Джоузефин Анджелини
Безсънна (17) (Търсачът в дълбините)

16

— Хелън? — извика Орион отнякъде много далече.

— Боже, тежка си — изпъшка Лукас.

Хелън не можеше да проумее защо вдигаха такава врява, когато тя се опитваше да спи. Беше грубо.

— Съжалявам, но не очаквах тук да е толкова пренаселено — отвърна раздразнено Орион. Хелън се опита да си припомни къде беше това „тук“.

— Не е каквото си мислиш. Дойдох да я пазя, докато се спусне — изсумтя Лукас. — Знаеш ли какво? Ако не се събуди, остави я.

— Защо сте толкова шумни, вие двамата? — промърмори раздразнено Хелън, като отвори очи.

Видя, че лежеше с лице надолу върху Орион, а той на свой ред беше приковал под себе си Лукас. Всички бяха един върху друг в малкото й легло, оплетени в одеялата и посипани с лед, като глазура върху торта от няколко блата. След всичко, което се беше случило в Подземния свят, от ума на Хелън се беше изплъзнал фактът, че беше слязла в Подземния свят, докато Лукас я държеше в прегръдките си, и макар че в онази друга вселена се бяха случили много неща, в тази бяха изминали само миниатюрни частици от секундата, преди тя да се появи отново в леглото си с Орион в прегръдките си.

Хелън погледна надолу към Потомците, притиснати като в сандвич, и се опита да не се изчервява. Тя нямаше причина да се смущава за нищо от това, нали?

— Защо си толкова дяволски тежка? — попита Лукас задъхано, когато натискът изкара въздуха от дробовете му. — Повдигал съм училищни автобуси с по-малко усилия.

— Не знам — измънка Хелън и се опита да освободи гравитацията. Не се получи напълно, макар че все пак почувства как олеква малко. — Какво става, по дяволите?

— Какво има? — попита Орион.

— Не мога да се нося плавно! — Тя потръпна, когато ледът в косата й се стопи и се превърна в студена вода, която потече надолу по тила й.

— Успокой се и опитай пак — каза Лукас тихо.

Тя го направи и след няколко мига се получи. Тя започна да кръжи над Орион, докато размотаваше задушаващите одеяла, а после плавно се отдалечи от него.

— Това е толкова невероятно — каза Орион, като погледна Хелън с благоговение, когато се смъкна от Лукас и се измъкна от леглото.

— Никога ли не си виждал Хелън да лети? — попита Лукас, а после кимна, когато се сети за причината. — В Подземния свят нямаме сили. Хм — промърмори на себе си, като се взираше в бързо топящия се лед върху леглото на Хелън, дълбоко замислен.

— Лукас, успяхме — каза Хелън. Той погледна нагоре към нея, бързо отхвърляйки погълналите го мисли. — Всички сме свободни — Потомците, Фуриите. Всички.

— Сигурна ли си? — попита той, осмелявайки се да се усмихне.

— Има само един начин да разберем — каза Орион. Извади телефона си, набра номер и изчака, докато някой вдигна от другата страна. — Хектор. Мислим, че всичко приключи. Ела у Хелън възможно най-бързо. — Той прекрати разговора и погледна спокойно Хелън и Лукас. Очите на Лукас се разшириха от безпокойство.

— Сигурен ли си, че това е добра идея? — несигурно се обърна Хелън към Орион.

— Не, той е прав — каза Лукас и сякаш се напрегна за нов сблъсък с братовчед си. — По-добре е да пробваме това, когато сме само ние четиримата. По-безопасно е.

— Добре. Но може ли да го направим навън? — попита Хелън смутено. — Баща ми наистина обича тази къща.

В мига, щом Хелън изрече това, я заля тревога за Джери. Беше изтикала мисълта за него на заден план, за да се съсредоточи върху това, което трябваше да направи, но сега, когато не търчеше наоколо като луда за пръв път през това, което сигурно беше най-дългият ден от живота й, Хелън отчаяно искаше да разбере какво се беше случило с баща й.

Поведе Лукас и Орион надолу към предния двор на къщата си, а после извади телефона си, за да се обади на Клеър.

— Как е татко? — попита Хелън веднага щом тя вдигна.

— Ааа. Жив е — каза Клеър предпазливо. — Виж, Лени, няма да те лъжа. Положението е лошо. Сега точно се връщаме в имението. Джейсън и Ари ще работят по него там, но е изключение на това, не знам какво да ти кажа. Шофирам, така че по-добре да затварям. Ще ти се обадя по-късно, ако нещо се случи, става ли?

— Добре — опита се да каже Хелън, но думата излезе като шепот. Тя натисна копчето за прекратяване на разговора и бързо избърса мокрите си бузи, преди да вдигне поглед. Орион и Лукас се взираха в нея.

