Даяна Палмър
Чужда жена (8)

Осма глава

На следващата сутрин Макейб приличаше на вулкан, който всеки момент щеше да изригне. Твърдите му мускули се диплеха в тесните памучни панталони и бежовата фигурална риза, докато се мотаеше из кухнята. Уин безпомощно го наблюдаваше. Тя си спомни бързия поглед, който му беше отправила миналата нощ. Истински мъж, целият мускули и грациозност.

— Ти няма да работиш в телеграфната агенция — рече той, без да направи какъвто и да е опит да звучи учтиво. Свъсил вежди, я наблюдаваше през масата, докато тя отхапваше от препечената филийка и отпиваше от кафето си.

Уин вдигна вежди.

— Нима?

— Не ме гледай с този твой глуповат поглед — рязко каза той. — Няма да свърши работа. — Погледна часовника си. — Днес няма да имаме време, но утре, милейди, утре двамата ще си поговорим.

Тя привърши с филийката.

— Не, няма да си поговорим. Утре сутринта имаш среща с плановата комисия, а следобед с индустриалните власти — отбеляза тя с приятен тон. — Ти обеща на Ед.

По цялото му лице се изписа раздразнение.

— Какво ме интересува прогресът на едно малко градче?

Зелените й очи светеха срещу него.

— Ти също беше част от този град — напомни му тя — и разрастването му не е шега работа за тези, които милеят за обществото. Бяхме на път да се затрием, когато праотците на града решиха да се обединят и да започнат да развиват промишленост. Макейб, този град означава много за мен. Децата ми ще израснат тук.

Той вдигна глава и дълго наблюдава лицето й. Сивите му очи придобиха странно изражение. Тя избута стола си от масата.

— Но, както казваш, няма време за разговори. Днес е ден за предаване на вестника. Може би просто веднага ще напусна и ще си спестя труда около два часа, както винаги правя.

— Интересно е да правиш вестник — каза той и понечи да стане. — Много време мина.

— Интересно не е най-подходящата дума — отвърна му тя.

В два часа вече беше съгласен с нея, докато помагаше да вдига телефонната слушалка при всяко позвъняване, и междувременно оформяше първата страница. Същевременно се опитваше да пише заглавия, да подготвя поправките, които Джуди щеше да обработи в компютъра и скалъпваше постъпилите в последната минута реклами. Кракът му създаваше проблеми. Уин четеше болката по изопнатото му лице. Всички стояха прави, докато подготвяха вестника, невъзможно беше да работят седнали, дори и на високите столчета, които използваха, когато печатаха или тушираха негативите.

Тя взе едно столче и го намести пред организационното табло, върху което лежеше първата страница. Той я изпи с поглед, обръщайки се с поредната изрезка от броя в ръка.

— По-лесно ще ти е — тихо рече тя, — ако ми диктуваш заглавията и ми казваш в каква позиция ги искаш, а Джуди ще набира корекциите.

Той уморено въздъхна.

— Добре, печелиш.

Уин взе едно тесте с листчета и писалка.

— Хайде, давай!

Времето напредваше. Никога не стигаше. Но някак си успяха да привършат и да сложат страниците в черната кутия, така че Кели изхвърча през вратата и се втурна към печатницата.

— Напускам! — отсече Макейб и разтри бедрото си с уморена ръка. Джуди и Джес прегледаха какво се печаташе в момента.

— Твърде късно е — каза му Уин. — Трябваше да напуснеш до два, иначе никой няма да вземе думите ти на сериозно.

Той мълчаливо я погледна с топли очи като я изучаваше.

— Хубава си — каза внезапно, плъзгайки поглед по разчорлената й коса, изумруденозелените очи и червенината по лицето й.

Тя затаи дъх, защото комплиментът прозвуча искрено.

— Нима?

Макейб кимна. Ръката му отметна косата от устните й и той впи погледа си в тях.

— Ако затвориш вратата, ще те любя.

Тя се изчерви, бузите й пламнаха.

— По-тихо — каза рязко.

Макейб се усмихна, почувства се по-млад.

— Не желаеш ли да те целуна, Уин? — попита и се наведе напред. — Заедно го правим така добре.

Прав беше, но подобни увертюри я правеха още по-уязвима.

— По-добре да се прибираме — рече тя. — Довечера трябва да отразя събранието на градския съвет.

— Тази вечер ли? — избухна той.

— Градският съвет провежда събранията си всеки първи вторник на месеца. Днес се пада първият вторник.

Той й хвърли унищожителен поглед.

