Вал Макдърмид
Владения на мрака (40)

Понеделник, 2 юли 2007
Питърхед

— Винаги съм бил убеден, че Синклер по някакъв начин е замесен в това. Не е имало чак толкова много хора, които да са така добре запознати с ежедневието й, за да преценят кога да осъществят отвличането — каза Лосън, а в гласа му вече се долавяше желание да защити позицията си.

Карен беше озадачена.

— Ами бебето? Ако той е направил всичко това, за да се добере до сина си, къде е Адам сега?

Лосън сви рамене.

— Това е въпросът, чийто правилен отговор се оценява с милион долара, нали? Може и Адам да не е оцелял след престрелката. Може Синклер да е намерил някаква жена, която да се грижи вместо него за детето. Ако бях на твое място, щях да проуча сегашния му начин на живот. Да видя дали около него няма някое момче на съответната възраст. — Той се облегна на стола и сключи ръце в скута си. — Следователно не сте се натъкнали на нищо съществено? Търсиш произволно с надеждата да се натъкнеш на нещо ново?

Тя взе навития на руло плакат, който бе подпряла на стола си, смъкна от него ластика и го разгъна, обръщайки го към Лосън. Той посегна към плаката, но се спря и я погледна въпросително.

— Вземи го — каза тя. — Това е копие.

Лосън изглади внимателно хартията и започна да оглежда мрачните черно-бели изображения, плъзгайки пръст по кукловода и марионетките: скелета, Смъртта и козата.

— Това е плакатът, който похитителите ползваха, за да предават исканията си на Броуди Макленън Грант. — Той посочи празното място в долната част на плаката. — Ето тук, където обикновено се поместват подробности за представлението, бяха написани посланията им. — Той я погледна примирено. — Но ти знаеш тези неща. Откъде се появи това?

— Беше намерено в една запустяла къща в Тоскана. Къщата се руши, необитаема е от години. Според местното население в нея от време на време имало незаконно нанесли се обитатели. Последните се изнесли много бързо, без предупреждение, без да се сбогуват с някого. Оставили много от вещите си. Включително и половин дузина от тези плакати.

Лосън поклати глава.

— Това няма кой знае какво значение. И друг път през годините са се появявали такива плакати. Тъй като Синклер се е постарал да създаде впечатлението, че някаква анархистка групировка е решила да нанесе удар на Броуди Макленън Грант, от време на време се намираха разни чекиджии, които разпространяваха този плакат, за да съобщят за някакви свои срещи, организирани действия, такива работи. Всеки път правехме проверки, но нито веднъж не открихме връзка с онова, което се случи с Катрина — той махна пренебрежително с ръка.

Карен се усмихна.

— Да не мислиш, че не знам тези неща? Те поне фигурират в досието по случая. Но този случай е различен. Нито един от плакатите, които са се явявали преди, не е бил точно копие на оригиналните. Имало е разлики в детайлите — така, както се случва, ако се прави копие от снимка в стар вестник. Но този плакат е различен. Той не се различава от оригинала. Специалистите казват, че е идентичен, че за отпечатването му е ползвана същата ситопечатна форма.

Погледът на Лосън се оживи, в очите му проблесна нескрит интерес.

— Шегуваш ли се?

— Имаха цял уикенд да преценяват. Казват, че нямало никакво съмнение. Но кому е било необходимо да съхранява печатната форма толкова години? Това е единственото доказателство, свързващо похитителите с престъплението.

Лосън се подсмихна.

— Може да не са запазили формата, а просто да са съхранили плакатите.

Карен поклати глава.

— Според специалиста, който ги анализира, не е така. През 1985 година не е имало нито такава хартия, нито такова мастило. Този плакат е правен наскоро. С оригиналната печатна форма.

— Това е напълно неразбираемо.

— Както и толкова много неща, свързани с този случай — измърмори Карен. Без да го съзнава, тя неволно беше навлязла в руслото на някогашните си отношения с човека срещу нея. Отново беше негова подчинена и го подтикваше да направи връзка между находките, които му представяше.

Лосън неволно реагираше по същия начин, започвайки да се държи непринудено за първи път от началото на разговора.

— Какви други неща? — попита той. — След като вече веднъж се бяхме спрели на Синклер, всичко си идваше на мястото.

— Аз не виждам нещата по този начин. Защо му е било на Фъргъс да убива Кат при предаването на откупа?

— Защото иначе е щяла да го уличи.

Нетърпението в тона му подразни Карен и й напомни сегашните им роли.

— Мога да разбера това. Но защо да я убива тогава? Защо да не я убие преди това? Оставяйки я жива по време на предаването на парите, той е допуснал възникването на извънредно сложна ситуация. Трябвало е да не изпуска от контрол Кат и бебето, да вземе откупа, после да убие Кат и да се възползва от последвалото объркване, за да избяга с бебето. Дори не е можел да бъде сигурен, че ще успее да я убие. Не и в тъмнината, когато наоколо е било пълно с хора. Би било много по-просто да я убие преди предаването на откупа. Защо не я е убил по-рано?

— Защото е трябвало да представя доказателства, че е жива — каза Лосън със задоволството на човек, който вади коз. — Броуди държеше да види доказателства, че заложниците са живи, преди да предаде парите.

— Не, това е неубедително — възрази Карен. — Нали и детето е било при похитителя. Можел, е да представи доказателства, че Адам е жив. Нали не се опитваш да ме убедиш, че Броуди Грант би отказал да плати откупа, ако не види доказателства, че и Кат е жива?

— Не… би платил, независимо от това дали Кат е била жива или мъртва — смръщи се Лосън. — Не се бях замислял за това. Права си. Не е логично.

— Разбира се, ако похитителят не е бил Синклер, може да не се е налагало тя да умре — погледът на Карен се зарея в пространството, докато тя се опитваше да си изясни идеята. — Може да е бил непознат човек. Може тя да не е била в състояние да го идентифицира. Може смъртта й да е била резултат на нещастна случайност?

Лосън наклони глава на една страна и я загледа замислено. Карен имаше чувството, че преценява дали е подходяща за определена цел. После побарабани с пръсти по ожулената маса.

— Възможно е Синклер да е бил похитителят, Карен. Но не той да е убиецът. Разбираш ли, има и още нещо, което не фигурираше в докладите.