— Джери да не е…? — започна Орион.

— Не е добре — каза Хелън със странно висок тон.

Хелън започна да крачи и не знаеше какво да прави с ръцете или краката си. Докосваше несъществуващите си джобове, прокарваше пръсти през разчорлената си коса и подръпваше дрехите си. Сякаш всичките й крайници изведнъж бяха подхванати от ветреца и той ги размяташе с плясък, като някой от онези вентилатори, изработени като човешки фигури, които танцуваха пред някой автосалон. Без Джери, тя беше просто едно напълно изгубено същество.

— Джейсън и Ариадна са много талантливи, Хелън — каза Лукас с нисък глас. — Ще се борят за него. Знаеш това, нали?

— Да — каза Хелън разсеяно, като продължаваше да крачи. — А ако не успеят да го спасят, ще сляза там долу и ще…

— Не го казвай, Хелън — прекъсна я настойчиво Орион. — Може и да си Търсачът в дълбините, но въпреки това Хадес е Повелител на мъртвите. Помниш ли какво стана, когато каза, че ще освободиш Персефона? Колко лесно се справи той с теб? Дори не си помисляй да се опитваш да крадеш от него.

— Не може да получи баща ми — каза тя, внезапно много неподвижна. Вдигна поглед и се втренчи в Орион, предизвиквайки го да й възрази. — Ако трябва, ще преобърна Подземния свят надолу с главата и ще го тръскам, докато Джери изпадне от него, но Хадес не може да вземе баща ми.

— Хелън — каза Лукас, с лице, подобно на маска от страх, — никой смъртен не може да го измами или да го победи. Моля те, слушай…

— Люк? — въпросителният глас дойде от отсрещната страна на тъмния двор.

Лукас се завъртя рязко, за да застане лице в лице с Хектор, който крачеше към тях през моравата на Хелън. Онова, което се канеше да каже на Хелън, бе незабавно забравено. Хектор спря на няколко крачки от Лукас, и те се взряха един в друг напрегнато, и двамата — в очакване на Фуриите. Които не се появиха.

— Кучи син — прошепна Лукас, за миг твърде зашеметен, за да помръдне. Погледна шокирано Хелън. — Наистина си успяла.

Братовчедите се приближиха един към друг и се сграбчиха в мощна прегръдка, като и двамата се извиняваха едновременно. Докато гледаше отстрани, Хелън почувства, че Орион се взира в нея. Хвърли поглед към него и откри, че той я наблюдава разтревожено.

— Принцесо! — възкликна Хектор, като пусна Лукас и обгърна Хелън в една от силните си прегръдки. — Знаех си, че можеш да го направиш.

— Много ми помогнаха — засмя се Хелън, когато Хектор я повдигна от земята и я притисна здраво.

— Чух — каза Хектор, като я пусна долу, за да се обърне с лице към Орион. Притегли Орион в една от мъжките си прегръдки, придружена с мощно потупване по гърба, а после се обърна отново към Лукас: — Къде са останалите от семейството?

— Почти всички се върнаха у нас, но преди по-малко от час видях бащите ни да се бият с Ерида в безредиците. Май я бяха притиснали натясно, но не видях никого да се бие с Деймос. Той може още да е на свобода. — Лукас докладва всичко това с войнишка точност.

— Просто ми се ще да знаех защо всички тези дребни божества са решили да цъфнат неочаквано днес и да привлекат вниманието след толкова много десетилетия мълчание. — Хектор прехапа устна. Очите му се стрелнаха нагоре и срещнаха тези на Хелън, и раменете й увиснаха, когато разбра какво искаше да каже той. Защо все тя беше виновна за всичко?

— Чакай. Къде другаде са били видени дребните божества днес? — попита Орион, като се спогледа объркано с Лукас. Хектор разказа на Орион и Лукас как Танатос е нахълтал на Конклава в Ню Йорк, и за факта, че Автомедонт може да е нарушил договора си с Тантал.

— Къде е Дафна? — попита Орион, загрижен за нея.

— Когато я видях за последно, убиваше с електричество онова скелетоподобно създание. Защо? Търсиш си собствена битка? — обърна се Хектор към Орион с дяволита усмивка.

— По дяволите, да — отвърна Орион незабавно, като му се ухили в отговор. Хелън си помисли, че двамата малко прекалено много се наслаждават на перспективата за открита схватка с дребните божества.

Наложи й се да тръсне глава, за да я проясни. По някаква причина непрекъснато виждаше Орион и Хектор в доспехи. Когато Хектор се обърна, за да включи в разговора Лукас, чувството й за дежа вю се усили още повече. За миг й се стори, че Лукас е облечен в нещо подобно на тога.

