Даяна Палмър
Чужда жена (5)

Пета глава

— Много си мълчалива тази вечер — отбеляза Анди, докато седяха в ресторант „Колумб“ и вечеряха крехки ребърца със салата от зеленчуци.

Уин вдигна поглед виновно.

— Така ли? Съжалявам, денят беше дълъг.

— Заради Макейб, нали? — измърмори той, вперил в нея унищожителен поглед. — Когато дойдох да те взема, беше навъсен като тъмен облак, а ти почти не му проговори.

— Ако искаш да знаеш, с него се скарахме — излъга тя.

Анди въздъхна.

— Защо просто не го помолиш да си тръгне?

— Отказва.

— Ще се погрижа за това — отвърна Анди и гордо вдигна глава.

Тя знаеше, че дори и с болен крак Макейб щеше да направи Анди на пух и прах. Сложи ръка върху неговата.

— Няма да остане тук за дълго, Анди.

— И един ден му стига да забърка неприятности. Той се домогва до теб. — В погледа му се четеше загриженост.

Уин знаеше, но не си го признаваше.

— Той е мой наставник. Законен наставник, това е.

— Уин, толкова си невинна — простена той. — Не познаваш похватите на мъжете като Макейб. Не можеш с нищо да го спреш.

Тя извърна поглед и не му позволи да забележи нито изражението в очите й, нито червенината, която заплашваше да издаде за случилото се преди това.

— Не знам какво да правя — въздъхна той и я погледна. — Откакто се върна Макейб, се чувствам като натрапник.

— Той е ранен, Анди — припомни му тя.

— Да, така е, спор няма. — Леко оживление се прокрадна по лицето му. — Но трябва да си наясно как изглежда отстрани самият факт, че живеете под един покрив през цялото време. Най-накрая и хората ще започнат да приказват.

— Тези, които ме познават, нищо няма да си помислят — отсече тя.

— Няма ли? Уин, аз самият си мисля разни неща.

Тя го изпепели с поглед.

— Как е възможно? Много добре знаеш, че…

— Каза, че ще ти подаде слушалката — разгорещено я обвини той.

Цялата се изчерви.

— Излъгал те е! Анди, не разбираш ли, че се опитва да ни раздели? И с невероятните си заключения ти му помагаш.

Все още беше настроен предизвикателно, но като отпи от кафето изглежда се поуспокои.

— Не го харесвам. Много е наперен.

Тя едва не се изсмя. Арогантен — да, но наперен? Изобщо не му отиваше. Уин привърши десерта си и отпи глътка черно кафе.

— Както и да е — каза тя, — той ще си тръгне веднага щом оздравее кракът му.

— Няма да е достатъчно скоро и мен не ме устройва — гласът му прозвуча недоволно.

Точно така се чувстваше и Уин, но предпочете да замълчи. Не желаеше Анди да узнае колко уязвима се чувстваше с Макейб. Промени темата на разговора.

Отидоха да гледат някаква комедия в местния театър. После се върнаха в Редвейл. Очевидно за момента изглеждаха в пълна хармония.

Но само до входната врата на къщата на Уин. Анди я изпрати до предната веранда. Тъкмо я целуваше за лека нощ, както обикновено, когато вратата се отвори и се появи Макейб, отправил към тях ледения си поглед, в който се четеше крайно неодобрение.

— Какво значи това? Водиш Уин у дома по това време — рязко каза Макейб и погледна часовника си. — Осъзнаваш ли, че е един през нощта? Какво ще си помислят хората?

Анди се стъписа. Гледаше в една точка и пристъпваше от крак на крак.

— Ние сме… ние сме сгодени — успя да изрече.

— Това пък какво общо има? — поинтересува се Макейб. — Ако още веднъж я задържиш до толкова късно, ще съжаляваш.

И преди още Анди да реши какво да отговори, Макейб блъсна Уин в стаята и затръшна вратата.

— Къде бяхте?