— Очаквам с нетърпение да сме само двамата за известно време. Кога ще се прибереш?

— Довечера ще обсъждат водоснабдителната система. Ще имам късмет, ако приключат до полунощ.

Той изглеждаше бесен и тя си помисли, че никак не е зле, че ще бъде заета със събранието. Отблизо изражението му беше унищожително, тя се чувстваше твърде уязвима пред него.

Очите й пребродиха загрубялото му лице.

— Макейб, би ли искал да дойдеш с мен? — изведнъж попита тя.

Той едва не се засмя.

— Да не смяташ, че ще ми се стори забавно?

Тя извърна глава.

— Не, всъщност си помислих, няма да ти е безинтересно да узнаеш, че постигаме това, което считаха за невъзможна цел само преди няколко месеца.

— Извинявай — рече той. — Заслужих си го. Да, Уин, мисля, че бих искал да дойда с теб.

Изненадана и доволна, тя излезе през вратата, без да обръща лице към него.

Вечеряха набързо и веднага след това отидоха в градския съвет. Уин искрено се учуди на погледите из залата, които ги следяха. Всички знаеха, че Макейб й беше гост, но повечето от хората, с които тя имаше делови контакти, не го бяха виждали от години. Появата му произведе изключително впечатление на градските съветници.

Хари Лосън се здрависа с него, преди да обявят началото на събранието.

— Надявам се, че сте отделили първа страница за проекта ми за разширяване на водоснабдителната система — каза той на Макейб без предварителни обяснения.

— Всъщност, отделил съм ви заглавие на цялата първа страница.

Хари се усмихна широко.

— Ако вече сте приключил с броя на вестника, след това събрание може да се наложи да изхвърлите първа страница на боклука — сподели той. — Късно след обяд разбрах страхотната новина. Ще ви я съобщя по-късно.

Очите на Уин се разшириха.

— Получил е парите от губернатора. Разчиташе на тях — рече тя с разбиране. — Обзалагам се на половин седмична надница.

Макейб я погледна, докато се настаняваха на столовете до подиума в препълнената зала.

— Ти действително се интересуваш от това разширение, нали?

— Да, така е. В наши дни водата е сериозен проблем, без значение дали си бил в тази страна достатъчно дълго, за да го разбереш, или си отсъствал. — Тя вдигна поглед. — Всички мислят, че тя никога няма да се свърши. Но е възможно, Макейб. В много райони на страната водните показатели вече спадат и нарасналото търсене на вода от общините, промишлеността и земеделието започва да се изравнява с предлагането. Какво ще се случи, ако го превиши?

Той беше вперил поглед в нея.

— Тук не може да се случи такова нещо — каза Макейб колебливо. — Две големи реки снабдяват водната система.

— Смятам, че трябва да прочетеш изследването за водата, което имам в моите папки — каза му тя. — Сигурно ще се изненадаш като разбереш, че след десет години всяка капка вода и от двете реки ще бъде разпределена по назначение.

— Боже мой!

— Разбираш ли за какво ти намеквам? — попита тя. — Градовете ще престанат да се разрастват, тъй като за промишлеността е нужна вода. Поради същата причина ще бъдат съкратени и доставките за подразделенията, жилищните комплекси и къщите. По време на суша земеделието ще е заплашено.

Макейб се обърна с гръб към подиума, където кметът се гласеше да обяви началото на събранието. За първи път проявяваше интерес, попиваше всяка дума от обясненията на кмета в отговор на въпросите от страна на градския съвет и присъстващите.

Уин забеляза, че Макейб започна да си води записки, дори зададе няколко въпроса. Тя преливаше от гордост. Макейб изглеждаше и звучеше самият себе си, един мощен журналист с многогодишен опит зад гърба си.

Новината на кмета беше, че губернаторът отпуснал на Редвейл десет хиляди, вместо пет хиляди долара. Последният взел под внимание плачевното състояние предходната година, когато заради сушата бяха наложени ограничения във водопотреблението, а поливането на градините, миенето на автомобилите и пълненето на басейните с питейна вода бяха забранени.

Последва сериозна дискусия, постъпиха няколко възражения от данъкоплатците, които не желаеха градът им да изпада в дългове заради разширението. Хари се справи с отговорите много добре и когато дойде ред на гласуването, проектът беше единодушно приет от градския съвет. Основите бяха положени.

— За какво си говорихте с Хари след събранието? — попита го Уин, докато шофираше към дома.