— Чакайте, хора. Бащата на Хелън пострада. И не съм сигурен, че ми харесва идеята тя да е насред метеж, при положение че Автомедонт е на свобода — вметна Лукас, преди да успеят да хукнат. Хвърли поглед към нея и челото му се сбърчи загрижено, когато видя лицето й. — Аа, Хелън? Добре ли си?

— Да — каза тя, като се отърси от обзелото я чувство и разтри слепоочията си. — Просто съм толкова уморена, че май започват да ми се привиждат разни неща. — Например дворец от мрамор, осветен от факли, и как всички са облечени в доспехи от кожа и бронз.

— Тогава върви при баща си — каза й Хектор. — Лично аз мисля, че можеш да се заемеш с мирмидонеца, но както и да е. Пази се. Ние тримата можем да се справим с това без теб.

— Не, трябва да помогна.

— Върви — каза Орион, като завъртя очи към нея. — Ако загазим, може да дойдеш да ни спасиш с всемогъщата си мълния, става ли?

— Сигурен ли си? — попита тя с признателна усмивка, вече издигайки се във въздуха.

— Това е адски удивително — прошепна Орион, забравяйки всичко, за да се възхити на Хелън, когато тя се понесе плавно над него. Действайки импулсивно, той протегна ръка нагоре и прокара опакото на пръстите си отзад по прасеца й. Хелън преглътна с усилие, за да разтопи буцата в гърлото си, и погледна Лукас, който нарочно гледаше в друга посока.

Орион проследи погледа на Хелън и отпусна ръка, осъзнал какво прави.

— Изчезвай оттук, принцесо — каза Хектор многозначително. — Върви да се погрижиш за Джери.

Хелън не се сдържа, хвърли поглед към Лукас и оформи с устни думата „внимавай“ в негова посока, докато Хектор и Орион се отправяха към центъра на града.

— Ти също — прошепна той в отговор, с топъл поглед. Стомахът й вече беше като изпълнен с пърхащи пеперуди от интимното докосване на Орион, а сега пеперудите придобиха размерите на пътнически самолет. Лукас се обърна и хукна, за да настигне Хектор и Орион, оставяйки Хелън увиснала задъхано във въздуха. Докато ги гледаше как се отдалечават с бясна скорост, тя не можеше да реши в кого й се иска да се взира повече — в Лукас или в Орион. Вниманието й така се разкъсваше между двамата, че й се струваше, че гледа тенис мач.

Дълбоко смутена, Хелън литна към Сиасконсет, приземи се в задния двор на семейство Делос и се застави да превключи на друга вълна и да се съсредоточи върху баща си. Втурна се в къщата и отиде право при Ноел, която беше в кухнята и готвеше като бясна.

— Хелън! — възкликна тя, без да вдига поглед от грамадната тенджера, която разбъркваше. — Слез долу, мини покрай салона за упражнения и влез в мазето. Ще намериш три фризера. Отвори ниския и извади голямото парче месо за печене. Бързо-бързо! Всички ще са гладни.

— Ниският. Голямото парче. Разбрано — потвърди Хелън и хукна да изпълни поръчката на Ноел. Дори не се опита да спори. Може и да не познаваше семейство Делос от твърде отдавна, но знаеше достатъчно, за да е наясно, че когато е в кухнята на Ноел, е по-добре да прави каквото й се казва. Върна се след половин секунда и сложи замразено парче месо за печене, голямо колкото цял вол, в мивката, към която Ноел сочеше изнервено.

— Лекуват Джери в стаята за гости, в която обикновено те настаняваме — каза Ноел, като най-сетне се обърна към Хелън със съчувствено изражение. — Влез тихо. Ако единият или двамата близнаци спят, не ги буди. Това може да ги нарани.

— Добре. Благодаря — каза Хелън.

Тя кършеше ръце и пристъпваше от крак на крак, без да знае какво да прави. Знаеше, че трябва да се качи горе и да види как е баща й, но не искаше да го вижда ранен. Почувства как отново губи опора.

Когато видя пристъпа на нервност, обзел Хелън, очите на Ноел се разшириха и тя незабавно остави обгорената си дървена лъжица, избърса пръсти в престилката си и придърпа Хелън в голяма, мека прегръдка. Отначало Хелън бе толкова стресната, че се вцепени, но после просто забрави всичко и наистина се отпусна в прегръдката. Ноел ухаеше на хлебно тесто и бебешка пудра. Хелън не помнеше някой друг, освен Кейт да й е създавал това пухкаво и отпускащо усещане. Беше като да прегърнеш топъл мъфин.

