Даяна Палмър
Чужда жена (9)

Девета глава

Той мълчеше, сякаш беше спрял да диша. Ръцете му застинаха на шията й и тя усети как тялото му се стегна.

Без да си дава сметка, се беше надявала, че признанието й ще го зарадва и той ще й довери, че чувства същото. Ще я помоли да се омъжи за него и бъдещето пред тях ще е розово и безоблачно. В живота си не беше се чувствала толкова отблъсната.

Отдръпна се от него, без да го поглежда и нервно се изсмя.

— Макейб, шокиран ли си? Сигурно непрекъснато ти се случва. Жените обичат да четат книги като тези, които пишеш. Убедена съм, че не ти е за пръв път да ти се хвърлят в краката.

Той само я наблюдаваше. А тя се страхуваше да вдигне поглед, защото нямаше да понесе съжалението в очите му.

— Не трябва да се притесняваш. Нямам намерение да те заплашвам, че ще се хвърля под влака или нещо подобно — каза тя и понечи да отвори вратата на стаята си. — Просто си помислих, че ще е по-лесно, ако знаеш за чувствата ми. Много съм… уязвима с теб. Ако настояваше, щях да легна с теб. Но после щях да мразя и теб, и себе си и нямаше да го преживея. Затова престани да ме сваляш, става ли? — добави тя и се изсмя нерешително. — Защото всичко за теб е една игра, за мен обаче не е.

Тя се извърна настрана, но той я хвана за ръката и нежно я обърна към себе си.

— Уин — тихо прошепна, — не е игра.

И преди да успее да протестира, той приближи лицето й към своето и я целуна. Нищо не можеше да се сравни с това усещане, дори всичките й целувки с Макейб досега. Устните му се отъркаха в нейните и ги разтвориха. Тишината стенеше от чувственост. С ръце той я привлече към голямото си тяло, тя усети дъха му до бузата си. После потънаха в една невероятна целувка, която не можеше да се сравни с простото докосване на устни. Бавна и свирепа, до болка нежна. Тя усети вкуса му така, както не си бе представяла, че може.

— Това ли наричаш забавление и игра? — прошепна в устните й той. — Да не би да ти приличам на мъж, който се забавлява?

Тя не успя да отговори на сърдития му въпрос, защото той отново я целуваше. Тя се надигна на пръсти, за да удължи сладостта от допира до твърдото му тяло, което тръпнеше от желание.

Устните му хапеха устата й все по-настъпателно. Възбуда обладаваше тялото му. Той я привлече съвсем близо до себе си, за да усети тя мощта на мускулите на гърдите и ръцете му. Езикът му бавно и ритмично си пробиваше път между устните й. От гърлото му се изтръгна дрезгаво стенание.

Той вдигна глава и тя видя бурята по лицето му, която се усещаше и в тръпнещото му тяло.

— Ще се оженим. — Уин не можеше да познае гласа му. — Веднага щом получа разрешително.

Устните й се разтвориха.

— Не.

— Да. — Той се наведе и я целуна отново бавно и лениво. Усмихна се, когато усети как тялото й се надига, за да отговори на порива му.

— Само… ще се намразиш — прошепна Уин, — щом мине тръпката от непознатото и след като ме имаш. — Очите й бяха пълни с мъка. — Предпочитам да бяхме спали заедно…

Той поклати глава.

— Още не.

— Кракът ти — измърмори тя и сведе поглед. — Забравих за него.

— Не, не е кракът ми. Моята съвест. — Той издаде брадичката си напред. — И аз не мога да те приема спокойно, Уин. Затова да се оженим, пък ще видим какво ще излезе.

— И при първия удобен случай ти ще хукнеш към Централна Америка.

— Вече ти казах, че нямам намерение да се отказвам от това — отсече той. — То е животът ми.