— За водата — призна с половинчата усмивка той. — Казах му, че в случай на нужда ще се радвам да му помогна в работата, свързана с връзките с обществеността, без да искам пари в замяна. От това може да излезе чудесна обзорна статия за някой от националните списания — добави той. — Ще проверя как стоят нещата.

— Супер си — тихо каза тя.

— Радвам се, че мислиш така. Не, не се прибирай у дома. Да идем да вземем първата и редакторската страници. Ще трябва да намерим място за новата статия.

— Мислех си да те помоля да задържим първата страница, но не бях сигурна, че гласуването ще мине. Така или иначе, Ед не обича да ги връща.

— Този път ще направим изключение. Уин, благодаря ти, че ме покани да дойда с теб. Наистина ми хареса. Започвам да разбирам, че дори в един малък град има доста предизвикателства.

Тя се усмихна на себе си. Беше се надявала на това. Макейб си падаше по битките. А тук се водеха много битки.

В полунощ се прибраха у дома. Преди това отидоха да оставят страниците в офиса, където на другата сутрин щяха да се заемат първо с тях и после щяха да ги отнесат на печатаря. Добре че печатарят е разбран човек, помисли си Уин с усмивка. Посред нощ го закараха в офиса да им даде страниците. Ала нали и той беше стар вестникарски работник и ги разбра.

Уин се беше запътила към стаята си, когато Макейб я извика тихичко в полуосветения хол.

Тя се обърна и той закуцука към нея.

— Ако не искаш да спиш с мен, поне ме целуни за лека нощ — каза с плътен глас.

Погледът й дълго търсеше неговия.

— Тази вечер бях много горда с теб. — Думите сякаш сами се изплъзнаха от устата й.

Той се изчерви.

— Винаги съм се гордял с теб — отвърна той. Подпря бастуна на стената и я привлече към себе си, така че тя се озова между краката му.

— Макейб! — нервно каза Уин.

— Не мога да те задържа между краката си — потърси с поглед очите й. — Не се опитвам да те шокирам.

— Това е нещо ново — измърмори тя. Близостта на тялото му я разтапяше. Постави длани върху гърдите му, сърцето й биеше лудо.

Той я прегърна с две ръце през кръста и доближи челото си до нейното.

— Уин, нали не говореше сериозно за намерението си да се връщаш при Анди? — попита той сякаш имаше някакво значение.

Тя затвори очи. Усещаше плътта му, мириса му. Къпеше се в аромата му и бавно се поклащаше към тялото му.

— Не — нерешително прошепна Уин, искаше само да лежи в ръцете му и заедно да направят всичко онова, за което си беше мечтала.

Устните му се разтвориха, дишаше тежко.

— Искам да легна с теб. — Тя усещаше дъха му в устата си. — Искам да бъда с теб, върху теб и под теб, Уин. — Ръцете му се плъзгаха по гърба й през тънката розова блуза. — Нека ти покажа какво ми причиняваш. — Ръцете му докоснаха опашката на гръбначния й стълб. Внезапно и шокиращо той натисна бедрата й към своите.

Тя зяпна и се изчерви цялата.

— Аз съм мъж — гласът му потрепери, очите му я следяха. — Желая те. Не мога да се сдържа.

— Знам.

Думите му прозвучаха като извинение. Тя се почувства виновна, че му създава неудобство, въпреки че не можеше да му устои.

— Не мога да те имам завинаги — каза той с горчив тон. — Но можем да спим заедно.

Тя поклати глава и тежко я положи на рамото му, защото усещането за жадното му тяло й подкосяваше краката й.

— Не бих могла да го понеса — прошепна Уин. — Боли ли те вече, Макейб?

— Кракът не ме боли — измънка той.

— Не питах за това. Може да съм девствена, но не съм глупава. Знам какво им става на мъжете, когато… когато стигнат дотук.

Ръцете му отново обвиха кръста й, от което тя леко потрепери.

— Просто боли — прошепна той. — Най-сладката болка на света и тя не ми пречи. Не и с теб.

Тя се отдръпна от него и го погледна. На лицето му забеляза изражение, което до тогава не беше виждала. Не разбираше.

— Кракът ти зле ли е? — внезапно попита тя. — Цял ден стоиш прав.

— Не е толкова зле. Ще се почувствам по-добре, ако го отрежа — сухо се усмихна той.

Погледът му потърси нейния.

— Ще се оправиш ли?

Бавно поклати глава.

— Не, докато не дойдеш в леглото ми — безцеремонно каза той.

Тя сведе поглед към гърдите му.

— Не мога.