Тя го гледаше със зяпнали уста.

— Вечеряхме — заекна Уин, — после гледахме една пиеса.

— И какво друго?

— Нищо друго. — Тя метна чантичката си и му хвърли унищожителен поглед като си възвърна част от смелостта. — Какво ти влиза в работата кога се прибирам? И как смееш да поставяш годеника ми на кръстосан разпит?

— Бога ми, как светят очите ти, когато побеснееш — измърмори той с одобрителен тон.

— Престани. Освен това, да ни прекъсваш по този начин е…

— Скъпа, да не би да ти липсва целувчицата за лека нощ? — Изсмя се под мустак и се приближи. — Ела тук и аз ще се погрижа вместо Анди. Това е най-малкото, което мога да направя.

— Да не си посмял! — избухна тя, щом той понечи да я хване. Блъсна широките му гърди, а той я притегли още повече. Уин реши да го ритне в крака, но той отстъпи настрана. Дългият му здрав крак се озова между нейните в една твърде интимна поза.

— Опитваш се да ритнеш един ранен мъж — изсмя се той. — Срамота!

— Тогава ме пусни — задъха се тя, докато се опитваше да се освободи.

— Още не.

Макейб я наведе над широката облегалка на дивана. Тялото й се оказа безнадеждно затиснато. Той сведе глава и прошепна:

— Винаги съм искал да изпробвам и тази поза.

Преди да го попита за какво говори, той започна да я демонстрира. Разтвори леко устни и ги отърка в нейните. През цялото време очите му бяха отворени и я наблюдаваха.

— Макейб! — избухна тя. Имаше чувството, че е попаднала в капан. Беше шокирана и леко уплашена.

— Не си въобразявай врели-некипели. — Той дишаше в устата й. — Просто искам да те целуна.

— Не трябва… не така — прошепна тя.

Макейб вдигна ръцете й над главата й и леко освободи прегръдката си. Изсмя се ехидно на въздишката й.

— Ммм, не е ли много еротично? — прошепна. — Да правим любов на облегалката на дивана.

— Престани! — избухна тя.

— Да престана с какво? — Той потърка лицето си по бузата й и устните му се плъзнаха по гладката й кожа надолу към деколтето. — Ухаеш на гардения. Знойна, сладострастна, женствена.

Макейб нежно потърка нос в нейния. Усещането за тялото му накара сърцето й лудо да бие. Гърдите й сякаш се сплескаха под тежестта му. Той ухаеше на одеколон и сапун. Приятно топъл беше допирът на твърдата му брадичка. Уин нерешително докосна страните му. После прокара ръце в хладните му, гъсти, руси коси.

— Това е, скъпа моя — прошепна той. — Сега се отпусни и нека ти покажа как…

Рязко разтвори устата й с устни. Облада я дива страст. Безпомощна и изгаряща от желание, Уин отвори очи, устните й следяха импулсите на неговите устни, дишаше тежко и трудно преглъщаше. Тя го погледна.

Макейб й се усмихна с поглед точно когато почувства как съвършенството от силния порив на жадните му устни задоволява нарастващото й желание и я довежда до още по-неистова жажда. Това беше най-дивото усещане, което някога беше изпитвала. Сякаш летеше в небесата. Уин изви тялото си в дъга. Гърдите й се надигаха от копнеж и желание, които беше потискала през целия си живот досега.

Той вдигна глава да я погледне и тръпката изчезна.

— Анди не би се сетил за нещо толкова езическо, нали, Уин? — Макейб дишаше тежко. — Целува те за лека нощ и си мисли, че си доволна. Но аз не правя така.

Устните му се впиха в нейните с лек натиск.

— Ще те събарям върху дивани, пясък или китеници и ще възбуждам диво желание у теб. После ще те отведа в ада и ще те гледам как изгаряш. — Устните му целуваха шията й, после се спуснаха към гърдите. Едно непознато и заплашително усещане от проникващия допир на тъканта изтръгна от нея вик. Сякаш плът с плът се докосваха. Ноктите й болезнено се забиваха във врата му.