— Да, разбирам. — В гласа й се доловиха тъга и горчивина. — Няма да се омъжа за теб, Макейб. Не мога да стоя тук и да се опитвам да работя в непрекъснати тревоги за теб, дали няма да умреш в джунглата, докато отразяваш волейболен спор.

— Предполагам, че искаш да стане така, както ти си го представяш — отвърна той. Очите му блестяха нахално, бяха изгубили любовната мекота. Той се отдръпна от нея, за да си запали цигара. — Искаш да остана в Редвейл и да пиша книги, да забравя за всичко, за това ли намекваш?

— Намеквам или не, нямам намерение да гледам деца сама.

— Има болница — избухна той.

— Голяма работа, а има ли и съпруг, който да ми помага в трудностите? Ами празниците, рождените дни, годишнините, които ще прекарвам сама? Ами седмиците, в които няма да получавам писма, нито ти ще се обаждаш, защото си в затвора? Какво ще кажа на децата? Да, имате си татко, ето снимката му. Ще можете да го видите в промеждутъците между войните.

Той заприлича на градоносен облак.

— Приеми ме такъв, какъвто съм, или ме остави на мира! Вече ти казах, няма да се променя. Уин, не мислиш трезво.

— Не мисля трезво — кимна тя, а в очите й пламтеше гняв. — Та, какво ми предлагаш, Макейб? Няколко нощи в леглото с теб по веднъж или два пъти на година? Защото така ще стане.

Той ядосано махна с ръка.

— Преувеличаваш. Нали каза, че ме обичаш? Каква е тази твоя любов тогава?

— Единствената, която искам — успокоена рече тя. Вглеждаше се в загорялото му лице под разчорлената руса коса, докато не я заболя от любов. — Не става, Макейб, няма да се омъжа за теб и няма да спя с теб. Анди може и да не е за мен, но сигурно ще си намеря някого, когото ще обичам толкова, че да се омъжа за него. Мъж, който с желание ще дава толкова, колкото и ще получава.

За миг той изглеждаше опасен, очите му станаха тъмносиви и свирепи.

— Ти пък какво даваш? — упрекна я той. — Само тялото си и професията на любовта.

— Тялото е стандартен проблем. Ако си търсиш жена за една-две нощи, просто иди в града с няколко петдесет доларови банкноти и застани на някой уличен ъгъл в центъра.

Тя влезе в стаята си.

— От друга страна, това с професията на любовта беше грешка. Забрави, че съм го казала. Щом тя няма особена стойност за теб, сигурно в края на краищата наистина не си струва. — Тя затвори вратата пред шокираното му лице и я заключи.

Съблече се и си легна. Не обърна внимание на рязкото почукване по вратата, нито на плътния глас, който тихо я извика. Учудващо, тя заспа. Беше твърде вцепенена, за да се тревожи. И без това после щеше да я боли.

Когато излезе, Макейб сипваше кафе на масата.

— Налях ти една чаша, като те чух, че се размърда. — Тя седна и той бутна кафето към нея. Уин забеляза, че беше сложил също сметана и захар. Все още беше смутена от излиянието си предишната вечер.

— Искаш ли нещо за ядене? — кратко попита тя.

— Задавих се и за малко да умра — със същия рязък тон й отвърна той. Отпи от кафето и остави чашата на масата. — Ще привърша седмицата и се връщам на работа.

Очакваше тези думи, но въпреки това я заболя. Сега пък защо се насълзяват очите й?

— Чу ли? — едва чуто рече той.

Тя бавно си пое дъх и вдигна чашата към устата си. Направи опит да каже нещо, но нищо не се получи и само кимна.

— Няма ли да кажеш нещо? — Той се изсмя с известна доза сарказъм, присвил пламнали очи.

Тя облиза една капчица кафе, останала на устните й, и енергично поклати глава.

Отпи още веднъж, но ръката му така трепереше, че се наложи да остави чашата на масата.