— По-добре ли си? — попита Ноел, като се облегна назад и погледна преценяващо Хелън. — Изглеждаш изтощена. Отново ли спря да сънуваш?

— Не, мога да сънувам — каза Хелън, засмивайки се леко, докато приглаждаше вече скъсаната си и мръсна рокля и се чудеше откъде знае Ноел за цялото това нещо с несънуването. — Просто беше наистина дълъг ден.

— Знам, милинка. А ти направи толкова много — каза Ноел, като обгърна лицето на Хелън с длани и я погледна внимателно с широко отворени, любящи очи. — Благодаря ти, че върна моя Хектор обратно при нас. — Ноел я целуна по челото: жестът напомни на Хелън за Лукас. Което й напомни…

— Чакай. Как изобщо знаеш за Хектор? Това стана преди, кажи-речи, пет минути.

— Всичките ми момчета се обаждат първо на мен, когато имат много добри или много лоши новини. Междинните новини са тези, в които момчетата не ги бива толкова — каза Ноел с широка усмивка и присвити очи. — Ще разбереш сама някой ден. — После се обърна отново към плота, взе грамадански нож, накълца нещо така, сякаш я беше обидило, и изсипа жалките му останки в къкреща тенджера.

Изненадвайки сама себе си, Хелън обви ръце около Ноел отстрани и си открадна бърза прегръдка. Ноел разсеяно я целуна по темето и я погали по косата, докато разбъркваше, сякаш беше свикнала както да показва, така и да получава случайни жестове на обич във всеки миг от всяко дете в близкото си обкръжение. Вече по-спокойна и готова да се справи, Хелън се качи горе да намери баща си.

 

 

Автомедонт остави господаря си в странната междинна земя на дъното на пещерата, качи се над земята и призова своя роб. Простосмъртното момче не беше привикнало към новия си живот като слуга, но, за свой късмет, беше умерено интелигентно и не допускаше много грешки. Щом Автомедонт изпрати указания в пещерата и попита за уговорените мерки, той хукна обратно към Нантъкет, все още, без да е сигурен дали проклятието на Фуриите е напълно премахнато или не. Беше готов да рискува и да задейства плана и в двата случая, но му трябваха цели трийсет и осем минути да се върне и да открие Лицето.

Отначало Автомедонт я беше потърсил в дома й, но бе открил само миризмата й, носеща се тежко в предния двор. Можеше да усети със сетивата си, че не е била сама, и дори, че Прокуденикът е бил с нея в къщата й. Един кратък поглед към земята му подсказа, че не беше имало сблъсък, никаква предизвикана от Фуриите схватка. Имаше само едно обяснение за това.

Търсещата в дълбините беше успяла! След толкова много чакане и дебнене, след като толкова много поколения бяха показали, че са недостойни, най-сетне бе дошло времето. Господарят му беше прав. Всичко, от което бе имала нужда, беше един лек подтик, малък стимул да разгадае станалото, и тя беше успяла. Това не беше двойничка. Тази Търсеща в дълбините беше принцесата, която беше чакал — истинската Елена.

Въодушевен от тази нова победа, Автомедонт опита вкуса на следите. Все още бяха толкова пресни, че можеше да долови емоциите на Потомците, които ги бяха оставили. Във въздуха не витаеше нищо, освен усещане за братство — братство и неумираща любов. Вкусът на любов се усили, а после избледня в бурните ветрове на атмосферата. Тя сигурно беше отлетяла. Мъжете определено бяха побягнали заедно към центъра на града, обратно към метежа, който бе внимателно организиран така, че да държи заета малката армия от силни Потомци, които пазеха тази нова — и, Автомедонт беше готов да се закълне в името на боговете, истинска — Елена. Дотук всичко вървеше според плана, с изключение на най-важната част.

Автомедонт стоеше съвсем неподвижно. Не можеше да си позволи да направи дори едно излишно движение. Това беше събитието, зараждало се в продължение на три хиляди и петстотин години. Всичко беше в ред, всичко най-сетне беше такова, каквото винаги бе трябвало да бъде едно нещо. Трябваше да намери Хелън.

Тя не беше в дома на простосмъртния си баща. Не беше с любимия си. Не беше на училище. Освен ако не беше напуснала острова, което тя почти никога не правеше, оставаше само едно място… Сателитното жилище на Тиванската Династия в Сиасконсет.

 

 

И двамата близнаци спяха, по един от двете страни на Джери в голямото, бяло легло, в което самата Хелън беше оздравявала след падането си с Лукас. Лицето на Джери изглеждаше бледо и хлътнало, сякаш му бяха изпуснали въздуха. Легнали върху завивките и свити на кълбо като котки в долния край на леглото, близнаците бяха затворили очи в неспокоен сън.