Той подскочи. Очите му заблестяха щом улови погледа й. На лицето му бавно се появи една усмивка, когато в погледа й той разпозна дивата страст.

— Уин, страстна си. Анди не е и това не ти дава мира. Аз мога да съм достоен партньор за теб. Той не става.

Думите му й подействаха като студен душ. Погледът й загуби пламенност. Вместо това се изпълни с ярост. Искаше да го удари през лицето, но той хвана ръката й и я притисна до устните си.

— Остави ме да се изправя — избухна тя, съпротивлявайки се на тежестта на тялото му, докато най-после успя да се измъкне. Тя се отдалечи и впи поглед в него. Косата й беше безобразно разчорлена. От цялото й същество излъчваше ярост.

Той се изправи. Щом стъпи на болния си крак, лицето му се изкриви от болка, но се усмихна.

— Много си наивна — обвини я той. — Дори не знаеш как да се целуваш. А пък се пишеш за сгодена.

— Анди ме уважава — задъха се тя.

— И аз те уважавам. Съблечи дрехите си и ще ти покажа колко много те уважавам — рече той с театрална усмивка.

— Засрами се! — избухна Уин.

— За мен уважението означава друго нещо. Уважавам те толкова много, че те желая цялата, не само ума ти. Уин, мъж, който от няколко седмици е сгоден за теб и не е отишъл по-далеч от една целувка, не струва. По-добре да го разбереш сега, отколкото след сватбата. Ти се възбуди като те целунах.

— Престани! — тя отново избухна, преди още той да довърши изречението.

— Значи си разбрала? — Извади от джоба си цигара и я запали, без да сваля поглед от нея. — Сладко нещо е да се прави любов с теб.

— Лягам си — прекъсна го тя с вид на победена.

— Без да ме целунеш за лека нощ?

Тя едва се стърпя да не го замери с нещо. Не успя да измисли нищо толкова язвително, че да пречупи колосалната му арогантност, затова се обърна, влезе в стаята си като хала и затръшна вратата с всички сили.

След една нещастна нощ, на следващата сутрин облече най-скромната си рокля за всеки ден и зелена блуза. Обу ниски обувки и вдигна косата си на кок. Така се чувстваше уверена, а за срещата й с Макейб щеше да й е необходима всяка частица от самочувствието й.

Влезе в трапезарията, където Макейб седеше и спокойно пиеше кафе.

— Добро утро — тихо каза тя. — Добре ли спа? Как е кракът ти?

— Ще оживея — отвърна той, без да сваля поглед от нея и добави: — Да не сме се маскирали тази сутрин?

Тя го унищожи с поглед.

— Облякла съм работните си дрехи.

Макейб леко се засмя.

— Така ли? — Погледна часовника си. — Да тръгваме към офиса тогава — рече и се надигна. Беше облякъл сиви памучни панталони и риза на сиви и бели райета. Изглеждаше мъжествен, пълен с енергия.

— Разбира се — рече тя и побърза да изпие кафето си. — В десет имам среща с кмета. Ще обсъждаме новата водоснабдителна система, която се опитва да продаде на градския съвет. Искаш ли да те закарам на срещата с Ротарианския клуб по обяд? Ед винаги присъства.

— Джес ще ме остави, преди да обядва, а Кели ще ме вземе на път за офиса.

Те влязоха във фолксвагена. През целия път той я наблюдаваше, както ястреб дебне жертвата си.

— Размазан ли е гримът ми? — попита го тя, докато паркираше пред сградата на „Куриер“.

Той поклати глава.

— Скъпа, опитвам се да те стресна — провлече думите Макейб. Нахалният му поглед се процеждаше през присвитите му очи.