— Уин, не постъпвай така с мен. — В гласа му се долавяше страдание, очебийно, но неволно. Той стана от стола и внезапно протегна ръце към нея, прегърна я силно. Повдигна я на ръце, без да обръща внимание на болката в крака си, цялото му тяло се тресеше. Макейб търкаше буза в кожата й, а устните му сляпо търсеха нейните устни. Когато ги докосна, от гърлото му се изтръгна приглушено стенание. Той не спираше да я целува. Усети вкуса на сълзи, но недоумяваше откъде се взеха.

— Макейб — изхлипа Уин и стегна прегръдката си около врата му, като го целуваше. — Кракът ти…

— По дяволите, кракът ми. — Той дишаше тежко, хапеше устните й, гъделичкаше ги, предизвикваше истински водовъртеж от чувственост, от който и двамата тръпнеха.

Тя беше плътно до него, показваше любовта си по всички възможни начини, които познаваше. Когато най-после спряха и той я освободи от прегръдката си, беше твърде развълнувана да стои на краката си, та се наложи да се облегне на него.

— Не ме интересува, дори и да ме напуснеш — прошепна тя, зелените й очи се къпеха в сълзи. — Не ме интересува.

— Да, виждам — нерешително каза той, обгърна с ръце лицето й и обсипа с целувки солените сълзи.

— Не съм виновна аз — едва чуто рече тя. — Не трябваше да се връщаш, не трябваше да съсипваш живота ми.

— Напротив, трябва. Трябваше да се върна. Мисълта за теб и Анди ме тормозеше.

Това беше като шок. Тя вдигна поглед, изражението на очите му я накара тутакси да се откаже от въпроса, който имаше намерение да зададе.

— Когато отново те видях, знаех, че вече не съм същият — продължи тихо той, — знаех, че никога нямаше да съм същият. Уин, искам да съм свободен. Но докато те има, аз никога няма да съм свободен.

Сълзите отново напълниха очите й. Той сякаш не изричаше думите, а ги преживяваше. Тя долови страданието по измъченото му лице.

— Не плачи — тихо рече той. — Не знаеш колко ме боли да те гледам така.

Тя избърса очи с опакото на дланта си.

— Съжалявам, че усложнявам нещата — тихо рече. — Вече няма да се меся в живота ти. Ще приема това, което можеш да ми дадеш и няма да те моля да ми сваляш звезди от небето. Става ли? — Тя вдигна поглед към него, изпълнен с толкова любов и доверие, че той изстена и се наведе да я целуне страстно. — Накара ме да се чувствам като последен мръсник — рече той едва чуто. — Но, Уин, не мога да се откажа. След няколко години може би ще се заема с политиката в малките градчета и ще пиша книги. Но… сега още не. Де да можех. Ще ми се да можех да ти дам всичко, което пожелаеш, луната, звездите… цяла стая, изпълнена с рози.

— Добре — рече тя, предала се вече напълно.

— Няма ли да кажеш нещо? — подозрително попита той.

Уин поклати глава и тъжно се усмихна.

— Обичам те — каза простичко. Тогава долната й устна потрепери и развали магията.

Той стисна зъби и въздъхна.

— Да, виждам — каза уморено и я привлече към себе си. Доближиха челата си. — Уин, омъжи се за мен, а по-късно ще обсъдим подробностите. Не мога да живея без теб. Сега го знам със сигурност.

Тя се чувстваше по същия начин, но на него вече му беше известно. Тя въздъхна и се приближи.

Устните му оставиха челото й и се насочиха към устата й. Ръцете му потърсиха гърдите й. Той я целуна нежно и бавно в дивия, еротичен ритъм на телата им.

— Макейб? — прошепна Уин, треперейки.

— Шшш. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и нежно я притиснаха към неговите. От движението за миг лицето му се изкриви от болка. — Повдигни се малко — прошепна той и я целуна в устата.

Тя рязко изстена, ръцете й сграбчиха раменете му. Тялото й се разтресе от едно непознато досега усещане.

— Уин! — изстена той, докато пламенно я целуваше с разтворени устни и търсещ език.

