това й причини, Хелън успя да се преобърне върху счупените си ръце и започна да се влачи към тях.

— Хелън, недей! — възкликна Зак изненадано. Опита се да я спре, но щом я докосна, отскочи назад, поразен от лек шок.

— Спри да се биеш с него! — опита се тя да изкрещи, докато пълзеше, но макар да оздравяваше бързо, гласните й струни все още бяха прекъснати. Единственият звук, който успя да издаде, беше дрезгав, стържещ шепот. Автомедонт вдигна уверено меча си и го разлюля над главата си.

— Бъди готов — обърна се предупредително Орион към Лукас и преди Автомедонт да успее да стовари меча си върху тях. Земята се разтресе мощно.

Гръмък шум се разнесе из тъмнината и между Автомедонт и Орион зейна огромна пропаст, която Лукас и Орион разтвориха в земята. Автомедонт падна на колене и заопипва трескаво в опит да се задържи, когато земята под него поддаде. Лукас се освободи от гравитацията и се понесе във въздуха, докато Автомедонт сякаш с магия си възвърна опората. Чувството му за баланс беше толкова добро, че можеше да „възседне“ земетресение, както сърфист „яхва“ голяма вълна. Щом Орион и Лукас видяха това, надеждите им посърнаха.

Когато люлеенето затихна, Лукас се приземи пред Орион, хвана по-стабилно меча и мрачно погледна Автомедонт в лицето. Изглежда и двамата знаеха, че не могат да спечелят тази битка, но никой от двамата нямаше да се откаже. Автомедонт погледна в лицето първо Лукас, а после Орион, а след това им се поклони вежливо.

— Явно вие сте Тримата, които чакам от хиляди години — каза Автомедонт от другата страна на широкия десет фута процеп в земята. — Слава на Арес, че имах хиляди години на битки, за да се подготвя за вас, иначе нямаше да съм готов. Но времето настъпи, и аз съм готов.

Автомедонт прескочи с лекота процепа, приземи се и се обърна с лице към Лукас и Орион. С три движения обезоръжи Лукас. С още две го събори на колене, както защитаваше Орион с тялото си, а от дълбоко порязване на рамото му потече кръв.

Хелън чу как Лукас изкрещя и болката й изчезна. Тя се изправи: кожата й сияеше в синьо и по нея течеше електричество.

— Не го докосвай! — прошепна тя дрезгаво с присвиващи се от гняв устни. Протегна лявата си ръка и от дланта й се изви като дъга ослепителна бяла мълния и се свърза с Автомедонт. Той рухна на земята, присвивайки се конвулсивно в агония. Хелън отпусна ръка и залитна настрана.

Най-после успявайки да се изправи пак на крака след земетресението на Орион, Зак се запрепъва след Хелън и успя да я подпре, когато тя залитна, почти припадайки от усилието да произведе мълния. Получи нов неприятен шок, но стисна зъби и продължи да я държи, докато залитаха към Лукас.

Тя падна до него, като посегна и натисна рамото му, сякаш можеше да го запази цял само с голи ръце. Смътно долови тътен на гръмотевица и разбра, че кръвта му се смесваше с нейната, но не я беше грижа. Не можеше да се възпре да го докосва. Всичко, което трябваше да направи, беше да го махне от Орион, преди кръвта им да се смеси, и ритуалът щеше да бъде спрян.

Хелън почувства как нещо сграбчва голия й глезен и когато погледна назад, видя Автомедонт, докато той я дърпаше към себе си по земята, за да й попречи да се намеси.

— Твърде късно е, принцесо — каза той спокойно.

Хелън погледна и видя Орион да държи Лукас, докато и двамата протягаха ръце към нея, опитвайки се да я изтръгнат от Автомедонт. Ранените гърди на Орион се притискаха към кървящото рамо на Лукас. В небето изтътна гръмотевица за трети и последен път.

— Свършено е — каза Автомедонт, като затвори очи за миг, с облекчение.

Хелън погледна Лукас и Орион. От търсещите им, объркани изражения разбра, че можеха да почувстват, че нещо се бе случило на всички тях — просто още не знаеха какво бе то.

— А сега да се справим с теб, робе — каза Автомедонт, като скочи ловко на крака, напълно съвзел се от мълнията на Хелън. — Ти се закле върху този кинжал да служиш или да умреш. И в крайна сметка не изпълни клетвата си.

Той извади украсен със скъпоценни камъни бронзов кинжал от ножницата на колана си. Преди Хелън да успее да надигне пребитото си тяло на колене, за да защити Зак, Автомедонт заби острието право в гърдите му.

Хелън улови Зак, когато той падна до нея на земята. През ума й премина светкавичен спомен за един път във втори клас, когато Зак падна от гимнастическия лост и си навехна глезена. Беше имал същото невярващо и объркано изражение, с разширени очи, и за миг сега изглеждаше сякаш отново беше на седем, и те бяха приятелчета, които си разменяха лакомства от кутиите с обяда си.

