Вал Макдърмид
Владения на мрака (14)

Четвъртък, 28 юни 2007
Нютън ъв Уиймс

— Значи не му беше за първи път да вземе боите и да изчезне за цял ден? — попита Карен. Каквото и да се въртеше в главата на Джени Прентис, то бе много повече от оголения скелет на събитията, който бе склонна да й представи.

— Правеше го поне четири-пет пъти седмично.

— Ами вие? Как прекарахте остатъка от деня?

— Отидох в гората да събирам дърва за огъня, после се върнах и гледах новините по телевизията. „Крал Артур“ се изправи пред съда за възпрепятстване на работата на полицията по време на битката при Оргрийв^[1]. На този ден „Банд Ейд“^[2] се изкачиха на първо място в класацията. Казвам ви, ако можех, щях да им плюя в лицата. Такива усилия за деца, живеещи на хиляди мили от тук, докато на прага им имаше гладуващи деца. Къде бяха Боно и Боб Гелдоф, когато нашите деца се събуждаха в Коледната сутрин и в окачените им на камината чорапи нямаше нищо?

— Сигурно ви е било трудно — каза Карен.

— Все едно, че ни удариха плесница. Нямаше нищо вълнуващо в това да помагаш на миньорите, нали? — Горчива полуусмивка озари лицето й. — Е, можеше да бъде и по-лошо. Можеше да ни се наложи да търпим онова лицемерно лайно Стинг, да не говорим пък за шибаната му лютня.

— Точно така — Карен не можеше да скрие, че думите на Джени я бяха развеселили. В тези миньорски общности бързо прибягваха до черен хумор. — Е, какво направихте, след като новините свършиха?

— Отидох в миньорското дружество. Мик беше споменал, че ще раздават храна. Наредих се на опашката и после се прибрах с пакет спагети, кутия консервирани домати и две глави лук. И кубче пресован шотландски бульон. Спомням си, че бях много доволна от постижението си. Прибрах Миша от училище, после ми хрумна, че може да я поразвеселя, ако започнем да слагаме коледната украса, и се заехме именно с това.

— Кога ви стана ясно, че Мик закъснява прекалено?

Джени помълча, въртейки с пръсти едно от копчетата на престилката.

— По онова време на годината мръкваше рано. Той обикновено се прибираше много скоро след мен и Миша. Но тъй като украсявахме къщата, не забелязах как минава времето.

Карен си каза, че тя лъже. Но защо? И какво криеше?