Дишаха задъхано, а пръстите им непрекъснато се присвиваха, приемайки вид на хищни нокти, челата им се бърчеха заедно, сякаш двамата сънуваха един и същи кошмар. Въздухът в стаята беше горещ и сух като в пустиня. Хелън знаеше, че това означава, че те следват Джери в периферията на сухите земи, точно извън Подземния свят, опитвайки се да отведат изплашения му дух обратно в тялото. Бореха се като обезумели, това беше очевидно, и двамата бяха покрити с пот и бяха по-бледи от листове хартия. Хелън знаеше, че няма да издържат още дълго.

Кейт се надигна от един стол в ъгъла и се втурна да прегърне Хелън, когато тя влезе в стаята. Докато се прегръщаха. Хелън видя Клеър да седи на пода от онази страна на леглото, където беше Джейсън. Клеър погледна изнурено Хелън и се изправи предпазливо, сякаш краката й бяха заспали отдавна. Трите безмълвно се съгласиха да отидат в друга стая надолу по коридора, преди да проведат разговора си, за да не безпокоят триото в болничното легло.

Без да иска, Кейт случайно избра стаята на Лукас. Хелън едва не отстъпи назад, но после откри, че не можеше да устои на изкушението да бъде близо до нещо, което му принадлежеше.

— Какво става? — попита Хелън.

— Джейсън каза, че Джери се е изгубил там долу. Каза, че всичко това е трябвало да свърши още преди да се качим в колата и да дойдем тук — каза Клеър спокойно. Кейт се включи в разговора, неспособна да се сдържи.

— Обаче се намесил някакъв ужасен бог. Трябва да е повел духа на Джери в грешната посока, докато го носехме към колата — каза Кейт с треперлив глас. — И сега близнаците не могат да го намерят.

— Морфей се срещна с Ариадна на границата на владенията си, за да й каже, че Арес е онзи, който е подвел баща ти — каза Клеър приглушено и погледна към Кейт за съдействие:

— Хелън, защо Богът на войната се опитва да убие баща ти? — попита Кейт, с треперещ глас на ръба на истерията. Кейт беше практична жена и не бе привикнала към емоционални изблици, но още се опитваше да проумее факта, че всичко, което познаваше като мит, всъщност беше вярно. Хелън хвана ръката й и я стисна.

— Трябваше да ти кажа — рече Хелън, неспособна да погледне Кейт в очите. — Мислех си, че мога да те защитя, ако те държа настрани от това, че ти и татко можете да продължите с живота си, ако просто не знаете. Звучи толкова глупаво сега, когато го изричам на глас, но наистина вярвах, че може да се получи, и съжалявам. Арес се опитва да се добере до мен. Не знам защо го прави, но знам, че използва татко като примамка.

— Добре — каза Кейт, като избърса една готова да капне сълза и присви решително устни. — Е, какво можем да направим по въпроса? Как ще спасим Джери?

— Не ние — прошепна Хелън мрачно, спомняйки си предупреждението на Морфей, че Арес мечтае да я нарани. — Аз. Арес иска мен.

— И ти просто ще изтичаш право там долу, за да се изправиш срещу него, така ли? — попита Касандра от вратата. Хелън се обърна и видя Касандра, застанала зад нея с гневно скръстени ръце. — Макар да знаеш, че това вероятно е капан?

— Да. И трябва да отида незабавно.

— Лени, това е кажи-речи най-тъпото нещо, което съм те чувала да изричаш — каза Клеър, толкова слисана, че лицето й загуби всякакъв израз. — Мат е по-добър боец от теб, а той дори не е Потомък. А ти си мислиш, че можеш да нападнеш Арес сама?

— Да — каза Хелън, като огледа безстрастно шокираните лица на всички. — Аз съм Търсачът в дълбините. Аз мога да контролирам Подземния свят, а Арес не може. Не знам какво говори за мен фактът, че имам власт над онова място, но е налице. Тук горе със сигурност няма да имам голям шанс срещу него. В Подземния свят обаче мога да го победя — поне за достатъчно дълго, за да върна баща си. Знам това.

Хелън отиде до леглото на Лукас и дръпна надолу завивките.

— Хелън. Баща ти не би искал да се излагаш на опасност заради него — каза Клеър твърдо, като сложи ръка на рамото на Хелън и я завъртя. Хелън не можеше да си спомни кога за последен път Клеър се беше обърнала към нея с цялото й име. Тя, Кейт и Касандра бяха готови да я спрат, което можеха да направят с лекота. Освен ако не ги убедеше, че всичко, което трябваше да направят, беше да я задържат будна.