— О, не, Зак — прошепна Хелън, като го положи на земята възможно най-леко и внимателно. Автомедонт се извърна от клането, което беше предизвикал, и вдигна ръце към сините наченки на зората на хоризонта.

— Аз изпълних моята част от сделката, Арес — каза той възторжено. — Сега ми дай каквото искам. Събери ме отново с моя брат.

— Хелън — изхриптя Зак настойчиво, докато Автомедонт призоваваше небето. — Кръвният му брат… не е бил бог, както си мислеше Мат. — Той грабна острието, което още се подаваше от гърдите му, и го задърпа, като се нараняваше все повече и повече.

— Не, остави го вътре. Може да умреш от загуба на кръв! — опита се тя да възрази с накъсания си шепнещ глас, но Зак не се отказа, докато Хелън не му помогна да измъкне острието. Той многозначително обви ръцете й около малкия нож.

— Бил е Ахил.

Зак остави главата си да падне назад и обърна лице към краката на Автомедонт, които бяха само на сантиметри от гаснещите му очи. Без да помисли втори път, Хелън завъртя ножа в ръката си, хвана здраво дръжката и го заби в петата на Автомедонт.

Той рязко завъртя глава да погледне надолу към нея. Пълен шок и слисване накараха лицето му да застине във вцепенена зяпнала гримаса. След броени секунди той се втвърди в каменна статуя, която започна да се пропуква, после да се рони, а после се разпадна на купчина пепел. Хелън погледна надолу към Зак и видя, че той се усмихваше.

— Дръж се — изграчи Хелън, докато се оглеждаше наоколо за нещо, с което да притисне раната на Зак. Видя окървавената му тениска да лежи на няколко метра от тях и с усилие посегна за нея.

— Не си отивай — помоли Зак, като държеше ръката й. С другата си ръка той бръкна в купчината пепел, която някога беше Автомедонт, и извади красивия кинжал, подавайки го на Хелън. — Предай на Мат, че съм казал, че е страхотен приятел.

Тялото му се отпусна и очите му станаха безизразни, и Хелън разбра, че е мъртъв.

— Виж, Ерида, не съм го измамил — мирмидонецът си получи каквото искаше — изкиска се един глас, от който сърцето на Хелън за миг спря. — Той отново се събра с Ахил. Само че не на Земята, където би искал!

— Поне робът му ще бъде там, за да се грижи за него в Подземния свят — изсъска женски глас.

Хелън затвори очите на Зак, обещавайки безмълвно, че ще се погрижи Зак да стигне до Елисейските полета, да пие от Реката на радостта и никога повече да не е принуден да служи на никого. После се обърна да погледне онова, което вече можеше да помирише.

Арес стоеше от другата страна на пропастта, а от двете му страни бяха сестра му Ерида и синът му Деймос. Хелън обори глава и се задъха, знаейки, че беше истина. Олимпийците бяха свободни. Почувства нечия ръка на рамото си и когато вдигна поглед, видя Лукас и Орион, наведени до нея.

— Как? — прошепна Орион, като посочи Арес.

— Тримата — отговори Хелън. — Станахме кръвни братя.

Лукас и Орион се спогледаха измъчено, осъзнавайки твърде късно, че по-добрата им природа беше използвана срещу тях.

— Можеш ли да летиш? — прошепна Лукас, като притискаше ранената си ръка до тялото. Орион беше до него, блед и треперещ от загубата на кръв. Никой от двамата не беше в състояние да се бие. Хелън погледна през дълбокия процеп в земята към Арес.

Беше изпитвала ярост преди, но това беше различно. Помисли си колко безпомощна се бе чувствала, когато беше вързана и изцяло оставена на неговата милост, докато той я биеше. Вероятно беше причинявал това на безброй хора, помисли си тя. А сега отново беше свободен. Задължение на Хелън беше да се увери, че той никога повече няма да изтезава никого друг. Тя беше пуснала това чудовище на свобода в света. Сега трябваше да го укроти.

— Никъде няма да вървя. — Изправи се вдървено. Единият й крак още не реагираше много добре, но за това, което планираше, не й беше нужно.

— Да не си откачила? — изпелтечи Орион, като я дръпна леко за ръката, опитвайки се да я накара да се сниши. Хелън покри ръката му със своята, докато той спря.

— Хелън, невъзможно е да се надяваш, че ще спечелиш тази битка — каза Лукас примирено, сякаш знаеше, че вече е загубил този спор. Изправи се до нея, хвана я за ръката и погледна Орион. — Как се чувстваш? Попита.

— Ужасно — Орион трепна, докато също се изправяше на крака. — И съм напълно сигурен, че скоро ще се почувствам още по-зле.

Хелън се опита да им се усмихне и да им каже колко много обича и двамата, но, по дяволите, лицето я болеше твърде много и тя едва можеше да говори, затова се задоволи само да стисне ръцете им с благодарност.