Тя също го целуна, и сякаш ток премина по телата им. Извика безпомощно, обхваната от огъня на сладостно желание.

Ръцете му се опитваха да разкопчаят сутиена й под тъканата блуза. Дланите му я изучаваха, нежно повдигаха гърдите й, прегръщаха ги, гъделичкаха ги, докато в един миг тя имаше усещането, че не можа да диша нормално.

— Легни до мен на кушетката — нерешително каза той и я дръпна нататък.

Уин мълчеше, не протестираше. Настани се върху меките възглавници и го наблюдаваше как съблича ризата си. Макейб се изтегна до нея.

Тя ококори зелените си очи, като видя изражението му, докато той минаваше отгоре й. С треперещи пръсти понечи да погали широките му, топли гърди. Малки капчици пот блестяха по тялото му и навлажняваха дланите й.

От допира той потрепери, надигна се да направи място на ръцете й, като не сваляше поглед от нея. Искаше му се тя да види реакцията му.

— Обичам да те докосвам — прошепна тя страстно.

— И аз обичам да те докосвам — отвърна той с дълбок и нежен глас. После се облегна на лакътя си и дръпна блузата й. — Свали я, Уин.

За миг тя се поколеба, той отново я дръпна лекичко и се усмихна.

— Виждал съм те вече. И ти си ме виждала, целия. Нали ще бъдем съпрузи? Не е ли това предимство в известен смисъл?

Да, щяха да се женят. Тя седна на кушетката и го остави да разкопчее блузата и сутиена й, после легна обратно. Той я следеше с поглед.

Пръстите му жадно галеха копринената кожа около гърдите й, самата гледка на тялото й го опиваше.

— Мислила ли си какво ще почувстваш, ако те целуна тук? — той докосна мекото хълмче.

Очите й се разшириха, започна да диша на пресекулки.

— Да, мислила съм — призна.

Той наведе глава и леко се усмихна. С устни сладострастно поглади кремавата й кожа, тялото й се изви към него и от гърдите й се изтръгна рязък вик.

— Обичам това — тихо рече той и я хвана под мишниците, за да я обгърне цялата. С устни превземаше всеки сантиметър от тялото й.

Тя безпомощно трепереше. Това беше най-невероятното удоволствие. Притискаше се в него, прегръщаше главата му, устата му.

— Първия път, когато те целунах, казах, че си страстна — той вдигна поглед към очите й, — но, скъпа, не съм подозирал, че криеш толкова страст. Ти си сладка и дива в ръцете ми, като отхвърлена любовница, която всеки мъж би пожелал.

— Ние не сме… любовници — прошепна тя.

— Все още не — измърмори той и се наведе да я целуне. — Скоро ще станем. Много скоро. Ще ти покажа всички начини, по които мъжете и жените могат да си говорят чрез телата си, бавно и интимно.

Очите й потърсиха неговите.

— Без дрехи си много хубав — нерешително рече тя.

Той се усмихна доволно на срамежливата й забележка.

— Предполагам, че и ти си много красива без дрехи, поне доколкото съм виждал тялото ти голо. — Прокара ръце през полата й и усмивката му се стопи. — Уин, ще ми позволиш ли да те съблека?

Тя едва дишаше. Мисълта, че той ще свлече полата, чорапите и оскъдното й дантелено бельо и ще я наблюдава цялата с онзи натежал и търпелив поглед я възбуди неистово. Разтвори устни от усещането, което бушуваше в нея и накрая избухна.

Уин протегна ръце и докосна гърдите му, после намери пътя надолу към твърдите мускули на кръста и стомаха му, докато стигна до катарамата на колана. Той се стегна от допира, мълчаливо взе ръцете й и ги пъхна под ризата си. Сложи ги върху гладката повърхност на стомаха си.

Тя почувства как той трепери, очите й се разшириха.

— Макейб — изплашено прошепна.