— Ако бях на твое място, не бих си губила времето — измърмори Уин. — В края на краищата не след дълго ще си отидеш. Ще се върнеш към това, което обичаш най-много. — Преди Макейб да успее да отговори, тя излезе от колата.

Няколко минути по-късно Уин напусна сградата. До градския съвет се спря, за да разбере нещо повече за някаква оргия на наркомани предната вечер и откри, че е само мълва. Направи снимка на едно избуяло, разцъфтяло дърво и две момиченца в летни роклички, застанали под него. После отиде в магазина на кмета в центъра на града да го интервюира във връзка с водоснабдителната система.

— Както знаеш, Уин, ние се разрастваме бързо — обясни Хари Лосън, облегнат на служебния си стол, и в черните му очи проблесна искрица. — В момента използваме само деветстотин хиляди литра вода на ден, но този показател ще се увеличи, ако въведем промишления елемент. Но за да източваме вода от реката, трябва да имаме разрешително. Ако веднага не увеличим размера на това перо и не осъвременим помпените съоръжения и материалната база, може да се окажем на сухо, когато потреблението на вода нарасне в мащабите на целия щат.

— За да се развива промишлеността е нужна вода, нали? — попита тя като държеше писалката си до бележника.

Той кимна.

— Зависи от промишлеността. Например, една средно голяма птицеферма консумира около четири милиона и половина литра вода на ден. А някои производства, за които е нужна много вода, вероятно ще донесат огромни печалби на „Водоснабдяване“.

— В какво състояние се намираме в момента? — продължи с въпросите си Уин.

Кметът въздъхна.

— Нали си опитала питейната вода в града? Ти ми кажи. Водоснабдителната система се влошава. От години работи, без да е правен никакъв основен ремонт и сега си плащаме за това. Ето една от причините, поради които помолих кабинета спешно да отдели средства за разрешаване на този назрял проблем. Освен това, налага се да направим разширението, докато все още можем да получим необходимите за целта финансови средства. Всичко струва пари.

— Наистина ли представлява опасност за здравето в състоянието, в което се намира сега?

— Да, госпожице. Това можеш и да го напишеш. Ето какво възнамеряваме да правим, ако спечелим парите — добави той и се зае да описва какви непосредствени подобрения се налагаха да се направят.

— Какви са дългосрочните ви планове?

Той се усмихна.

— Щом ще получаваме повече вода, трябва да знаем как да я използваме.

— Вие предлагате да построим още една помпена станция с допълнителна материална база и да разширим водоснабдителната система в цялата страна, така ли? — продължи тя.

— Точно така. Колкото повече потребители на вода привлечем, толкова повече ще се увеличат доходите. Не е необходимо да ти казвам, че водоснабдителната ни система е на червено.

— Но данъкоплатците изцяло ще платят разноските за разширението — предизвика го тя.

— Прогресът има цена. Ще загинем, ако не се разрастваме. Нямаме голям избор, нали?

Тя се усмихна.

— Не, нямаме.

След интервюто Уин отиде до градското „Водоснабдяване“. Подреди няколко фотоса, които илюстрираха състоянието на материалната база в момента. Обади се в Аштън на градската инженерингова компания да поръча схема на системата, която предлагат. После позвъни на посоки на няколко местни граждани да вземе мнението им относно проекта за разширение. През останалата част от деня продължи да звъни на граждани и написа статията. Когато, обаче, свърши със снимките и чертежите, материалът беше достатъчен за почти половината от първа страница на вестника.

В края на работния ден каза на Макейб:

— Аз съм гений. Спестих ти шест бели косъма и притесненията за това какво да сложиш на първа страница. Саморъчно написах една супер статия за предложението за водоснабдителна система.

— Дай да видя.

Тя му я подаде и го наблюдава, докато четеше. Като приключи Макейб се намръщи.

— Какво има? — нервно попита тя.

Макейб вдигна поглед.

— Кметът предлага финансирането да стане от правителствена субсидия.