— Знам, че татко не би искал това, но… ами, толкова по-зле! — избълва накрая Хелън с рязък шепот, като се опита да не повишава глас и почти се провали. — Той ще умре, ако не го отведа от Арес, а ако близнаците останат там долу още дълго, те също ще умрат. Знаеш, че съм права, Клеър. Знаеш как всяка секунда на границата на Земите на сенките се струва като цяла вечност на душата, която се препъва из нея.

Клеър сведе очи и завъртя глава, кимайки мъчително. Наистина знаеше и споменът още я плашеше.

— Просто почакай Орион да те придружи — каза умолително Касандра, като прекоси стаята и отиде до леглото на Лукас, докато Хелън се вмъкваше в него.

— Не мога. На Орион му отнема половин час да слезе от Нантъкет до мястото на портала във вътрешността на континента. В Подземния свят времето се движи различно, но духът на баща ми още не е в Подземния свят. Времето не е спряло, то е разтеглено за него и близнаците, и всяка секунда, която губя тук горе, на тях там долу им се струва като безброй дни. Джейсън, Ари и баща ми няма да издържат в тази пустиня дори само още половин час. Трябва да отида сега.

Кейт, Клеър и Касандра се спогледаха тъжно. Знаеха, че Хелън е права.

— Иска ми се да можех да кажа, че всичко ще се оправи, но от известно време не мога да виждам бъдещето ти. Съжалявам — каза Касандра, като се наведе импулсивно напред да я целуне по бузата. — Късмет, братовчедке — прошепна тя нежно, като се вкопчи здраво във врата на Хелън.

Хелън протегна другата си ръка и придърпа и Кейт, и Клеър в прегръдката.

— По-добре сега си тръгвайте и затворете вратата след себе си — каза тя решително, като ги пусна и трите. — Всеки момент тук ще стане опасно студено.

 

 

Оракулът беше близо. Това беше проблем. Скъпите й простосмъртни женски създания можеха да умрат и да провалят плановете на Дванайсетте, но Оракулът беше от почти толкова важно значение, както самата Хелън, а за нещастие беше далеч по-крехка.

Истинските Оракули, които бяха достатъчно силни, за да понесат смазващото бреме на бъдещето, бяха ценни, и макар боговете да бяха подвластни на Богините на съдбата точно както и смъртните, никога не бяха имали собствен Оракул. Осигуряването на такъв винаги бе било върховен приоритет. Специално тази Касандра беше любимка на Аполон. Беше я чакал в продължение на хилядолетия.

Подслушвайки разговора между принцесата и Оракула, чу как тя захапа стръвта. Независимо колко опасно беше за нея, тя щеше да последва баща си долу до Земите на сенките, точно както бе предвидил господарят му.

За Автомедонт се отваряше съвсем малка възможност. Можеше да нанесе удар само след като тя създаде портал, но преди да слезе. Ако не я ужилеше тогава, талисманът на богинята, който винаги носеше на шията си, щеше да попречи на всяко проникване. По-лошо — тя щеше да е в състояние да го омаломощи с мълнията си за достатъчно време, за да отлети. Беше уязвима само за миг — студът на Празнината беше знакът — а после той разполагаше с частица от секундата, за да действа.

Крачейки около външната страна на имението, Автомедонт се опита да долови във въздуха миризмата на някого от защитниците й. За щастие те бяха твърде заети в центъра на града. Автомедонт чу как Наследницата, истинската принцеса от легендата, отпрати помощничките си с любяща прегръдка и се отпусна в транса на съня, умственото състояние, от което предпочиташе да призове портала. Моментът беше настъпил.

Автомедонт скочи напред, като изби предната врата и хукна нагоре по стълбите на четири крака. Онази простосмъртна, майката, вдигна ръка да призове върху него проклятието на Хестия, но беше твърде бавна.

Прескачайки безценния Оракул, за да я пощади, Автомедонт блъсна двете красиви, но безполезни помощнички настрана. Разби вратата на любовника на трески, скочи върху леглото и обгърна главата на спящата принцеса в дясната си длан половин секунда преди тя да се спусне в Подземното царство, точно в момента, в който беше най-уязвима. Красивите й кехлибарени очи се отвориха рязко. От вътрешността на лявата си китка Автомедонт измъкна жилото си от обвивката му и прониза отпуснатата шия на Принцесата. Миглите й изпърхаха, а устните й потрепнаха, когато отровата му навлезе в кръвта й. Той чу писъци от коридора и от най-долния край на стълбите, но шумът нямаше значение. Той си беше получил плячката и никой от тях не беше и наполовина достатъчно силен, за да му попречи да си я вземе.

Принцесата притихна. Автомедонт я вдигна и изнесе парализираното й тяло от прозореца на любовника и отвъд острова.