Невинните движения на пръстите й сякаш отприщиха някаква сила в него.

Той я затисна с тяло, като я гледаше право в очите и впи устни в нейните. Дългите му, силни крака се промъкнаха между нейните.

Ръцете му поемаха тежестта на тялото му, но тя беше плътно притисната между него и възглавниците. Погледна го право в очите и се задъха от възбудата, която той предизвикваше у нея.

— Когато се оженим, госпожице Аскот — грубо каза той, — ще лежим точно така в леглото ми. Но между телата ни няма да има купища дрехи и ти ще можеш да почувстваш как всяка моя фибра изгаря тялото ти.

Тя разтвори устни, докато го гледаше. Усещането от тялото му, миризмата му, топлината му я подлудяваха.

— Не те ли боли кракът така? — прошепна тя с променен глас.

— Непоносимо, скъпа — призна той, но в очите му проблясваха диви и страстни пламъчета, — дори не усещам болката. Усещам само теб. Уин, ти си като коприната и огъня. Желая те толкова много, че бих могъл да тичам гол през огнена гора, без да усещам горещината.

Пръстите й докоснаха лицето му толкова нежно, колкото бурно беше чувството, което я разкъсваше.

— Тогава съм твоя, вземи ме — прошепна тя, — позволявам ти.

Той преглътна, погледът му падна върху устните й.

— Искам, но мисля, че няма да мога.

В очите й се отрази недоумение, той също леко се усмихна.

— Не говоря за това, Уин — рече с плътен глас. — Както виждаш, мога и веднага да го направя. Говоря за това, че не искам да развалям всичко.

Насълзените й очи въпросително го гледаха. Той се изсмя и отметна разчорлената коса от лицето й.

— Някак си е по-различно — бавно рече той. — Винаги съм приемал жени в леглото си, но сега е друго. Искам да те видя, облечена в бял сатен, как вървиш към олтара. Искам целият свят да знае, че не си зарязала принципите си, както толкова много хора днес. — Той леко се намръщи, докато я гледаше. — Искам да сключим брак в църква, дори и да е кратка церемонията. Искам всичко да е както подобава, честно и открито. Не очаквай това да се случи тук на дивана — въздъхна той и легна по гръб.

В този момент тя го обичаше повече от всеки друг път. Приближи се и зарови лице в рамото му като лениво увеси ръка върху голите му гърди.

— И пръстен ли ще сложиш?

— Ако желаеш.

— Разбира се, че искам. — Отметна назад главата си и го загледа. — Не искам другите жени да си мислят, че си свободен. Бога ми, в наши дни конкуренцията е жестока.

— Ти пък от какво има да се притесняваш? — Мислите и погледът му се зареяха в голото й тяло. — Фю! Имаш ли нещо против да се облечеш? Честна дума, не съм виждал нищо по-безсрамно. Предизвиква ме да разкъсам блузата ти и да те целуна по…

— Престани! — задъха се тя и скочи на крака. — Как не те е срам!

Той я наблюдаваше отпуснато и доволно, докато тя се бореше с копчета и закопчалки.

— Уличница!

Тя го изгаряше с поглед.

— Потрай само да съблека отново блузата си, неблагодарнико.

Макейб стана на крака като разтърка енергично бедрото си и облече ризата си.

— Днес няма ли да ходим на работа? — попита той.

Тя въздъхна и се спусна да търси будилника.

— Девет и половина е. Закъснели сме с цял час.

— Боже мой, доста време сме си лежали тук — измърмори той и се усмихна на червенината по лицето й. — Колко жалко, че още не сме женени… Като споменах за това, тази сутрин можем да получим разрешителното и кръвните тестове, а другата седмица ще обявим сватбата във вестника. Джес и Джуди ще са ни кумове, а Кели ще те предаде на младоженеца. Старият свещеник Барнс ще ни венчае в Презвитерианската църква… — Той хвърли поглед към Уин. Тя мълчеше шокирана от скоростта, с която Макейб планираше всичко. — Още ли си презвитерианка?