— Да, не можеш — избухна той, отправил пламтящ поглед към нея. Хвана главата й отзад и я задържа така, докато устните му се сляха жадно с нейните в отговор на неговата дива и сладостна страст. Той я целуваше, докато тя не започна да стене. — Уин — прошепна страстно, ръцете му нежно и гальовно прегърнаха гърдите й. — О, Уин, Уин, никоя жена не съм желал толкова много.

Пръстите й шареха по ризата му и се спряха трепетно на най-горното копче. Тя се задъхваше, докато си играеше с копчето.

— И аз те желая — успя да промълви, — но…

— Но нищо — задъхано каза той.

— Как ще се справиш — попита тя с усещането, че е желана, — когато само едно докосване на крака ти причинява болка?

— Има начини и начини — приглушено рече той. Очите му бяха натежали, страстта пламтеше в тях. — Уин, съблечи си дрехите и ме остави да ти покажа.

— Ах, ти стар развратнико — отвърна му тя със същото и се отдръпна. — Няма.

— Обзалагам се, че си красива — бавно каза той и обходи с поглед тялото й, докато в един миг тя започна да се изчервява.

Уин затаи дъх.

— Замълчи — каза рязко. — Не бива да ми говориш така.

— В момента мога да правя само това — рече той с горчивина в гласа. Погледът му срещна нейния и той задъхано разтвори устни. Лицето му беше придобило сурово изражение. Той изглеждаше огромен, рус и откровено опасен. — Можем да се съблечем взаимно — тихо предложи той. — Да легнем в моето легло на светло. Можем да се любим всякак, освен в прекия смисъл.

Тя преглътна.

— И какво ще се случи после?

— Разбира се, ще заспим — измърмори той с усмивка.

— Не, искам да кажа какво ще се случи после? — беше вперила поглед в него. — Наистина ли мислиш, че мога да приема такава близост с теб и да я отпратя като приятна увертюра?

Той леко се намръщи.

— Хората непрекъснато го правят, Уин.

— В твоя свят, може би — съгласи се тя. — Но не и в моя. Нямаше те много време, израснал си далеч от основните принципи. Но при мен не е така. В моя свят интимна близост има между съпруга и съпругата, и тогава има смисъл.

Той свъси вежди, без да мига.

— Говорих за всичките пъти, когато Анди ти е затварял телефона.

— Съжалявам, ще те разочаровам, скъпи — рече тя със саркастичен тон, — но аз не играя тази игра. И преди да си направил някоя забележка, ще ти кажа, че не очаквам да ми предложиш брак само защото сме си поиграли няколко часа.

Той изглеждаше така, сякаш го беше ударила. Лицето му леко се зачерви, а в очите му се четеше ярост, пръстите му ядно дращеха талията й.

— Говориш така, сякаш става въпрос за нещо евтино.

— Защото то е евтино, Макейб — тихо отвърна тя. — Сексът за мен не е развлечение. Но очевидно за теб е.

— Налагало ми се е — изненадващо обясни той. — Нито съм бил склонен, нито съм имал възможност за каквато и да е трайна връзка с жена.

— Да, това го разбирам.

Очите му потърсиха нейните.

— Искам да легна до теб и да те любя — нежно каза той. — Толкова ли е срамно това?

Тя затвори очи от напиращите сълзи.

— Не — прошепна, — но няма да понеса спомена за това преживяване, след като си тръгнеш.

Ръцете му застинаха върху кръста й, дишаше учестено.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Че е по-добре да не узная усещането при любенето с теб — каза тя твърдо, — дори и по най-невинен начин.

— Защо?

Устните й се разтвориха и тя се облегна на широките му гърди, челото й се сгуши очарователно.

— Защото ще стане по-лошо — едва чуто рече тя, уморена от извъртания, игри и лъжи. — Желая те от цялото си сърце. Но не мога да живея с една частица от теб, твърде алчна съм. Не мога да те допусна до себе си, а после ти да напуснеш живота ми. Това ще ме съсипе. И сега положението е достатъчно лошо.

Нерешително, но нежно, ръцете му погалиха косите й. Непонятен й беше трепетът на твърдите му пръсти.

Той наведе глава и тя чу тихото му, накъсано дишане в ухото си. Дланите му конвулсивно се свиваха. Той хвана блузата й и я привлече до широките си, топли гърди.

— Какво ще кажеш? — дрезгаво прошепна.

Тя се свлече, цялото й напрежение се събра в едно неспокойно дихание. Затвори очи.

— Обичам те — прошепна Уин.