— Донякъде — съгласи се тя. — С известна част от правителствените фондове за бедствия и аварии и малка помощ от регионалната комисия.

— Въпреки това, една порядъчна сума остава непокрита.

— Възнамерява да пусне в обръщение държавни облигации.

Макейб изучаваше лицето й.

— Написала си домашната си работа — възхити се той. — Какво знаеш за потреблението на водата на север от този край?

— Знам, че към края на века Атланта и околните метрополии ще източват почти две хиляди милиона литра вода на ден. В бюрото си имам проучване по проблема.

Той бавно разтегна устни в усмивка.

— Добро момиче. Ще го поместим, със снимки, като заглавна статия, освен ако до вторник не се появи нещо по-значимо.

— Нали ти казах, че съм гений?

С ръка опипа косата й на тила.

— Нещо повече даже. — Тя усещаше дъха му до устните си. — Пак ще те попитам… Искаш ли да опитаме на бюрото?

Тя разтвори устни в усилието си да каже нещо. Точно тогава влезе Джуди и се изкашля.

— Господин Фокс, телефона.

Докато Макейб разговаряше с някакъв потенциален рекламен агент, Уин се постара да се овладее.

— Ще изпратя Уин да разговаря с теб, Мак — рече той на човека от другия край на линията.

Самоувереността й се изпари и тя запротестира:

— Вече е краят на работния ден.

— Утре сутрин — рече Макейб на клиента. — Разбира се. Благодаря, че се обади. До скоро.

Той затвори слушалката.

— Би трябвало да знаеш, че не работим с работното време на банките.

— Уморена съм.

— И аз самият се чувствам леко отпаднал — съгласи се той, докато я изучаваше. — Да тръгваме тогава.

Още щом се прибраха у дома, телефонът иззвъня. Макейб го вдигна, заслуша се, после погледна слушалката и я подаде на Уин.

— Ромео е — измуча той. — Ако не възразяваш, не задържай дълго линията. Очаквам обаждане от Ню Йорк.

Тя го проследи с поглед, докато се отдалечаваше, накуцвайки.

— Ало? — измънка Анди.

— Ало, Анди.

— Нали нямаше никакви неприятности снощи? Исках да ти се обадя по-рано, но не успях да се освободя.

— Добре съм — отвърна Уин.

— Макейб изглеждаше… Бих искал да го накараш да се изнесе от къщата, Уин.

— Защо не дойдеш и не го направиш вместо мен? — попита го тя с жлъчна усмивка.

Той се изкашля.

— Трябва да напиша някои неща. Какво ще кажеш да вечеряме заедно следващия петък?

— Разбира се.

— До скоро, скъпа. Дочуване.

— Дочуване — измънка в телефонната слушалка Уин. Не преставаше да се чуди как е могла да се обвърже с мъж като Анди. Разбира се, нямаше намерение да признава това пред Макейб.

Той й хвърли унищожителен поглед, когато тя влезе в кухнята. Мажеше няколко филийки хляб с майонеза.

— Бога ми, ти май наистина водиш дълги разговори с любовника си.

Ноздрите й потрепериха.

— Ти сам ме помоли да съм кратка. Освен това, моите отношения с Анди са си моя работа. Изглежда непрекъснато ти го напомням.

— По дяволите, не са само твоя работа. Ти няма да се омъжиш за него.

— Би ли искал да се обзаложиш? — попита тя любезно.

— Защо да се обзалагам за нещо, в което съм сигурен? — В погледа му се четеше подлудяващ сарказъм. — Млъкни и ми помогни със сандвичите.

Тя го изгледа свирепо, докато поставяше върху хляба на пластове саздърма, швейцарско сирене, резенчета домати и маруля. Макейб стоеше близо до нея и Уин усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. В главата й нахлу споменът, когато гърдите му я притискаха в дивана. Разбра, че всеки път, когато погледнеше тази мебел, щеше да се изчервява. Вероятно след заминаването му щеше да го продаде.