— Имаме ли план? — попита я Лукас, сякаш знаеше, че отговорът е отрицателен, но все пак нищо не му струваше да попита.

— Наистина ли ще се опитате да се биете с мен, малки полубогчета? — изкрещя слисано Арес от отсрещната страна на пропастта. Хелън не му обърна внимание.

— Колко е дълбок този процеп, Орион? — попита тя под нос.

— Колко дълбок ти трябва?

— Спуска ли се надолу в пещерите? Онези с порталите? — продължи тя. Орион кимна, все още объркан. — А можеш ли да го разшириш, когато те помоля?

— Със сигурност, но… — Орион млъкна, без да довърши, когато внезапно му просветна какво имаше предвид Хелън. Той се намръщи и започна да клати глава към нея, но така и не получи шанс да изрече гласно притесненията си.

Арес вдигна ръждивия си, назъбен меч над главата и избухна в пламъци. Но ако Арес очакваше Хелън да се страхува от огън, горчиво грешеше. Хелън се хвърли през пропастта и се приземи върху него в свръхмасивното си състояние, още преди той да успее да нададе докрай бойния си вик.

Тя го заби на шейсет сантиметра надолу в пръстта, чак до ръба на пропастта. Той се опита да й отреже главата, но тя отблъсна острието на меча му с опакото на неуязвимата си ръка, сякаш отпъждаше муха. Отвратителният меч прелетя над ръба на бездната. Арес го проследи с отворена уста как се отдалечава от него.

Преди той да успее да се съвземе от шока, Хелън притисна колене около ребрата му и заби пръсти в гърлото му, задушавайки го е всичките си четири разранени и насинени крайника. Огънят му пламна по-ярко, сякаш се опитваше да я обгори, но Хелън само стисна по-здраво. Нейната мълния беше десетократно по-гореща от всеки пламък и за да му покаже, тя изпрати две мълнии право във врата му с двете си ръце.

Докато Арес се гърчеше в конвулсии под безмилостното нападение на Хелън, Лукас и Орион се хвърлиха върху Ерида и Деймос, като нападнаха слисаните божества и ги обсипаха с удари. Никой от Потомците не можеше наистина да убие някого от безсмъртните, но Хелън не я беше грижа. И без друго смъртта беше твърде добра за Арес.

— Орион! Сега! — изкрещя тя, като стисна Арес в мечешка прегръдка и поемайки по-голяма тежест, отколкото беше опитвала преди. Почувства как Арес увеличава размерите си, като ставаше все по-едър и по-едър, докато ревеше от ярост, и го притисна отчаяно. За миг си помисли, че Орион няма да успее да се справи.

Земята под тях се разлюля и потрепери, а после поддаде. Вкопчени един в друг, Хелън и Арес пропаднаха в дълбоката пропаст, като се търкаляха и се въртяха към леденостудения портал, който сияеше слабо на дъното.

Хелън не знаеше дали ще се получи или не. Можеше да влиза и да излиза от всички нива на Подземния свят, докато спеше, но за първи път се опитваше да го направи, докато беше будна. Не знаеше дали може да отвори постоянен портал, или само да създава нови, когато спеше. Съсредоточи се да остане спокойна, както правеше, когато се отпускаше, за да заспи, преди да слезе, и изпита надежда, че ще се случи най-доброто. Точно преди да се ударят, Хелън проговори.

— Отвори се, Тартар, вземи Арес и го заключи при всички зли духове, които е измамил — каза тя.

Не можеше да убие безсмъртен, но беше почти сигурна, че ако успееше да прекара Арес през някой портал, можеше да го затвори в Тартар завинаги. Знаеше от опит, че това е далеч по-лошо от смъртта.

Ледът се разцепи и тя и Арес престанаха да падат и започнаха да кръжат. Сто ръце се подадоха през камъните и леда и сграбчиха различни части от Арес.

— Невъзможно — промълви той, приковал очи в тези на Хелън.

— Върви в ада — прошепна тя.

И после го пусна. С оглушителен писък, Арес потъна в тъмната яма на Тартара, повлечен от стоте ръце. Безброй гърчещи се ръце се сключиха върху него, докато накрая Арес, богът на войната, изчезна под тях завинаги.

Порталът се затвори, оставяйки Хелън да кръжи на дъното на тъмния процеп. Единственият звук идваше от нея: задъхваше се от изтощение.

Зрението й се замъгли. Едва успявайки да се носи плавно, тя се изтласка с ръце нагоре по стените на пропастта. Тялото й затрепери силно и главата й започна да клюма. Докато се издигаше по-високо, чу как няколко гласа многократно я викат по име. С мъка започна да си проправя път към звука, ридаейки от изтощение и болка.

Точно когато силите я напуснаха, две различни, но нежно обичани ръце посегнаха през ръба на ямата и я извлякоха в розовия въздух на нова зора.