 

 

Лукас гледаше как Хектор се превърна в размазано петно, потегляйки с бясна скорост да намери баща си, докато двамата с Орион останаха да помогнат на скупчена групичка ранени хора да се върнат на тротоара. Оформяше се пункт за разпределяне на пострадалите и хората, които живееха в района, излизаха от къщите си с вода, превръзки и комплекти за първа помощ, за да помогнат на ранените. Лукас и Орион бяха настояли Хектор да тръгне, но самите те трябваше да се възпрат, когато не можаха да пренебрегнат виковете за помощ.

— Трябва да проверим и съседната пресечка — каза Орион, след като помогнаха на последните пострадали, и двамата затичаха с човешка скорост надолу по най-близката уличка.

— Почакай — извика Лукас на Орион, докато измъкваше вибриращия си телефон от джинсите.

Лукас погледна екрана и видя, че се обаждаше майка му. Отговори веднага, вече изпитвайки неприятно чувство на гадене в стомаха.

— Лукас, той я залови — каза тя с рязък и настойчив монотонен глас. — Хелън точно се готвеше да слезе в Подземния свят да помогне на баща си и на близнаците, когато Автомедонт разби вратата, ужили я, а после скочи през прозореца с нея.

— Преди колко време? — попита Лукас студено.

Очите на Орион се разшириха, когато се зарази от обърканите чувства на Лукас.

— Преди няколко минути. Онова създание събори Клеър и Кейт, и тъкмо успях да се убедя, че са още живи — отговори майка му отвратено. — Не разбирам това, Лукас. Как е успял да ужили Хелън? Поясът на Афродита…

— Трябва да вървя. — Лукас затвори телефона на майка си, не защото беше ядосан, а за да може да помисли. След като предаде информацията на Орион, млъкна.

— Да се върнем ли в твоята къща? Да опитаме да открием следа? — предложи Орион.

— Няма да има такава — каза Лукас тихо: искаше му се Орион просто да млъкне.

— Тогава какво предлагаш? — продължи Орион, като се вглеждаше внимателно в Лукас. Когато Лукас не реагира, той вдигна вежди и повтори: — Лукас, нали знаеш, че мога да разчета чувствата ти. Кажи ми какво мислиш, за да можем да се справим заедно.

— Опитвам се да проумея как, по дяволите, някой би успял да залови Хелън! Някога опитвал ли си се да се бориш с нея? Дори когато отстъпва, тя е истински звяр! — Лукас се олюляваше на ръба на избухването. Искаше му се да удари Орион, но се задоволи да крещи. — Аз едва мога да се справя с нея, а не мисля, че ми е показала дори миниатюрна частица от онова, на което е способна. Можеш ли да си представиш какво би направила на някого, ако се опита да я похити и да я задържи против волята й? Половин Масачузетс ще пламне!

Орион гледаше загрижено към гърдите на Лукас.

— Губиш контрол. Точно сега е нужно да се успокоиш. Заради Хелън. — Орион сграбчи Лукас за рамото и Лукас почувства как го залива топлина. Сърцето му започна да бие по-бавно и го заля вълна от успокояващи чувства.

Лукас знаеше, че Орион беше син на Афродита и можеше да манипулира емоциите, но никога не беше изпитвал наистина такова нещо. Беше физическа промяна, като мигновено действащ наркотик, който влияеше на тялото и ума му, и за миг Лукас се запита точно колко силно можеше да му въздейства Орион, и по какви начини. Щом Орион можеше да го накара да се почувства толкова добре, основателно беше да предположи, че може да го накара да се почувства и ужасно зле. Изводите бяха зашеметяващи.

— Съжалявам — каза Орион, като пусна Лукас. — Не обичам да правя това, без първо да попитам.

— Не, всичко е наред. Имах нужда от това — каза Лукас тихо, знаейки, че Орион не обича да използва таланта си да контролира сърцата при никакви обстоятелства, дори когато можеше да спечели много от това. Продължи с много по-спокоен тон: — Забеляза ли леда по леглото на Хелън, когато тя те доведе обратно от Подземния свят тази нощ? Как не можа да се понесе във въздуха веднага, и как не можех да повдигна двама ви от себе си? Тази загуба на сила на Потомците нормална ли е, когато Хелън се спуска в Подземния свят?

— Нормално е в близост до всички портали, които водят в Подземния свят. Те са мъртви зони. Няма топлина, по стените не растат живи организми и Потомците нямат таланти. Мисля, че Хелън създава временен портал, когато слиза, и сигурно са нужни няколко секунди той да се разпадне, след като тя го унищожи — каза Орион с намръщена замислена гримаса.