Тя вдигна поглед към профила му.

— Това телефонно позвъняване, което очакваш — рече тя неловко, — не е ли от твоята телеграфна агенция?

Той я погледна и се намръщи.

— Разбира се.

Уин сведе поглед към сандвичите и ги наряза на половина, като вложи цялото си внимание.

— Уин, аз съм все още във ведомостта. В момента съм се самоотлъчил, това е всичко.

— Да, разбира се — отвърна тя и се зачуди защо толкова се интересуваше от намерението му да рискува живота си отново.

Той остави ножа и я погледна. Тя усещаше погледа му в косата си.

— Аз съм журналист. Писател. Обичам това, което правя и съм щастливец, че ми плащат за това.

— Не е необходимо да го обясняваш на мен — тросна се Уин.

Той обърна лицето й към своето.

— Така ли? Всичко на предната линия ми харесва. Тук съм, за да си почина и да ти помогна да наредиш живота си. После ще отида там, където ме изпратят. В Централна Америка или Средния изток, където вилнее новото насилие, или в Далечния изток… където ме зове дългът. Бих предпочел да остана в Централна Америка, но аз приемам всички задачи, които ми възлагат.

Погледът й потърси неговия.

— Също пишеш и приключенски романи — хладно му припомни тя. — Няколко пъти оглави класацията за бестселъри.

— Един ден ще започна да пиша само романи и така до края на живота си. Това също ще ми харесва. Но, Уин — прошепна и хвана лицето й с ръце, — все още съм млад мъж. Твърде млад и неспокоен, за да се установя на едно място. Не желая обвързване.

— И аз съм млада. Но аз искам съпруг и семейство. Анди е…

Лицето му помръкна и свъси вежди.

— Анди е един първокласен сухар. На теб ти трябва някой по-свестен.

— И какво възнамеряваш да направиш, да отвлечеш някого ли? — попита тя учтиво. — За бога, аз съм възрастен човек.

— Горе-долу — присмя се той и се вгледа в лицето й. — Ти дори не знаеш как да се целуваш.

— Благодаря ти, че коригира този малък недостатък. — Очите й святкаха. — Сега вече като знам, ще науча и Анди. Би трябвало да е очарователно.

Ноздрите му потрепериха и той стисна с ръце лицето й.

— Не можеш да учиш един мъж на страст. Или я има, или я няма.

— Знаеш толкова много за нея — стрелна го тя. — Ти и твоите сексапилни герои и пламенни героини.

— Откъде имаш тази архаична представа за секса? — попита той с нотка на раздразнение. — Обзалагам се, не от баща си.

— Живея в малко градче.

— От леля си, предполагам — въздъхна той, като наблюдаваше как лицето й пламна. — Скъпа, бих искал да вземеш под внимание факта, че леля Кейти Мод не е омъжена и сигурно си мисли, че сексът представлява петминутно болезнено опипване на тъмно.

Тя се изчерви като домат.

— Не се надсмивай над леля ми.

— Виж се, изчервяваш се — тихо се изсмя той. — Това ли означава сексът за теб?

Погледът й се спря на изваяните му устни и усети, че трепери.

— Не, не е това.

Той наведе лице и тя почувства дъха му на носа си. С ръце повдигна брадичката й, погледите им се срещнаха.

— Ако не беше заради Анди, болния ми крак, морала ти и някои други досадни подробности, щях да те пренеса в леглото и да те любя, да те любя, та дано успея да избия от главата ти всичките ти предразсъдъци.

Лицето й стана мораво.

— Повърхностните връзки са евтина работа — едва чуто рече тя.

— Разбира се, че са евтини — тихо се съгласи той. — Сама знаеш, че нашите отношения няма да са такива. Ако те отведа, ще преживеем нещо, което и двамата никога не ще забравим.

Точно от това се страхуваше Уин, въпреки че не можеше да си го признае.

— Ти трябва да се грижиш за интересите ми.