Тя кимна в унес, а той продължи:

— Можем да се оженим в събота. Какво ще кажеш?

Тя не спираше да клати глава, пред очите й като филмова лента премина целият й живот.

— Хайде, да не вземеш да замръзнеш в тази поза — рече той и хвана ръката й, — има да оправяме много неща. Раздвижи се, скъпа.

Излязоха заедно. Следващите няколко дни се изнизаха с невероятна бързина. Беше петък следобед. Кръвните тестове бяха готови, разрешителното лежеше в джоба на Макейб, а церемонията беше насрочена за десет часа на следващата сутрин. В офиса Уин се беше вторачила в стената и се опитваше да си представи, че е съпруга на Макейб. Той излезе на обяд в някакъв клуб и още го нямаше. Беше споменал, че с кмета ще ходи на събрание на бюджетната комисия, така че вероятно щеше да закъснее. Уин се усмихна, като си помисли за снощното преживяване. Само беше я целунал, без да повтори пламенната увертюра на кушетката. Тя жадуваше да изпита изненадата от прегръдката му, но очакването не беше такова изпитание вече. Не и когато виждаше ярката светлина в края на тунела. Още една нощ сама в леглото, и после…

Тя въздъхна. Щеше да го притежава, физически. Кога ли щеше да реши да замине за Централна Америка? Все още се водеше на работа в телеграфната агенция. Не можеше да удължи самоотлъчката си, щом вече беше здрав, не и ако желаеше да продължи да работи там. Не и когато Уин чувстваше любовта му, за която очите му мълчаха все още. Той я обичаше, но не достатъчно.

Внезапно иззвъняване на телефона я стресна. Тя вдигна слушалката.

— „Редвейл Куриер“. Уин Аскот на телефона.

— Момичето е — каза една от жените в магазина. — Слушай, знаеш ли какво става при складовете за памук? Навсякъде хвърчат полицейски коли, а според стария Майк Хам направили клопка на някакъв избягал убиец. Имаш ли някаква информация от полицейската хроника?

Уин затаи дъх.

— Ще погледна.

Изтича да включи компютъра и веднага разшифрова няколко много спешни съобщения от местната полиция и шерифството. Със сигурност споменаваха за склада и двама заподозрени.

Уин вдигна слушалката.

— Според хрониката са двама.

Чу се сподавен звук и после се обади същата жена:

— Бен от противопожарното отделение ми каза. Хванах го на вратата. Двама затворници, обвинени в убийство, избягали от затвора „Ридзвил“. На единия семейството му живее някъде на юг. Полицията спряла открадната кола и те простреляли Ранди Търнър.

— Ранди! — Уин го познаваше; млад мъж, имаше жена и малко дете. От шест месеца работеше в полицейския отдел. — Как е той?

— Зле. Не знаят дали ще оживее. Бен казва, че ги чул да си говорят, че ще арестуват виновниците. Слава Богу, представяш ли си…

— По-добре да тръгвам натам преди всичко да е приключило, ако искам да направя снимки — прекъсна я Уин. — Благодаря, че ми се обади. Много съм ти задължена.

— На твое разположение съм.

Уин грабна фотоапарата и мушна в чантичката си бележник и писалка.

— Скоро ще се върна — обади се на Джуди. — Току-що в склада са арестували двама убийци.

— Внимавай! — извика след нея Джуди.

— Винаги внимавам.

Складът беше само през една пресечка. Тя остави колата пред офиса и се затича натам. С колата само щеше да се забави.

Тръгна през задните дворове по една лъкатушеща уличка към металната сграда, която сега беше пуста, защото вместо памук в нея държаха фъстъци и соя.

Полите й се вдигнаха като зави зад ъгъла. Внезапно се озова пред дулото на пистолет, насочен право към нея. Държеше го единият от двамата опърпани мъже, които се задаваха по улицата към нея.