— Мислиш ли, че Автомедонт ще знае всичко това за тези портали?

— Не бих се съмнявал. Имало е и други Търсачи в дълбините, а той е по-стар дори от самия свят. Това чудовище вероятно е виждало всичко — каза Орион. — Няма обаче да има много време. Не забравяй, след няколко секунди тя ще може да полети отново.

— Няма да има много време, със сигурност. Но ако го очаква, ще бъде достатъчно. Следил я е със седмици. Вероятно е знаел, че тя със сигурност ще последва баща си долу в Подземния свят — каза Лукас, усещайки, че е на прав път. Това сигурно е било планирано. — Автомедонт просто е трябвало да се погрижи Джери да пострада ужасно — съвсем лесно нещо по време на метеж — а после, когато всички Потомци на острова хукнат да преследват Ерида и Деймос…

— Наоколо не би имало Потомци, които да я защитят, докато се опитва да спаси баща си — довърши Орион. После поклати глава, когато забеляза пролука в логиката им. — Но Автомедонт е можел да направи това всеки момент през изминалите няколко месеца. Тя слизаше всяка нощ, и никой не я пазеше. Защо да чака?

— Ами — каза Лукас, като извърна смутено поглед. — Почти винаги съм бил с нея нощем, обикновено на покрива й. Но никой, дори и Автомедонт, не би могъл да ме види.

— Как е възможно да знаеш това?

— Аз съм Повелител на сенките. И освен това мога да ставам невидим. — Очите на Орион се разшириха. Лукас продължи нетърпеливо, преди да успеят да се отклонят от темата: — Но не става дума за това. Автомедонт е трябвало да изчака Хелън да завърши задачата си в Подземния свят, преди да я залови. Тантал не би посмял да предприеме ход срещу Хелън преди това.

— Но защо да я пленява сега? Тантал знае за мен, а вероятно и за дузината други Скитници. Не може да се надява да завладее Атлантида, освен ако не убие всички ни. Смяташ ли, че има намерение да започне с Хелън?

Светът се наклони върху оста си за момент, докато Лукас обмисляше чутото. Ами ако Хелън вече беше мъртва? Възможно ли беше половината му сърце да умре, без той да го почувства? Лукас пъхна ръка в джоба си и напипа последния обол с мак, останал на света, като го разтри между палеца и показалеца си. Вече знаеше какво ще направи, ако Хелън умре.

— Не знам — прошепна той, прогонвайки тази мисъл засега. Вдигна напрегнато поглед към Орион. — Прав си. Няма логика Тантал да я отвлича сега, но помни, че вероятно вече не той командва парада. Новият господар на Автомедонт сигурно е искал и Фуриите да бъдат отстранени, преди да нареди залавянето на Хелън. Независимо защо Автомедонт е чакал, мога да си представя само едно място, на което някой би бил физически способен да държи Хелън в плен.

— Постоянно съществуващ портал. Моят портал е най-близкият и ме проследиха дотам по-рано тази вечер — каза Орион печално, сякаш му идваше да се нарита. Тръгна на запад. — Искаш ли да чакаш семейството си тук, докато аз я търся?

Лукас се ухили на Орион, без да си прави труда да отговори на въпроса.

Знаеше, че правилната постъпка би била да се свърже с Хектор и да организира схватка „трима срещу един“ срещу много по-силния мирмидонец, но нямаше начин да успее да се застави да остане неподвижен достатъчно дълго, за да се справи с това. Втурна се след Орион и половин миг по-късно бяха в периферията на острова.

 

 

— О, Господи, Мат! Трябва да дойдеш тук — изхриптя Зак в телефона. Дишането му беше неравномерно и слушалката непрекъснато се удряше в брадичката му, сякаш тичаше или вървеше бързо. — Той е хванал Хелън и ще я нарани!

— Чакай. Къде е това „тук“! — прекъсна го Мат. Трескаво махна с ръка към Хектор, Палас, Кастор — всички, които в момента стояха в кухнята на семейство Делос, опитвайки се да открият къде Автомедонт можеше да е завел Хелън. Зак продължаваше да говори, думите се изливаха наведнъж от устата му, като жълтък, изсипващ се от спукано яйце.

— Трябваше да се обадя на Лукас и на онзи Орион — заекна Зак. — Точно това се предполага да направя в този момент, това е, което винаги се е предполагало да направя, и ще го направя, защото не го ли сторя, той ще ме убие, но знам, че това е планът му, така че не мога да го последвам изцяло, нали така? Сметнах, че ако ви кажа, ще можем да измислим нещо.

— По-бавно! Какво имаш предвид под „план“?

— Планът за започването на войната! Той има нужда и от трима им, за да го направи!