— Това и правя — увери я той и се наведе. — Да, в момента, в който разбера какви са интересите ти, ще те уведомя. Целуни ме, Уин.

Тя понечи да протестира, но преди да отвори уста, устните му намериха нейните. Сякаш миналата нощ се повтаряше. Тя попадаше в копринените мрежи на желанието. Тръпнеше цялата. Телата им плътно се допряха. Макейб излъчваше топлина. Облада я чувство на страх от силата му.

Тя не се съпротивляваше. Той пусна лицето й, с ръце намери бедрата й и ги доближи плътно до своите.

Уин се задъха и се опита да се отскубне, но Макейб здраво я държеше.

— Не се съпротивлявай, мила, ще удариш крака ми — прошепна в устните й.

— Макейб, не ме дръж… така — запротестира тя.

— Предполагам, Анди никога не те е хващал по този начин. — Той сластно я целуна и възпря всичките й протести. Палците му невъобразимо галеха бедрата й, напредвайки нагоре към топлия й, мек корем, който бясно започна да пулсира.

Тя извика, когато я облада желанието. Той дълго наблюдава очите й.

— Каква загуба — прошепна с дрезгав и дълбок глас. — Анди никога няма да те задоволи. Поне в близките сто години.

— А ти можеш, а? — нерешително прошепна Уин, опитвайки се да вложи всичкия си сарказъм.

— Надявам се, че мога — меко й отвърна той. Бавно прокара длани нагоре към талията й и леко я натисна там. — Уин, толкова си… неустоима. Цялата си само мекота и сладък плам. Коленете ми се подкосяват, когато си до мен.

Той събуждаше същите желания в нея, но тя никога нямаше да му признае това. Срещнаха погледите си и Уин почувства как ръката му неспокойно опипва талията й.

— Оплиташ ме в мрежата си, а това не ми харесва — разсеяно рече той.

— Не съм те молила да идваш тук — успя да изрече Уин.

— Да, знам. Но имах нужда от промяна. — Дланите му се преместиха върху ребрата на гърдите й. Той отстъпи и ги погледна на фона на меката зелена тъкан на роклята й. — Дори не знаех от каква.

— А сега знаеш, така ли? — почти без дъх попита тя. Ръцете му гладеха гърба й точно над талията.

— Мисля, че исках да разбера дали щеше да има значение, ако бях умрял — неочаквано рече той и вдигна поглед. В очите й се изписа изненада. — Знаеш ли какво ми каза Ед? Каза, че ти дори не гледаш новините за Централна Америка.

Тя преглътна вълнението си.

— Не харесвам международните новини.

— Репортерите харесват всякакви новини. То е в кръвта им. Страхуваш ли се за мен, Уин?

Тя сведе поглед към гърдите му и се зачуди какво ли би станало, ако разтвори ризата и го докосне.

— За всеки, който е там, бих се страхувала — отби въпроса тя.

Ръцете му потръпнаха на кръста й.

— Просто всеки ли?

— Познаваш ме отдавна — рече тя неясно и сведе поглед към изваяните му устни. — Разбира се, че има значение.

— Защо не се захванеш с политика? Дяволски добре умееш да заобикаляш проблема? Ще ти идва отръки.

— Не заобикалям нищо — блъсна го тя по гърдите. — Макейб, престани да ме смущаваш.

— А ти престани да заобикаляш проблема — измърмори той и наведе глава. — Престани да поставяш Анди помежду ни.

Уин вдигна глава, за да протестира, но преди да успее да изрече нещо, или преди той да направи това, което заплашваше погледът му, телефонът отново иззвъня и развали магията.

Той неохотно я пусна и отиде да вдигне слушалката. Със ситни крачки тя се отправи към спалнята си. Облегна се на вратата, чувстваше се изтощена. Макейб разбиваше на пух и прах нейния безопасен свят, а тя нямаше ни най-малка представа как да го спре.